Ду Фу (известен още като Ту Фу) се смята, редом с Ли Бай, за един от двамата най-велики китайски поети не само за епохата на Танг Династията, но и изобщо. Той е роден през 712 г. в Шао-линг, в обедняло семейство с императорско потекло, а умира в една лодка - беден, болен и самотен - през 770 година. Започва да пише поезия на седемгодишна възраст и в ранните си години е считан за много талантлив, но противно на всички очаквания пропада на държавния си изпит, с което се лишава от възможността да заеме добра служба. На 20 г. напуска дома си и се отдава на пътувания из Китай. Следват десет години служба в Чанган (сегашен Шиан), столицата на Танг династията, докато бива заловен от бунтовници след едно въстание и успява да избяга в Ченгду, където си построява колиба и води скромен живот в продължение на четири години. През тези години Ду Фу написва повече от 240 поеми, засягащи мизерията на обикновените хора, много от тях популярни и днес. Поетът има обичай да експериментира с китайския поетичен език, като например, използва съществителни в ролята на прилагателни, глаголи или наречия, оставяйки на читателя да реши как да интерпретира текста. Ду Фу, най-великият поет на една страна, отдадена на поезията, счита себе си за неуспял. Обрат в живота му настъпва след срещата му през 745 г. и последвалото приятелство с Ли Бай (701-762), както и по време на гражданската война. Ду Фу е откровен критик на кръвопролитията при граничните войни и последвалите ги въстания, противопоставя се на войната изобщо и на принуждаването на селячеството към военна служба. За разлика от лекия стил на охолно съществуващия Ли Бай, Ду Фу се отнася сериозно към всичко, за което пише, и творбите му показват по-голям интерес към събитията и живота на съвременниците му. Той се счита за по-емоционален и същевременно по-интелектуален поет от Ли Бай. Смята се, че Ли Бай е най-големият майстор в поезията, с изумителна техника, но това, което ни говори през вековете, е хуманизмът на Ду Фу.

ПОЕЗИЯ

Стихове

В превод на Лина Бакалова и Анатолий Буковски

  В нощта си мисля, докато пътувам

В превод на Анатолий Буковски

  Залез

© Електронно издателство
LiterNet, 2005