 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
РЪМЕЖЪТ
Извечно в Небето се разпорежда...
Премрежва мигли и мисли замрежва.
Пробожда с остри иглици целебни
душите ни болни, душите ни - бездни.
И болката става отчайващо сладка...
И всичко на нея открито се врича
да дава на всеки и всичко очите си
и тъй да се учи безкрай да обича...
...
Роякът врабчета в гъстите храсти
и ястребът, дебнещ в себе си вече,
и гарванът, кацнал над старата стряха,
и там, сред полето, магарето черно,
и свраката - тази устата свекърва -
мълчи, не мъдрува от клон изсъхнал...
...
А уж - зад прозореца - аз съм човекът
с това, че не пада напразно ръмежът...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006