 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОСИНАНТ
На Никола Терзиев - Желязото
Изневиделица се появи - Великолепен! -
макар да беше мършав Росинант…
(Но в Росинант отново се явява,
за да изпитва зрението!)
…
От лудия му бяг
пръстта не се взривява.
Дори тревата под нозете му не трепва.
Слънце във очите му сияе.
Гривата му - небосклон - просветва.
Кротък е като стрела летяща
(ако рицар го възседне)...
И необязден си остава
като Ездача си извечен!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006