ПО ДОСТОЕВСКИ

web | Усамотени стихове

Стопанинът е заминал нанякъде
и Бог знае кога ще се върне...
Не го знаят и кой е!
А и никой... никой не помни
кога, защо и как е заминал.
Едно обаче е сигурно
(ала и то е според Преданията) -
дал е Къщата си на наематели,
които я дават на наематели...
И всичко щеше да е окей,
ако не беше Разколников
със щурата си „идея"
да види кой е!
(Не... не му се искаше да е първа,
нито да е втора ръка наемател.)
А и - съдба! - за разлика от другите,
боледуваше от по-странна амнезия.
„Беше задлъжнял до гуша..."
и като се взираше в себе си,
все на Стопанина се оприличаваше.
...
Толкова фин бе образът...
И... подобието му!

© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006