Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЧАКВАНЕ
web | Усамотени
стихове
Вали от сините небесни хълмове...
И с този дъжд Небето слиза ниско.
Целува миглите и мислите...
и ме потапя в пролетни
предчувствия...
Вали...
И всяка капчица - искра -
отронва венчелистче
от цъфтящите дървета...
И стеле се пред мене белота...
...
Едно момиче бърза срещу мен...
Подтичва вече,
а дъждът
усилва тихото си
ромолене...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006
|