 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕЧТАНИЯ
Бездомни кучета тичат по хълма
и плезят пред себе си остри езици...
Обхождат с настръхнала козина Слънцето -
огромна и тъжна по залез зеница.
- Виждаш ли - казват му, - как те обичаме!
И губим се в Теб! И търсим те истински!
В зъбите ни остри възпират се думите
и глъхне в нозете ни лая ни скитнишки.
Виждаш ли още - не искаме нищо,
щом всичко се сбъдва с върха на езика ни.
Гладът е призвание за голата Истина...
че Ти си ни Дом. И Хляб. И Огнище...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006