 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЗАРЯТ
Отърва козарят козите.
Пръсват се из гората.
Бръстят листа.
И нямат
насита...
(Като мисли са, пусти!)
Една от тях - достоверна е.
Изопва се въпросително.
Храст се огъва под нея.
Тежко е вимето й.
Друга сега се изправя
и втора, трета, четвърта...
Сто въпросителни стават
и към Козаря свъртват.
А Той с глава подпряна
на дълга дрянова гега
стои сега и с наслада
в своите мисли гледа...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006