Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЪЛЪБ
web | Усамотени
стихове
В огнена орбита е окото му.
Зеницата му... (Зеница ли е!)
Космически са дълбините й.
Как вижда!... Какво вижда?
Зрънца, разпилени от Вятъра...
(Ах, този Вятър, хранител на птиците!)
Трохи, които хвърлям...
(Оо... аз, майсторът на трохите!)
Той?...
(Ех, този Творец на гледките!)
Как вижда,
как сладостно гука
в огнената си
орбита...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006
|