 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ФАНТАЗНО
Този човек, който още седи върху камъка
на брега на морето и гледа в морето,
аз не зная защо и откога го наблюдавам...
Сякаш е Господ, а не смея да седна до него
да не би Той да е, или... или да не е.
Предугаждам обаче - все още добре е
и в двата случая да съм далече от него,
защото и пред мене морето си е море
с вълноломни отблясъци,
с дълбини недокоснати,
с недостигнати още
хоризонти и пламъци...
Ала този човек, все тъй седящ върху камъка,
извечно и някак издалеко ме съблазнява,
но не с туй, че седи върху своя си камък,
нито със себе си (той в гледката ми е),
а с погледа свой,
със всичко, което в душата му става...
Искам в нея да гледам...
И всичко да видя...
И всичко да зная...
Ала страх ме е още
да искам очите му в заем.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006