Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ИСТИНАТА?

Таня Шелхорн

web

Надя Илкова (Дункин). Снимката е от архива на Пловдивския драматичен театър. Непубликувана

Надя Илкова (Дункин)
Снимката е от архива на Пловдивския драматичен театър. Непубликувана

Още когато написах статията за актрисата Надя Дункин (Шелхорн 2007), в която отделих и няколко реда за легендарния музикант Александър Николов - Сашо Сладура, в мен се породи мисълта, че един игрален филм за живота на тези личности би изиграл решаваща роля за съвременното българско кино. Филм, който би привлякъл вниманието на милиони зрители по света и би бил достоен за най-престижните кинофестивали и награди!

Невъзможно е тази мисъл да не е хрумнала и на някой друг, мислех си аз, и започнах да търся в интернет, с надеждата да открия някоя следа. Оказа се, че интуицията ме е водила правилно, защото попаднах на името на Никола Корабов, един от нашите най-големи кинорежисьори. Прочетох, че от доста години той има идея да направи филм за трагичната съдба на Сашо Сладура и това е неговата голяма мечта, която, поради липса на средства, засега не може да се осъществи.

И все пак останах безкрайно зарадвана от тази новина, за която научих със закъснение, и оттогава все се надявах, че нещата ще се оправят и скоро ще излезе този филм на бял свят. Изобщо не допусках, че може да се случи другояче - та това би било огромна загуба за българското кино, което и без друго е в криза. Появата на един силен филм, зад който застава режисьор като Никола Корабов, е гарантиран успех, в това няма и съмнение. Колкото и скъпо да струва неговата реализация, тя ще бъде възстановена от печалбата, защото филмът ще предизвика небивал интерес. Вероятно съм мислила твърде наивно, но непрестанно се надявах, че субсидии ще се намерят.

 

Напоследък, не зная поради каква причина, доста често си мислех и за Сашо Сладура, и за Надя Дункин, и за един фантастичен филм, който просто се въртеше пред очите ми... Да не би пък да са започнали снимките, помислих си с трепет и отново затърсих информация в интернет. Зарадвах се от сърце за престижната награда на Никола Корабов, връчваща му се за цялостно творчество в областта на киното. Надежда проблясна в съзнанието ми, че и проектът за филма вече е одобрен, но много скоро помръкнах, прочитайки изпълнените с горчивина и болка думи на големия наш кинорежисьор:

"Парадоксално е, че в тоталитарно време успявах да кажа истината на зрителите, а в днешни дни не мога да изрека дори и една дума пред тях." (Витанова 2009).

С изумление разбрах, че през последните 20 години Никола Корабов не е направил нито един филм, макар че е кандидатствал вече 4 пъти с авторския проект “Преди смъртта”, чийто главен герой е Сашо Сладура. Режисьорът-сценарист си поставя трудната, но достойна творческа задача, да разкаже за очарованието и силата на един живот.

За мен Сашо Сладура олицетворява реализацията на свободния дух в едно несвободно, тоталитарно време.

Да награждаваш твореца с голямата награда, а в същото време да го лишаваш от работа цели 20 години... умът ми не побираше този парадокс!

Все по-ясно ми ставаше, че причината за отхвърляне на проекта за този филм не се крие в липсата на средства, а е някъде по-дълбоко... там, където е забраненото. Режисьорът открито го изповядва:

"Има цензура! Днес политическата цензура се замени с икономическа. Тоест, аз не съм независим кинорежисьор, колкото и да ми се иска. Това е голата, нелицеприятната, горчивата истина. Това го казвам с болка. (...) А ако в киноизкуството истината се премълчава, се отваря вратата към лъжата. От началото на прехода до днешни дни непрекъснато се задава въпросът защо толкова дълго време нито един български филм не е номиниран за големи награди, изключвам последната година, разбира се? Отговорът е много прост - когато в един филм липсва истината, дори тя да е горчива, той няма да успее да грабне нито публиката, нито критиците. Никой не дава награди за лъжи!" (Витанова 2009).

Истината! Точно така си мислех и аз, че истината е причината за гузното 20-годишно мълчание, а не липсата на средства. Ако можеше да бъде премълчана тази истина или някак си деформирана, пари за проекта сигурно щяха да се намерят. За толкова пиршества и разкош из светските среди се пилеят грешни пари, но за истината няма и стотинка!

Кой се страхува от ИСТИНАТА?

Не проумявам как живеят хората, на чиито съвести тежат смъртни грехове? Какъв е сънят им, какъв е погледът им, усмивката им? Не може да са щастливи, въпреки външното благополучие. В съзнанието им постоянно се появява образът на жертвата, чиито огромни очи питат: Защо? Съвестта, колкото и да е закоравяла, не може да издържи пред този пронизващ поглед, защото тя е Божият глас, вложен в човека. Ако той не стигне до покаяние, изпитал е адът още тук, на земята.

Защо се мълчи за убийството на Надя Дункин? То се извърши в годините на демокрацията, нали? Следователно би трябвало отдавна да бъде разкрит и наказан убиецът.

На 13-ти септември 2008 година във вестник “Монитор” се появи статията на младата журналистка Александра Терзийска “Любовник или агент погуби Надя Дункин”. Позовавайки се на тезата на следователя по делото, тя разкрива неговата версия за убийство от любовен характер. Дали Надя Дункин е имала “слабост и е поддържала интимни контакти със значително по-млади от нея мъже”, си е неин личен живот, който не засяга никого. Убийството, независимо от какъв характер е то, е най-грозното престъпление, което трябва да бъде наказано. Питам се, ако наистина убиецът е някой “донжуан”, защо толкова упорито се мълчи по въпроса? Та нали така отпада версията за политическо убийство, извършено от “горилите на ДС”? Странно, но на тази пикантна история не отвърна дори и жълтата преса. Всичко потъна в мълчание, като мъгла над блатото. По времето, когато следствието се опитва да разкрие въпросния извършител, все още не се използва ДНК експертиза, но днес вече това е възможно. Има и заподозрени. Тогава, какво пречи делото да бъде възобновено?

Като не направиш причастие, като не се покаеш, значи държавата ни не е истински променена. Значи няма демокрация. Ако не прочетем тръпчивата обществена история, няма да сме напълно свободни.

Прекрасно е, че има личности като Никола Корабов, които не отстъпват от принципите си. А истината винаги побеждава!

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Шелхорн 2007: Шелхорн, Таня. В памет на актрисата Надя Дункин. По повод 90-годишнината от рождението и 13 години от убийството й. // Електронно списание LiterNet, 04.11.2007, № 11 (96) <https://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/n_dunkin.htm> (02.04.2010).

Витанова 2009: Витанова, Долорес. Никола Корабов: Не искам награди, дайте ми работа! // Класа, 04.08.2009 <http://www.class.bg> (02.04.2010).

 

 

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2010, № 4 (125)