ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ БРУС ХОЛАНД РОДЖЪРС, НОСИТЕЛ НА ДВЕ НАГРАДИ "НЕБЮЛА"

Сабина Маринова

web

Ако се задълбочим в списъка на най-надарените писатели фантасти, в него със сигурност ще открием името на Брус Холанд Роджърс. И има защо. Купищата награди със сигурност го доказват. А сред тях са Световната награда за фентъзи, "Небюла" (и то не една, а цели две!), "Брам Стоукър", "Пушкарт" и други. Блестящи образи, емоционална наситеност, затрогващи истории - Брус е вълшебник на словото. А когато го чуеш да чете на глас с присъщия си патос по време на някоя международна конвенция, ти се иска да продължава още и още. Струва ти се, че излъчва светлина. Но дали тази светлина струи от разказите му и се отразява в личността му, или пък извира от него самия, за да намери отражение в тях? Може би и двете. Защото нещата са свързани. Най-хубавото е, че след като си преживял цялата тази романтика, чаровникът Брус те дарява с усмивка, която обещава още приключения, стига просто да повярваш в световете, които изплита. А много хора са повярвали...

- Господин Роджърс, признавам, че съм ваша почитателка. И все си мисля колко е чудесно, че сте избрали да пишете, а не например да строите и продавате недвижими имоти. Но... какво е усещането да си изкарваш прехраната с писане?

- Късметлия съм в това, че съпругата ми заработва добре като професор и няма нищо против да бъде човекът, който печели повечето пари. Бих могъл да се издържам от писането си, но това ще означава да живея като току-що завършил студент през целия си живот. Действително познавам писатели, които преживяват много добре и много удобно чрез работата си, но те нямат толкова голям контрол върху онова, което пишат. Трябва да проучат пазара, да видят кое се продава и да го произведат. Този начин да се издържаш е достоен колкото всяка друга професия, но не е подход, който би ми паснал. Искам да пиша на базата на това, какви истории изпитвам нуждата да измисля, а не на базата на това, какво изисква пазарът. В резултат не печеля много, но пък създавам само творби, които ме удовлетворяват. А работата, която ме удовлетворява, е разнообразна. Обичам добрите мистъри истории и научнофантастични романи, или даже приказките, точно толкова, колкото и рафинираните реалистични разкази. Някои от творбите ми се озоваха в комерсиални списания. Други - в специализирани литературни издания. А трети бяха публикувани и като комерсиални, и като литературни истории на различни пазари. (На езика на професионалните писатели с "пазар" се обозначава всяко място, на което можеш да продадеш своя творба - от списание до издателство - б.а., С.М.) В крайна сметка, публикувам и пред голяма, и пред малка аудитория, защото се наслаждавам на разнообразие от типове истории и съдържание. Резултатът е, че понякога продавам история за 1 500 долара на списание от масовия пазар и я виждам публикувана отново няколко пъти за по 100 или 200 долара за всяка отделна публикация. А понякога продавам история, която харесвам точно толкова много, на интернет издател за 5 долара. Доходът ми варира, но не бих бил щастлив, ако се опитвах да повтарям историята за 1 500 долара отново и отново. Просто пиша онова, което искам да пиша.

- Кои са вашите любими жанрове?

- Алергичен съм към цялата идея за "любимците", особено когато става дума за жанрове. Ако ми дадете четири антологии - фентъзи, класика, мистъри и романс, - вероятно ще ги прочета в същия ред. Бих очаквал да открия повече разкази, които харесвам, във фентъзи антология, после в класическа, после в мистъри и накрая в романс. Но разказът, който ще ми достави най-голямо удоволствие, би могъл да бъде и романтичен. Не желая да се ограничавам като читател или писател. Не е само защото обичам разнообразието. Наслаждавам се на спецификата на дадена история. Будистите имат една дума за нещо, което просто е такова, каквото е. Предметът или преживяването притежават "таковост". Да назовем любими групи би означавало да си създадем предварителна представа за историите в тези класификации. Сега, ако вместо това ме попитате за любимите ми ТВ шоута, лесно мога да назова някои. Особено харесвам оригиналните епизоди на "От местопрестъплението: Маями" и една друга програма, наречена "Военноморска прокуратура". Всяка от тези програми разполага с умело дирижирана група образи, а сценарият е интелигентен и добре замислен. И двата сериала са криминални, но не бих казал, че криминалните сериали са ми любими. Във въпросните предавания ми харесва начинът, по който се разказва историята. Любимо ми е съвършенството на разказа.

- Преподавате писане по университетите. Кои са най-важните неща, които начинаещият писател трябва да знае?

- Има толкова много важни неща, които трябва да се знае! Едното е, че писането не подлежи на усъвършенстване, тъй като всеки читател внася различно светоусещане в текста, така че двама читатели не четат един и същи разказ. Промените, които ще подобрят историята в очите на един, може да я влошат за друг. Така че, докато е добре да се стремиш към превъзходство, е невъзможно да постигнеш съвършенство. Отделно е това, че сърцевината на доброто писане е повторната проверка, а повторната проверка се осъществява най-добре чрез обратна връзка с един или повече пробни читатели. Докато изтъквам важността на тези неща, откривам, че си мисля за писатели, които не са съгласни с току-що казаното от мен. Така че едно от другите важни неща, които трябва да се знаят, е, че това, което е правилно за един писател, не е задължително правилно за друг. Добре е да се работи с много различни учители.

- А какво ще кажете за недобросъвестните издатели. Често ли се случва писателят да бъде измамен и как може да се предпази от това?

- Никога не съм се сблъсквал с издател, който да се е опитвал да открадне идеите ми. Може би се случва, но е изключително рядко. От друга страна, съм изпадал в положението издателите да забавят хонорара, който ми дължат, а в някои случаи са изпадали от бизнеса, преди изобщо да платят. Когато съм имал такива проблеми, съм молел за помощ писателски организации, по-специално "Сайънс фикшън енд фентъзи райтърс ъф Америка", чиято комисия по жалбите работи за разрешаването на подобни въпроси. Повечето издатели желаят да постъпват според правилата и често едно-единствено писмо от комисията по жалбите, посочващо, че тя разследва твърденията ми, е достатъчно да накара издателя да ми плати това, което ми дължи. Помага и да се присъединиш към организация за професионални писатели, особено такава, която е организирана достатъчно, за да има нещо като Комисия по жалбите.

- Много европейски библиотеки бяха затворени пред последните няколко години. Англия забрани известен брой книги и филми. Много сериозни писатели работят по-упорито от всякога, но не печелят достатъчно, за да преживяват. От друга страна, се насърчават пошли четива. Не е ли това част от един глобален план за "оглупяване" на човечеството?

- Конспирациите не са задължителни, за да си обясним неща, които могат да бъдат предизвикани от простата човешка природа. Издателите искат да превърнат публикуването в по-предсказуем и доходоносен бизнес и тъкмо въпросните желания за стабилен доход са ги подтикнали да променят начина, по който правят бизнес. Те биха желали да измислят как да публикуват само най-доходоносните бестселъри и това желание е довело до бизнес практики, насърчаващи някои определени видове писане повече от други. Добрите писатели все още пишат. Те може и да правят по-малко пари, може да им се налага да бъдат изобретателни, както и аз съм бил, в откриването на начини да продават работите си директно на читателите. Но докато големите издатели съсредоточават бизнеса си и публикуват няколко заглавия, те оставят открити възможности за по-малките издателства, които се грижат единствено за качеството на книгите. Винаги ще има нови писатели. Те винаги ще имат читатели. Страстта към литературата може да се съсредоточава във все по-малко и по-малко хора, и може да е все по-трудно за писателите да преживяват от проза. Но от поезия почти не можеш да се препитаваш и въпреки това, поетите продължават да пишат, а техните читатели продължават да се наслаждават на творбите им.

- Бяхте на път да посетите България...

- Уви, не беше възможно да осигуря финансирането за заплануваното пътуване. Обаче се надявам да ме поканят за гост на някоя литературна конвенция. Очаквам да се науча как да чета на глас българския превод на историите си (смее се - б.а., С.М.).

- Създател сте на собствена система за онлайн продажба на разказите си, която е твърде интересна. Разкажете ни за нея.

- Идеята да разпространявам историите си по имейл ме осени, след като прочетох една книга за публичността и маркетинга. Според нея имало един писател на лимерици (вид хумористично петостишие), който бил предложил да изпраща по един лимерик на ден, всеки ден, в продължение на една година на абонатите, които му изпратят един долар. Книгата твърдеше, че той се сдобил със 100 000 абонати. Не мислех, че мога да се сдобия със 100 000 абонати за моите истории, но смятах, че може да получа достатъчна прибавка към другите ми доходи от писане. Така че за 10 долара на година абонати от целия свят получават по три мои разказа месечно по имейл.Абонаментната услуга ми поставя редовни крайни срокове и непосредствена публика за новите разкази. Страхотно е да имам възможността да изпращам работата си на читателите, веднага след като е завършена. В крайна сметка, с традиционното публикуване може да ми отнеме година или повече да видя своя разказ в списание. След като започнах да извършвам тази услуга, реших да науча нещо повече за този писател на лимерици. Доколкото мога да съдя обаче, историята за него е пълна измислица! Работя и с някои преводачи, които взимат малка абонаментна такса на читателите, които искат да получават историите ми преведени. Разказите ми са достъпни на български на цената на един разказ месечно по имейл. (Любопитните могат да посетят сайта на г-н Роджърс, който се намира на адрес: http://www.brucehollandrogers.com - б.а., С.М., а най-любопитните могат да прочетат 4 от тях в Електронно списание LiterNet - https://liternet.bg/publish18/b_h_rogers/index.html, в превод на Емилия Делибашева, б.р., Г.Ч.)

- Наградата "Брам Стоукър". Ммм, звучи чудесно. Просто трябва да зная подробности!

- "Брам Стоукър" се дава от Асоциацията на писателите на ужаси за постижения в областта на литературата на ужаса. Особено харесвам тази награда, защото не претендира, че историята, с която я спечелих, е най-добрата за годината. В крайна сметка, наистина не е възможно да се определи кой е най-добрият разказ или роман. Трофеят представлява къщичка, обитавана от духове, с подвижна вратичка. Трябва да отвориш вратичката, за да видиш автора победител, заглавието на творбата и годината на награждаването.

- Известните писатели имат много почитателки. А вие сте хубав мъж... няма как да не го забележа. И сте женен. Как се чувства съпругата ви, когато посещавате конвенции от всички краища на света и сте обсаждан от журналистки като мен?

- Поласкан съм, че ме смятате за хубавец. Мога да ви кажа, че аз и съпругата ми имаме не само духовен брак, но и артистичен съюз. В допълнение към това, с което една жена обикновено може да покори сърцето на един мъж (а тя със сигурност е покорила моето!), Холи има предимството да бъде мой творчески партньор. Тя е моят първи читател и редактор. Разчитам на нейните преценка и редакторски умения до такава степен, че никой разказ не е предоставян на читатели или редактори, докато Холи не сметне, че е завършен. Ако историята не става, често откривам как да я подобря чрез обсъждане с нея. Тя дава предложения, които понякога харесвам, а понякога - не, но нейните идеи за това, как да оправя някоя слабост в творбата, винаги ми помагат да видя нещата по-ясно. Щяхме да имаме силен брак дори и без този творчески съюз. С него ние имаме и брак, и съюз, което е нещо много повече. Но това не отговаря на въпроса ви, нали? Зададох й го. Тя каза, че е щастлива да знае, че пътуванията ми позволяват на хора от целия свят да се насладят на историите ми. И потвърждава, че нашата връзка с елемент на сътрудничество я кара да се чувства сигурна. "Защото съм толкова важна за неговото писане, че съм уверена, че съпругът ми няма да ме замени с друга жена, без значение колко красива е алтернативата."

© Сабина Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2009, № 10 (119)