ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА КРЕПОСТТА "СТЕНОС" ПРИ ПРОХОДА ТРАЯНОВИ ВРАТА - ПРИНОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ^*

Стела Дулева

web

I. ПРОУЧВАНЕТО И ПРОЕКТИРАНЕТО

Настоящото проучване е изработено във връзка с кандидатурата на община Костенец за финансиране на проект за "Развитие на културното наследство на община Костенец чрез възстановяване и популяризиране на крепостта "Стенос" при прохода Траянови врата".

Проучването и проектът за опазване и социализация на късноантичната крепост "Стенос"¹ при прохода Траянови врата са съгласувани от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и МК с писмо №33-НН-0640/23.02.2011 г.

Реализацията на проекта се предвижда от м. юли 2013 г. до м. август 2014 г.

ІІ. ПРОУЧВАНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ОБЕКТА

Наименование и обща историческа информация

Проходът е населен още от траките. С цел улесняване преодолимостта на Ихтиманския дял на Средна гора като граница между Искърския и Маришкия басейн, те изграждат тук граничния пункт Суки (Succi) - като преграда между Тракия и Дакия. Суки е третиран в по-далечно римско време като граница между префектурите Ориент и Илирик. През ранното средновековие тракийското наименование на прохода е изоставено и от византийските извори той е познат като Царски или Български проход. Запазената до XVIII век антична порта остава специфичен архитектурно-пространствен белег на мястото и през ранното средновековие проходът се нарича Капията от турците и Вратата - от българите. Чуждестранни пътешественици и хронисти, впечатлени от монументалността на тази порта преди няколко столетия, я припознават с аналози от времето на император Траян и тя става известна под името Траянови врата, което се приема и от целия проход.

Според проф. Димитрина Митова-Джонова, археолог, разкривал крепостта през 1978-1987 г., официалната топонимия "Траянови врата" е необоснована. Крепостта е позната и като "Маркова механа", с което име през 1966 г. е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория "местно значение". Научно доказано от нея, синхронно по време на изграждането и функционирането, проходът е носел името Суки, а крепостта - Стенос. Предвид на популяризацията на днешното име на прохода Траянови врата както в ежедневието, така и в законовата база, в настоящата разработка то ще бъде запазено.

Настаналото объркване на имена от давността на селища и местности в този проход достига своя апогей с поставянето през 2006 г. на паметна плоча с името "крепост Щипон" при разглеждания в настоящата разработка обект. Считаме това за нелепа грешка, тъй като тук няма как научно да се припознае и разположението на крепостта Стипион, с влязлата в историята победа на цар Самуил в битката на 17 август 986 г. с войската на император Василий II.

За конкретизиране предмета на настоящата разработка и разграничаване на крепостта (квадрибурга-кастел) от мястото на крепостната стена и триумфалната порта (отстоящи на 1 км на северозапад), приемаме научно обоснованото от проф. Джонова име Стенос за крепостта.

В прохода Траянови врата, наричан от траки и римляни Суки, през V-VI век е изградена цялостна укрепителна система, включваща разположени в изпъкнала на изток дъга:

• антична крепостна стена с триумфална порта над римски път (по топографски карти в м. "Калето");
• ранновизантийска крепост (кастел-бург) "Стенос" (по топографски карти М 1:5000 в м. "Марково кале");
• (квадри)бург на връх Еледжик;
• надгробна могила;
• Градище при мах. "Гьола" на с. Горна Василица.

Времето на изграждане на крепостта "Стенос" се определя от археологическите материали, разкрити при разкопките, направени през 1978-1987 г. под ръководството на проф. Джонова. Те рамкират точно периода на нейното изграждане, съществуване и изоставяне - от 491 до 582 г. (от император Анастасий до император Тиберий II Константин).

Проучване

Първите сведения за Траянови врата археологическата наука дължи на д-р Иван Велков, проф. П. Мутафчиев и Г. Баласчев, макар техните сведения да почиват единствено на данни от теренни проучвания на видимото над земната повърхност. След задълбочено археологическо проучване на прохода през 1978-1987 г. от проф. Джонова се установява, че ранновизантийската крепост е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха, просъществувала е в продължение на един век (от края на IV век до края на V век), и върху развалините й през IX-XIV век обитават българи.

Статут и категория

Предмет на настоящата разработка е крепостта "Стенос" (в пи №№ 000583, 000584 и 000281 от землище на с. Долна Василица, община Костенец, област Софийска).

Данните за статута и категорията на обекта са разнопосочни поради неактуализираната информация след земеразделянето и изработването на кадастрална карта на територията, както и от разминаване в топонимията на топографските карти от различен мащаб.

По официални данни на НИНКН в Националния регистър на недвижимите културни ценности е включен обект "Антична крепост - Маркова механа", намираща се в м. "Капията" на 14 км от гр. Ихтиман. Тя е обявена в ДВ бр. 35/1966 г. под № 42 със статут на паметник на културата от Античността и Средновековието с категория от "местно значение".

По други официални данни на НИНКН статутът на обекта като недвижима културна ценност Укрепителна система "Траянови врата", включваща Пътна станция, Антична крепост и укрепителни съоръжения в м. "Капията" и м. "Маркова механа" е регистрирана и въведена в база данни на Автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България".

Трябва да се отбележи, че в нито една от архивните топографски карти не е открит топоним "Маркова механа". Обявяването на обекта в Държавен вестник през 1966 г. предшества с дванадесет години началото на археологическото му проучване и се базира на известните дотогава повърхностни теренни данни за него.

Като недвижим археологически обект, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) от 2009 г., Укрепителната система "Траянови врата" притежава статут на недвижима културна ценност с категория "национално значение" (първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, ЗУТ).

Въз основа на Заповед № РД 9К-0236 на Министъра на културата през ноември 2010 г. е свикана комисия за определяне на режими, граници и предписания за опазване на недвижимата културна ценност "Късноантична крепост при прохода Траянови врата". Със Заповед № РД 9Р - 0010 от 21.12.2010 г. регистрираната в ДВ, бр. 35 от 1966 г., недвижима археологическа културна ценност "Късноантична крепост при прохода Траянови врата" е прекатегоризирана от категория "местно значение" в категория "национално значение".

Съвременна визуална връзка между предполагаемото място на "Портата" и късноантичната крепост "Стенос"

Границите и режима за използване и опазване на недвижимата културна ценност, намираща се извън населените места, по Наредба № 17 (ДВ, бр. 35 от 1979 г.) са отразени в настоящата разработка.

Част от територията, на която са разположени обектите от Укрепителна система "Траянови врата", е защитена и по смисъла на Закона за защитените територии²:

• Днешните поземлените имоти (пи) №№ 000583, 000584 и 000281 в м. "Влайови ниви", в които е разположена крепостта, представляват публична общинска собственост. Територията от 0.8 ха, обхващаща гореспоменатите три имота, обявена със Заповед № 1496 от 20.05.1974 г. за "историческо място" поради намиращите се там "останки от старобългарска крепост". Със Заповед № РД 1070 от 18.08.2003 г. на МОСВ тя е прекатегоризирана в защитена територия категория Защитена местност "Калето", с цел на обявяване "опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата".

• Днешният поземленият имот (пи) № 0006 в м. "Калето", в който е разположена част от крепостна стена и се ситуира триумфалната порта, представляват публична общинска собственост. Територията му от 0.2 ха, обхващаща гореспоменатия имот, е обявена със заповед № 1496/20.05.1974 г. на МГГП за "историческо място" поради намиращите се там "останки от стари крепостни стени". Със Заповед № РД 1069 от 18.08.2003 г. на МОСВ тя е прекатегоризирана в защитена територия категория Защитена местност "Траянова крепост", с цел на обявяване "опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата".

• Към защитените територии се причислява и територията с бурга на връх Еледжик - територия, разпростираща се в землищата на с. Мирово и Мухово от общ. Ихтиман и на с. Горна Василица от общ. Костенец, обявена със заповед № 4334/28.10.1975 г. на МГОПС за историческо място и прекатегоризирано в Защитена местност "Еледжик" със заповед № РД-1056/18.08.2003 г. на МОСВ - с цел на обявяване опазване на естествени букови гори (отдел и подотдели 266 - а-г; 1-5; с обща площ 21.3 ха, от която залесена 18.0 ха и незалесена 3.3 ха).

Автентичност и авторство

Ситуацията, планът, строителните материали и техника и някои от археологическите находки (оръжие, битова керамика, бронзов кръст) свързват крепостта "Стенос" с ранновизантийската епоха. Монетните находки конкретизират периода на нейното изграждане, съществуване и изоставяне (491-582 г. сл.Хр.).

Времето на изграждане на крепостта - края на V век, е времето на най-големите строители от ранновизантийската епоха - Анастасий и Юстиниан. Император Анастасий, изградил дългата крепостна стена на Константинопол и на много други крепости и градове, не е пропуснал и граничния пункт Суки с кастела "Стенос". По-късно описание на Прокопий уведомява, че император Юстиниан възстановява крепостта "Стенос" от територията на Сердика, след земетресение, засегнало по същото време и Коринт. Това маркира втория период на строителни дейности по крепостта.

Кулите с издаден остър ръб, фланкиращи входа към кастела "Стенос" се налагат в строителството на фортификационните съоръжения след края на IV век за използване на полезния ефект от рикушета при отбраната и във връзка с навлизането на новите техники на обсадните машини. Смесената техника на изграждане на крепостни зидове, въведена през III век се оказала недостатъчна, въпреки увеличаването на каменните пластове в зида. Епохата на кулите с издаден напред ръб идва вследствие на прогреса на полиоркетиката у римляните. Изследване на Сава Н. Бобчев от 1961 г. извежда значението на кулите с издаден остър ръб за укрепяването на античните крепостни стени. По-късното разкриване на крепостта "Стенос" през 1978-1987 г. не е имало как да влезе в съставената от него таблица, което днес си позволяваме да направим.

По своята издължена геометрична форма крепостта "Стенос" е уникална сред римските гранични (confinium) квадрибургиуми и кастели, характерни за лимесите на Западните римски провинции. Мястото й като най-ранна сред твърдо датираните по време ранновизантийски крепости с издаден ръб на крепостните кули я прави уникален прототип за всички следващи по време на изграждане примери.

Автентично функционално предназначение и структура

С изграждането си обектът е предназначен да поеме функцията на казарма - кастел-бургиум с план, характерен за крепостното строителство при и след император Диоклециан (втората половина на III век). Главният вход е по канон от север, но тук, при крепостта-казарма "Стенос" от Confinium Succi, поради теренните дадености той е ориентиран леко на северозапад. Входът е фланкиран от две островърхи кули и просича кортината като тунел с дължина 4.60 м, което изисква преодоляването на прилежащите му помещения от галерията и етажите над нея. Това дава възможност за изграждане на най-различни отбранителни системи и съответно - хипотези.

През открита галерия входът довежда до перистилен двор. На това приземно ниво е бил съсредоточен и ежедневният битов живот на казармата - готварни (кухни), работилници.

Крепостта "Стенос" заема площ от 22 ара, от които 13 ара са застроени на 3 нива. С тези показатели тя заема междинно място сред малките римски кастели (с площ 3 ара за 40-80 бойци) и кастелите нумерус (с площ 6-8 ара за 130-150 бойци). Според разгънатата застроена площ на "Стенос", в нея следва да е имало около сто бойци плюс команден състав. Типологично граничните (confinium) римски кастели, какъвто е крепостта "Стенос", са имали следните помещения/сгради:

• Принципия (principia) - щаб на военната единица;
• Голяма зала за събиране и военни упражнения;
• Работни помещения на командира и администрацията;
• Складови помещения за оръжия;
• Специално помещение за свещените бойни знамена и под него - каса-съкровищница;
• Преториум (praetorium) - жилищни помещения на командира и семейството му;
• Склад (horeum) - изби за хранителни стоки, брашно, зърно;
• Бараки (centuria) - спални помещения за по 8 бойци, всяко по ~20 м²;
• Занаятчийница и складове (занаятчиите са били бройка извън военния състав, освободени от военна служба);
• Лазарет (valetudinarium) - в по-големите кастели (kohort и militaria респективно за 500 и 1000 бойци);
• Конюшни и складове за сено за конете (в конните лагери);
• Баня с разпределение като на цивилните терми - често извън стените на лагера, в близост до вратите;
• Християнски храм (базилика) - възможно в близост.

Трябва да се отбележи, че чрез пристрояването на всички помещения към кортината на "Стенос" е бил постигнат и икономически ефект. Крепостната стена тук се ползва за ограждащ елемент на всички вътрешни помещения и разполагането им плътно о нея и едно над друго освобождава просторно вътрешно дворно пространство.

Южният дял на галерията в "Стенос" е ползван като склад за зърнени храни. Западната галерия е била обитавана, предвид намерените там множество единични и групови находки от монети. Може да се предположи, че там е била съкровищницата, както и помещението за бойни знамена.

Галерията на приземното ниво е поемала функциите на хореума, другаде изграждан като самостоятелна сграда с площ не по-малка от тази на двора на крепостта. Върху галерията са изградени и казармените помещения, които изискват своя жизнена среда и по правило са разположени във вътрешното пространство. Над галерията са били разположени и жилищните помещения на военачалника на кастела и целия ръководен военен и административен персонал.

Връзката между приземния и горните етажи на крепостта "Стенос" се е осъществявала по три масивно изградени стълби, водещи към всяка една от трите кули.

Предвид неизменното задължение за наличие на преториум и президия при граничните пунктове по главните римски пътища, по всяка вероятност на един от етажите са били разположени и помещенията, изпълняващи техните функции. Като претория и квестория според археолога проф. Д. Джонова вероятно са ползвани помещения от горните етажи на петоъгълните кули с дълбоки абсиди.

При северния край на източната кортина на "Стенос", в непосредствена близост до североизточната кула, е изграден подземен тунел към реката за снабдяване с вода. Хипотеза на настоящата разработка е наличието на две щерни в двора на крепостта - една за съхранение на доведената/донесената от извора вода, и една за събиране на дъждовната вода от покривното покритие. Доказването й зависи от освобождаването на двора от събраните камъни при археологичното разкриване на крепостните зидове и евентуално продължаване на проучването.

Екстериор

Главен вход

Входната порта от север е широка 280 см. Входът преминава през кортината с дебелина 460 см. Запазени са каменните прагове с овални вдлъбнатини за пантите на двукрилата порта.

Масивен каменен праг на главната порта - в очакване на достойно експониране

Кортина и потерни на кортината

Максималната ширина на крепостта при север-северозападната му фасада е 36 м, а при юг-югоизточната - 25 м. Дължината на източната кортина е 49 м, а с кулите 90 м. Кортината е с ширина 210-220 см и обхваща площ 1800 м² без кулите.

На източната и западната кортина има по една потерна. Източната потерна, разположена на юг от тунела към водоема, е широка 126 см отвън и е висока до стъпката на затварящата я двойна арка 183 см. Тя е неколкократно зазиждана. Западната потерна е с приблизително същите размери - широка 160 см и висока до стъпката на затварящата я двойна арка 180 см.

Вратите на потерните, приблизително еднакви по размер, са били широки 125 см, дебели 16 см (според откритите в насипа железни обковки, шини и гвоздеи).

Кули (две от север-северозапад и една от юг-югоизток) и потерни

Главният вход от север е фланкиран от две петоъгълни кули с дължина на всяка от страните 650 см и остър ъгъл 60^o. И двете кули на дългите си страни имат по една потерна (с ширина 145 см), с обезличени страници от многократно разрушаване и зазиждане.

При потерната на кулата от запад е запазен "ин ситу" каменен праг с издълбан отвор за устройството на пантата на вратата.

Отляво на потерната на източната кула (спрямо централния вход на северната фасада) е запазена автентична мазилка над фугите и част от каменната зидария.

Върху мазилката с острие са били очертавани праволинейни вертикални и хоризонтални спойки, оцветени в бяло, а загражданите от тях полета - в светло розово

На другата тясна страна на крепостта има още една кула - триъгълна, със страни по 10 м и ъгъл между тях 70^o. Стените й по време на археологическите разкопки са запазени до 4 м височина. На източната си стена тази кула също има потерна - с ширина 160 см, и височина до петата на свода 183 см. По време на археологическото разкриване на обекта, от дясната страна на потерната е открит надпис, направен с острие върху още прясна мазилка, която заедно с него днес липсва.

Тунел към водоем

При цялостно разкритата част на тунела извън крепостната стена той е широк 140 см и висок 237 см. Зидан е от тухли, засводен, зидарията му е на фуга от тази на кортината.

Входът към тунела откъм галерията при източната кортина

Поглед навътре към тунела, водещ до воден поток в прилежащата урва

Вътрешен двор и интериор

Галерия

Най-съществен елемент, характеризиращ крепостта "Стенос", сред синхронните му аналози кастели и квадрибурги, е многоетажната галерия, открита към вътрешния двор с представителна аркада, изградена в скъпата за тази епоха техника opus testateum. Галерията на "Стенос" е оформена от аркада, носена от стилобат, изграден на ~450 см от вътрешното лице на кортината.

Масивните пилони на галерията (вариращи между 110-150х100-120 см) и малките разстояния помежду им (вариращи между 180 и 230 см) са носели вероятно аркада, а вътрешните пространства са били покривани от кръстати сводове. При стълбите галерията вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие. Галерията, пристроена към крепостните стени, е освободила простор за перистилен двор, останал незастроен, с площ близо 940 м² (при дължина 55.50 м и средна ширина 16.50 м).

Настилка

При археологическото разкриване на обекта от проф. Джонова единствено подът на галерията в югозападния ъгъл на галерията е разкрит с хоросанова замазка. Под подовото ниво на галерията към югозападната кортина са били вкопани в земята долиуми, маркирани на пода само от каменните си капаци.

Стени

Стенните мазилки са подсилвали художествения ефект на пространствата. В интериора над фугите и част от каменната зидария е била положена мазилка. Върху нея с острие са били очертавани праволинейни вертикални и хоризонтални спойки, оцветени в бяло, а загражданите от тях полета - в светло розово. При археологическите разкопки е регистрирана малка полукръгла ниша с ширина 60 см и дълбочина 50 см на източната страна на входа към крепостта.

Културни пластове

Културният пласт също е двупластов. Между археологическите материали от тези пластове, изследвани от проф. Джонова между 1978 и 1987 г., не се установява съществена разлика. Те се разграничават единствено по място на разкриване и по състояние на запазеност. Двата пласта се разграничават забележимо от опожарен пояс с дебелина 30-40 см - особено изразен в галерията. Докато в първия пласт (над първоначалното подово ниво на галерията) се откриват предимно запазени, но празни долиуми, то при втория всички те са начупени и сред тях има разпиляно зърно, дори брашно (в един малък долиум, поставен пред галерията в западната страна на двора. Вторият пласт се състои също от отпадъчни строителни материали както първия (ломен камък, тухли и хоросан, и дори отломъци от стени), но за разлика от него съдържа много елементи от ранновизантийска керамика, много хромели и каменни капаци на долиумите.

Това е основание за поддържане на тезата за първо разчетено изоставяне на крепостта след претърпяно земетресение и второ паническо изоставяне на крепостта ведно с провизии и монетни богатства поради пожар и/или вражеско нападение.

Идентифициране на автентичната строителна технология, материали и похвати

Автентична обемно-пространствена структура и конструктивна схема

По своето обемно-планово и комуникационно решение кастелът "Стенос" заема самостоятелно място в ранновизантийската фортификационна архитектура. В отделни детайли той намира аналогии при близките по време на изграждане кастели и квадрибурги, и същевременно нямайки пълно покритие с никой от тях, като заема уникален междинен тип.

Кортината на кастела представлява стена и на всички останали помещения, с което е спестено изграждането им като отделни сгради в двора. Целият военно-административен, презентативен, стопански и битов живот на казармата е разположен о масивната крепостна стена. Комуникациите в сградната структура са улеснени и независими от климатичното време: в галерията пред помещенията са включени всички подходи към главната порта, кулите и потерните, към стълбите за етажите.

Вътрешният двор е очертан от стилобата на аркада в opus testateum, преминаваща през височината на първите два етажа (приземния с галерията и етажа над него).

Общата височина на кастела е три етажа, при което традиционно кулите са по-високи - с един етаж повече. Покритието (типологично предполагаемо) е било плоско - околовръст по протежение и в ширина на кортината, и скатно - с наклон към вътрешността на двора. Това обосновава предположението за съществуване на втора щерна за събиране на дъждовните води от покривите.

Автентични строителни материали и технологии (първи строителен период)

Крепостта е изградена върху скален масив, без основи.

Кортината е изградена в opus mixtum с пет реда тухлен пояс (широк 50-55 см) и каменен пояс (широк 90-100 см). Спойката, чиято дебелина при тухлените пояси е от 4 до 7 см, е хоросан с примеси от тухлени и каменни късчета. Употребените материали при зидането са местен ломен камък (гранитогнайс) и римски тухли 32х32 см с дебелина 3.5-4.5 см.

Поради денивелацията на терена при изграждането се е наложило нарушаване на схемата на опуса. Поради нездравия терен при югоизточния ъгъл на крепостта е изградена масивна двустъпална база, разкрита при археологическото проучване в дълбочина до 2 м, с ширина 200х200 см на първото и 155х155 см на второто стъпало. За укрепване на северозападния ъгъл е изграден пиластър от началото на зида с ширина 130 см и издаден навън 40 см. По протежение на същия зид към момента са разкрити още два пиластъра.

Всички входове и стълби към портата и кулите, ъглите на кулите и околовръстната аркада при галерията, придаваща особен уют на вътрешния двор, от първия строителен период са изградени в opus testateum.

Крепостта е имала изградена система за отвеждане на повърхностните атмосферни води от двора навън през кортината. На дългата източна стена е имало отвор, замислен за отводнителен канал, но по-късно зазидан, а другата дълга западна стена е прорязана от два канала за повърхностно отводняване.

Изменения на първоначалната обемно-пространствена структура и носеща конструкция (втори строителен период)

Свидетелство за изоставяне на крепостта, при това без паника, след началния й период на изграждане е бедният откъм археологически находки първи културен пласт (празни долиуми, изнесена битова керамика), по всяка вероятност поради пораженията от претърпян земен трус, при който кортината се е наклонила към стръмния речен бряг и се е пропукала във височина.

Вторият строителен период на крепостта е маркиран с подсилване на носещите конструкции на галерията със стилобат и пиластри, разположени по периметъра на крепостните стени. Мащабното възстановяване на крепостта "Стенос" от територията на Сердика е документирано приписано на император Юстиниан. През втория строителен период, разкриващ се при вътрешното изграждане на галерията, са добавени нови стилобати - по протежение на двете галерии по дългите страни (източна и западна) на крепостта. Новият стилобат покрай кортината носи пиластри (с големина 80х80-100 см), които съответстват на първоетапните пилони от аркадата на галерията. Към последните, от вътрешната им страна, са пристроени също пиластри (100-110х110-120 см). Новите пиластри от втория период са изградени явно набързо, много грубо, небрежно, (въпреки че са с хоросанова замазка на фугите при каменния пояс) в opus mixtum с пет реда тухли в пояс. Това укрепващо пристрояване е извършено и при късите страни (северна и южна), но само от тухлени пиластри, пристроени към стените на масивните стълби при кулите.

С пристрояването от втория период вътрешното пространство на галерията се стеснява, но презентативното му въздействие не се понижава: гледано от пространството на вътрешния двор, галерията на приземния етаж е била изградена изцяло в opus testaceum и запазвала художественото си оформление.

Последното поражение, изживяно от крепостта, след което тя е напълно изоставена, е в края на V век. Този последен пробив е станал след буен пожар, обхванал вратата на потерната при южната петоъгълна кула. Стените тук са силно обгорели, тухлите и камъкът - напукани вследствие на термичния стрес и при археологичното им разкриване се разрушават веднага след освобождаването им от пръстта.

Още при разкриването на крепостта се долавя, че югозападният й дял, ведно с прилежащата петоъгълна кула е наклонен навън към стръмния речен скат. Това отклонение от вертикалната ос може да бъде обяснено повече с претърпяното земетресение, отколкото с неприятелско нападение.

Максималната височина, до която са запазени кортината и северната фасада с входната порта, е 4.50-5.00 м.

Извършени консервационно-реставрационни работи

Непосредствено след археологическото проучване на терена от екип на НИПК е изготвен проект за КРРЕ, по който през 80-те години е реализирано защитно покритие на археологическите структури. За съжаление, в архива на НИНКН този проект понастоящем липсва. На терена са останали само отлетите на място бетонови фундаменти, на част от които са запазени стърчащи металните закладни части.

Консервационно-реставрационните дейности, извършвани през следващите няколко години са по проект на арх. Р. Ненова и инж. А. Баев, липсващ в архива на НИНКН.

През 1994 г. са извършени мащабни реставрационни работи, които днес (16 години по-късно) показват лошото качество и/или неправилна рецептура на приложените реставрационни материали

През 2006 г. на обекта е проведена лятна бригада "Съхрани българскато" с участието на бригадири-доброволци в работа на археологическа експедиция, ръководена от археолог Емилия Ефтимова, с официалното разрешение и активната подкрепа на АИМ на БАН.

ІV. КРИТИЧЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА АВТЕНТИЧНОСТТА

Настоящо състояние на обекта и неговите основни елементи

Увреждания

Състоянието на руината към настоящия момент е твърде тежко. Автентичният свързващ разтвор на тухления градеж opus testaceum е със завидна за възрастта си здравина. Автентичният свързващ разтвор на каменния имплектум в смесения градеж в opus mixtum напълно е ерозирал и в резултат на много места под тухлените 5-редови пояси са се образували дълбоки каверни. В лошо състояние са и частите, обект на предходна реставрационна намеса: изпълнената на места реинтеграция на лицева зидария от ¼ тухла е отделена от оригинала; по каменния градеж на пилоните в галерията и по лицето на източната и западната кортина е изпълнена фугировка със сив цимент.

Резултатите от комплексното действие на вътрешните и външните фактори на средата са проявени в регистрираните и анализирани повреди:

• Прорастване на растителност (тревна и дървесна) по хоризонталните участъци на кортината и наслояванията от обрушването;
• Обрастване на крепостните стени с пълзяща растителност;
• Продължаващо разпадане на зидариите opus testateum и обезличаване на страниците при входовете към трите кули и потерните, вкл. на източната и западната кортина;
• Подсичане в основата на зиданите автентични пилони opus testateum и загуба на някои от тях;
• Продължаващо рушене на лицеви камъни от лицевите части на автентичните зидове opus mixtum;
• Обрушване на части от направената реставрационна намеса по лицевите части на зидовете и пилоните на руината през 1994 г.;
• Падане на слитъци от opus mixtum, както на свързани с разтвор, така и на отделни елементи от имплектума.

Установяване на причините за увреждащите въздействия

Обща причина за разрушаването на зидовете са факторите време - като историческа продължителност и като състояние на атмосферата (дъжд, вятър, слънчево греене и др.). Интензивността на външните увреждащи фактори е според планинския климат и ежегодната цикличност.

Причина за разрушаването на част от имплектума са:

• Стареене и отслабване на зидарския разтвор;
• Неблагоприятни атмосферни въздействия и периодични заледявания и размразявания на руината, преживяла векове под земен пласт и открита преди повече от 20 години;
• Инфилтрацията на влага вследствие излагането на открито на руината.

Причина за разрушаването на мазилковите слоеве (зидарски по лицевите повърхности), положени преди 15 години са:

• Замяна на автентични строителни материали - хоросановите мазилки при зидането и фугирането с неадекватни материали на циментова основа - особено изразено при зиданите каменни пилони от втория строителен период;
• Технологично неадекватно изпълнение (лошо качество);
• Явна липса на консолидиране на автентичната субструкция opus testateum като предхождаща реставрационна операция.

Липса на защита на автентичните зидове с консервационнен надзид.

Действието на горните причини се усилва от:

• Туристическа атака - катерене на деца и възрастни по зидовете;
• Липса на дренаж за отвеждане на повърхностните води;
• Развитие на микро флора по фугите на тухления зид отвътре (тунела към водоема);
• Липса на стопанска грижа и полза, свързани с поддържането на обекта.

Любимите занимания на някои от туристите - катеренето по руината, паленето на огън и др., водят до допълнителното й рушене

Отстраними увреждащи въздействия са инфилтрацията на влага и прорастването на растителност. Като неотстраними се оценяват стареенето и атмосферните въздействия. Проектното решение има задача да предложи възможности за трайно спиране на отстранимите увреждащи въздействия и стабилна защита от (или поне редуциране на) неотстранимите.

Теоретична възстановка за изработване на триизмерен модел

Въз основа на проучените материали за археологическото разкриване на крепостта "Стенос" от фортификационната система на граничния пункт Суки (Confinium Succi) в днешния проход Траянови врата и проучените източници на научна информация за типологията на римските гранични укрепления и градежа на крепостните кули, е направна теоретична възстановка на обемно-пространственото изграждане. Тя е онагледена в чертежите към проекта.

Възстановката дава хипотетичен образ на крепостта по време на нейния първи строителен период: перистилна триетажна сграда с обширен вътрешен двор, обрамчен от аркада, преминаваща през долните два етажа, разделени от гредоред. Покритието е четирискатно с наклон към двора. Височината на кортината, вкл. зъбореза в най-ниската точка на прилежащия й терен, достига 15.50 м, на двете северни кули и на южната кула - 18.50 м. Това са относително достоверни височини, предвид достигнатите 17.50 м от римските строителни техники за градски инсули през V век.

Аркадата, преминаваща през два етажа, е прилагана при представителните римски сгради, каквато, без съмнение, е крепостта "Стенос". Това до известна степен обяснява компрометирането на конструкцията след регистрираното земетресение, първото планирано (без паника) напускане на крепостта и последващото й възстановяване (втори строителен период) чрез укрепване с дублиращи каменни пилони в пространството на галериите.

Към хипотезата за функционалното устройство на крепостта спадат и двете щерни, с очакване те да бъдат разкрити след разчистване на двора на крепостта от събраните на депо (по време на археологическото разкриване) камъни от градежа на автентичната руина.

Теоретичната възстановка ще бъде ползвана като основа за изработване на триизмерен модел и макет, който да бъде част от експозицията на информационния център, предвиден за съвременното експониране на крепостта "Стенос" по "Проект за развитие на културното наследство на Община Костенец чрез възстановяване и популяризиране на крепостта "Траянови врата".

V. ПРОЕКТНО РЕШЕНИЕ

Цел на проекта е да осигури съхраняването на крепостта и регенериране на антично-средновековния й ландшафт в съответствие с цялостната визия за фортификационната (укрепителната) система в прохода Суки - Траянови врата, като недвижимо културно наследство. Липсват адаптационни изисквания, свързани с промяна на предназначението.

Задачите на проекта са в три направления:

• Консервация и фрагментарна реставрация на руината;
• Експониране на паметника на недвижимото културно наследство;
• Благоустройство на подхода и прилежащата природна среда за експониране на обекта.

Консервация и фрагментарна реставрация

Проектното решение е в съответствие с научните принципи на реставрацията и не материализира теоретичната възстановка на паметника. Основен негов критерий е спазването на основните строителни и реставраторски принципи с избягване на риска от по-нататъшни увреждания на обекта. То е насочено към оптимално запазване на оригиналния материал като историческа субстанция при отстраняване единствено на увреждащите въздействия и създаване на благоприятни условия за обекта като недвижимо културно наследство. Проектът предвижда:

• Реинтегриране на обрушените участъци от градежа на opus mixtum при засводените арки под стълбищата на северната и южната кортина с вторична употреба на оригинални градежни материали (от събраните в двора камъни) с хоросан по предписание от технолог-реставратор, с цвят близък, но различим до оригиналния;

• Реинтегриране на страниците и двойните тухлени арки на потерните при кули 2 и 3 и на потерната на източната кортина с употреба на клинкерни тухли, форматирани с размера на автентичните тухли (32х32х5 см) и свързващ разтвор от хоросан по предписание от технолог-реставратор;

• Реинтегриране на обрушените участъци от лицевата зидария opus mixtum от външната страна на кортините - с вторична употреба на оригинални градежни материали с хоросан по предписание от технолог-реставратор;

• Надграждане до благоприятен консервационен статус и четимост на археологическата структура по приложените план, разрези и фасадни фрагменти;

• Изпълнение на защитен консервационен надзид и запечатка със свързващ разтвор с по-тъмния хоросан - в частта на тухлените пояси от клинкерни тухли и в частта на поясите с каменно лице - от вторично употребен оригинален камък по приложените детайли;

• Подравняване на двора на крепостта след разчистване на депонираните при първоначалните разкопки камъни и внимателно проучване на терена за евентуални нови разкрития. Дейностите, нарушаващи целостта на земния пласт във връзка с разчистването, се съгласуват предварително с НАИМ при БАН и извършват в присъствието на археолог;

• Монтаж на дървени мостици за преминаване през/над археологическите структури по приложен детайл;

• Разполагане на ниски (до 60 см) мрежи за ограничаване на достъпа до археологическата структура и предотвратяване на нежеланото катерене по нея;

• Полагане на настилка от 5 см филц фракция 15-35 мм в помещенията от галериите на обекта и пътеките за обхождане и разглеждане в двора и отвън, след изпълнение на площен дренаж по указания на специалист по ВиК.

Приетото проектно решение се основава на точното пресъздаване на идентифицираната автентична технология. Предлага се предприемане на най-неотложните операции от гледна точка на оздравяване на основната субстанция. Настоящата разработка предвижда извършване на консервационни и реставрационни работи според предвидимите финансови и технологични възможности - с локализация по лицевите части на кортината със засводените ниши под стълбите и двойните арки при потерните и входовете към кулите.

Проектът предлага директни операции върху причините за уврежданията, установени при анализа и диагнозата на състоянието на обекта. Технологичното укрепване цели консолидиране на градежа, запълване на фугите и кухините със специален разтвор и оригинални камъни.

Предварителното разчистване на обекта е необходима предпоставка за обозримост на уврежданията и безопасност при извършване на проучването и заснемането на обекта.

Предвидени консервационни и реставрационни операции и материали

Традиционната технология допустимо се модифицира, при запазване на нейната база (основни съставки и начин на изпълнение), с добавки към зидарския разтвор и мазилките - съвременни модификатори без въвеждане на странични продукти, които да създават хранителна среда за микроорганизми.

Проектното решение предвижда използване на варови разтвори заради технологичната съвместимост с автентичната субстанция поради най-ценните им качества - тяхната паропропускливост и възможността да бъдат отстранени, без да се увреди историческата субстанция. Използването на циментови разтвори тук е противопоказно поради тяхната по-висока якост и по-голяма термична деформируемост в сравнение с тези на тухлен и каменен зид.

Необходима предварителна подготовка на терена за работа

Предвид спецификата на работите по подготовката на терена, те се извършват ръчно:

• Прочистване/отстраняване на растителност:
  • Внимателно изкореняване на дървесна, храстова и тревна растителности, поникнали върху крепостните стени;
  • Изкореняване и отстраняване на растителност, израсла в близост до 5 м от крепостните стени, вкл. пълзящи и тревни видове;
  • Хербицидна обработка на зидовете;
  • Фунгицидна обработка на зидовете при подземния тунел към водоема.
• Разчистване на свлечени земни маси:
• Пренасяне и сортиране на камъните, събрани сред двора при археологическото разкриване на крепостта:
  • За преизползване при реставрацията и консервацията на зидове;
  • За преизползване в благоустройствените мероприятия в средата на паметника.
• Организация с оформяне на места за събиране на строителни отпадъци (използване за насипване при подпорната стена за проектния паркинг);
• Организация с обособяване на места за складиране на строителни материали и инвентар;
• Извозване на отпадъци до съответно регламентирано депо.

Всички консервационно-реставрационни работи се предвижда да се извършват в присъствието и под наблюдението на реставратор. При необходимост ще се търси консултация на място и с археолог. В случай на разкриване на недокументирани археологически структури, те трябва под методическо ръководство да бъдат документирани, консервирани и експонирани на място, съгласно действащите законови разпоредби.

Разчистването и подравняването на терена в двора на крепостта е препоръчително за постигане желаната визия с регенериране на антично-средновековния исторически ландшафт на крепостта "Стенос". То ще даде възможност за проверка на хипотезата за наличие на щерни за вода сред двора на крепостта.

Необходимата санитарна сеч ще бъде извършвана съгласно разпоредбите на ПП ЗГ за провеждане на консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическия обект, намиращ се в ЗМ "Калето".

Благоустройство на подхода и прилежащата среда за експониране на обекта

Благоустройственото решение обхваща поземлени имоти №№ 000583, 000584 и 000281 - Защитена местност "Калето" и поземлен имот 000282, в който по геодезическото заснемане попада част от южната кула на крепостта. За експонирането и социализирането на недвижимото културно наследство се ползва пи 000633, отреден с ПУП за информационен център и паркинг. В границите на недвижимата културна ценност - крепостта "Стенос" в прохода Траянови врата, проектът предлага:

• Затревяване и поддържане на зелен килим околовръст крепостта;

• Полагане на настилка от 5 см филц фракция 15-35 мм в двора околовръст галерията. За отделяне от тревния килим на двора тази алея, широка 150 см, е бордирана от типови бетонови бордюри 16 см, при което се оформя надстърчащ 5 см ръб за оконтуряване на движението с инвалидна количка;

• Същата алейна настилка се полага отвън на крепостните стени по нивелирани рампи с наклон 5% за осигуряване на достъп за лица със затруднения в двигателния апарат и колички. Алеята преминава по пътека-рампа като част от конструкцията на подпорна стена и е свързана с информационния център и паркинга пред него;

• Разполагане на елементи за визуализация и информация - табели и табла;

• Изграждане на художествено осветление, с кабел, положен подземно покрай стените, при наблюдение на изпълнението на изкопните работи от археолог. Изключва се монтаж на кабели по археологическите структури.

Изграждането на частта от пътеката-рампа като елемент на подпорната стена в северозападния край от територията, заключена в границите на недвижимата културна ценност, отстои на осем метра от археологическата структура и е допустимо по предписанията за опазване на територията - с цел социализация: в случая - осигуряване на достъп и обслужване на посетителите в неравностойно положение (с инвалидни колички). Дейностите, нарушаващи целостта на земния пласт във връзка с изграждането й, трябва да се съгласуват предварително с НАИМ при БАН и извършват в присъствието на археолог.

В охранителната зона, непосредствено до границите на крепостта, проектът предвижда:

• Изграждане на информационен център (в пи 000633) със сглобяема на място дървена конструкция, разположен в ниша на зрителния конус за възприемане на крепостта от довеждащия път;

• Изграждане на монолитна подпорна стена, носеща пътека-рампа за достъп на лица със затруднения в двигателния апарат (придвижващи се с инвалидни колички) по периферията на паркинга, свързваща информационния център с крепостта;

• Благоустройство с природни строителни материали на площадка за отдих и наблюдение, разположена на отсрещния южен полегат скат северно на крепостта (непосредствено до пътя) и водеща до нея пътека от информационния център.

За превръщането на обекта в част от "завършен туристически продукт" Комплексният проект предвижда провеждане на маршрут с екопътеки от гр. Момин проход през м. Гьола, вр. Градище и мястото на Портата (старата капия) - ЗМ "Траянова крепост" към крепост "Стенос" - ЗМ "Капията" и оттам до връх Еледжик с параклиса "Св. Възнесение Господне". Територията на ЗМ "Траянова крепост", от която се открива характерен зрителен конус към крепостта "Стенос" (ЗМ "Капията")³, е благоприятна за провеждане на масови мероприятия - фестивали на антични и средновековни бойни изкуства, стрелба с лък, камерни музикални прояви, екофоруми и др. Част от трасето на екотуристическия маршрут преминава през охранителната зона на недвижимата културна ценност, като се спазват предписанията за опазване на територията, посочени в Протокол от 22.11.2010 г. на комисия по Заповед на МК № РД 9К-0236 от 17.11.2010 г.

По автомобилния път от гр. Костенец, преминаващ покрай близките села Мирово, Мухово, Любница, Церово, Горно и Долно Вършило, ежегодно се провежда едноименното с прохода рали "Траянови врата". Трасето му ще продължава да преминава непосредствено пред входа на крепостта "Стенос".

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1: Комплексен проект за опазване и социализация на обект Късноантична крепост "Стенос" при прохода Траянови врата

(Кликнете върху скицата, за да я видите в увеличен размер!)

Приложение 2: Комплексен проект за опазване и социализация на обект Късноантична крепост "Стенос" при прохода Траянови врата

(Кликнете върху скицата, за да я видите в увеличен размер!)

Приложение 3: Комплексен проект за опазване и социализация на обект Късноантична крепост "Стенос" при прохода Траянови врата

(Кликнете върху скицата, за да я видите в увеличен размер!)

БЕЛЕЖКИ

1. В текстовата и графичната част са ползвани данни от публикация на проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, в сп. Анали 2-3, 1994, стр. 77-99, и цитираната там литература. [обратно]

2. Размяната на имената на защитените територии спрямо фактическото им съдържание датира от 1972 г, т.е. отпреди проведените археологически разкопки и проучвания на терените им (1978-1987). Проблемът е установен в РИОСВ София, но не са предприети действия за отстраняването му. Заповедите за категоризиране на териториите са приложени към настоящата разработка. [обратно]

3. Както вече посочихме, размяната на имената на защитените територии спрямо фактическото им съдържание датира от 1972 г, т.е. отпреди проведените археологически разкопки и проучвания на терените им (1978-1987). [обратно]

© Стела Дулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.08.2013, № 8 (165)

Този проект е изпълнен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от изпълнителя и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган. [обратно]