БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Еортология, богословско съдържание и иконография

Стела Дулева

web

ЕОРТОЛОГИЯ

Установяване на празника

Днес цялото творение се радва, защото се развързва клетвата над праотецa.
Седален след 3-та катизма, гл. 3

За установяване началото на почитанието от християните на Благовещение може да се съди по достигналите до наши дни предметни изображения не само в иконописта и монументалната живопис (икони, фрески, мозайки), но и в миниатюри на ръкописи, в скулптури и саркофази, в бродерии на тъкани. Празнуването на този ден се предполага да е установено в Константинопол или Мала Азия. Изображения на Благовещение присъстват:

• още от втората половина на ІІ век и първата половина на ІІІ век сред фреските на катакомбите;

• сред мозайките в Равена (след 400 г.) и в Рим на триумфалната арка на църквата Санта Мария Маджоре (432-445 г.), изпълнено при папа Сикст ІІІ или даже по-рано.

Със сигурност може да се твърди, че светлият празник Благовещение се отбелязва от църквата не по-рано от IV век сл.Хр.

Откриването на светите места от земния живот на Господ Иисус Христос от Св. равноап. Елена в началото на IV век и започнатото от нея строителство на храмове по тези места (в частност в Назарет, там, където по преданието на Пресветата Дева се явява арх. Гавриил, тя построява базилика), предизвикват нарастване на интереса към събитието на Рождество Христово и тайната на Въплъщението. Възможно е с това да е свързано установяването на Благовещение като отделен празник.

Еднозначно за литургично почитание на деня на Благовещение се говори в Liber Pontificalis от времето на папа Сергий І (687-701 г.), където Благовещение влиза в числото на трите празника, посветени на Божията Майка, когато в Рим се извършва тържествена процесия. Календарът на Полемий Силвий, епископ на гр. Ситен в Северна Италия (435-455), предназначен както за светска, така и за църковна употреба, поради което съдържащ, наред с християнските, и езически празници, упоменава 25 март не като ден на Благовещението, а като ден на Кръстната смърт на Спасителя. В първата редакция на Сакраментария от Геласий (VІІ век) Благовещение не е посочено, но в Сакраментария на Григорий Велики (3-та четвърт на VІІ век) празникът се намира на 25 март (а също и в Сакраментария на Геласий от VІІІ век). Във всички по-късни паметници на римската традиция на този ден се празнува Благовещение.

В началото на VІІІ век арменският автор Григор Ашаруни пише, че празникът Благовещение е установен от св. Кирил Иерусалимски, т.е. в третата четвърт на IV век. В древните арменски Лекционарии, отразяващи литургическата практика на Иерусалим от V век, все още няма самостоятелно празнуване на Благовещение, но на възпоминанието на това събитие е посветен 4-тия ден от Богоявленските тържества (т.е. 9 януари). Древните грузински ръкописни Лекционарии, отразяващи литургическата практика на Иерусалим от VІІ век, вече съдържат на 25 март обособен празник за Благовещение.

В неримските западни обреди празнуването на Благовещение могло да се пренася в периода на адвента. Толедският събор от 656 г. в първото си правило предписва да се пее служба за Благовещение на 18 декември (при това 25 март се запазва като дата на Благовещение), като обясняват това с невъзможността да се устройва празник във време на Великия пост. Вероятно Съборът не просто е въвел тази дата, но я е пренесъл от някоя традиция, установена в отделни места - напр. в аквилейския и амвросианския обред Благовещение се празнувало също през декември, но в една от неделите.

Датировка¹

Дата на Благовещение както на Изток, така и на Запад, се счита 25 март. За първи път датата 25 март се появява в съчиненията на западни автори от ІІІ век - Тертулиан и свещеномъченик Иполит Римски - като ден на Разпятието на Спасителя по римския календар. При това въз основа на съпоставяне на ред библейски стихове (Бит. 2: 3; Откр. 20: 4-6; Пс 89: 5; 2 Петр. 3: 8) и буквалното им тълкувание, свещеномъченик Иполит Римски твърди, че Рождество Христово е станало 5500 години след сътворението на света.

От една страна, 25 март отстои точно на девет месеца от 25 декември, която дата се счита от IV век (отначало на Запад, после и на Изток) за ден на Рождество Христово; от друга страна, 25 март лежи в основата на александрийската и по-късната византийска хронологически системи, които отъждествяват числото и месеца на Благовещение и Разпятие или Пасха.

Убеждението за 5500-годишната възраст на творението по времето на Първото пришествие на Спасителя в плът преминава в александрийската традиция, но тук решаваща става датата не на Рождество Христово, а на Благовещение. Св. Атанасий Велики пише, че Христос се въплътил в утробата на Девата на 25 март, тъй като в този ден първоначално Бог създал човека и отнася това произведение към недостоверните. Освен това, мястото на датата на Разпятието от V век заема датата на Въкресение, а времето на земното служение на Спасителя от Въплъщението (Благовещението) до Възкресение започва да се счита за кратно на цяло число години. Съгласно Георги Синкел, за създатели на александрийската хронологическа система следва да се считат Юлий Африкан (ІІІ век) и александрийските монаси Пандор и Анниан (края на ІV-нач. V век). Широко разпространение в V-Х в. получава ерата (хронологическа система) на Анниан - от нея са се ползвали всички александрийски и много константинополски и близки до Константинопол автори, сред които преподобни Максим Изповедник и най-големите хронографисти на ІХ век. Първи ден на сътворението на света в ерата на Анниан е 25 март 5492 г. пр. н.е. (ерата на Дионисий Малки); датите на Боговъплъщението (Благовещението) и Възкресението Христово - неделята на 25 март съответно 9-та и 42-ра години от нашата ера.

От Х век Византия започва да използва т.нар. византийска ера², в която първи ден на сътворението на света идва на 31 март 5508 г. (или 11 март 5509 г.) пр.н.е., а дати на Благовещение и Възкресение Христово се явяват съответно неделята на 25 март 4-та година до нашата ера ("5505 г. от сътворението на света") и 31-ва година от нашата ера. Независимо че ерата на Анниан се ползва в сравнително по-късни паметници като Евергетидски Типикон, съхранен в ръкопис от първата половина на ХІІ век, византийската ера става официална ера на Източната Църква.

Във византийската традиция датата 25 март има огромно значение - това е ден не само на Благовещение, но и на сътворението на света и Възкресението на Христа; от нея се отчитат датите на другите празници: Рождество Христово, Зачатие и Рождество на св. Йоан Предтеча. Денят на Благовещение нерядко се считал за ден на началото на църковната или даже на гражданската година както на Изток, така и на Запад. (На Запад са били известни два способа за отброяване на годините от Благовещение: calculus Florentinus (латински Флорентински ред), имащ широко разпространение чак до ХVІІІ век и по-малко известния calculus Pisanus (Пизански ред). Убеждение за съвпадението на историчската дата на Възкресение Христово с 25 март довежда до това, че този ден получава наимениванието "Кириопасха" (Кириопасха - Господствена, т.е. истинска, нормална Пасха; понякога се среща неправилна етимология Господня Пасха). В днешно време Кириопасха наричат случайното съвпадение през няколко години на празниците на Пасха и Благовещение.

Празникът Благовещение на 25 март в ХХІ век се празнува във връзка с Църковния юлиански календар (по стар стил) на 7 април по григорианския (граждански) календар.

Местоположение на събитието³

Пристигналите в Назарет поклонници, които бързат да се поклонят на светините, свързани с Благовещение веднага се убеждават, че има две места на поклонение - православно и католическо. И ако в Иерусалим и Витлеем православните и католиците имат светини под сводовете на един и същ храм, то в Назарет местата за поклонение са разположени на значително разстояние едно от друго.

За едното от тези места, там където се намирал домът на Пресветата Дева, се говори в сборник от ХІ век. По думите на древния автор, света равноапостолна Елена, майка на св. равноап. император Константин, се отправила в Назарет и като открива дома, в който пресвета Богородица чува от Архангел Гавриил: "Радвай се!", построила на това място удивителен храм на Богоматер. Към същото време се отнася и издигането на друг храм на Богоматер - на мястото на кладенеца, откъдето Пресветата Дева, както и другите назаретски жени, черпела вода. По свидетелството на блажени Йероним, пребиваващ в Палестина от 380-та година до края на живота си, в 420 г. по това време в Назарет е имало два храма, посветени на Благовещение: един на мястото, където е станало Благовещението на Дева Мария от архангел Гавриил, и друг - там, където е живяло Светото семейство.

Западният поклонник Аркулиф в разказа си "За светите места", записан около 670-та година, също свидетелства за съществуването на два храма в Назарет. Той пише: "Тук се намират две съвсем големи черкви: една в средата на града, построена на две арки, и друга - където някога бил построен домът, в който се възпитавал нашия Господ Спасител. Първата църква стои на две възвишения и лежащите помежду им арки, като долу между тези възвишения има съвсем чист извор, посещаван от всички жители, които черпят от тук вода; от този кладенец посредством колела се издига вода в съдове нагоре в черквата, построена над него. Другата черква е изградена на мястото, където бил издигнат домът на Светото семейство, в който архангел Гавриил влязъл при блажената Мария и се обърнал към нея, намирайки я там в това време сама.

В съчинението си за светите места, написано към 720 г., Достопочтени Беда дословно повтаря Аркулиф. За двете църкви в Назарет пише в VIII век западният блажени Вилибалд, който добавя, че от страна на сарацините са извършени покушения за разрушаване на черквата над извора. Доколкото англо-саксонският поклонник Завулф, посетил светите земи в 1102 или 1103 г., не упоменава за православен храм над кладенеца в Назарет, може да се предположи, че впоследствие мюсюлманите успели да разрушат храма и че черквата тогава е лежала в развалини. Черквата над кладенеца е възстановена - видно от записките на руският игумен Даниил, до времето на посещението му в Назарет в началото на ХІІ век. Вървейки към югоизточния край на града, Даниил и неговите спътници срещат "чуден кладенец, дълбок, с много студена вода" и слизат по стъпалата надолу при водата. Над този кладенец те намират кръгла черква на името на архангел Гавриил.

Във времето на поклонение на игумена Даниил в Назарет се съхранявали две места на Благовещение, при което на мястото при извора се приписва "Първото Благовещение" на Пресветата Дева - предание, което е запечатано от ранни времена и в църковната иконопис. Игуменът Даниил пише за това така: "Разстоянието от град Назарет до кладенеца е малко повече от полет на стрела. При този кладенец е било първото Благовещение на Богородица от Архангела. Тя дошла за вода и само като гребнала със своя съд, Архангелът невидимо й възгласил: "Радвай се, благодатна! Господ е с теб!" Като дошла обратно в Назарет, влязла в дома си, седнала да преде и започнала да усуква кокнит (конопена червена прежда). Тогава Архангел Гавриил се явил и стоейки на посоченото място, й съобщил за рождението на Божия Син.

Гръцкият поклонник от ХІІ век Фока също говори за храм при кладенеца на входа в Назарет - храма на Архангел Гавриил. Той описва и неголяма пещера от лявата страна на олтара, в която извира вода и където всенепорочната Богоматер, идвайки по обичай да налива вода, получила първото приветствие от Гавриил, и като се спуснала, с трепет се върнала в дома на Йосиф, в който чула от Архангела "Радвай се, Благодатна!" и му отговорила: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти!"

Забележително е, че и двамата православни поклонници - гръцкият презвитер Фока и руският игумен Даниил, посетили Назарет през XII век, различават два момента от Благовещението - при кладенеца и в дома на Йосиф. И двамата леко примиряват двете мнения, като приписват първото благовестие при кладенеца, а второто - в дома на праведния Йосиф - Обручник. Над дома на Светото семейство е издигната черквата от равноапостолната царица Елена, разрушена по-късно от сарацините и възобновена от францисканците.

Обстоятелството, че преданието говори за два момента на Благовещението, не снижава достоверността на това събитие. Въпросът за това, кое от известните две места на Благовещение трябва да се приеме за истинско - западното при кладенеца или източното в дома на праведния Йосиф - Обручник - се решава без особено затруднение в полза на приемливостта на двете предания, преминали от ранни времена и в църковната живопис. Може да се съгласим с руския учен-поклонник Елисеев (Липатова 2006), който след като посетил Светите места в 1884 г., пише: "Да оставим настрани всички тези пререкания, малко интересуващи поклонника, който вярва не в мястото, а в Христа и се покланя на Разпнатия на всяко място, независимо от това, какво мислят за това едни или други."

Наименование

Името на празника в древността било неустойчиво. За съвременното "евангелисмос" от гръцки има свидетелства едва от VІІ век. В съчиненията на древните автори (Ванюков, Желтов, Фелми 2002) се срещат:

• на гръцки: "ден на приветсвието", "възвестяване" или "ден/празник на Благовещението";

• на латински:

  • "annuntiatio angeli ad beatam Mariam Virginem" (Благовещение на ангела към блажената Дева Мария);

  • "Mariae salutatio" (приветствие на Мария);

  • "annuntiatio sanctae Mariae de conceptione" (Благовещение на св. Мария за зачатието);

  • "annuntiatio Christi" (Благовещение на Христа);

  • "initium redemptionis" (начало на изкуплението);

  • "conceptio Christi" (зачатие на Христа);

  • "festum incarnationis" (празник на Въплъщението).

В историята празникът на Благовещението се възприемал и като Господски, и като Богородичен празник. В четиристишия на Теодор Продром (ХІІ век) са назовани 12 главни празника, сред които с изключение на Благовещение, Богородичните отсъстват. В Гротатератския Типикон (ХІІІ век) Благовещение е упоменато сред 14 Господски празници. След установяването и на Богородичните празници, Благовещение става и един от тях.

В Католическата Църква Благовещение е празник от втори клас - с пълното название Annuntiatio beatae Mariae Virginis ("Благовещение на Блажената Дева Мария"). В Православната Църква той се счита за един от най-важните празници с пълното название "Благовещение на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария".

БОГОСЛОВСКО СЪДЪРЖАНИЕ

Богословски смисъл

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:
Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,
затова и ние с него викаме на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с тебе!
Тропар, глас 4

Благовещение е църковният празник, който отбелязва началото на земния път на Спасителя - Божия Син Иисус Христос. Известяването от Архангел Гавриил на благата вест като "тайната от вечност" и приемането й от Дева Мария са в събитието на Въплъщението на Бог-Слово - начало на изкупителните Му страдания и смърт за изкупление на човешките грехове.

Източниците, в които се разказва за Благовещение, са Евангелието и апокрифните съчинения, възникнали вече в раннохристиянската епоха. Повествованието в Евангелието от Лука (Лк 1: 26-38) описва изпращането на Архангел Гавриил от Бога при Дева Мария с радостната вест за раждането на Спасителя на света Иисус от нея: "Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край" (Лк 1: 32-33).

Желаейки да изпълни волята на Господа, Пресветата Дева отговаря със смирените думи: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти". В църковната традиция това послушание на Богоматер се противопоставя на непослушанието на Ева. Дева Мария като "нова Ева" служи за изкупление на първородния грях на "първата Ева", като поставя началото за възвръщане на загубеното единение на хората с Бога и спасението на човечеството.

Според апокрифи от ІІ век - "Протоевангелие на Яков" и "Книга за рождеството на преблажената Мария и детството на Спасителя" ("Евангелие на псевдо-Матея"), Пресветата Дева чува архангелското благовестие отначало при кладенеца или извора, където отишла за вода, а по-късно в дома, където по падналия й се жребий тъкала завеса или покривка за иерусалимския храм. Според първия от тези източници, тези два епизода следвали непосредствено един след друг, а според втория - помежду им минали три дни. Апокрифното предание намира свое отражение в иконографията на празника.

Благовещението е момент преди боговъплъщението - един от основните християнски догмати, обозначаващ централното събитие от историята на Домостроителството, действието на любовта на Бога в името на човешкото спасение. В съответствие със старозаветните пророчества това е явяването в света на второто лице на Света троица - Божия Син в човешки образ с цел да се победи греха и смъртта чрез изкупителна жертва. "Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а да бъде светът спасен чрез Него." (Йоан 3: 16-17). Така и се пее в тропара на Благовещение: "Днес спасения нашего главизна".

Литургична структура

За начина на празнуване на Благовещение в първите векове на християнството не може да се твърди нищо определено, тъй като сведенията за богослужението в Константинопол от V-VI в. са малко на брой. Известно е, че към края на VIІ в. това е един от най-почитаните там празници: Трул. 52 забранява извършването на пълна литургия в периода на Великия пост, с изключение на съботите, неделите и празника на Благовещение. Правило 52-ро от Трул (691-692 г.) се отнася към правило 49 на Лаодикийския събор (ок. 343 г.), който разрешава да се извършва пълна литургия през Великия пост само в съботи и недели. Правилото на Лаодикийския събор не изключва съвсем възможността за извършване на служби за Благовещение; по-скоро от него може да се направи извод, че първоначално, когато празникът Благовещение попадал в делничните дни на поста, би могъл да се пренесе в събота или неделя. Пренасянето на почитането на паметта на светиите от делничните дни на поста към съботата или неделята се практикувало широко на Изток и литургичната стуктура на православния великопостен цикъл е изцяло обвързана с този обичай. Предполага се, че до Трулския събор денят, на който се пренасял празникът на Благовещение, е била съботата на Акатиста и че Акатистът на Пресвета Богородица в първоначален вид е бил съчинен за празника на Благовещение. Всички византийски паметници от VIІІ век и следващите векове изреждат Благовещение сред най-важните празници и в тях богослужението за Благовещение се извършва неизменно на 25 март.

Редица празнични слова за Благовещение са съхранени под имена на църковни писатели от ІІІ-V в.:

• св. Григорий Чудотворец;

• св. Атанасий Велики;

• св. Григорий Нисски;

• св. Йоан Златоуст;

• св. Прокъл Константинополски;

• св. Василий Селевкийски.

Съхранени са и празнични слова за Благовещение, но тяхната истинност е съмнителна и обикновено ги датират към по-късни времена. Съхранени са също беседи за Благовещение на:

• св. Софроний Иерусалимски;

• св. Герман Константинополски;

• прп. Йоан Дамаскин;

• св. Григорий Палама

и много други свети отци и църковни писатели.

Сведенията за празника Благовещение на Запад се отнасят към същото време както и на Изток. Измежду съчиненията на западните писатели и отци на Църквата са известни словата за Благовещение, приписвани на автори от V в.:

• блажени Августин (3 проповеди);

• св. Петър Хрисолог (5 проповеди);

• Лъв І Велики,

• и на латинските автори от следващите векове.

В църковната служба за празничния ден на Благовещение се изобразяват различни обстоятелства на това събитие. Тропарите на канона предават беседата на архангел Гавриил с Пресветата Дева. Тъй като с безсеменното зачатие на Божия Син се полага началото на спасението на човешкия род, в деня на Благовещение Църквата нееднократно възглася: "днес спасение нашего главизна и еже от века таинства явление..." Още св. Йоан Златоуст нарича този празник "пръв" (prwth eorth) и корен (rixa) на празниците. Крайните периоди, с които съвпада празникът Благовещение, са четвъртък на 3-тата неделя на Великия Пост и сряда на Светлата Седмица. В Русия, ако той се случи преди Лазаровден, църквата го празнува 3 дни; ако е в същата събота - два; ако е в Страстаната или в Светлата Седмица - един ден. Поради величието на празника той не се отменя и даже по време на Пасха, когато постът се отслабва. Затова шестият Вселенски Събор с 52-рото си правило постановява в деня на Благовещение да се извършва Златоустова литургия наместо Преждеосвещена литургия, която се извършва по време на Великия Пост. И сред миряните Благовещение се счита за най-велик празник, в който цари всеобщ мир и радост (Энциклопедический 1880).

В този ден по древна руска традиция след Литургия в Благовещенската катедрала в Кремъл Патриархът, духовенството и децата пускат на воля птици. (Този обичай е възроден след 1995 г.) (Благовещение 2006). Тази традиция е изпълнена с дълбок смисъл: освобождаването на птиците от клетка символизира свободната човешка воля в търсене на Царството Божие.

ИКОНОГРАФИЯ

Благовещение е сред най-ранните изображения с християнски сюжети. Според преданието част от тях са нестигнали до нас произведения на скулптурата и приложните изкуства, които, преди да бъдат разрушени, са послужили за образец на съответните композиции в най-рано издигнатите храмове и икони - след времето на утвърждаване на християнството в ранния IV в. В житие на св. Панкратий Тавроменийски се твърди, че още апостол Петър съградил черква в Понт и повикал зограф на име Йосиф, комуто възложил изписване на земното житие на Въплътения Божи Син от Благовещение до Възнесение (Мавродинова 2005). Св. апостол Петър изпратил св. Панкратий и Маркиан да проповядват Евангелието на Запад, като им дал и два тома с изображения на божествената история на Стария и Новия завет, съставени по апостолска поръка, за да разпространяват евангелските сюжети при украсата на новостроените храмове. Иконоборството и по-късните арабски набези причиняват унищожаване на повечето от тези ранни паметници.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
древен копринен покров, датиращ от VІІ-VІІI век, съхраняван в съкровищницата на катедралата в Лион, с изображение на Благовещение и Рождество Христово

Сцената на Благовещение, заключена в орнаментен кръг, се отличава с лаконизъм и изразителност. Богоматер е изобразена седнала да преде, а отдясно на нея Ангелът с пояс в лявата ръка и издигната в порив дясна ръка я благославя, съобщавайки изпратената от Господа вест.

Още от ранните християнски времена илюстрирането на Свещеното писание става отначало в свитъци - ръкописи, а по-късно и в книги - кодекси. Предимно чрез тях в християнския свят са разпространявани образците - "мостри", създадени от първите християнски художници. Така изображения на Благовещение са достигнали до нас като миниатюри в ръкописи, обкови и обшивки на църковни книги, църковни утвари и плочки, везани покривки, както и по-трудно разрушимите малки скулптурни пластики на каменни саркофази, фрески и стенни мозайки.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
миниатюра от ХІІ век

Литературен източник за иконографията на Благовещение е текстът от Евангелието на Лука (1: 26-38), апокрифното Евангелие от Яков и византийската химнография. Съгласно евангелския разказ архангел Гавриил се явява пред Дева Мария и й известява, че Тя ще роди Божия Син, както е предсказано от пророците. Иконографските изводи се отличават един от друг преди всичко по трактовката на жестовете и положението на фигурите.

Най-древните изображения на Благовещение са сред раннохристиянските изображения на Св. Богородица на фреските от края на ІІ в. в древноримските катакомби, изображенията върху стени на саркофази и мозайките в църквата Санта Мария Маджоре в Рим.

Фреската, изрисувана от Бозио в катакомбите на Присцила и изтълкувана от редица археолози като Благовестие на архангел Гавриил към Дева Мария, е вече в полуразрушен вид.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
фреска от катакомбите в Присцила, ранния V век

Съдейки от последната снимка, фреската днес представлява само сянка на бившия оригинал.

Въпреки тържествеността на изобразената фигура с поза на вестител-оратор, обърната към седяща на трон женска фигура, тя оставя съмнение за изобразяването тъкмо на Благовещение.

На саркофаг в Равена е едно от най-ранните, достигнали до нас, изображения на Благовещение. Дева Мария седи и държи хурка за предене в ръце, от дясно е изправен крилат Ангел с пояс. Още от тези времена Богородица е изобразявана в съответствие с господстващите тогава обичаи и се разпознава по носеното покривало на главата. То се ползва като белег за историческа достоверност, характерен елемент от православната иконография на Богоматер. Иконографският тип на Благовещение, представен тук в характера на елинистичния стил, се разработва от художниците в течение на столетия и става добре известен и разпространен в по-късните изображения на Благовещение.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ и СРЕЩА
на Дева Мария с Елисавета - саркофаг в Равена (известен под името sepolcro di Braccioforte (Иванов 2003) от началото на V век

На едната страна е изобразено Благовещение, а на другата страна - срещата на Дева Мария с Елисавета.

Болшинството изображения на Благовещение от ранните векове на християнството имат изключително повествователен характер, не иконографски; с повърхностно условен маниер на разработване на сюжета. Темите са разказани с лекотата на елинистичния стил, с повече младежки фигури, понякога даже с полудетски, вместо възрастни и старчески фигури. Рядко, извън границите на обичайното леко повествование, по темата Благовещение се срещат дълбок замисъл и извисени религиозни чувства.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
мозайка в базиликата Санта Мария Маджоре в Рим, ранния V век

В мозайката на триумфалната арка в църквата Санта Мария Маджоре, създадена в 432-440 г., Богоматер също е представена седнала с ръкоделие от прежда на колене. Това изображение се отличава с особена тържественост и има ред уникални детайли:

• Архангелът с благославяща дясна ръка се спуска от небето към Богоматер отдясно;

• отляво се спуска насочен към Богоматер бял гълъб;

• четири ангела (по два от двете страни) окръжават нейния престол;

• друг ангел беседва с праведния Йосиф;

• отдясно зад праведния Йосиф, в края на мозаечното пано, е изобразен неговият земен дом;

• отляво - на другия край, - вечният дом в Царството небесно, чиито двери са предобраз на Царските двери към олтара.

За разлика от другите иконографски образи на Дева Мария, тук тя не е с покрита глава, а с корона на Небесна царица - "скиния на Бог-Слово; ... по-голяма от Светая Светих!" Облеклото й е също царствено, в светли златисти цветове.

Успоредно с разглеждания иконографски тип на "Благовещение с ръкоделие", от раннохристиянски времена получава разпространение иконографският тип на "Благовещение при извора (кладенеца)". Той е основан на посочените по-горе апокрифни предания и е наречен "Предблаговещение", доколкото в него е изобразено не самото Благовещение, а предхождащ го момент (Покровски 2001: 108). Един от най-древните стигнали до нас образци на подобни творби е обшивката от слонова кост на Евангелие в Милано (втората половина на VI век). Богоматер е представена в антична туника, стояща на колене пред извиращ от скала ручей с кана в ръце, а зад нея е изобразен благославящият Ангел.

В по-късни творби Пресветата Дева е изобразена в традиционно облекло, стояща при кладенец със съд в ръце, а благовестителят Архангел Гавриил се спуска към нея от висината:

• мозайка от катедралата Сан Марко във Венеция - ХІ век;

• фреска от Софийната катедрала в Киев - ХІ век;

• мозайка от константинополския монастир Хора (Кахрие джами);

• фреска от Рождественската катедрала на монастира Терапонт под четката на йеромонах Дионисий - 1502 г.

ПРЕДБЛАГОВЕЩЕНИЕ
при кладенеца -
мозайка в монастира Хора, Константинопол, построен между 1081 и 1087 г.

В общата иконографска програма на храмовете, посочените сцени са допълвани и с традиционното изображение на Благовещение с ръкоделие. Двата иконографски типа са представяни обичайно в състава на клеймата в иконата на Богородичния Акатист.

Към изписването на Благовещение има точни догматико-канонически изисквания (Рашков 1992: 1-2), тъй като събитието има основополагащ богословски смисъл и значение. Иконографските изисквания са свързани с приемствеността на свещените традиции в решенията на Седмия Вселенски събор (787 г.):

• вярност към композицията, продължена от християнската древност, доколкото не включва елементи, противни на православната догматика;

• спазване на указанията за изобразяване на одеждите, църковната утвар, природната и архитектурната среда;

• вярно предаване особеностите на дадената епоха и местност;

• точно и неизменно изобразяване на иконографските символи.

Сцената на Боговъплъщението е описана канонично само в Евангелието на Лука, но Благовещението и непорочното зачатие са толкова необикновено значими събития за Православието, че им е посветена огромна литература. Те многократно са обсъждани, преосмисляни, преразказвани и допълвани с всевъзможни подробности.

Иконографската схема, в която Богоматер се изобразява приемаща вестта от стоящия пред нея Архангел с кълбо/вретено прежда в ръце, не претърпява съществени изменения в последните векове на християнското изкуство. Изображенията се отличават едно от друго по трактовката на архитектурната среда, детайлите, обстановката, символите, позите и жестовете на Богоматер и Архангела. Различните жестове на Дева Мария предават различен оттенък на душевното й състояние: ръцете й могат да са смирено събрани в молитва, могат да изразяват съмнение - когато китката на едната ръка е притисната към гърдите, а другата е отворена по посока на Архангела.

В икона с монументални размери от ХІІ в. е представен един от най-лаконичните варианти на иконографска сцена на Боговъплъщение. В нея няма никакви второстепенни детайли. Дева Мария е с винено червен маторий и тъмно син хитон. Позата й изразява внимание към думите на Архангел Гавриил и съгласие с тях. Лявата й ръка държи гранка прежда, краят на нишката от която е в дясната ръка - грижливо прикриваща изпъкващата на тъмния фон почти прозрачна фигурка на Младенеца. В иконата Устюжкое Благовещение виждаме самото Боговъплъщение! Над архангела и Девата в син полукръг на червен престол е изобразен "Ветхият по дни"⁴, от чиято дясна благославяща ръка изхожда тънък светъл лъч към Дева Мария.

УСТЮЖКОЕ БЛАГОВЕЩЕНИЕ
икона от ХІІ век в Новгород

Иконографската особеност на тази икона е образът на въплътения Богомладенец Иисус Христос, изобразен на гърдите на Божията Майка над гънките на нейния маторий; отгоре в небесна полусфера овална сиво-синя мандорла-слава е образът на Иисус Христос в облика на стареца Ветхия по дни, седящ на престол в окръжението на небесни сили.

Иконографията разкрива нагледно реалността на Непорочното зачатие и Въплъщение на вечно съществуващия Бог - второто лице на Св. Троица.

Иконата Устюжкое Благовещение днес се съхранява в Третяковската галерия в Москва. По времето на създаването й през 30-те години на ХІІ в. в Новгород иконата е била украсена с обков от благороден метал, който изчезнал през военното време на 1812 г.

Именно тази икона е посочена на Църковния събор 1553-1554 г. в Русия (Улянов б.г.) като образец за изобразяване на Бог Саваот:

"Видях най-сетне, че бидоха поставени на престоли, и седна Старият по дни; облеклото му беше бяло като сняг, и космите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - като огнен пламък, колелата Му - като пламтящ огън." (Дан 7: 9).

Христос Емануил (Спасител) е изобразен в лоното на Богоматер, благославящ с дясната ръка. От ляво архангел Гавриил е обърнат към Богоматер в статична и уравновесена поза с отпуснати крила, с жезъл в лявата ръка, и благославящ я с протегната дясна ръка. Отгоре в центъра в син небесен полукръг със златни звезди е изобразен Ветхият по дни (Бог Саваот) в светъл ореол от слава. Той седи на червен престол, в подножието на който стоят червени херувими, а по-нагоре отстрани - червени серафими със златни рипиди. Ветхият по дни държи в лявата си ръка свитък, а с дясната благославя Дева Мария - от ръката Му към нея изхожда син лъч.

В монументалните фигури на Архангел Гавриил и Дева Мария се разчита на обосновано познаване на съвременните образци на византийската живопис от автора на иконата. Силното влияние на византийските традиции се разпознава в:

• статичността на фигурите, тяхната тегловност,

• характерната каскада от гънки на химатия на архангела,

• златистото в сплетените му на плитка коси,

• ораторския жест, изобразяващ речта.

Макар фигурите да са по-тежки спрямо изображенията на съвременните им византийски икони, те са със строга пропорционалност. С изящните гънки на химатия (плаща) на архангела е изявен убедително мотивът с движението на ръката му, не по-малко изящни са гънките на неговия хитон. Отчетливите вертикални гънки на химатия подсилват впечатлението за покой. Със същото тънко усещане на структурата на драперията е обрисуван маторият на Богоматер.

Колоритът на "Устюжкое Благовещение" се отличава в цялост с известна сумрачност. Най-ярки са цветовете в горната част на иконата, където е изобразен възседящ на херувими и възславян от серафими Ветхият по дни. Тук винените цветове са съчетани смело със сини, сиви, зелени и бели. Моделирането на лицата се отличава с особена мекота. Тъмна маслиненозелена краска е положена само в сенките. Постепенното наслояване на релефа е достигнато чрез наслагване на тъмножълта охра с прибавяне във всеки следващ слой на все по-голямо количество бяло, но с такава сдържаност, че преходът от слой в слой става почти незабележим. Върху охрата е положена руменина, за мека отсянка на челото, шията и линията на носа.

Този изключително рядък иконографски тип на Благовещение с влизащия в лоното на Богоматер младенец показва с пределна за времето си нагледност, че действителното въплъщение на Иисус Христос се осъществява по волята на Всевишния в момента на Благовещение. Явно този иконографски тип, най-ранен в Устюжкое Благовещение, се е наложил след иконоборческия период, не без въздействието на празничната литургия в деня на Благовещение (Синкасар на 25 март) и Богородичния химн (Октоих).

Богоматер от сцена на БЛАГОВЕЩЕНИЕ
мозайка от късния ХІІІ-ранния ХІV век, Католикон в манастира Ватопед на Атон

Седящата на престол Богоматер държи в лявата си ръка не едно, а две вретена, а дясната й ръка, увита в драпираната одежда, в изразителен жест на смирено приемане на Божията Воля, се намира в центъра пред гърдите, с открита длан по посока на зрителя.

Жестът извиква у зрителя-богомолец смиряване, успокояване, доверяване и приемане на изпитанията за спасението, чийто начален момент е в Благовещението.

Особеното богословско значение на събитието Благовещение се отразява в системата на изписване на черквите. След завършването на иконоборческия период, когато се полага класическата система на декорацията на кръстокуполните храмове, композицията на Благовещение се разполага на западните страни на източните подкуполни стълбове, на границата на олтара и наоса на храма, при което изображението на Архангела се разполага на лявата подпора, а на Богоматер - на дясната. По такъв начин двете фигури се оказват разделени от широк арковиден отвор, водещ в олтарното пространство.

Изглед към олтара на Палатинската капела в Палермо с изображение на БЛАГОВЕЩЕНИЕ
иконопис от 1146-1151 г.

Богоматер е изобразена в дясната част, стояща права с гранка прежда в отпусната лява ръка и дясна, вдигната пред гърдите с длан към зрителя; зад гърба й е престолът. Отгоре от небесата е изобразена благославяща десница, от която низхожда широк бял лъч с изображение на Свети Дух във вид на гълъб.

Помежду благовестящия Архангел Гавриил отляво и Дева Мария отдясно, в сегмент над арковидния отвор на изток, е изобразен Господ Бог - във връзка с писанието на пророк Иезекеиил:

"И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.

И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени." (Иез 44: 1-2).

Иконографската програма на изписваните храмове се запазва независимо от големината и вида на храма. Изменят се:

• мястото на образите на Богоматер и на Архангел Гавриил, като фрагменти от сцената на Благовещение, спрямо арковидния отвор на олтарното пространство;

• положението на фигурата на Богоматер - седяща на стол/трон или изправена, извърната в изненада към благовестящия Архангел или обърната право към него;

• движението на крилата и статиката на фигурата на Архангел Гавриил - от неподвижно изправена до изпълнен с ефирност устремен полет;

• жестовете на ръцете на Дева Мария - едната, държаща или изпускаща червената прежда, другата - прибрана смирено към гърдите или обърната с длан към зрителя;

• изобразяването на Господ Бог ("Ветхий денми") и Св. Дух във формата на лъч и гълъб, отправени към Богоматер;

• наличието на архитектурна среда в сцената на Благовещение.

В черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица, (до гр. Княжевац в Западните покрайнини) образите от сцената стигат във височина долния край на олтарната арка. Черквата е градена в началото на XIV в. с куполен наос с вписан кръст, едноапсидна.

Отляво на абсидата е изобразен Архангел Гавриил в устремена крачка към Дева Мария, с благославяща дясна ръка и жезъл в лявата ръка.

Отдясно е изобразена фигурата на Богоматер, стъпила на овален червен килим пред стол без облегалка; тялото й е като в движение - полуобърнато към Архангела, с извърнато към него лице и поглед, едновременно решителен и смирен, отправен към него; лявата й ръка оставя назад гранчето с червена прежда, а дясната е вдигната с отворена длан пред гърдите, изразяващ размисъла преди отговора "Ето рабинята Господня; нека ми бъде според думата ти".

И двете фигури са с царствения червен цвят на обувките.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
стенопис на предапсидната арка в черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица, Пиротско (1323-1330 г.)

В черквата "Св. вмчк. Георги Победоносец" в едноименния монастир край Кремиковци, София, иконографските образи на Богоматер и на Архангел Гавриил се изравняват с долния край на арката на олтарната ниша, като почти застъпват нишите за протезиса и диаконикона. Черквата е еднокорабна, засводена, едноапсидна.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
стенопис при олтарната абсида в старата черква "Св. Георги" в Кремиковския монастир, София (строен през 1382 от цар Иван Александър, възобновен след разрушенията от турците в 1493 г.)

В базиликата "Св. Димитър" в Солун иконографските образи на Богоматер и на Архангел Гавриил са разположени също на западната страна на източната стена, но високо над арката на олтарната ниша, като почти се скриват в откритата покривна конструкция. Базиликата е трикорабна, с две галерийни нива на женското отделение.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
стенопис при олтарната абсида на базилика "Св. Димитър", Солун

Богоматер е изобразена седнала на дълбок трон с облегалка и подножие, долната част на тялото й е почти гърбом към благовестящия Архангел, но горната половина е извърната към него - израз на неочакваната изненада от Благовещението. Лявата й ръка е отпуснала гранчето прежда на седалката на трона, а дясната държи вретеното на височината на гърдите. Погледът на Дева Мария е отправен към зрителя като в продължаващ размисъл. На заден план е изобразен домът на Светото семейство.

Изключително изразителен образ на Благовещение е разположен на източните подпори в Софийната катедрала в Киев: Ангел в тържествено шествие благославя Богоматер, изобразена на десния стълб. Пресветата Дева е в син маторий със златен кант, в лявата вдигната ръка тя държи кълбо пурпурна прежда, нишка от която се спуска през лявата й ръка надолу към вретеното. Зографът е поставил акцент точно на момента на преденето, тъй като в църковното тълкувание то се съпоставя със зараждането на плътта на Божия син в "чреве Деви".

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
фреска от ХІІ в. в католикона на Михайловския Златовръхски манастир в Киев, Украйна

Фигурите са статични, макар положението и жестовете им да са завършващи движения.

Със значителна популярност в по-късно време при изписването на Благовещение се използва пълната с движения динамична иконография, при която Архангел Гавриил се устремява в полет към Дева Мария.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
фрески от триумфална арка, Византия, 1191 г.

Пръстите на дясната му ръка, насочени към Богоматер, са разтворени в жест на обръщение и наблюдателят почти чува гласа на архангела: "Радвай се Благодатна! Господ е с тебе!" Поради изненадата Дева Мария се е извърнала рязко, изтървайки вретеното. Позата й изразява едновременно сепване, почуда, внимание и накрая, приемане на благата вест от нея. В лъч от небето към Мария низхожда Свети Дух във вид на гълъб. Великата тайна на непорочното зачатие се извършва пред очите ни. Положението на тялото на Дева Мария, цветът на одеждите, разчупените контури на архитектурните обекти предават изразителния драматизъм на чудното събитие, имащо вселенско значение. Така се слага началото ("главизна"⁵) на човешкото въплъщение на Бога.

Богоматер е изобразявана (както на икони, така и във фрески на източните подпори) на фона на архитектурна среда, състояща се от едно или няколко здания и понякога с висока стена, и преметната през зданието червена завеса - велум. Такива детайли на композицията могат да бъдат съотнесени към епитетите, ползвани широко в богородичната химнография, преди всичко в Богородичния акатист, където тя е наричана:

• "врата на пречестната тайна... чрез която се отвори раят";

• "стълба небесна, по която слезе Бог";

• "ковчеже, позлатено от Духа";

• "мост, който превежда човеците от земята на небето";

• "врата на спасението";

• "нерушима стена на царството".

Архитектурната среда в сцените, обрисуващи Благовещение, се появява още в раннохристиянско време. Така на плакет от катедрата на архиепископ Максимиан (V в., Архиепископски музей в Равена) действието се развива в палат, изобразен във вид на фронтон с две колони. Изпърво изобразяваната архитектура има предназначение да обозначи мястото на действието - домът на праведния Йосиф, но с времето тя получава свое символично тълкувание. Архитектурният фон започва да се съпоставя с образите на старозаветния Иерусалимски храм и Църквата на Новия Завет, тържеството на която се предусеща в момента на Боговъплъщението. Самата Богоматер се слави и величае като "одушевен храм":

• "жилище преславно на Оня, Който седи на серафимите";

• "началница на духовния градеж";

• "град на всички царе";

• "покров, държава, стена и утешение".

Изобразяваното на заден план здание е символично изображение на мястото на Благовещение - дома на праведния Йосиф, като вътрешност на палат, дом на бъдещата Царица небесна. Същевременно Боговъплъщението се изобразява и с превръщането на самата Дева Мария в Богоносен палат.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
миниатюра, Византия, ХІ век

Архитектурната среда присъства в изображенията на Благовещение и при миниатюрите. В момента на Благовещението е станало само съединяването на Бога с човека, а райското блаженство човеците започват да получават, след като на земята е създадена Христовата Църква, пръв храм на която е самата Дева Мария.

Обичаен символичен детайл на сцената на Благовещение е богато украсеният престол, на който седи Дева Мария - той се съпоставя с трона на цар Соломон.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
икона от ХV век

"Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато; пред престола имаше шест стъпала; изотзад върхът на престола бе закръглен, и от двете страни на седлото му имаше облегала, а до облегалата стояха два лъва" (3 Цар. 10: 18).

Иконографията тук носи характерните черти на палеологовското време:

• царственото одеяние на Архангела;

• високото положение на трона на Богоматер;

• мотивът на благословение лоното на Богоматер;

• "прекрачването" на Архангела през полукръглата зъбчата ограда.

Действието на Благовещението се развива на фона на пищна архитектура, чийто дворцов характер е подчертан с пурпурния цвят на завесата - велум⁶. В иконографията на Благовещение велумът символизира връзката между Стария и Новия завет; често той обозначава, че действието произтича вътре в изобразеното здание.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
византийска икона от началото на ХІV век, Охрид

Позата на Дева Мария изразява нерешителността и съмнението, обзели я при благата вест от Архангела. Пурпурният цвят на велума, еднакъв с този на чехлите и възглавниците на трона, подчертават царствеността на Богоматер. Същевременно те въвеждат към темата за предстоящите Страсти. Всяка фигура - на Архангела и на Богоматер, стои на отделен пиедестал. От небесен сегмент изхожда лъч, олицетворяващ благодатта на Светия Дух. Преждата в ръцете на Богоматер символизира плътта Христова. Тронът с колони и отметнатата завеса са символ на Богоматер като одушевен храм на Господа Бога.

Библейският образ - на "вертограда заключеного"⁷, е вписан като оградена градина с дървета и цветя зад трона на Богородица в икона на Благовещение от ХІІ в. от манастира Св. Екатерина в Синай. На преден план изпъква и друг елемент от сцената на Благовещение - изображението на река с множество риби и птици по бреговете - символичен образ на Рая, на "чиста река с вода на живота" (Откр. 22: 1-2; Иез. 47: 1-12). Изисканият художествен език в тази икона я отличава: цялата фигура на Архангел Гавриил и гънките на одеждите му са пронизани от динамично движение и той като че ли пърха в златното пространство.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
икона от манастира Св. Екатерина в Синай, от края на ХІІ век

Иконата представя един от най-подробните иконографски прочита на темата Благовещение:

• от небесен сегмент изхожда златен лъч с въртящ се диск, в който е изобразен гълъб, олицетворяващ благодатта на Св. Дух;

• на мястото на съприкосновението на лъча с тялото на Богоматер е изобразена фигурка на Младенеца в мандорла, символизираща Въплъщението;

• преждата в ръката на Богоматер се интерпретира като образ на Христовата плът;

• съчетаването на мотивите на трона-олтар, златната стена и двореца-храм зад тях, райската градина над "Дверите на спасението" с приповдигната завеса създават образа на Небесния Иерусалим;

• реката в долната част на иконата пресъздава образа на "чистата река на водата на живота";

• ликът на архангел Гавриил и необичайната му поза изразяват неговата нерешителност и колебание, което съответства точно на описанието на събитието във византийската омилетика.

В края на ХІІІ-началото на ХІV в. в иконографията на Благовещение се появяват нови персонажи - изображенията най-често се допълват с фигури на слугини, присъстващи при явяването на Архангела на Дева Мария. Писменият източник, в който се говори за слугини, присъстващи на беседата между Архангела и Богоматер, не е известен. Само в протоевангелието се съобщава за осем деви, избрани за изготвянето на храмовата завеса. Вероятно художниците са изобразявали девойките като свидетели на чудото на непорочното зачатие. Тази истина не е изисквала доказателства за православните християни, но от време на време са се водили спорове относно този догмат.

Изображения на прислужници се появяват както в иконографските сцени на Благовещение при кладенеца, така и в иконите на Благовещение с ръкоделие в Дома на праведния Йосиф. Така в стенописи в черквата Богородица Перивлепта в Охрид (1295 г.) при кладенеца две девойки придържат под ръка Богоматер, към която от небесата долита Ангелът. Още една девойка е изобразена отляво, гледайки го изплашено.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
византийска икона от ХІV век, появила се в епохата на Палеологовия ренесанс (сега в Музея на изобразителните изкуства в Москва)

Прислужницата, облечена в завързана през рамо туника, наблюдава беседата между Архангела и Девата иззад колона.

Иконата представя рядък иконографски вариант, известен главно в миниатюри.

По-късните творби съчетават все повече от допълнителните елементи на иконографската сцена на Благовещение. В Суздалската икона, освен архитектурната среда, са изобразени и райските птици, и изненаданата прислужница-девойка, също с прежда в ръце.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
икона от ХІІІ век от Суздал

Иконата на Благовещение застава в самия център на храма - на Царските двери. Причината за това е развитието на литургичната структура, в чиято основа е Светата Евхаристия - Причастието. През царските двери от Святая Светих към хората се изнася Чашата, позволяваща им след покаяние да вкусят Причастието и да се приобщят с Христовите тайни.

Царски двери, ХV век, Новгород

Цялата история на нашето спасение започва с това, че небесният Вестител Архангел Гавриил очаква отговора на земната Дева. Господ Бог не просто говори на човека, Той все още желае да слуша човека. Приемането на благата вест и съгласието на Дева Мария с думите: "Ето рабинята господня; нека ми бъде по думата ти." поставят началото на пътя към спасението.

Чрез Благовещението Бог Слово става тази плът, която се вкусва в Причастието за спасение. А да вземем участие във вечната Трапеза, застанали на солея пред Царските двери, можем само заради известието на апостолите-евангелисти.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ и четиримата евангелисти
Царски двери, ХV век, Византия

На Пренепорочната Дева Мария тайната за Христа Спасителя е известена от Архангел Гавриил. Останалите човеци могат да научат за тази тайна само от други хора: от апостолите, от учениците и приемниците им. Ако човек не чуе или не прочете Евангелието, той нищо няма да узнае за тайната, и като не узнае, то и животът му няма да се промени. А ако не се промени животът на човека, то в каква вечност ще влезе вечната му душа, само минавайки покрай Христа? Така освен сцената на Благовещението на царските двери се изобразяват и иконите на четиримата евангелисти. Само позовавайки се на апостолите-благовестници християните могат да се причастят с Тялото и кръвта на Сина Божий.

Четирите икони на апостолите, които са ни оставили своите Евангелия, се разполагат на Царските двери и защото цялата символика на прехода между олтара и храмовия наос е свързана с благата вест: ако не беше чудното тайнство на Благовещението, не би имало и изкупителната тайна на Голгота и радостта от Възкресението.

Благовещение е един от дванадесетте големи Господски празника. Цикълът на 12-те Господски празника (Додекаортон) възниква в иконографските програми през ХІ-ХІІ в. преди всичко на епистили и полиптихи (многоделни икони - диптих, триптих, тетраптих...). Този цикъл създава концентриран образ на цялата храмова декорация, извиква литургични асоциации, свързани с представите за Евхаристийното тайнство като възобновяване историята на спасението.

СЦЕНИ ОТ ГОСПОДСКИТЕ ПРАЗНИЦИ
четириделна икона от монастира Св. Екатерина, Синай, ХІІ век, Византия

Частта от тетраптих с изображение на 12-те Господски празника помества изображения на три от тях:

• БЛАГОВЕЩЕНИЕ;

• Възкресяването на Лазар;

• Преображение Господне.

Сцената на благовещение е обрисувана в архитектурна среда с изображение на небесната стълба, "по която слезе Бог" (с препратка към Богородичния акатист), и водеща към Спасението в Царството небесно.

Пурпурната прежда в ръцете на Богоматер, която се интерпретира като образ на Христовата плът, преминава от вретеното в дясната й ръка, спусната към земята, към кълбото в лявата й ръка, издигната нагоре към Царството небесно.

Благовещение е църковният празник, който е и сред 12-те Господски, и сред Богородичните празници.

СЦЕНИ ОТ БОГОРОДИЧНИЯ ЦИКЪЛ
странични части на триптих от монастира Св. Екатерина, Синай, началото на ХІІІ век, Византия

Сцената на Благовещение е представена сред 12 сцени от БОГОРОДИЧНИТЕ ПРАЗНИЦИ:

• Принасяне даровете на благочестивите Йоаким и Ана;

• Връщане на Йоаким и Ана от храма;

• Молитва на Йоаким в Пустинята;

• Молитва на Ана в градината;

• Среща на Йоаким и Ана при градските врати;

• Рождество Богородично;

• Милуване на Мария;

• Въведение Богородично в храма;

• ПРЕДБЛАГОВЕЩЕНИЕ при кладенеца;

• Дева Мария и праведният Йосиф пред първосвещеника;

• БЛАГОВЕЩЕНИЕ.

Икони на Благовещение се изписват и със сцени от Богородичния акатист.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ С АКАТИСТ
Ярославска школа, ок. 1563 г.

Иконата е изпълнена в традициите на византийските образци с предимно тъмнокафяви тонове.

Сцената на явяването на Архангел Гавриил на Дева Мария е представена на фона на причудливи архитектурни кулиси. Архангел Гавриил пристъпва с жезъл в благославящата дясна ръка. Богоматер е седнала на висок трон с подножие, с отпусната на коленете дясна ръка и вдигната лява ръка с отворена към Архангела длан.

Композицията се отличава с построение, обмислено до най-малкия детайл.

Иконата на Благовещение днес има разбираемо особено почитание и заема достойно място както на царските двери, така и на проскинитарии. Не са редки случаите, когато иконата на Благовещение е с обков или дори с цялостна ризница от метал.

В манастира "Живоприемен източник на Пресвета Богородица" в Истанбул се съхранява на видно място иконата на "Благовещение" - разположена в самостоятелен проскинитарий на северната страна на южната стена на черквата, зад владишкия трон. Тя е с цялостен обков-ризница, оставящ видими само лицата на Дева Мария и Архангел Гавриил. Ризницата е обработена пластично и сама е подробно изложение на иконографската програма на изображението на Благовещение.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
икона с пластична метална ризница на самостоятелен проскинитарий в католикона на монастир "Живоносен източник" в Истанбул

Богородица е коленичила пред разтворена книга, с прибрани кръстосани пред гърдите длани и сведен смирен поглед. Архангел Гавриил е изправен в статична поза, с клонка в протегнатата към Богоматер благославяща ръка. За разлика от иконата на Благовещение от манастира "Св. Екатерина" в Синай, тук библейският образ - на "вертограда заключеного"⁸ е вписан като оградена градина с дървета и цветя на преден план.

БЕЛЕЖКИ

1. По материал на Ванюков, Желтов, Фелми (2002: 254-268) и в сайта Киевская Русь, 2006 <http://kiev-orthodox.org/site/worship/980/> (21.03.2007). [обратно]

2. Най-близката до нея ползвана ера се среща в "Пасхална хроника" VІІ век. [обратно]

3. По материал в сайта на Deutsche Welle, 2002 <http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,688897,00.html> (21.03.2007). [обратно]

4. "Ветхия по дни" е образ, в който Бог се явил на пророк Даниил в едно от неговите видения (Дан. 7: 9). [обратно]

5. Тропар, глас 4:

Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление:
Син Божий син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует.
Темже и ми с ним Богородице возопиим:
радуйся, Благодатная, Господ с тобою! [обратно]

6. Велум - от латински veloum - платно; в иконографията велумът идва от античността - в театралните декори той изобразява интериорни сцени. [обратно]

7. ПП 4:12,15 "Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; ... градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан." [обратно]

8. "Заключеният вертоград" е едно от символичните названия на непорочността на Дева Мария. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Благовещение 2006: Благовещение Пресвятой Богородицы. // Православие и Мир, 06.04.2006 <http://www.pravmir.ru/article_956.html> (21.03.2007).

Ванюков, Желтов, Фелми 2002: Ванюков, С. А., Желтов, М. С., Фелми, К. Х. Благовещение Пресвятой Богородицы. // Православная энциклопедия. Т. 5. Москва, 2002, с. 254-268. Също: Киевская русь <http://kiev-orthodox.org/site/worship/980> (21.03.2007).

Иванов 2003: Иванов, Дякон Иван. Раннохристиянски изображения на св. Богородица. // Църковен вестник, 2003 <http://synpress.bglink.net/15-2003/15-dIvan.htm> (21.03.2007).

Липатова 2006: Липатова, С. Иконография праздника Благовещения пресвятой Богородици. // Интернет-журнал сретенского монастыря, 06.04.2006 <http://www.pravoslavie.ru/jurnal/060406140841> (21.03.2007).

Мавродинова 2005: Мавродинова, Л., Иконография на дванадесетте големи църковни празника в средновековната стенна живопис в България IX-XIV век. София, 2005.

Мир 2001-2005: Мир Православия. Популярная энциклопедия Православия: православный храм, икона, иконостас, таинства. Православной Церкви, церковный год, православное монашество, история Русской Православной Церкви, русские святые, чудотворные иконы. 2001-2005 <http://www.orthodoxworld.ru> (21.03.2007).

Покровски 2001: Покровски, Н. В. Евангелие в памятниках иконографии. Москва, 2001.

Рашков 1992: Рашков, И. Догматичношканонически и иконографски изисквания към православната икона. // Църковен вестник, бр. 36, 1992.

Улянов б.г.: Улянов, О. Г. Русский на Святой горе Афон Свято-Пантелеимонов монастырь перед вызовом времени. // Христианство в искусстве: иконы, фрески, мозаики... <http://www.icon-art.info> (21.03.2007).

Христианская 2000-2007: Христианская икона. Центр Восточнохристианской культуры. 2000-2007 <http://all-photo.ru/icon/index.ru.html> (21.03.2007).

Энциклопедический 1880: Энциклопедический словарь. Ред. Ф. Брокхауз, И. Ефрон. СПб, 1880.

© Стела Дулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2007, № 3 (88)