Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Български
поети от Бесарабия и Таврия
Вървя аз тих по улицата-лента,
унесен пак по своята мечта.
Край мен фиданки в бели зимни шуби
със млади клони тихичко шептят.
Живей селцето със сполуки свои,
със свои грижи, песни и сълзи.
И светъл дим - и сладък, и приятен -
над къщите замислено пълзи.
Пълзи полека, сякаш морен той е
и сякаш се сбогува с всеки дом.
С ветреца тръгва той на път далечен
под този чист и ясен небосклон.
Когато гледам тия светли къщи
и този дим - той нивга не горчи! -
ми става светло, светло във гърдите.
И моят порив весело звучи...
А майките ни в стаите пак шетат
забързано. Гласът им пак звъни
и крадешком поглеждат към вратата -
да не се мярка родният им син...
И нищо аз не искам, нищо! Нека
тъй винаги над всеки бял комин
да виждам с нежност, грейнала в сърцето,
как вие се приятен селски дим.
© Петър Бурлак-Вълканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.06.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна:
LiterNet, 2005
|