МОИТЕ БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИ

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

С калпаци агнешки, големи,
със сила в плещите превити,
с ръце попукани, корави,
тъй както тоя чернозем.
Когато сбират те наесен
със радост златната реколта,
устройват сборища в селата,
с агнета и плат червен.
Децата с торбички нови
да коледуват с радост ходят.
На Заговезни палят огън,
с коне ковани се надбягват,
дорде нощта не припълзи.
А зиме на седянки ходят
ергените. Те срамежливо сядат
до своите моми - "кадънки"...
А те подхващат стара песен
и тъжни, мълком се унасят,
и ронят старите сълзи...

Те не забравиха до днеска
на сватба с бъклица да канят,
ни песни стари, ни обреди...
О, не забравиха до днеска
те своя български език.

© Петър Бурлак-Вълканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.06.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005