БЪЛГАРИЯ - МОЯ ВТОРА МАЙКА

web

Седни, мамо, отново до мене
върху стария дървен креват.
Седни, мамо, и пак разкажи ми
за далечния край непознат.

Много мъничък бях аз тогава,
слушах твоите думи безкрай
за България млада, лазурна,
за далечния пролетен край.

Горди българи наши живели,
дето бяга Марица-река,
и със болка голяма в сърцето
ненавиждали робство, тъга,

И когато годините черни
чернозема притискали твърд,
за да пазят свойта родина,
те поемали в огън и смърт...

...И на другия ден дълго скитах
по баирите във мараня,
и повдигах се дълго на пръсти,
за да видя тази земя...

А години вървяха полека,
натежаваха като плод.
И крилатата дума България
стана песен на моя живот.

Ето днес съм на двайсет години,
зная аз, че не съм там роден...
Втора майка и втора родина ти,
Българийо, стана за мен!

© Петър Бурлак-Вълканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2015, № 4 (185)