А БЯХА

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

На Петър Бурлак-Вълканов

Умират къщичките бели,
а редом пролетта бучи
и залезите стинат цели
там в стъклените им очи.
Умират също като хора,
в степта зелена на Буджак
и ето, там и тука - дворът
е станал вече буренак.
А бяха къщи звънкогласни,
със здрави корени в пръстта,
сега душите им изгасват
с въздишка тиха през нощта.
Умрелите не се завръщат. -
Печалната луна лъщи.
Умират бащините къщи,
тъй както нашите бащи.

© Нико Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.07.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005