Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЪЛТО

Надежда Станилова

web

На небето, в двата края, след пречистващ летен дъжд, сред омая на безкрая, дъга изгряла изведнъж. Дори усмихната широко, с последна мода цветове, тя имала сърце жестоко и пъстро маскено лице.

Веднъж под нея се поспряло чудесно цвете с жълт калпак. То ослепително блестяло, изглеждало голям юнак! Но жълтото в дъгата цветна почувствало безмерна скръб.

- В дъгичката така кокетна аз винаги ще бъда пръв! И не желая някой друг нахално да ме присвоява! - изсъскал жълтото със звук, след който злобата остава. - И ето затова ще взема цвета ти, цвете без съдба! Не ми заставай ти на пътя - без жълто ще живей света!

Жълтурчето във кратък миг превърнато било във бяло. И чуло се ужасен вик, а после всичко онемяло. А после жълтото в цветята, че и по птичките дори, напуснало - да, да! - земята и яркожълтите звезди! Единствен Слънчо и Луничка жълтеели съвсем нелепо, а пък жестоката дъгичка към тях поглеждала свирепо…

И все пак те кураж събрали, попитали я с молещ глас:

- Дъга-дъгичке, не видя ли?! Жълтурко не е между нас! Разбра, че ти не го обичаш и му отне цвета засмян. Глухарче вече се нарича и той сега е глухоням! Виж към горите и цветята - без жълтото светът е друг! Изглежда глупаво земята! Желаем да се върне тук!

Но моравият цвят в дъгата почервенял и свил юмрук:

- Я стига лекции сте чели! - провикнал се с лилав акцент. - Да си стоят цветята бели! Защо да бъдат като мен?!

Зеленото, гласа дочул, и той решил да се намеси. В зелено борче се надул и към цветята се надвесил:

- Това, че жълтото го няма, едва ли някого тормози. И може ли да стане драма, че тук е този или онзи? Ако цветът е по-значим, например като мене, ще бъде най-неотразим - и през нощта, и денем!

Тогава Слънчо се засегнал - обидил се на цвят и кротко в сянката си легнал, а през деня настъпил мрак. Самотна, жълтата Луничка изгрявала през вечерта, очаквайки една дъгичка да спре студената тъга…

А времето - обърнато обратно! Денят изглеждал като нощ. За всички вече било ясно: светът без слънцето - печално лош! Зеленото изсъхнало в горите, а синьото скърбяло до насита, оранжевото вехнело във дните, когато портокалов дъх излита... А жълтото сега къде е? В дъгата то останало само и никой цвят не искал и не смеел да му говори нещо по-добро. Отчаяни, те свикали съвет, на който твърдо се решило: да се събуди слънцето във пет - да грее, както си е отредило, за да се радват всички същества - дървета, и цветя, и птички. А багрите по цялата земя еднакво важни са за всички!

В дъгичката настъпил ред, изчезнала и завистта, а веселият седмоцвет със цвят услужвал на света. Жълтурчето със слънчево огрява, когато е със жълт калпак, но после бавно побелява и неутрално бди за всеки цвят.

 

 

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2006, № 9 (82)