ЕЗИЦИТЕ НА ПАФОС

Надежда Станилова

web

Толкова познат и толкова многолик... Почти всеки трети българин възкликва: "А, Кипър ли? Имам приятели/роднини, които живеят там. Толкова е...". И търсят правилната думичка. Какво е? Отговора открих в тридневна семейна екскурзия за Великден.

До Солун пътуваме с автомобил, а оттам полетът до Пафос с гръцките авиолинии Aegeon отнема около час и половина. Мрачният априлски ден в България ни изпраща до Гърция, където слънчицето леко се усмихва, а в Кипър върху нас се изливат фонтани от слънчева светлина. Неслучайно го наричат Слънчевия остров. Едва кацнали, автоматите на тежко въоръжени военни поглъщат светлината, за кратко я пречупват в мрак и я отразяват в зелени нюанси от свежия ландшафт. Така разбираме за "добре дошли", че езикът на слънцето може да разказва истории. Предания и митове от древността съжителстват със съвременни градски легенди. Град Пафос е под егидата на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство, а през 2017 година, когато беше обявен за европейска столица на културата, ни разкри част от себе си.

Постери и билбордове в целия град рекламират европейското събитие

Езикът като лингвистично понятие

Срещата на различни култури проличава от речта като средство за общуване между нас и новите ни домакини. Тук всички говорят английски, а местният гръцки звучи с арабски гърлени звуци. В търговските обекти и заведенията за хранене служителите започват разговор с нас на руски (вероятно проличава славянската ни кръв), но се оказва, че уроците по руски език в училище и Университета са били свободни часове! Отново се убеждавам, че универсалният английски език, практикуван от всички народи, е по-близо по произношение до майчиния език, отколкото до оригиналния. Все пак се разбираме... Британското влияние се усеща по типичните пъбове с много бира и туристи, порозовели от силното пролетно слънце. Тук целогодишно живеят англичани, които освен ежедневните навици на западния бит, разпространяват своя език и култура в престижни английски училища и университети. Табелите с надписи на магазините са на три езика: английски, руски, гръцки, а пътното движение е от дясно - белег от колониалното британско присъствие.

Езикът на плажуващия

Според много хора Пафос е най-красивият град в Кипър - някогашна столица и сегашна морска красавица, разположен в западната част на острова на входа на природния резерват Акамас. Километричната крайбрежна улица "Посейдон" се извива като люспеста змия, която те приканва да стъпиш върху кожата ѝ, за да докажеш своето превъзходство. В пешеходната ѝ част - крайбрежната алея, пясъкът е оскъден, брегът е каменист и не особено широк, но пред скъпите хотелски вериги хората отпочиват на шикозни дървени скари, шезлонги, хамаци и първичното удоволствие на слънчевата баня е превърнато в изискан лукс. Април месец е, но сезонът е открит и щедростта на слънцето черпи туристите. За нас като българи е все още прохладно, така че отказваме природната благодат.

В Залива на коралите на около 10 км северно от Пафос доверчиви туристи упорито предлагат телата си на пролетното слънце. Феерия от багри и цветове, храсти и ниски дръвчета ограждат плажа, а цъфналите бугенвилии и китайски рози изригват с цвят и аромат. Вероятно същата растителност е посрещнала първите ахейски гърци (микенци) 1200 г. преди Христа, когато са акостирали тук и с тях е започнала елинизацията на Кипър. Ласката на галещия бриз сякаш шепне, че островът е връзка между античността и утрешния ден, а човешкото присъствие е само регистратор.

Езикът като дуализъм

Крайбрежната алея на Пафос е открита сцена за улични музиканти, художници, жонгльори, които привличат любопитната публика. Чуваме българска реч и разбираме, че за артистите националният език е несъществена брънка пред езика на общуването. А хората обичат да общуват! И какво по-любимо нещо за всеки отворен към света човек може да има от уютно местенце с вкусна храна и гръцка музика! Крайбрежните таверни са пълни с хора, наслаждават се на земните благини и като че ли никой не пости (само след ден е Великден). В противовес на неразрешимата човешка дилема за превъзходството на духа или материята, като споразумение с пробудилата се съвест, отсреща, в стара сграда на пристанището, е експонирана изложба с картини от значими национални художници за Страданието Христово в името на спасението ни.

Кипърската кухня е смесица от източни и западни вкусове, предопределени от географското местоположение на острова. Всеки може да задоволи апетита си с гръцка, арабска, английска или европейска храна. Рошковът се смята за типично местно растение. От неговите бобени плодове правят сладка, ликьори и т.нар. кароб - дълги локуми, в средата на които е поставена ядка.

Случайно откриваме чудесно българско ресторантче с вкусни нашенски блюда - сирене, кисело мляко, шопска салата. И в Пафос голямата българска диаспора се събира за различни празници, има неделно училище и клуб за народни танци. Очевидно е старанието и копнежът да се съхранят българските традиции за едно поколение, чиито представи за род и родина са раздвоени. Всички са в очакване и подготовка за Възкресение Христово.

Езикът на историята

Движейки се по крайбрежната алея, неусетно стигаме средновековен замък на брега на морето, който първоначално е бил византийско укрепление, после се е използвал като затвор, а когато островът е бил британска колония, е складирал сол. Днес е място за артистични изяви. Около него вълните се разбиват в големи камъни и там, просната на един от тях, като изхвърлена на брега русалка, се откроява женска фигура. Въображението на туриста може да обрисува различни сюжети за скулптурата, а желаещите за селфи с нея са много - едва успявам да я щракна сама.

Мистичната женска фигура на брега на морето

Всеки метър от града говори с езика на историята. Съхранени са останки от храмове и базилики от различни времена. Изцяло възстановена е католическата църква Агия Киряки Хрисополитиса от ранновизантийската епоха със запазени мозайки, въпреки че е била разрушена от арабските нашественици. Минаваме край основите на театри, бани, храмове, базилики, замъци, които са на всеки ъгъл и всички те са запазили своята история. Колко съществени паметници на културата стоят безименно за съвремието ни - невъзможно е да запомниш всички, но те пазят своята история, очевидно значима за времето си, а туристът само отбелязва факти, възкликва възхитено и отминава. Както си тече и времето.

Църквата Агия Хрисополитиса

Отминалата вечност се разкрива във внушителните древногръцки Гробници на царете отпреди 300 г. преди Христа. Въпреки че са наречени гробници, тук не са открити тленни останки от царски особи. Вкопаните осем комплекса, използвани за резиденция от рода Птоломей, впечатляват с величествени дорийски колони, изрисувани с фрески стени и внушение за къщи за живеене според древните аристократически стандарти. Сякаш от недрата на земята историята предупреждава с тътнещ глас, че всичко е преходно, а разкошът като израз на суетата не е понятие на съвременността.

Гробниците на царете

Езикът на любовта

В Пафос най-силно се чува езика на любовта. На няколко километра южно от града в едноименния залив е родена богинята на любовта Афродита и всяка прииждаща вълна звучи като любовна изповед. Плажът е каменист, влюбените са написали инициалите на имената си с бели камъчета с различни букви от азбуките на цял свят - латиница, кирилица, йероглифи, с надежда за вечна любов. (Стане ли дума за любов, твърдението, че вечно е само отвъдното, звучи наивно и пренебрежително!). Според митологията Афродита се ражда от морската пяна. Богинята изпълнява горещите молби на скулптора Пигмалион да вдъхне живот на създадената от него фигура на жена и от тази връзка се ражда сина им Пафос.

Заливът (Камъкът) на Афродита

Езикът на празника

Административният център на Пафос се намира в стария град на хълм, откъдето се открива просторна гледка към морето. Мраморните сгради и площад са ослепително бели, слънцето се отразява в кметството, библиотеката, съдебната палата. Въпреки очарованието и артистичния дух в старата част, сме леко разочаровани от състоянието му - текат ремонтни дейности, подменят тротоарни плочи, поставят бордюри, обновяват уличния асфалт. Никой не се притеснява от многобройните гости на града като културна европейска столица, нито от предстоящия християнски празник. Усеща се ориенталското отношение към живота, че за всичко си има време - когато-тогава! Вечерта на Велика събота след църковната литургия населението се събира на площада пред кметството. Духов оркестър води началото на процесията. На открита сцена се разиграва разпването и възкръсването на Христос. Лежерният език на ежедневието кореспондира с езика на тържествеността. Христос възкръсва за поредна година и християнския свят е спасен в името на доброто.

Кипър за мен е остров на езиците. Град Пафос откри многообразни, сетивни и ярки езици, за които не съм подозирала, че притежавам и неволно ме превърна в самоук полиглот. Очевидно стойностното и значимото, усещането за вечност и преходност, въздействието на добронамереност и светлина провокират познание, което всеки турист носи в подсъзнанието си и търси повод за неговата изява.

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2018, № 7 (224)