|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАРЦИС Надежда Станилова Докато измивам ръцете си от полепналата мръсотия, между дланите ми се появява сапунен балон. Той започва жадно да пие свежия въздух около себе си, да нараства крепко пред очите ми, да рисува неуловими блестящи елементи, от които се сглобява ликът на позната физиономия. Ето те най-после в ръцете ми, няма къде да ми бягаш! Намигаш свойски с едно око, а усмивката ти е загадъчна и смътна като стъпка от изтъркана подметка. Закачлив и примамливо надут, едва те удържам да не се изплъзнеш. Надуваш се още, и още, и още... Чувам как ми шепнеш, че не си случаен балон, а бляскав подарък от съдбата! Държа те внимателно като крехко изящно съкровище - дано постоиш по-дълго при мен, пазя те като очите си... Каква щастливка съм аз! Изведнъж изплясква неочакван остър звук. Огледалото, мивката, лицето, очите - всичко! всичко се опръсква с безбройни капки рядка кал от съкровения балон с жадуван образ.
© Надежда Станилова |