Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В МАЛТА - ДНИ ПРЕДИ И СЛЕД КАТО СТАНАХМЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Надежда Станилова

web

Човек изпитва силно вълнение, когато трябва да престъпи някаква граница, колкото условна и въображаема да е тя. Усещането, че се превръщаш в европеец, само за секунда - в мига на Новата 2007 година - е същото - примамливо, смущаващо кратко и очарователно лъжливо.

В Малта отлетяхме семейно с намерение да открием нова култура, бит, архитектура и същевременно да посрещнем Нова година. Малтийските острови се намират на юг от Сицилия и на север от Либия и Тунис. Близостта до Африка подклажда усещането, че не си в европейска страна. Ниски бели и жълти сгради, с много аркади, сводове и балкончета и пъстри цветя в градините. На 26 декември навсякъде зеленее, первазите на прозорците са украсени с цветя - коледни звезди, палмите и цъфналите кактуси стоят като чакащи минувачи от двете страни не само на градските улици, но и на междуградските пътища. Най-големият от островите - Малта, е 60 км на дължина. Разстоянието между селищата е толкова малко или липсва, че делението им е по-скоро административно. Всички автобусни маршрути водят до Валета - столицата на републиката. Отначало възнамерявахме да наемем кола, с която да обиколим целия остров, но идеята се оказа абсолютно безсмислена заради обратното движение - от дясно и заради късите разстояния. Арабският дух присъства и в малтийските физиономии. Местните са леко мургави, ниски и набити хора. Всички говорят английски език гладко, тъй като той е официален заедно с малтийския, но това е особен вид малтийски английски. Беше ни трудно да разбираме в началото, но постепенно свикнахме.

Още първия ден попаднахме на български ресторант в Слиема, където беше хотелът ни. На фона на българското знаме прочетохме надпис “Ариана”. Влязохме да се убедим вярно ли е предположението ни, говорейки си: “Има пещерска ракия!”, когато от високия стол до барплота чухме: “Не само пещерска, има и друга!” Оказа се, че ресторантът наистина е български, открит преди около две седмици и в него се предлага българска кухня, разбира се. Собственикът, около 30-годишен смолянчанин, работел в Малта вече седем години. От него разбрахме, че българите тук не се необичайно явление. Работят в ресторантьорството, в сферата на услугите или идват да подобрят нивото на английския си език в езикови курсове. Малта предлага много учебни заведения за изучаване на английски език. За тези хора, както и за други работещи българи по света, европейските ограничения за работа са паднали отдавна и всеки е намерил начин да оцелее. Те си знаят цената, която са платили. Животът тук е скъп, налагат се много ограничения, но в България е евтино за тях. Както повечето гурбетчии, и нашият нов познат възнамерява да се върне някой ден и да инвестира в ресторантьорския бизнес.

Вървим по улиците на Валета и често чуваме българска реч. Дали сме в Европейския съюз или не - който има възможност и желание да пътува - пътува. Малко са градовете с прави улици както в Стара Загора. Сега попаднахме на такъв град. Архитектурата на Валета е почти ориенталска, със запазена марка балкони, боядисани в бяло, зелено, синьо. Когато застанеш на най-високата част на централната улица “Република”, виждаш морето от горния и долния край на улицата. Градът е украсен коледно и предновогодишно, хората стоят по кафенетата на открито и зяпат минувачите. Звучи коледна музика в поп аранжимент - пее се за снежинки, пързалки и бяла Коледа, а тук никога не е валял сняг, никога температурите не са се понижавали под 5 градуса.

Стаята в хотела ни е с чудесен изглед към морето, силно развълнувано като нас, и чуваме как вълните се разбиват с трясък. За пръв път попадаме в хотел, в който, за да гледаме телевизия, трябва да платим такса - по една малтийска лира на вечер! Шокирани и разочаровани, отказваме това “прекомерно” удобство.

Тъй като Сицилия е близо до Малта, туристическата агенция организира еднодневна екскурзия с катамаран до вулкана “Етна”. Превозват ни с автобуси от хотела до пристанището два часа преди отплаването му. Попълваме митнически декларации - все още не сме европейски граждани... Постепенно корабът се напълва и за около час и половина стигаме до италианска земя. Отново дълги опашки за попълване на митнически декларации. Печатът на митничарите се счупи и това допълнително забавя тръгването ни. В автобуса, на път за Етна, с учудване констатираме, че целият горен етаж е пълен с българи, а половината от българите сме старозагорци! Това е то - открити сме за света и обичаме да пътуваме!

Веднага се усеща разликата между двете държави - и в климата, и в природата, и в приветливото отношение. Екскурзоводките говорят на английски и руски езици. Българската общност е разпределена към руско говорящите в автобуса нации - руснаци, сърби, украинци. Слушаме двата езика и си попълваме информацията за историята на селищата, през които минаваме, и за географските им особености. Действащият вулкан Етна се откроява със заснежения си връх, от който излизат пушеци. За да изкачим 2000 м височина, минаваме през три климатични пояса. Почвата е изключително плодоносна, екологично чиста и изглежда разорана и замръзнала след свличането на лавата. Вулканът Етна ни посреща спокойно, сияйно-слънчево усмихнат. Снегът блести ослепително и само на някои места се подава катраненочерната земя. Местните произвеждат сувенири от вкаменената черна почва. Много хора карат ски. Говори се, че преди години някои предприемчиви сицилианци пренасяли сняг в Малта и там го продавали. На връщане спираме в град Модика - музей на италианския барок, известен и с производството на шоколад. Влизаме в малките магазинчета да опитаме различни видове шоколад. Продавачите са мили и сърдечни. Сещаме се за нашия временен пристан - Малта, където те обслужват дистанцирано любезно. Разликите се набиват на очи. И двете страни са европейски членки, но и стандартът, и обслужването са съвсем различни. В Малта е по-скъпо от Италия, в Италия е по-европейско от Малта.

Поемаме обратния път към Малта. Както стана ясно, на тази екскурзия има много старозагорци. В групата присъства мъж, известен в града ни с екстравагантното си поведение. Очевидно бизнесът му върви добре и това му дава възможност да си доставя различни удоволствия. Знае се, че практикува различни екстремни спортове - сърф, ски, а сега на всички ни стана ясно увлечението му по гмуркането. Автобусът разбра, че вече се е гмуркал в Гозо - втория по големина остров на Малтийския архипелаг. Той беше европеец дълго преди другите да си помислим за Европа. Той е и гражданин на света. Не криеше, че има два паспорта - български и бразилски. Преди време можеше да се сдобиеш с бразилски паспорт срещу тлъста сума пари. Бразилците пътуваха навсякъде без визови ограничения. Моят познат посети Бразилия още през 90-те и стана бразилски гражданин. Сега обаче му се наложи да чака на малтийската митница заради българския си паспорт. Оставаха ни три дни до влизането в Европейския съюз. Цялата опашка разбра, че той никога не е чакал по-дълго в живота си. Времето, когато всички българи свободно ще минават границите като бели хора, независимо от банковата си сметка, наближаваше.

“Малтийското гостоприемство” е мит, упорито поддържан от всички туроператори. Няколко пъти се опитаха да ни излъжат в автобусите, в супермаркета, че дори и в “Макдоналдс”. Опитвам се да забравя случая, в който решихме да обядваме в крайбрежен ресторант. Седнахме на маса, сервитьорът ни донесе по едно меню и изчезна. Повече от 10 минути не се появи, а заведението беше почти празно. Мила родна картинка, но от комунистическите времена. Както и да негодуваме срещу нашите сервитьори, общо взето обслужват бързо, особено когато става въпрос за чужденци. Станахме и демонстративно напуснахме и нито думичка за извинение не чухме.

Малтийците боготворят историята си и смятат, че всичко най-старо е при тях. Такова е впечатлението ни от остров Гозо, където са най-старите неолитни жилища, най-старите крепости, най-старата ръчно произведена дантела. Екскурзоводът ни този път беше французин, който говори английски и който най-откровено сподели с нас - отново събрани от цяла Европа туристи, че малтийските сгради изглеждат древни, но повечето от тах не са. Автентична и впечатляваща е старата столица на Малта - град Мдина или Тихия град - крепост, застроена от арабите и запазила характерния си облик и до днес.

Още в България моят съпруг си беше уредил среща със семейство търговци от Малта. Те се занимават с търговия от около осем години. Продават дамски и детски ежедневни облекла. От седем магазина сега им е останал само един. Малките магазинчета трудно издържат вече, защото хората пътуват до Англия или Сицилия и оттам си купуват дрехи. А дребни търговци като нашите познати летят до Англия, купуват 3-4 бройки от даден модел, режат етикета, поставят свой и така продават стоката в магазинчето си. Твърде познато! Куфарни търговци, както бихме казали. Оплакват се, че преди години търговията вървяла по-добре, но китайските стоки заляли пазара. Големи търговски вериги също открили свои магазини. Всичко това го бяхме видели вече и не се учудихме на отчаянието, обзело събеседниците ни. Бизнес трудно се развива от дребните търговци, защото островът е много малък. Основният поминък е туризмът. Наистина природата им е дала голямо богатство. Това, което нямат, си измислят сами.

Нова година посрещнахме в ресторанта на хотела. По стар нашенски обичай първо изпихме аператива си - бавно и спокойно, после - вечерята и разбира се, съпътстващия вид алкохол. Тук обичаите са по-други. Хората идваха, вечеряха и излизаха. Може би продължаваха на дискотека или просто на разходка. В 11 ч. местно време ние възторжено вдигнахме наздравица за Нова година, тъй като в България сега беше 12 часа. Какви ли бурни веселби се лееха на площад “Батенберг”! Сигурни бяхме в безмерното щастие на всеки българин, че посреща Нова година! Освен това - става европеец! Вероятно в този момент пиротехниката е достигнала кулминационната си точка! Съжалихме, че не сме си у дома. И точно тогава към нас се присъединиха група румънци от съседната маса. Толкова сърдечни хора не бяхме срещали тук, и то наши съседи - румънци от Тимишоара! Разцелуваха ни, вдигнахме тост за Нова година и аз ентусиазирано ги поздравих за европейското им членство. Но как се учудих, че няма никаква реакция от тяхна страна!... Помислих, че не са ме разбрали и затова повторих и на английски, и на руски език. Резултатът остана същия! Очевидно им беше все едно. Двете страни излязохме по едно и също време от един тягостен съюз, а сега пак заедно влизаме в друг съюз. От съюз - в съюз. Какво ли ни очаква от толкова съюзи?! Винаги има силни страни в един съюз и слаби - да се подчиняват. С нашите нови другари по съдба прекарахме вечер с много танци и балканска непринуденост. За съжаление беше твърде шумно, за да споделим и чуем вълненията си открито.

А на следващия ден пътувахме обратно за България. Тръгнахме българи, връщаме се европейци. “Ще кацнем на новия терминал на летище София!” - мислихме ние по европейски. Но не! Старият терминал ни посрещна, а нашите роднини ни поздравиха с новината, че цените на стоките от първа необходимост са се вдигнали.

Честито, европейци!

 

4 януари 2007 г.,
Стара Загора

 

 

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.01.2007, № 1 (86)