ЯЙЦЕТО
(едноактна пиеса за куклен театър)

Надежда Станилова

web

Действащи лица:

• Щъркелицата
• Щъркът
• Гъската
• Пуйката
• Стопанката

Щъркелицата и Щъркът долитат в гнездото си, под което се вижда голямо яйце.

Щъркелицата: Най-после в родната къща!

Щъркът: Добре дошла у дома си, Щъркелице!

Щъркелицата: И ти, Щърко! Колко е хубаво тук - в нашето гнезденце!

Щъркът: Слава Богу, че се е запазило здраво! Трябва му само малък ремонт!

Щъркелицата: Ще го заселим с малки щъркелчета!

Щъркът: Искам цяло ято деца! Да можеше още сега!...

Щъркелицата: Почакай малко! Всичко по реда си! Нямат още нито топъл дом, нито люлка!

Щъркът: Веднага се залавям!

Щъркелицата: Ще ида да потърся сламки и тревички!

Щъркът: Ще раснат като волни птички! Но... Най-напред гнездото! (оглежда го) Тук трябва да се излепи, тук - да се измаже.

Щъркелицата излиза от сцената. Щъркът мери с метър, оглежда, пресмята.

Нашето гнездо голямо
е направено с любов -
как ще ви зарадва само
с топлина и благослов!
Тук е люлката, а тук -
вместо стария улук -
ще направя покрив здрав
срещу вятъра корав!

Щъркелицата се връща със сламки в човката си.

Щъркелицата: Ето ги и сламките! От най-добрия крайречен материал! А на реката всичко напира да се раззелени! Сливата скоро ще цъфне, дрянът е напъпил...

Щъркът: Идва пролетта! Да побързаме! Виж гнездото - тук ще сложим люлката, тук - играчките, тук - кошчето... А на реката, разбира се, ще ги уча да летят!

Щъркелицата: Колко си грижовен! За всичко си помислил!

Щъркът: За моите дечица всичко бих направил! Сега аз ще отида за сламки. А ти си почини!

Щъркелицата: Ще си отдъхна след дългия път! Ето - тук си намерих местенце!

Щъркът слиза под гнездото и вижда яйцето. Бута го, чука го с клюна си, разглежда го, взема го.

Щъркът: Я, какво ли е това? Прилича на яйце! Яйце е! Щъркелово яйце! Под нашето гнездо! Странно! Дали Щъркелицата не иска да ме изненада? Преди малко излезе сама!... А гнездото още не е готово... Сигурно затова го е сложила долу! Щъркелице! Щъркелице! Защо малко поне не ме изчака - да ремонтирам гнездото?

Щъркелицата: И така ми е удобно!

Щъркът: Прости, че се забавих!

Щъркелицата: Не си, не си! Има време!

Щъркът: Но защо не ми каза? Толкова скъп подарък!

Щъркелицата: Подарък ли? (показва се от гнездото)

Щъркът: Виж - аз го открих!

Щъркелицата: Какво е това? (Слиза при яйцето и Щърка.) Прилича на яйце! Под нашето гнездо?!

Щъркът: Яйце е! Под нашето гнездо! Каква изненада само! Благодаря ти!

Щъркелицата: Щърко... Това яйце...

Щъркът: На тати голишарчето! Ей, чуваш ли ме, мъниче?

Щъркелицата: Щърко, чакай... Това яйце...

Щъркът: Яйцето на тати и мама...

Щъркелицата: Това яйце... не е наше!

Щъркът: Как така не е! Ето: чуй му сърчицето! (чуват се сърдечни тонове) Не е кухо!

Щъркелицата: За пръв път го виждам!... (взема го, слуша) Наистина бие! Но... Щърко, това яйце не е щъркелово!

Щъркът: И как позна?

Щъркелицата: Виж - то е по-тежко!

Щъркът: Значи вътре има близначета!

Щъркелицата: Но то е и по-голямо!

Щъркът: Тежко и голямо - яйце на шампион! Само щъркелите носят голе-е-еми вързопи - яйца с голе-е-еми бебета!

Щъркелицата: Но то е под нашето - ЩЪРКЕЛОВОТО гнездо! Не може други да са го оставили! НИЕ носим бебетата! Как е дошло тогава?

Щъркът: И аз това се питам... Да не би...

Щъркелицата: Как се появи?!

Щъркът: Може би... Това... си... ти!

Щъркелицата: Аз?! Не съм! (ужасена)

Щъркът: Ти си! Ти си! Чудесно ме изненадваш!

Щъркелицата: Добре би било да съм аз! Да те зарадвам от сърце! Но не съм! Не съм аз! Щърко, само помисли: когато влязохме, то си е било вече тук!

Щъркът: Наистина - никого не сме видели да минава!

Щъркелицата: Било е тук, преди да дойдем!

Щъркът: Вярно! Права си, Щъркелице! Но все пак...

Щъркелицата: Какво ще правим с него?

Щъркът: Ами... Виж колко е хубаво!

Щъркелицата: И голямо!

Щъркът: И живо! Да си го вземем!

Щъркелицата: Да си го вземем... Но ако го търсят?

Щъркът: Мило яйчице! Дали те търсят?

Щъркелицата: Кой те е изгубил? Кой те е оставил самотно?

Щъркът: Ще намеря родителите ти!

Щъркелицата:Точно така! Намери ги, Щърко! Аз ще стоя тук до него и ще го пазя!

Щъркът: Ще питам всичко живо наоколо!

Щъркелицата: Ще зарадваме истински някого!

Щъркът: Пази го!

Ние сме щъркели -
носим живот!
Всеки очаква ни
с пълен вързоп!
Бързо отваряйте
всички врати!
Време за радост е -
с ваште мечти!

Щъркът отлита. Сърдечните тонове продължават да се чуват.

Щъркелицата: Сърчицето ти се чува... (чука го) Кой си ти? Какво си? А? Мълчиш... Не казваш! Толкова си странно!... Идваш сякаш от небето!

Появяват се Гъската и Пуйката.

Гъската: Къде е то? Къде ми е яйцето?

Пуйката: Твоето яйце! Каква обида!

Виждат Щъркелицата с яйцето.

Гъската: А, ето го! Прав е Щърка - бяло и закръглено като майка си!

Пуйката: Закръглено?! Ха-ха-ха! Виж му острите краища! Само аз имам такива яйца! Вижда се от пръв поглед - яйцето е мое!

Гъската: Дрън-дрън! То е на път да се излюпи! Само на моите яйца сърцето им се чува! Я чуй - туп-туп...

Пуйката: Патешки приказки! Не може да се излюпи, без да го стоплиш! Не знаеш ли?

Гъската: Аз ли не зная?! Аз ли?! Яйцето е мое! Дай ми го!

Посяга към Щъркелицата, но тя не го дава.

Пуйката: Не, то е мое! Дай го на мен!

Гъската: Мое е! С него яйцата ми стават повече от твоите!

Пуйката: Не смей да се състезаваш с мен!

Гъската: Не си и помислям! Всички знаят - снасям повече от теб!

Боричкане за яйцето.

Щъркелицата: Спрете! Ще го счупите! Не го давам! (туптенето спира) Престана да бие! Какво му направихте? Яйчице, яйчице, имаш ли си сърчице?

Пуйката (чука го):Какво става с теб? Хей, не ме излагай! Нека всички чуят пулса ти! Хайде!... Не иска!...

Гъската: Как ще иска, като не разбира езика ти! Виж мен сега! (гали го) Хей, мъниче! Това съм аз - твоята майка! Аз те снесох! Чуваш ли ме? Искам да чуя сърчицето ти! Хайде!... Покажи им!... Не ще!...

Щъркелицата: Оставете го! Не виждате ли, че не иска да говори с вас!

Гъската: Хм! И без това щях да го оставя! Изоставено яйце! С остри краища - значи с остър характер!

Пуйката: Моля, моля! Моите яйца никога не са били толкова бели, а само дебели!

Щъркелицата:Ясно: не е на никоя от вас! Чие ли е тогава?

Гъската (иронично): Яйце без родители!

Пуйката: Възможно ли е?

Щъркелицата: Възможно е! Кукувицата!

Пуйката: Да! Вярно! Само тя снася, но не мъти!

Щъркелицата: Какво ли да го правим?

Пуйката: Ще го оставим тук!

Щъркелицата: Не можем! Дори да е кукувиче - не можем да го оставим сам-самичко!

Пуйката: Как да не можем!

Гъската: То е опасно! Ами моите яйца? Па-па-па!

Пуйката: Да се махаме още сега!

Гъската: Още сега!

Щъркелицата: Кой ще го измъти? Кой ще го нахрани? Колко тъжно биеше сърчицето му! Самотно, изоставено! Защо й е на кукувицата да си оставя яйцата на земята? Тя снася в гнезда!

Пуйката: В чужди гнезда!

Гъската: Да! Да! Па! Па! Па!

Влиза Щъркът.

Щъркът: Ох, изморих се! Навсякъде ходих, всички попитах!

Щъркелицата: Какво стана? Кажи!

Щъркът: Никой не е губил яйце!

Пуйката: А кукувицата?

Гъската: Тази опасна птица?

Щъркът: Още не е снесла.

Щъркелицата: Виж ти изненада!

Гъската, Пуйката: Не е нейно!

Изведнъж отвсякъде поникват треви, цветя, чуват се птички.

Щъркелицата: Какво става?

Щъркът: Как всичко се промени изведнъж!

Гъската: Кой направи това?

Яйцето в ръцете на Щъркелицата е станало червено.

Щъркелицата: Я! Вижте яйцето!

Щъркът: Стана червено!

Гъската: Да не е вълшебно?

Пуйката: Как се промени само...

Влиза Стопанката с кошница в ръце. Тръгва към навесите, поглежда в гнездото.

Стопанката:

Я да видя аз сега
колко снесени яйца
ще намеря тука-там
и в полога най-голям.
Как ще ме зарадват всички
бабини душички-птички!
Нека има сто яйца
като дар за пролетта!

Добре дошли, Щъркели! Здравейте, птици!

Щъркелите: Добре заварила, Стопанке!

Стопанката: Виждам, виждам - щом вие сте дошли - значи идва и новият живот! Какво е това в ръцете ти, Щъркелице?

Щъркелицата: Стопанке, виж! Яйце! На никого не е - питахме всички!

Стопанката: То е наше, на всички нас!

Щъркелицата: Как така на нас? Толкова е странно! Преди сърцето му биеше, сега пък почервеня!...

Стопанката: Истинско великденско яйце!

Гъската: От небетоли дойде?

Пуйката: Или някой го остави?

Щъркелицата: Как се появи?

Стопанката: Всяка година, само в един ден - Великден, това яйце идва при нас! Природата ни го изпраща! Скоро всичко ще се възроди за нов живот. Ще се родят вашите патенца, пиленца, пуйчета, ще се разлистят дърветата, овошките ще цъфнат!

Щъркелицата: Но защо не се чува вече сърчицето му? Нали е живо и се ражда нов живот?

Стопанката: Чува се, чува се! Ослушайте се само! Това е неговото сърце (силно се чуват песните на птиците, жуженено на насекомите.) Чувате го, нали?

Всички: Да! Колко е вълшебно! Колко е приказно!

Стопанката: Както когато се ражда нещо! Затова и яйцето е червено - като кръвта при раждане! (взима яйцето)Елате да погаля челцата ви за здраве и благоденствие!

Червен, червен Великден,
Зелен, зелен Гергьовден
И догодина със здраве!

Честит Великден!

Чуват се силно църковните камбани.

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2005, № 6 (67)