Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНА ЗАПУСТЯЛА КЪЩА

Надежда Станилова

web

Къщата не оставя сянка, както споменът не оставя пътека в чернозема, само загадъчни шевици със самобитни послания и буци сплъстена пръст поставят точка на един човешки живот. Спъвам се и тръгвам, въпреки всичко, продължавам, теглена от инерцията на кръговрата и призива на рода да продължа семето му. Кръглият извор на Бяла вода - кладенеца до къщата, където водата кипи и ражда надежда като от окото на мъртвите, е кръгла верига на брачна халка и зов за плодовитост в бъдещето. Ето го младият наперен зет, който ще пази къщата и ще къта плодовете от златната ливада, но кой ти знае, че в мислите му има само злато... За пръв път заложих брачната си халка в оказионен магазин, когато цената на земята се удави от алчност и безбожие и Бяла вода непоколебимо задържа водата си в недрата - да не излезе навън от срам пред безчинството и ламтежа за имот. Младият зет не забеляза дълбоката бръчка в лицето на къщата, защото мислеше как да превърне в реална цена стойността й. Аз залагах и възвръщах халката си, докато тя напълно изгуби смисъл и се превърна в разменна стока на битпазар. И така до деня, в който Бяла вода зарида с беззвучен тътен в недрата на земята, пресъхна като безплодна невеста и се набръчка от дълбока суша и непрежалима скръб, че не може да пои с водата си бъдещите поколения. Халката ми придоби смисъл в парично измерение, когато не можах да си я възвърна от поредното залагане, за което младият зет, вече доволно побелял, нямаше нищо против. Той така и не успя да изиграе къщата, която само вековната зидария на спомените държеше да не рухне и която успя да преглътне сянката си. Пред очите ми е - прегърбена на две като старците от отминали поколения, загърнати в черна жалейка, с дълбоки следи по лицето си, запазила нямата мъдрост за бъдещето...

 

 

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2008, № 10 (107)