Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ТЕКСТОЛОГИЯТА - БЕЗ ПРЕДИСЛОВИЯ

Мирослав Дачев

web

Ако проблемът на текстологията* беше само в това, за което говори Морис Фадел, ние бихме я свели до теоретично говорене. Проблем на текстологията ли е, например, че изправени пред един текст, ние искаме ясно да видим неговата идентичност? Мисля, че да. Не можем просто да питаме: "Прочете ли "Тютюн"?", защото зад подобен въпрос е стаен друг (Кой "Тютюн"?); или: "Прочете ли "Български балади"?", с аналогично стаен въпрос (Кои "Български балади", тези от 1921, с рисунките, или онези от 1941?). Има множество текстове, чиято идентичност е така разпиляна, че текстологът трябва да съумее да ги събере, да ги посочи и да каже: зад този текст, който битува като единство, всъщност се крият много неща. Още повече, че по този начин ще се коригира една дейност - да я наречем най-грубо издателска, която нерядко паразитира върху подобно издаване. Всеки от нас се е сблъсквал с това, когато чете избрани съчинения, да открива неща, на които не им е там мястото - нито като този цикъл, нито като години. Това е един голям проблем пред текстологията. И той не става по-малък, ако идентичността му опира не до различни издания, а до един стихов ред (както ни показва Илия Тодоров) или до една фигура.

Но той има и друго лице. Ето, ние казваме, че "Епопея на забравените" не е книга (в смисъл на отделна книга, на стихосбирка). Да, прекрасно, цикъл е от гледна точка на жанра, от гледна точка на едно разбиране за литературна история. Но от гледна точка на една модерна доктрина, каквато е например тази на символизма, където Книгата е текст, към който се върви и в който можеш да обединяваш различни неща, тя изведнъж би могла да бъде видяна и като отделна книга. Книга-та на Вазов. По тази инерция много българи дори не знаят, че това е цикъл стихотворения, влязъл в телата на две отделни книги със стихотворения, като тази грешка за тях всъщност не е грешка, тя работи на друго ниво...

Текстологията, такава каквато съществува до този момент и каквато множество опити върху нея, върху работата с текста, върху работата с литературата са я направили, подсказва, че и днес, в началото на XXI век, ясно трябва да се посочва идентичността на творбите. Да се знае, че когато се каже едно заглавие, "Подир сенките на облаците" например, зад него се крият интензивни литературни, но и нелитературни различия, побрани в толкова къс период, че трябва неизменно да държим сметка за тяхната динамика, за различния Яворов. Текстологията е тази, която проектира и проверява различията, тя в случая е най-добрият приятел не само на литературния историк, но и на онзи, който - теоретизирайки или изграждайки историко-поетична схема - решава да посегне към "Подир сенките на облаците". Това блестящо е правил в коментарите си Михаил Неделчев.

Сега, докато слушах, се запитах дали не съм се занимавал с текстология, без да си давам ясна сметка за това. Издирвал съм всички първи символистични стихосбирки, сверявал съм дали съответстват на вариантите от периодичния печат, след това как се отнасят към всички събрани съчинения та до ден-днешен...

Вероятно дори неодобрението ми, че когато се пише за символизма, някои продължават да избират само събраните съчинения, е донякъде текстологично. Ето защо днес мисля, че е по-хубаво да се насочим към практическите перспективи, които текстологията ни открива, отколкото да я полагаме в теоретични рамки.

Книгата като особен конструкт е търсене на символизма. Всички си спомняме писмата и на Брюсов, Вячеслав Иванов, Блок, Бели - през целия си живот те се опитват да напишат Книгата, Романа в стихове. Няма стихосбирка, няма откъси, няма цикъл, пренаписва се, докато се постигне Книгата - това е друго текстологическо търсене. Не случайно (този анекдот е известен) в Петербург е създадено общество за защита на стиховете на Андрей Бели от него самия - той до такава степен кощунства с тях, преправяйки ги, че някой трябва да ги опази. Ето един от проблемите на текстологията: когато говорим за един текст, какво динамично единство стои зад него. Когато изберем български класически образци, ако съумеем да покажем в коментарите си това единство на текста, ако съумеем да покажем всички коментари, които го изграждат (които са били правени през годините - от момента на издаването до ден-днешен) и критически огледаме и самите коментари, т.е. още една метапозиция на тези коментари - това сигурно би било прекрасното академично издание, в което текстологията си струва да се прицели.

 


* На 15 декември 2004 г. в Нов български университет бе учредена Текстологическата школа на НБУ към департамент “Нова българистика”. Публикуваният текст е произнесен по време на тази среща (бел. ред.). [обратно]

 

 

© Мирослав Дачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Литературен вестник, № 1, 12.-18.01.2005.