Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ЗА ТЕКСТ В ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО

Морис Фадел

web

Преходът към понятието за литература като обект на литературознанието се осъществява, когато литературознанието се освобождава (това става в края на 19. и началото на 20. век), излиза от едно по-общо поле - полето на естетиката. Естетиката е наука за сетивния опит, тя е философска дисциплина и е дълбоко свързана с понятието за репрезентация - онова, което ни се явява, е собствено свързано със сетивния опит. Понятието за текст трябва да излезе от това естетическо разбиране за литературната творба и то е дълбоко свързано с поетиката. Всъщност за мен много важен е преходът от естетика към поетика. Поетиката излиза от репрезентативния характер на литературата, излиза от идеята за репрезентация и започва да се занимава с техническите, с формалните, със структурните особености на литературата. Именно тук се вижда и смисълът на самото понятие "текст", което е именно такова.

Първоначално текстът има ясно определени граници, т.е. той се мисли като нещо, което има ясно определени граници. По-нататък настъпва този процес, който доц. Неделчев много ясно очерта, това е загубата на границите, разширяването на границите. Кога става тази загуба на границите? За мен тя възниква, или започва да се появява, когато се появява понятието структура, когато текстът се мисли като структура. Понятието структура най-общо е свързано с отношението, т.е. произведението не е нещо видимо, а е отношението между отделните езикови единици. Това отношение има свой когнитивен аспект, т.е. текстът се отваря, текстът губи своите ясни граници, отваря се към читателя, а по-късно се отваря и към другите текстове. Така някак се загубва самото усещане за цялост на текста, за неговата предметност и той престава да бъде понятие, свързано с емпиричността на литературата, т.е. възникнало в стремежа на това литературата да стане една област повече ориентирана към емпиричната структура в литературната наука, то постепенно губи своя емпиричен характер.

Едно от най-парадоксалните понятия за текст дава известното есе "Творба и текст" на Ролан Барт, което рязко променя мисленето за текста. Там именно творбата се мисли като това, което е единично, което е авторско, което е жанрово определено, докато текстът е едно много по-широко понятие. Той е множествен, той е неперсонален - докато творбата е авторска, персонална, текстът е неопределим и същевременно той няма собствена идентичност - докато творбата има идентичност и тя е ясно свързана с фигурата на автора. Тоест той е изтъкан от цитати, изтъкан от референции.

Струва ми се обаче, че това понятие за текст в своето революционно разширяване на полето допуска една проблематична черта и това е именно загубата на неповторимостта на текста. Когато говорим за неповторимост, не трябва да я схващаме в един стар романтически смисъл. Неповторимостта възниква при проблема за превода, при непреводимостта на самия текст. Има един много интересен пример на Де Ман, той казва така: аз се опитах да преведа един текст на Кант от английски на немски и не се получиха думите. Тоест текстът има една вътрешна много интересна непреводимост, която е собствено неговата единичност, неговата уникалност.

За мен е важно да мислим понятието за текст именно през тези две перспективи. От една страна, през неговата неповторимост, към която ни насочва много силно текстологията, а от друга страна, като една отворена структура, нещо, което няма толкова ясни, твърди и стабилни граници. Мисля, че ако работим в тази посока, бихме имали успех.

 


На 15 декември 2004 г. в Нов български университет бе учредена Текстологическата школа на НБУ към департамент "Нова българистика". Публикуваният текст е произнесен по време на тази среща (бел. ред.).

 

 

© Морис Фадел
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Литературен вестник, № 1, 12.-18.01.2005.