Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ІІ. БАЙ ГАНЮ И ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРИНА*

Константин Петканов

web | Модерната география на културата

Проф. Геземан е взел повод за статията си “Проблематичният българин” от следния пасаж на моята работа върху “Характерните черти на българина”: “Като народ сигурно сме нещо повече от недодялания, весел и добродушен хитрец Бай Ганю, щом като сме успели да се запазим през вековете на тъмното робство”. Г-н Геземан прибавя сега: “Това е достатъчно за началото на едно разискване. Преди всичко, интересно е, че не са само чужденците, които отъждествяват по един недостоен начин българите изобщо с Бай Ганю; това вършат и самите българи”.

Истина е, че чужденците ни смятат за байганювци; но да се поддържа, че българинът сам се отъждествява с Алековия герой, е най-малко прибързано. Преди всичко чужденците са, които вземат Бай Ганю за типичен представител на българина. Ала за самите нас, които сме излезли духом невредими от преизподнята на робството, тия дебелащини, на които всички се смеят, имат голямо значение - те са бронята на българския дух. И ако в приведената по-горе моя статия аз бележа, че сме нещо повече от Бай Ганю, имам пред вид не онова, което е скрито дълбоко в капризите и хитрините на Алековия герой, а именно оня Бай Ганю, който лежи в съзнанието на чужденците и на мнозина българи. Не е тайна, че има българи, които се срамуват от байганювщината и, за да се отличат от масата, позволяват си да я отъждествяват с Бай Ганю.

Всички смятат недоверчивостта на Бай Ганю за порок, тъй като тя е осмяна от Алеко. Всъщност тя е най-здравият щит срещу поробителите на българския народ, които са се стремили не само да обсебват плода на неговия труд, но и да го асимилират. Не зная дали има друг народ, който да е създал толкова много приказки и пословици срещу духовенството. Тия народни творби са плод на голямата омраза към гръцките владици и попове, които през векове са се мъчили да убият българското национално съзнание. В статията си аз давам доста примери, от които може да се види, че осмислям всички прояви на българина с неговата голяма любов към труда. А народ, който обича труда, колкото и да е угнетен, той намира всякога начини и сили да се запази. След Освобождението Бай Ганю попада в Европа и то в тая същата Европа, която се показа твърде егоистична и безогледна при определяне съдбата на новата българска държава. Та може ли той да има доверие в тия “европейци”, в тия многознайници, които заграбиха части от неговото и ги дадоха на други? Защо да не задигнат сега и мускалите му? Иречек бил приятел на българите! Но колко приятели в края на краищата са оставяли Бай Ганю разочарован! Той плува по своему в банята; съблича си палтото в театъра; на всяка крачка се втелява и всичко това той прави не от глупост, а от недоверчивост и от чувство на строга самобитност. Всичко, що е негово, той го пази най-ревниво - и защо да го не пази? Къде е гаранцията, че ако го загуби, ще може да го замени с нещо по-полезно и по-практично? Каква полза може Бай Ганю да има от Европа, която първа оскверни онова, в името на което българският народ се бори за своята свобода? Защо българинът да не хитрува, когато пред себе си той вижда само най-изпечени хитреци?

Ала нека обърнем другия лист! Който познава добре нашия народен епос, не може да не признае, че в него българинът се явява в истинския си образ. Колко дълбоко носи той в душата си всички проблеми на живота, и с каква искреност и простота изразява мъката си, копнежа си, стремежите си! Ни сянка от хитрина, а пълна прямота, ярка индивидуалност и съзнание за определена мисия на земята. Затова, когато ще се изяснява характерът на българина, в никой случай не бива да се изхожда от неговите отношения към чужденците при дадени обстоятелства, а да се имат пред вид неговите усилия при изграждането на стопанството, на семейството, на общежитието, на държавата. И само там може да се напипа пулсът на българското сърце, само тогава може де се разбере, че онова, което чужденците определят като “недостатък”, за българина то е характерна черта, която е дала за неговото запазване като нация.

Ако се опитаме да характеризуваме днешния български гражданин, ние веднага ще се натъкнем на непреодолими мъчнотии. На каква основа ще поставим тоя гражданин, когато той без оглед на българския бит се мъчи да се приспособи към Запада? И ако започнем да обобщаваме, ние ще се натъкнем на нещо доста характерно: то е голямата страст на днешния българин да се освободи от това, което е първично за него. Но според мен това са опити за формиране на един съвсем нов тип на българина. Без да влизам в подробности, аз ще добавя, че истинският тип на новия българин все пак ще се роди в едно примиряване на “първичното” с “модерното”, т.е. в намирането на оня ключ на душата, който ще даде възможност върху българската целина да израснат и цветовете на западната култура. Ала това е съвсем друг въпрос. В случая нас ни интересува, доколко Бай Ганю е един положителен тип. Разгледан през призмата на хумора, на сарказма, на тъй обичайното за българина самоиронизиране, той се явява, наистина, като отрицателен тип. Но ако се даде тълкувание на постъпката му с оглед на неговия бит и исторически живот, тогава ще се види, че всички прояви на Бай Ганю целят едно - да скрият чистотата на неговата душа, за да може той да се запази от грозните недостатъци на човека, от алчността за чуждото и от тиранията. Малко ли са примерите, които показват, че българинът е нещо по-друго от груб интересчия, че той е често доверчив и наивен? Та борбите ни за държавна независимост не са ли изпъстрени със случки, които сочат на величието на един творчески и самоотвержен дух? Пак ще кажа - това е една друга страна от характера на българина и тя изисква по-сериозно обсъждане.

Известно е, че българинът е добър войник и че той предпочита победата пред поражението. Но, ако се опитаме да нарисуваме типа на българския храбрец, ще срещнем доста мъчнотии. Той побеждава, а след победата е унил, подценява се, като казва: “и тоя път ядохме бой”, или: “изтрепаха ни”, или: “бягат, та се пушек дига”, или: “добре, че избягаха”! По какъв вътрешен път идат тия изрази в съзнанието на българина? Сигурно, защото той е за мирния живот, защото в него са дълбоко внедрени всички ония черти, които от хитреца Бай Ганю правят един строго определен нравствен тип. И ако Алеко Константинов го осмива, то е не за да го компрометира пред очите на света, а за да го накара да си отвори очите и да не се придържа толкова о своето, защото за свободния българин е необходимо да излезе от робската си черупка и да пристъпи към развиване на творческите си сили, тъй дълго и ревниво съхранявани през тъмното робство.

 


* Текстът е написан по повод статията на проф. Герхард Геземан "Проблематичният българин (Към характерологията на славяните)" в рамките на дискусия на сп. "Философски преглед" (бел. ред.).

 

 

© Константин Петканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2005, № 5 (66)
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2006
Модерната география на културата. Родно и чуждо. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2005.

Други публикации:
Философски преглед, 1931, № 3.