ЖЕЛАНИЕ

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

Към щастието си да вървим.
Да бързаме, да тичаме!
Но ти да не знаеш, майко,
че омразите и песните
объркани са в едно кълбо
за синовете ти,
също както и другите,
че някога не различаваме
сълзите си от смеха,
също както и другите.
Това е истината, майко.
Но нали знаем едно -
към щастието си да вървим,
да бързаме, да тичаме,
да изграждаме в сърцата си
за него надеждно гнездо...
Така е, майчице...

Но някога, премалял, искам
да си в несполуките ми.
Ей, така, да седнеш до мене,
да погалиш ръката ми,
от умора трепереща,
да прибереш студения дъжд
от челото ми високо и
на сълзите ми,
топло-топло да дъхнеш на сълзите ми,
невидими за останалите.
Така е, някога, премалял, искам
да си в несполуките ми, майко...

© Георги Барбаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005