АРХ. МАЙЕР АЛАДЖЕМОВ - МАЙСТОР НА СЕЦЕСИОНА^*

Станчо Веков

web

Един от първите наши архитекти, получили солидно образование в чужбина, заедно с такива изтъкнати имена като архитектите Георги Овчаров, Йордан Йорданов, проф. Петър Златев, Tодор Кожухаров и др., е Майер Аладжемов.

Роден е във Видин на 24.03.1886 г. (стар стил) от родители: Нахман и Амада. Отрано остава сирак, но е силно ученолюбив и завършва успешно гимназия в родния си град през 1907 г. Заминава за Германия да продължи образованието си и се записва в престижното Кралско Баварско висше техническо училище, където се дипломира през 1911 г. Завръща се в България и поема пионерското дело на практикуващ архитект в страната. Първоначално заминава за Пловдив и работи като стажант-архитект, а след това окончателно се установява в родния си Видин. Започва работа като свободно практикуващ архитект и по-късно става градски архитект по времето на един забележителен кмет на Видин - д-р Бърни Бончев. С него предприемат смели за времето си реформи в благоустрояването и изграждането на града. Последвалите две войни - Балканска и Междусъюзническа - го отвеждат на фронта, откъдето се завръща на 31.03.1914 г., с чин офицерски кандидат. Участва във всички походи на 9-та Полкова дружина и продължава да воюва до края на войната. Раняван е и получава Орден за храброст. Демобилизира се с чин поручик и се завръща във Видин.

Оттук започва истинският творчески път на арх. Майер Аладжемов, който намира в града онази особена атмосфера на приобщеност към историята, която за един млад архитект всякога е силен вътрешен двигател на неговата творческа енергия. Той не само строи едни от своите най-добри сгради, но и сам участва с небивал дотогава строителен размах в града:

- поставя се началото на водопроводната мрежа на Видин;

- изграждат се първите канализационни проводи;

- прокарват се нови улици, създават се площади, изграждат се обществени градини;

- премахват се паянтови сгради и нехигиенични квартали;

- изграждат се масивни солидни жилища, с явно европейско влияние.

И това съвсем не е случайно, тъй като по това време тук работят утвърдени архитекти като Тодор Върхота, Никола Нешов и др. Те създават едни от най-представителните сгради на Видин, в духа на неостиловете (неоренесанс, необарок, неокласицизъм), а по-късно и сецесион, много от които са вече само история.

В онези години обаче всички тези сгради са част от новото лице на града, обърнат към Европа и отворен към света, посредством Дунав, своеобразен мост към всичко ново, което току-що освободената страна се стреми да получи. Новото навлиза във всички сфери на живота - от архитектурата до модата и от бита до образованието и етикета. Строят се богати жилищни сгради по виенски образец, разбира се, съобразени с местните възможности и традиции. Така например характерната пластична украса вместо от камък е заменена с готови детайли от керамика, внасяни направо от Виена, Будапеща, Братислава. Останалите фасадни елементи - рустикални цокли, пиластри и корнизи, са изпълнявани като зидани и оформяни с гладки мазилки, oцветявани в пастелни натурални гами.

Арх. Майер Аладжемов успява за кратко време да спечели авторитет и доверието на своите съграждани и колеги и е избран за заместник-председател на БИАД през 1930 г., на неговия VII конгрес. Учредител е на НТС във Видин, а след 1944 г. става и пръв негов председател. За големи заслуги е награден посмъртно със златна значка по повод 50-тата годишнина от основаването на организацията.

Още първите опити на младия Аладжемов са в духа на богатите исторически традиции на Видин, които той дълбоко цени и уважава. Негови са и първите реставрационни работи на крепостта Баба Вида, джамията на Пазвантоглу, Телеграф и Стамбол капии, първата Поща, която спасява от разрушение, и много други. Архитект Аладжемов познава дълбоко проблемите на старата видинска архитектура, всеки неин паметник и ансамбъл. Благодарение на неговата енергична намеса са спасени множество старинни сгради и исторически места, сам издирва и предава на местния музей ценни експонати, гравюри, стари планове и книги.

Видин преди Освобождението, гравюра от края на XIX в.

Първата турска поща

Всичко това е отразено по един безспорен начин в неговите жилищни, обществени и някои производствени сгради, които се отличават и до днес с подчертана индивидуалност, независимо от по-ограничения им мащаб. Под неговия подпис стоят повече от стотина плана, между които: жилищна кооперация на ул. "Стефан Стамболов" № 35 в София, няколко училища, един кинотеатър и много индивидуални, жилищни и кооперативни сгради във Видин. Най-често неговите сгради са скромни по мащаб, строени за собственици от средна ръка, но всички с отчитане на два много съществени фактора - желанието на поръчителя и конкретната даденост на мястото и градската среда. Така се появяват, непретенциозни на пръв поглед, жилищни сгради с традиционна за времето си схема от входен (проходен) вестибюл и няколко стаи (кухня и спални), достъпни от него, някои с балкони и тераси, но винаги съобразени с изложението. Обикновено жилищният етаж е разположен на терена с нормален цокъл, около метър, за едноетажните и над висок приземен етаж, при дву- и триетажните, който служи за дюкян, работилница или друга производствена или търговска дейност на собственика.

И тук стигаме до едно от най-важните условия, което задължително е трябвало да спазва действащият тогава архитект - точно да съблюдава височината на приземния етаж, предназначен за обществена достъпност, съответно нивото на етажния корниз за всяка конкретна улица и квартал. По такъв начин се получава онова неотразимо впечатление за единство и хармония на застройката от това време, която е характерен белег на архитектурата от цялата следосвобожденска епоха. Постига се онова тънко чувство за ансамбъл на градската среда, независимо от различните интервали на нейното изграждане и различните автори, които я създават. И днес още се срещат цели улични фасадни фронтове с изравнено корнизно ниво, което е особено характерно за т.нар. калканно застрояване, друг съществен принцип на изграждане на градската среда от началото на вече миналия век.

Един от ключовете към творчеството на арх. Майер Аладжемов се намира в използването на поне два много характерни за него елемента - кривата (конкавна) линия на фасадния фронт или обем и силно пластичните покривни линии и силует. Първият до голяма степен предопределя силуета, но в още по-голяма степен говори за вроден усет към почти скулптурното изграждане на обемите и сложно моделираните скатни покриви, с майсторски преминавания от един тип конструкция в друг - мансарден, с атика или фронтон, със стреха или развит профилиран корниз.

Дом на ул. "Рибарска" във Видин, 1925

Проект за надстройка и реконструкция на същата сграда, арх. Ст. Веков, 1995

Разбира се, тук не става въпрос за една точна стилова характеристика, както това може да се каже за цитираните по-горе двама забележителни архитекти на Видин - Тодор Върхота и Никола Нешов, чиито най-добри образци са точна "парафраза" на необароковата виенска архитектура, която заема у нас периода докъм 30-те години на XX век. По-скоро може да се говори за специфична авторска интерпртация на сецесиона, трайно установил се в българската архитектура през 20-те години на миналия век.

Арх. Майер Аладжемов строи своите къщи от 1919 г. (най-рано датирания проект) до 1946 г., когато се пенсионира като главен архитект на Видин, въпреки че продължава да работи до края на живота си. Най-ранният негов период съвпада с модните тогава еклектични стилове, които в различните страни имат не само различни имена, но и особености, които ги отличават: югендщил в Германия и Австрия, сецесион - в Чехия и Полша, модерн в Англия, ар нуво - във Франция, и арт деко - в Америка. Отричайки историзма на неостиловете и силно повлиян от експресионизма, функционализма и интернационалния стил, сецесионът е онова бягство от нормите на господстващия архитектурен канон, основан единствено на стиловата хронология, който реабилитира интуитивното начало. Така това сложно, но и "полезно" изкуство, каквото е архитектурата, се издига по-скоро до едно "чисто" изкуство, чийто блестящ представител е каталонецът Антонио Гауди.

Собствен дом на арх. Аладжемов, Видин, 1930-те

Далеч не става въпрос за сравнения, но подобен паралел само ще направи по-понятен образа на този наш архитект, завършен представител на българския сецесион. Защото в зората на младата българска архитектура той успява да запази свое различно виждане за архитектурата, която прави, плод не само на добрата му професионална подготовка и опит, но преди всичко на духа и на сърцето му.

Възможно е в това да се крие неосъзнатото влияние на многобройните паметници на културата във Видин, ако се тръгне от Римската крепост "Бонония", превърната по-късно в средновековен замък от цар Иван Срацимир, за да се стигне до единствената у нас запазена укрепителна система на "Калето", строена от австрийски инженери по времето на местния самодържец - Осман Пазвантоглу, отцепник от властта на "Високата порта". Възможно е също така да става въпрос просто за творческа индивидуалност, намерила благодатна почва на това място с дълбоки културни и етнически напластявания. В този смисъл не е случаен пиететът на арх. Аладжемов към цялото културно-историческо наследство на Видин. Почти няма негова сграда, която да не е проникната от едно неуловимо усещане за семантиката на средата, на ситуацията като физическо понятие (тя става разбираема и близка едва в чисто физическото й възприемане), в контекста на нейната исторически обособила се конкретна среда. Така е и с две от неговите най-характерни сгради във Видин.

Стамбол капия, края на XVII век

Дом на ул. "Бдин" 15, Видин, края на 1920-те

Едната се намира на ул. "Бдин" № 15 и е двуетажна с висок цокъл, известна като бившата албанската сладкарница. Намира се в близост до "Стамбол капия" - главната порта на видинското "Кале" и се възприема като част от този уличен силует. Така е повторена сегментната входна арка на капията, че пестеливата декорация от релефен орнамент и детайли, както и еднаквият материал - квадрова зидария от местен пясъчник, имат точно своето място и се разчитат като продължение на една и съща тема. Тази неголяма къща е отново сдържана игра на криви и сегментни равнини, живописен силует и определено чувство за стабилност. И всичко това само в една-единствена фасада, за да се компенсира може би невъзможността за възприемане на целия обем, поради ограничения парцел и плътната застройка наоколо.

Другата сграда, макар и доста променила автентичната градоустройствена рамка, впечатлява с безпогрешно вписване в особената кадастрална основа на мястото. Намира се на ъгъла на улиците "Цар Симеон Велики" и "Дондуков". Двата характерни ъгъла (по-големи от 90°) са застроени с пластични етажни обеми, които стъпват върху високия приземен етаж с изразителни аркадни отвори. Те оформят целия тристранен фронт на сградата, така че от неговите почти равностойни ъгли се извисяват две още по-необичайни атики, за да оформят оригинален силует, омекотен от плавните преходи на мансардния покрив, с рамкирани подпрозоречни отвори.

Сграда на ул. "Дондуков" и "Цар Симеон Велики", Видин, средата на 1920-те

Като контрапункт на това се явява овалният еркер с фронтон на страничната фасада, чиято изразителна перспектива точно е премерена за възприемане от насрещната тупикова улица. Никакви следа от каквато и да е декорация или украса, оставена е само гладката пластична фасадна плоскост и необичайната линия на силуета, толкова характерна за сецесиона. Разбира се, и тук липсва нещо oт пейзажа, останал може би единствено в спомените на старите съграждани на архитекта, когато зад тази, толкова различна от останалите сгради, се е извисявало изящното минаре на една от многобройните джамии, в двора на която се намира гроба с мраморния паметник на Осман Пазвантоглу, запазени до днес. Ограничаването само с тези два характерни примера от творчеството на Аладжемов, е не толкова, за да се илюстрира неговата архитектура, колкото като опит за съвременен прочит на безценното наследство, което цялото това поколение, отдадени и милеещи за родното, млади тогава архитекти, успява да остави във време не по-леко от днешното.

Защото архитектурата е преди всичко духът на времето, самата негова същност и онзи неуловим вътрешен трепет, който само природата на истинското е в състояние да завладее. Защото архитектурата създава стойности за човека и знаци по неговия дълъг път през света и времето, но открива и пътя към самите нас, така, както направи преди нас един достоен български архитект - Майер Аладжемов.

БИБЛИОГРАФИЯ

Видин 2008: Видин. Първата половина на XX век. София: Гутенберг, 2008.

Йокимов 2005: Йокимов, П. Сецесионът и българската архитектура. София: Арх & Арт, 2005.

Кираджиев 2008: Кираджиев, Св. Българските градове. София: Гутенберг, 2008.

Над Гъргулово 2008: Над Гъргулово кладенче. Първа и Втора книга за Видин и Видинския край. Шумен: Славчо Николов и сие, 2008.

© Станчо Веков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2012, № 2 (147)