ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
или Безплатният PR на една секта*

Петър Марчев

web

Признавам, не съм фен на телевизията. В това число и на телевизионните игри. Просто не си падам по идеята да пращам есемеси, за да плащам хамъра и ферарито на Слави, или да подкрепям брадъра бат’ Сали. Щях да пропусна и тази тв игра, ако миналата събота вечер един приятел не ми бе звъннал да си включа приемника на БНТ. Включвам го. Тъкмо навреме, половин час по-късно журналистът Бойко Василев обявява финала на кампанията “ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ”. Става ясно, че най-великият българин е Васил Левски. С 58 857 гласа. Вторият, малко по-невелик, българин е... Петър Дънов. За него са гласували 19 247 тв зрители. Чак на трета позиция е създателят на България - хан Аспарух...

Опитвам се да остана спокоен. Преравям библиотеката си, влизам в нета. Какво му е великото на тоя Петър Дънов?! Според авторекламния слоган на дъновистите, “Целият свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред българина Петър Дънов.” Това уж го бил казал Алберт Айнщайн. На първо време откривам какво е казал столичният градоначалник в своя рапорт до министъра на Вътрешните работи и на Народното здраве Радославов на 25 юни 1917:

“Господин министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се направи дознание, от което констатирах следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал в Америка богословие и медицина (без обаче да е свършил някоя наука, според Д. Т. Ласков), през 1905 год. се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо общо с установената у нас източноправославна вяра... Самите му последователи са пръснали слухове, че Дънов е втори “прероден Христос”. Нещо повече, мълви се още, че той е български Распутин и имал достъп в Двореца и прочие. Слухове, които могат да изложат зле престижа на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритически сеанси вика духовете на мъжете им. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи дотам се увличат по Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си... От всичко изложено до тук се вижда, господин Министре, че това учение е една опасна религиозна секта, която... напомня едновремешната богомилска ерес, станала причина за падането на II българско царство.”

Но “учителят” Петър Дънов бил създател на ново духовно учение, което имало хиляди последователи по петте континента. В това ме убеждаваха дикторският текст от заставката на “ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ”, както и фен-клубът на Дънов от студиото. Вярно е, търсачката Google ми дава един резултат за едно семейство последователи на “Учителя” от Франция. За жалост, съпругът заклал жена си; френската полиция води следствие. Това е “новина” с няколкогодишна давност. Но на хартия откривам и други подобни, макар и по-древни “новини”:

“Младежът Александър Стоянов, дъновист, изпаднал в анормално състояние, се опитал да убие родителите си. Успял само да ги нарани и бил заловен и обезоръжен”, това съобщава в. “Мир”, бр. 7898, окт. 1926.

“Изгонване дявола чрез самоубийство. Преди няколко дни от София изчезнала дъновистката Димитрица Урулова, 49-годишна, прислужница в дома на д-р Пинкас. Вчера в село Симеоново е намерен висящ на едно дърво трупът на Урулова. В оставеното от нея писмо тя съобщава, че в нейното тяло се е вселил дяволът, който трябвало да прогони чрез самоубийство. В писмото си до нотариуса самоубийцата завещава спестените си 7000 лв. на окултното “Бяло братство”, на ул. “Опълченска” № 66, където живее и сам Дънов. Делото се намира при следователя.” Това е написал в. “Русь”, препечатвайки кримката от българската преса.

За друг опит за самоубийство - на 20-годишната работничка-словослагателка Йорданка Иванова от София съобщава в. “Зора” през 1926-а. “Доскоро младата работничка била много жизнерадостна, но от около месец насам тя започнала да посещава редовно беседите на “учителя” Дънов и се увлякла твърде много в това ново учение. Недоразуменията, които имала с родителите си по повод посещаването събранията на Дънов и късното връщане в дома, както и любовта с някакъв юноша, я накарали да посегне на живота си.”

Пресата от средата на 20-те години на ХХ век съобщава и за самоубийството на доцент Сапунджиев от Софийския университет, увлечен в дъновизма... В Стара Загора пък интелигентна жена, в името на своето духовно единение с дъновистките си единомишленици, заклала мъжа си и трите си деца... Бррр!

И все пак, кошмарът не може да остане завинаги в миналото, затворен между страниците на старите вестници. Щом се намери кой да пусне 19 247 гласа за Великия Беинса Дуно...

Но нека си поговорим за Бялото братство и в друг аспект. Любителите на световни конспирации може би ще се заинтересуват да чуят версията на доц. Евлоги Данков, преподавател по философия във Великотърновския университет. Според него, дъновизмът принадлежи към смесеното масонство (комасонство), което допуска за свои членове и жени. Комасонска организация е и БКП по линия на червеното масонство, а дъновизмът - по линия на бялото теософско или луциферианско масонство. Като символ на тяхното единство може да се разглежда обстоятелството, че Дънов и Георги Димитров са живели в една и съща къща - на ул. “Опълченска“ 66. И това не е всичко - оказва се, че и един друг титан на комунизъма - Тодор Живков - също е хранил топли чувства към дъновистите.

“Брежнев ме извика, за да давам обяснения относно контактите на Людмила с дъновистите - спомня си другарят Живков в интервю за в. “Стандарт” през 1993-та. - Според Леонид Илич, “в Комитета по култура около дъщеря ми работят хора от тази секта, което е неприемливо”. Изслушах нападките и му отговорих: “Другарю Брежнев, Вие запознат ли сте със същността на учението на Дънов? Знаете ли, че във времето на борбата неговите последователи са ме укривали като нелегален?!” Но след този разговор Людмила се съгласи, че временно трябва да се отложи поставянето на паметник върху гроба на Дънов.”

И все пак, паметникът е поставен. А върху него грее петолъчка, която е общ символ както на комунизма, така и на масонството.

Според съвременници, през 1922 година последователите на Дънов в България са били около 15 000. Според неистовото гласуване за “ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ”, към днешна дата феновете на “Учителя” Беинса Дуно са 19 247. Но това не е така. Според Дирекцията по вероизповеданията, дъновистите в България са между 2 и 3 хиляди. По данни от пресата, всеки август на Рила се качват около 1500 бели братя и сестри. Но точният им брой не е от толкова голямо значение. По-важен е фактът, как една небезобидна секта успя да си направи безплатен PR за милиони. Защото и първокласниците са наясно с Първия закон на мангизодинамиката, според който БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА. И тъй, остава Шерлок Холмс или инспектор Монк да отговорят на капиталния въпрос - кой плати? Защото такава перфектна PR-акция не би била възможна и без очевидното старание на организаторите на тв играта. А също и на поканените в студиото, които с такова трогателно единодушие бранеха зададената им теза, че “Всички, щом са в десятката, безспорно са велики”. Дори и свещеникът отец Николай заяви, че с радост би застанал и в “Отбора на Дънов”, защото видите ли - баща му Константин Дъновски бил православен свещеник! Честно казано, в този миг неистово ми се прииска в студиото да влезе дядо Николай Пловдивски и да каже: “Хора, Петър Дънов е еретик, като папата!”

И все пак, какво е обяснението на този нокаутиращ вот от “ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ”? Можем да го тълкуваме с прословутата вътрешна дисциплина на малцинствата - етнически или религиозни. Ако не ставаше въпрос за класическа измама. Влезте в сайта http://www.beinsaduno.org и ще се запознаете с технологията на акцията “Да подкрепим Учителя за “Великите българи”. И така всеки “бял брат” гласува по десетина пъти. Очевидно, учениците са усвоили перфектно основния урок на своя Учител - да представят лъжата за Истина.

Като стана дума за малцинства и за дисциплина на гласуване, нека бъдем щастливи, че сме случили на хора и поне лидерите на ДПС не са тщеславни люде. В противен случай, като нищо вместо паметник на Васил Левски, на Бойко Василев щеше да му се наложи да строи монумент на Ахмед Сокола...

БЕЛЕЖКИ

* Авторът използва думата секта в смисъла, придаден й в Речника на чуждите думи в българския език, изд. “Наука и изкуство”, София, 1958. [обратно]

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2007, № 2 (87)