Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Писма от Петър (5)

ГОСПОД ОЩЕ Е БЪЛГАРИН

Петър Марчев

web

В навечерието на “Евро 2004” по един от тв-каналите тогавашният ни селекционер Пламен Марков сподели, че ходил при някаква видна екстрасенска, която му предрекла, че всичко в Португалия ще бъде наред; само че трябвало да си носи една вратовръзка, която тя била заредила с някаква си енергия. Тренерът сподели оптимизма си, че с “малко магийка”, с малко това-онова и нещата ще станат...

Обаче цял свят видя, че не станаха. Изложихме се като кифладжии без кифли, като членове на МОК във филмче на ВВС... Вярно е, че имаме талантливи играчи. Но нямахме Дух и Спортно щастие. Може би вината е у Пламен Марков, защото не видяхме под анцуга му да се подава възел на вратовръзка?

За жалост, и под ръководството на славния Стоичков нещата в Националния очевидно не вървят. 0:3 срещу шведите насред София. После - измъчено реми срещу мижавия унгарски отбор в Будапеща. Последвани от хърватския резил, новата шведска тройка в Стокхолм и измъчената победа над исландците... А за капак дойде и финалното 1:1 срещу тоталния аутсайдер Малта! Някой ще каже, че има много по-важни неща от футбола. Така е. Или пък - кое ли ни е наред в тая България, та искаме футболът ни да е като за световно?! И това е така. Защото футболът е еманация на националния дух.

Но Мичмана беше гениален през есента на 1993-та на стадион Парк де пренс в своето прозрение, че Господ е българин. И това очевидно е така, защото Той ни е дал даром таланти, красота, IQ над средноевропейското ниво, прекрасна страна. Но защо ли след феноменалното американско футболно лято от 94-та ни измъчва подозрението, че Той е забравил Своята национална принадлежност? По-скоро вярно е другото - Господ не беше българин в Португалия, а и в сегашните квалификации, просто защото никой не се сети да го помоли за това.

И нека не съдим Пламен Марков, като него действаме всички ние - първом обхождаме всички врачки, магове, екстрасенси и астролози, пък после се сърдим на Господа. Затова и всичките ни работи са едни такива никакви. Български. Защото не са благословени Свише. “Ако имате вяра колкото синаповото зрънце, планини ще премествате.” За това става въпрос.

Нещо да кажете за гръцкото чудо в Португалия на „Евро 2004”? Да, но преди всяка работа съседите запалват свещичка в храма. Постят и се молят. Затова Господ бе грък миналото лято. И беше руснак на 18-и май в Лисабон, когато ЦСКА-Москва спечели купата на УЕФА.

Но Господ продължава да бъде и българин. Проблемът е, че ние не сме господни...

 

 

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2005, № 10 (71)