Писма от Петър (3)

БЪЛГАРСКИЯТ НЕО-ПАГАНИЗЪМ

Петър Марчев

web

България е езическа страна. Има ли някой желание да оспори това? Ами влезте в неделя в полупразните храмове, после надникнете в препълнените чакални на всевъзможните биоенерголечители, екстрасенси, врачки, ясновидки, гадателки, астроложки, контактьори, откровени магьосници и прочие съвременни шамани. Чия е вината за това потресаващо духовно невежество? Явно, вездесъщата Държавна сигурност здраво е поработила и в духовната област. И, както обикновено, се е престарала. Така че вече повече от 15 години Българската православна църква не може да стъпи на краката си. Нито пък вероучението успя да влезе в българските училища. В това отношение дори зловещата Секуритате на Чаушеску бе по-толерантна - и сега румънските манастири са препълнени от млади монаси и монахини, а когато автобусите минават край някой храм, всички пътници в него се кръстят. Но това е друга опера...

Думата ми беше за друго, за т.нар. "интелектуален елит" на България, който по принцип е призван да води народа ни. И тук не става въпрос, че в националната ни литература няма книги като "Quo vadis", да речем... Къде ти! Просто религиозно-мистичният опит на българския интелектуалец се изчерпва с някое и друго посещение при Ванга. (Виж спомените на Тончо Жечев, авторът на "Българският Великден", лека му пръст, или на писателя Дончо Цончев за тези вълнуващи срещи.) Да не говорим за корифея на българското изобразително изкуство Светлин Русев. И всички са убедени, че са били в общение с "пророчицата, светицата" Ванга. И не само те, наскоро една позната се завърна от черквата в Рупите; на врата й се полюшваше сребърно медальонче - не с образа на Богородица, а на... Ванга! Това вече ми дойде в повече.

От житията на светиите научаваме, че само единици от най-съвършените християни, предимно монасите, са били удостоявани със свръхестествените дарби на виденията, откровенията и чудотворството; тези дарби са идвали като последица от дълъг, правилен духовен аскетичен подвиг, в основата на който е все по-голямото смирение. Когато някой има видения, той трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и идеална чистота на сърцето, за да може да различи с какъв произход са неговите свръхестествени мистични преживявания - божествен или сатанински. Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез "небесни" гласове на най-добри съвети за нравствен живот още не е гаранция, че се общува с добри духове - ангели. Защото и мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такова показно "благочестие" за прикритие. А най-трагичното в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.

Но нека видим какви са нещата при Ванга. Ето какво разказва нейната племенница Красимира Стоянова: "Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв друг човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: "Ето, ние те виждаме." Вкамених се от уплаха. Малко след това Ванга въздъхна и каза: "Ох, пуснаха ме силите"... Разказах й какво съм чула, а тя повтори: "О, това са силите, малките сили. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден..."

Ето и още един подобен случай със старозагорката Теодора - "ясновидката на Берлускони"; вижте нейната изповед пред сп. "Паралели":

"Магьосницата - така наричат в Италия българската ясновидка Теодора Стефанова... Гласът й е нежен, изглежда плаха и крехка и никой не би предположил, че притежава свръхестествени способности. Но само след миг ставаме свидетели на някакво преобразяване. Изражението на Теодора се променя, очите й се уголемяват и стават студени и безизразни, гласът й звучи по-различно, тя цялата започва да излъчва неподозирана до този момент сила.

- В такъв момент ставам друг човек - казва тя. - Това е необичайно състояние, от което страдам. Губя контрол над себе си. Ставам инструмент на "нещото" в мен. Гласът ми изрича чужди думи, казвам това, което друг иска да каже. Мъчителен процес! Понякога, като сгреша, извънземното ме упреква, разярява се и често ме наказва..."

Явно, и в двата случая става въпрос за обсебване от бесове, от демонични сили. Така че, погледнат от православна гледна точка, "случаят Ванга" е ясен. Нещо повече - във Второзаконието е написано: "...не бива да се намира у тебе предсказвач... ни който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа."

В този контекст бях задал такъв въпрос за Ванга в едно интервю и на Светлин Русев; за жалост, художникът не благоволи да ми отговори.

Тук искам да отворя една скоба - за ролята, която изигра Петричката врачка в историческата съдба на България. Да, не се усмихвайте! При цар Борис-Михаил започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години "обществено служение" на Ванга от 1941-ва до 1996-а пък протича обратният процес - на деевангелизация (или Вангелизация) на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на “кариерата” на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга, преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на Петричката врачка от новия политически елит от Ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996-а целият този елит й се поклони, воглаве с тогавашния президент Ж.Ж. Така че заслугата за българския нео-паганизъм е колкото на Държавна сигурност, толкова и на Ванга. Няма да бъде пресилено да се каже, че чрез нея луциферичните сили в голяма степен управляваха България през тези 55 години. Обаче по-печалният ефект от дейността на Петричката врачка е този, че тя успя да зомбира обикновения народ, който в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич. Докато полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата. Тук затварям скобата.

Вече близо 10 години Ванга я няма. (Не искам да си представя участта й на Оня свят.) Но вангияните или вангелистите - наречете ги както искате - са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната черква на Рупите, четат култовия вестник “Феномен” и “Диагностика на кармата”, купуват книгите на Ернст Мулдашев... Освен това, преселвайки се в Отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои “наследнички”. Спомням си как от ефира на БНТ дори писателят Владимир Зарев представи на изтерзания български телезрител някаква видна контактьорка, която черпела информация от "Акашовите записи". Да, същата персона, която преди 13 години успя да омае и Генералния щаб на Българската армия и го убеди войската да копае в несвяст Царичинската дупка, за да търси някакво мистериозно Нещо.

Да, щях да пропусна и още по-култовия телевизионен "Канал 2001". Кой беше неговият собственик - май че писателят Румен Балабанов?

Сещам се и за още един печален пример за духовната слепота на хората, призвани да бъдат водачи на българския народ. Става въпрос за небезизвестния писател Атанас Славов, "проветрявал чатала си" (изразът е негов) из Щатите, площад "Славейков" и напоследък в родния Сливен. Та, преди да замине за Америка, той познавал "само православието и Достоевски"; едва по-късно се докоснал до писанията на Петър Дънов. И взел, че написал книжка-апология за лъжеучението на т.нар. Бяло братство... Бедна ми Българийо!

И все пак, Бог е милостив. И като по Самуилово време на всеки стотина слепи водачи със сигурност е оставил и някой окат. Сещате ли се за някое име? Вярно е, че не са повече от пръстите на едната ни ръка. Но нека се помолим да се умножат - и някой да напише българските "Братя Карамазови", да се помолим вероучението да влезе пълноправно в училищата ни, да попросим Бога православните ни отци да слязат с любов сред народа... Дай Боже! Защото жертвите, които принасяме пред идолите в нашата езическа България са нашите сестри-проститутки, нашите братя, които грабят или са застрелвани, нашите деца, които убиват. И които дрогата убива...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2005, № 6 (67)