БЪЛГАРИЯ НА ТРИ ОКЕАНА

Петър Марчев

web

Великият изобретател, последният енциклопедист на второто хилядолетие и първи - на третото, геният на техническата мисъл д-р Евлоги Охниминчев бе на път да направи поредното си революционно откритие. Използвайки части от системата за насочване на падналата в Горна баня ракета “земя-земя” по време на косовската криза, той бе усъвършенствал темпоралния вариатор на своята машина на времето; после презареди акумулатора й с прясна киселина от последния киселинен дъжд. Все пак, липсваше още нещо... Разбира се, трябваше принципно ново гориво. Д-р Охниминчев източи от резервоара уискито “Black & White” (менте с бандерол) и зареди догоре с 40 литра превъзходна домашна кайсиева ракия, която му бе подарил един приятел от Силистра в знак на благодарност за уредената среща с Нефертити. Доля четвъртинка спиртен извлек от люта чушка, женшен, магарешки трън и необогатен Уран 238, който си бе смел с метлата от тераската. Добави таблетка виагра за катализиране на горивната смес и потри доволно ръце - машината на времето бе готова за качествено нови пътешествия! Досега великият изследовател бе кръстосвал надлъж и шир потайните, вмирисани на арсеник и стари дантели (както би казала леля Агата) дебри на миналото. Сега най-после той бе открил как да проникне в измерението на Бъдещето. Което бе равнозначно да слезеш от прашния таван, натъпкан със стари мебели и банални спомени, в бляскавата бална зала, където постигналото съвършенство човечество празнува.

Мигът бе откровено исторически. И си струваше да бъде увековечен поне от фоторепортерите на Ройтерс, но от съображения за сигурност д-р Охниминчев отложи празничните фойерверки за по-късно и натисна педала на газта. Машината на времето изрева като глутница гладни помияри и се устреми към бъдните години, разнасяйки след себе си аромат на кайсиева ракия и потоци от гама-лъчи...

* * *

Уви, разочарованието бе пълно! И в бъдещето всичко бе останало по старому - богатите бяха неприлично богати, а бедните бяха станали унизително бедни. Същото си бе останало и положението в родната “земя като една човешка длан”... Неистова скръб стегна сърцето на великия хуманист, но и не по-малък родолюбец, чийто патриотизъм бе заченат още в родното школо върху картите на Велика България, границите на която миеха три морета.

Гениите са гении, защото умеят да видят най-краткия път към една цел, която за другите изглежда непостижима. За да стимулира мисловните процеси в колосалния си мозък д-р Охниминчев изяде два ореха и изпи чаша дайкири, в което белият кубински ром бе заменен с рибено масло. И видя решението на проблема ясно като в телевизионна реклама - само един човек бе способен да създаде една нова, благоденстваща Велика България. Неговото име беше цар Симеон Велики!

* * *

Реализирането на гениалната идея се оказа не по-сложно от компютърна игра. Нямаше абсолютно никакъв технически проблем по доставката франко клиента на височайшата особа. Край Босфора се вдигаше наистина невъобразим шум, защото българският владетел се опитваше за пореден път да превземе величествения Константинопол. От половин дума царят включи за какво става въпрос; след пет минути вече летяха с машината на времето към 21-ви век.

Само два дни му бяха достатъчни, за да се ориентира в обстановката - цар Симеон запретна ръкави и започна да действа. Първата му работа бе да привлече вниманието на медиите. Свика една пресконференция, на която разкри истината: кой е той и с каква цел е тук - Велика България на три океана! Ефектът бе съпоставим единствено с взривяването на А-бомбата над Хирошима, а реакциите варираха от “Разпни го!” до “Осанна!” Сдружението на психиатрите видя в негово лице една класическа диагноза и настоя да бъде въдворен на 4-ти километър. Соломон Паси го повози на своя исторически трабант. Левите сили, стъпили здраво върху идеологемата за пролетарския интернационализъм, веднага съзряха заплаха за териториалната цялост на Сърбия и обявиха цар Симеон за великобългарски шовинист. Обаче здравите патриотични сили вкупом застанаха зад него. В най-деликатно положение се оказаха родните монархисти, изправени пред дилемата: Симеон Велики или Симеон II Сакскобургготски?

За отрицателно време царят стана медийна звезда, а останалият без работа Жорж емигрира отвъд океана, за да се прехранва с уроци по фехтовка. Ефирната шумотевица набързо прехвърли границите на родината. Пръв разбра за какво става дума юго-президентът, който побърза да поиска политическо убежище в Китай. Жириновски предложи на Симеон Велики да стане почетен председател в неговия Либерално-демократичен интернационал, но Владимир Волфович въобще не се вписваше в Симеоновата концепция...

После всичко се разви така. Гражданинът Симеон Борисов (Михайлов) спечели президентските избори. След това изрови край Велики Преслав едно свое съкровище, скътано за черни дни, и така осигури пари за армията, за увеличаване на пенсиите, детските добавки и бюджетните заплати. След което Парламентът насрочи референдум, като въпросът бе формулиран така: “Президентска република или абсолютна монархия?” 88 % гласуваха за монархията. Това развърза ръцете на цар Симеон и той се развихри. Първо спря помощите на безработните и затвори границите, за да не емигрират в чужбина. Това ги принуди най-после да се върнат на село и да заработят наследствените си земи. Нуждата от работна ръка в земеделието вдигна раждаемостта в селските райони до 50 на 1000. В градовете същият ефект бе постигнат със забраната за използване на противозачатъчни средства и на абортите под страх от обезглавяване. Дори в Албания стана популярен изразът “Плодят се като българи”.

Следващата стъпка на монарха бе да национализира предприятията от Военно-промишления комплекс и да построи още толкова... Икономиката на България започваше да прегрява: България се нуждаеше от териториално разширение. По това време братята от Република Македония вече си бяха спомнили, че са най-чисти българи. Аншлусът стана с фанфари от двете страни на вече несъществуващата граница и със завистливо скърцане на зъби от съседите. После на сърбите им бе припомнено, че освен Западните покрайнини, изконни български земи са Тимошко, Зайчарско, Нишкият санджак, Поморавието и част от Косово. Цар Симеон не пропусна да изпрати поздравителна картичка до новия юго-президент, на която бе изобразена Велика България от Х век; всъщност, поздравлението имаше вид на нота, която даваше възможност на сърбите в срок от 24 часа да осъществят една своя стара мечта - да видят всички южни славяни обединени в една държава. Само че българска!

След това неукротимият държавник поиска от потомците на ромеите да ни върнат оригинала на История славяноболгарская; отказът на гръцката страна бе повод България да присъедини Света гора заедно с прилежащите й Беломорска Тракия и Егейска Македония, в която най-после бяха възстановени човешките права на нашите сънародници. После Симеон Велики припомни на северните ни съседи, че отдавна е изтекъл 100-годишният срок за ползване на Северна Добруджа. Но здравите патриотични сили, застанали зад царската платформа “България на три океана” вече бяха издигнали лозунга “Всички българи в една държава!” Затова нашият владетел не устоя пред волята на народа и заради банатските и бесарабските българи анексира Влашко, Молдова и Украйна. След което царските съветници му напомниха, че компактни колонии от българи-градинари има в Унгария, че така наречените “татари” в Татарската автономна република на Руската федерация се самоопределят като българи, че в Северна Италия живеят потомци на прабългарския хан Алцек, брата на Аспарух, а в Испания - семейството на Христо Стоичков; спомниха си, че в Норвегия се подвизават над 20 наши рок-групи, че в Париж живеят Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, а в Лондон почиват костите на Георги Марков и Петър Увалиев. Да не говорим за сериозната българска диаспора в САЩ, Канада, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Израел, ЮАР, Кипър... Но цар Симеон се бе уморил да работи на парче. Затова замисли генерално решение на проблема.

Българските тайни служби влязоха във връзка с кръстника на руската мафия. Седмица по-късно Симеон Велики притежаваше секретното куфарче с бутона за руската ядрена мощ, което бе подменено в Кремъл със съвършено копие. Срещу тази услуга мафиотът, бивш шампион по вдигане на тежести, получи кюлчета злато и скъпоценни камъни колкото можеше да носи, плюс една вила на Златни пясъци, една на Охридското езеро, национализираната спиртоварна на цар Киро и остров Тасос...

После събитията придобиха такъв развой. След десетилетия изнурително чакане за членство в Евросъюза, изведнъж Брюксел изпрати 12 емисари накуп, които да молят България час по-скоро да стане пълноправен член на общността. След 20-минутни преговори западняците приеха да се присъединят безусловно към Царство Великобългария, а цар Симеон разположи ограничен контингент български войски в западноевропейските страни. Наскоро след това българският парламент прие единодушно Закона “Панев-2”, който забраняваше на всички бивши евро-чиновници, участвали в изготвянето на черния Шенгенски списък, да заемат ръководни постове в империята. А папата побърза да стане православен, като преди това се покая за отстъплението на Рим от светото Православие...

Точно в 3 часа след полунощ цар Симеон позвъни на руския президент, за да го поздрави за рождения му ден; между другото го попита дали му се е налагало скоро да натиска ядрения бутон от въпросното куфарче. В 6,30 часа свиканата по спешност Дума гласува присъединяването на Русия като 16-та република или губерния (или каквото там трябва) към Царство Великобългария. Работата стана още по дебела, когато централноазиатските страни, Монголия, Китай, Япония плюс двете Кореи си спомниха, че имат общ произход с прабългарите и пожелаха да се включат в удобно за нас време във великото семейство на българските народи. Индия пък реши да използва като троянски кон бившия цар Киро, който трябваше да ходатайства неговото индийско праотечество да бъде анексирано с предимство. Обаче цар Симеон страдаше от язва на дванадесетопръстника, затова родината на черния пипер и екзотичните подправки не можеше да го изкуши. Още повече че отдавна бе преизпълнил предизборната си платформа “България на три океана” и българските граници вече се миеха от водите на Атлантика, на Северния Ледовит и на Тихия океани. Все пак, за да не бъде обвинен в расова дискриминация, българският монарх присъедини и Индия, но още на следващия ден с царски указ забрани лявото движение по пътищата, продажбата на Кама сутра, безконтролното отглеждане на едър рогат добитък в градски условия, гълтането на саби и спането върху гвоздеи...

Едва тогава Симеон Велики спря, за да си поеме дъх и да въведе ред в новоприсъединените територии. Единственият каприз, който си позволи, бе да премести Айфеловата кула от Париж на Черни връх. За да държи под око империята си. Но това доведе до някои непредвидени последици. Вследствие намалелия туристически поток проститутките от Плас Пигал се преместиха на Дунав мост, а това породи бунтове сред местните жрици на любовта. Тези безредици изнервиха царя и той забрани проституцията, като проститутките бяха поставени в разпореждане на службите по чистотата. И тъй като вече бе превключил на такава вълна, организира серия публични екзекуции чрез изгаряне на клада на нашумели наркобарони, водачи на секти, влиятелни масони, издатели на порно-списания, екстрасенси и откровени магьосници-сатанисти, както и на общественоопасни мафиоти и корумпирани държавни чиновници. Естествено, екзекуциите се излъчваха директно по всичките 108 канала на Българската национална телевизия...

Цар Симеон почиваше в лятната си резиденция на Ривиерата, когато, кланяйки се до земята в царските покои, влезе един царедворец с папка в ръка. В нея бе прошението на САЩ, които молеха да придобият статута на отвъдморска българска територия; в знак на добрата си воля американците разкриваха тайнствената формула на легендарната кока-кола. Царят прехвърли прошението с кисела язваджийска усмивка. Следващата молба в папката бе на турското правителство - за пореден път турците изразяваха горещото си желание да влязат в състава на българската империя, като този път разчитаха да умилостивят монарха с харем от десет отбрани девици. Досега той бе отхвърлил три турски молби под предлог, че не иска главоболия с кюрдския проблем. Но истината беше друга - Симеон Велики си ги пазеше за десерт, за най-накрая. Просто се опитваше да удължи с още някой месец живота на най-старата мечта на българските владетели - да превземат Цариград, да стъпят най-подир на Босфора! Защото няма нищо по-тъжно от една сбъдната мечта, в края на краищата...

Третата молба... Третият лист хартия се оказа писмо от жена му: царицата се оплакваше, че ето - година откак го няма и държавата започнала да се скапва. Наистина, васалите си плащали редовно данъците, но хорът в църквата бил започнал да пее непоносимо фалшиво, кранът в банята капел, а върхът на всичко бил, когато в тронната зала я полазила една мишка... Цар Симеон изпъшка и започна да стяга багажа си за връщане - империи се градят лесно, по-трудно и по-важно е да изградиш и запазиш здраво едно семейство, нали така...

- Така е, Ваше Величество... - съгласи се царедворецът, който бе не някой друг, а самият д-р Охниминчев, след което и двамата се отправиха към машината на времето.

* * *

Минаваше полунощ, когато д-р Евлоги Охниминчев се прибра в мансардната си гарсониера. В коридора, с вид, непредвещаващ нищо добро, го чакаше интимната му приятелка Пепа. Явно, нямаше да се размине без обяснения. След час и нещо великият хуманист завърши разказа си и оброни глава.

- Не, този път цистерната на моето търпение окончателно преля! - процеди с леден тембър очарователната блондинка, сексапилната възпитаничка на стилист Капанов, и започна да си събира роклите и компакт-дисковете с поп-фолк. - Щях да те разбера, ако ми беше казал, че сте се запили с приятели в таверната; мога да те разбера, ако си признаеш, че си обрал Археологическия музей; бих преживяла дори да ми кажеш, че вече съм ти омръзнала и затова си намерил по-млада любовница. Но от тези безкрайни фантасмагории вече ми се повдига! Чао!!!

Останал сам, д-р Охниминчев напипа в джоба си трудовия договор, с който цар Симеон го бе назначил за първи царедворец, и си помисли: “Не съм виновен аз, дето ми се случват малко по-чудни неща, отколкото на другите. То е, защото обичам да пътувам и да търся неуморно приключения, а пък другите си седят вкъщи и гледат света през прозореца.”

По една случайност, точно същата мисъл бе споходила преди около два века и Карл-Фридрих-Йероним барон фон Мюнхаузен...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2006, № 5 (78)