Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИ СОЦИАЛИЗМА СЕ ГОВОРЕШЕ ТИХО, НЕ ПО-СИЛНО ОТ ШУМА НА ЛИСТАТА НА ТРЕПЕТЛИКАТА

Интервю с Йосиф Перец, лауреат на наградата "Чудомир 2011"

Петър Марчев

web

Йосиф Перец е тазгодишният носител на наградата "Чудомир" за хумористичен разказ, публикуван на страниците на в. "Стършел". Авторитетното жури с председател проф. Симеон Янев му присъди отличието за неговия разказ "Чарли, който е Джекки", отпечатан в бр. 46/2010 на вестника.

 

Йосиф ПерецПознавахте ли Чудомир, г-н Перец?

- Не, аз не съм млад, но съм от друго поколение и не сме се срещали с него. Завърших през 1961 година физика и бях учител в провинцията по този предмет. Освен това, сега идвам за пръв път в Казанлък...

Представете се за нашите читатели, ако обичате...

- Роден съм в София през 1936 година, завърших най-напред техникума "Киров", след това работих в завод "Ворошилов" и в мина "Болшевик" като електротехник. После учителствах в Димитровград и Сандански. Междувременно, още като студент, започнах да пиша хумор и разни други неща. Точно преди 51 години излезе първата ми публикация във вестник "Стършел". През 1960 година, през март, ми пуснаха една пародия как биха разказали "Червената шапчица" различни писатели - тя имаше голям успех тогава... Така след това се ориентирах към журналистиката; доста години преди промените съм работил като редактор в списание "Космос", "Наука и техника за младежта", вестник "Орбита", вестник "Поглед", където завеждах пак научната рубрика... А междувременно пишех и хумор, но не много.

Колко книги сте издали досега?

- Първо издадох няколко научно-популярни книги, две от тях бяха преведени и на японски. Освен тях имам и няколко книги с белетристика и хумор. Последната ми книга с разкази излезе през 2007 година, казва се "Ние от шестия ден". Сега съм подготвил нов ръкопис, казва се "Сянката на снега", също разкази; книгата трябва да излезе до края на годината в издателство "Жанет 45".

Кажете нещо за разказа "Чарли, който е Джеки", който спечели наградата "Чудомир 2011"...

- Това е разказ за любовта между един млад човек и едно куче. Кучето се привързва към него, но младежът е студент и няма къде да го гледа. Това е една трудна любов, която все пак завършва с нещо като хепиенд. Но по-добре е да прочетете разказа, отколкото да ви го преразказвам...

Но Вие пишете не само хумор, нали така?

- Да, аз пиша не само хумор, имам и разкази, които са сериозни. Но, общо взето, така се получава, че има нещо смешно в моите истории. Просто това е начинът, по който гледам на живота. Затова ми харесва и Чудомир, защото от неговите разкази и картини се излъчва една любов към хората. Той знае, че хората не са нито ангели, нито дяволи. С ангелите се занимава Църквата, а с дяволите се занимава прокуратурата понякога. Хората, естествено, си имат разни недостатъци; а Чудомир се отнася по човешки към тези неща. При него няма сатира, а има един човешки хумор - в смисъл "Хора сме, все пак!"... С това той ми е симпатичен като автор. И още нещо - той казва на едно място, че хумористът помага на философите, като им показва човешката природа по един забавен начин.

Друга посока от Вашата творческа дейност е свързана с киното, нали?

- Да, аз съм работил главно за анимационното кино; имам 50 сценария за анимационни филми. Най-известна е серията за щъркела Чоко и жабока Боко. Има и един филм, който всяка година го въртят по телевизията, казва се "Хороскоп" - разни смешки за различните зодии.

С кои режисьори сте работили?

- Със Зденка Дойчева, с Иван Веселинов, Стоян Дуков и главно с Румен Петков, който сега е в Америка и прави там анимационни филми в Холивуд. Друг режисьор е Асен, с когото правихме един сериал за кукувичето; той пък вече работи в Германия. С Доню Донев не сме работили, макар че бяхме приятели... Освен анимацията, в съавторство с Борис Ангелов направихме един игрален сериал "Четвъртото измерение", научна фантастика с Анани Явашев в главната роля - режисьор беше Вили Цанков...

Аз свързвам Вашето име и с един сборник със заглавие "Защо не сме социалисти"...

- Това е един сборник по идея на Георги Данаилов - различни автори, главно от "Стършел", казват своето мнение за социализма. Това бе една реплика на книгата на Сергей Станишев "Защото сме социалисти". Моят текст в този сборник бе под формата на инструкции към западните "леви" интелектуалци, които си мечтаят за социализъм. Инструкциите ми са за това как да говорим при социализма, как да работим при социализма, как да пазаруваме при социализма. По първата инструкция - не е важно какво говориш, а колко силно говориш - най-много с 20 децибела: това е шумът, който издават листата на трепетликата...

 

 

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2011, № 3 (136)