Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗБЕРЕТЕ БЪЛГАРСКОТО

Петър Марчев

web

Аз съм добър човек. Във всеки случай - не мога да отказвам. Тази събота тъстът ме покани на гроздобер и аз приех. Купих за обяд щафета салам, произведен от “Бай Дечо & Со”; той мушна в сака хляб, три домата, бучка сиренце и половинка джибровица и тръгнахме. Лозенцето е извън града, на хвърлей място от големия язовир. А времето беше чудесно - слънце и реещи се паяжини из въздуха - истинско циганско лято. Наближихме мястото; ето го и ранчото на съседа, който развъжда коне за продан. Така му и викат - Гринго...

Този път обаче нещо не беше наред. Злобните му кучета-пазачи мълчаха, не се мяркаха никакви. Когато доближихме грубоскованата ограда, съзряхме кончето - легнало на земята, подвило неестествено крака. Беше мъртво... Над него се бе свела майка му и от време на време го близваше по челцето. Не съм твърде сантиментален човек, но ми се стори, че видях сълзи в очите на кобилата. А през ума ми мина мисъл за Йовков...

Съседът се беше привел в далечния ъгъл на имението си. Отминахме тихомълком - да не смущаваме мъката му... Започнахме гроздобера. По някое време по черния път избръмча мощен джип и спря до ранчото. Отвътре изскочи трийсетинагодишен юначага с мобилен телефон на ухото и се здрависа с комшията. Едва сега забелязах, че Гринго беше окачил мъртвото конче на една ябълка и му бе одрал кожата. После набързо сръчно го изкорми. Здравенякът мушна одраното животинче в голям найлонов чувал и го хвърли в джипа. След това отбръмча обратно. Докато правеше маневрата, успях да прочета на вратата му надпис: “Бай Дечо & Со”...

До обяд обрахме гроздето. После седнахме на сянка под черешата; пихме по една джибровица и ядохме сирене и домати. На тръгване хвърлих щафетата салам на кучето на съседа. То го помириса и отмина...

 

 

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2008, № 2 (99)