Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪРВОПАД В СУПАТА

Петър Марчев

web

Петър Марчев. Извънземното от Долна МитрополияКогато Малката гроздова влезе в „Рибарска среща” и седна на масата до прозореца, без да поздрави, всички разбраха, че се е случило нещо лошо.

Един добросърдечен Голям облак (100 грама мастика и 100 мента) не издържа, отиде при него и постави благодушно ръка на рамото му.

- Какво се е случило, да не си загубил близък приятел?

- По-лошо... загубих верния си „Panasonic”! Снощи в 19 и 55 телевизорът ми сдаде багажа и аз изпаднах в абстиненция без любимия си сериал. Верно, плазмата е жива, но жената я е приватизирала и гледа „Отчаяни съпруги”... Стигнах дотам, че бях готов да се примоля да изгледам двата епизода у съседите. Но се отказах, тъй като комшията Пенчев е председател на кварталното дружество на въздържателите...

- Горкият... - съчувствено отрони барба Яни, доайенът на компанията ни, след като отпи от любимото си Мерло от Стамболово. - Тази история твърде много ми напомня на сърцераздирателната ситуация, в която бе изпаднал любимият ми племенник Ицо Крилото, който, както знаете, е сред големите надежди на родния ни футбол.

Но ето как започнало всичко. Ицето тъкмо се бил върнал от проби в един втородивизионен португалски отбор и се засилил към близкия МОЛ, за да си напазари най-широкоекранната плазма. Разбира се, за да може да следи на спокойствие и с кеф перипетиите на героите от любимия си турски сериал „Дървопад”. Тъкмо платил на касата незнамсиколкоинчовия телевизор, когато пред светналия екран се залепило едно очарователно създание, с две трапчинки на бузките, огненочервена коса, естествено красив бюст без грам силикон и с поглед - тъмносин металик. Абе - S-класата сред мацките! И, без да се церемони, хубавицата дръпнала продавача за ръкава, посочила му скъпоценната плазма и отсякла: „Купувам я!”

Да ви обяснявам ли колко се разстроило клетото момиче, когато разбрало, че обектът на най-съкровените му желания вече е продаден? Сълзи овлажнили прекрасните й очи, тъй като нейното „JVC” най-коварно я било предало снощи, по време на втората серия на любимия й „Дървопад” и тя цяла нощ не била мигнала в догадки от кого е бременна красивата жена на наркобоса...

Не бих казал, че племенникът ми е най-миролюбивото и още по-малко - най-милозливото създание на този свят - подсмихна се под мустак барба Яни.

Охоо! Елате го вижте Ицето, особено след като са спрели устрема му по левия фланг с непозволени средства. Дали си противников играч, или главен съдия на мача, или най-обикновен запалянко - стой по-далеч от нашето момче тогава, защото в такъв момент вербалното сродяване с него е неизбежно и задължително. Което пък е най-малката беда. Защото историята помни и мача в Каспичан, когато на носилка бяха изнесени двама противникови играчи, един помощник-треньор, един страничен съдия и трима запалянковци от вражеската агитка, които се бяха оказали в обсега на поразяващото действие на Ицо Крилото - тогава все още юноша на „Черноморец”.

Но когато ненатрапчивият грим на момичето се разтекъл от две сълзички, сърцето на нашия юнак трепнало и омекнало като малеби. И той не само разказал на девойчето кой е забременителят на гореспоменатата дама, но се разкиснал дотам, че му подарил току-що закупената от него плазма! В художествената литература от по-старо време състоянието, в което изпаднали двете сродни млади души е описано като „любов от пръв поглед”. После Ицето откарал в своето ламборджини плазмата и Пламенка, както се нарицавало ефирното създание, което в много отношения въобще не отстъпвало на загадъчните и очарователни героини от тв-сериалите.

Ей, ама да знаеш, че тая Перкенде е единствената положителна героиня в този филм, пошегувал се Ицето, инсталирайки в пламенкиния хол новата плазма-трепач. Така е, но все ми се струва, че скоро и тя ще си намери майстора в лицето на ангелчето Мулуз, намигнала му Пламенка и се гушнала в него на дивана.

В този момент племенникът ми усетил по пърхането на сърцето си, че това е жената, с която иска да прекара остатъка от полувремето... пардон - от дните си!.. - продължи завладяващата си история барба Яни, замезвайки с добре осолена хамсийка.

Същото чувство препълнило и сърчицето на Пламенка, която побързала да се закълне, че ще бъде негова, докато btv ги раздели... пардон, докато смъртта ги раздели... Но в следващия миг тя си спомнила нещо и тъмносиният металик на очите й помръкнал, премрежен от нови сълзи.

- О, любими, всичко би било толкова прекрасно, ако... - задавила се в ридания Пламенка.

- Нима в живота ти има друг?! - напрегнал несъзнателно бицепси Ицето.

- Тя...

- Само това ми липсваше... - окумила се славната надежда на родния футбол.

- Тя... мама няма да позволи... да се оженим - най-накрая успяла да подреди що-годе страховете си червенокоската.

- Ааа, това ли било! - въздъхнал с облекчение племенникът.

- Имай предвид, че мама е академик в Института по екпериментална морфология и антропология към Българската академия на науките.

- Аха... - небрежно и дори лекомислено прозвучал отговорът на младия халф.

- И има доста негативно мнение за футболистите...

- Така ли?

- Да, тя твърди, че те са празноглави некадърници, които не стават за нищо друго, освен да преследват един гумен плондер... Но тъй като, по стечение на обстоятелствата, върхът на социалната пирамида също е окупиран от повърхностни или непочтени индивиди, в социума съществува такава огромна и скъпоплатена ниша за изява на разните ритнитопковци, псевдоактриси, шантонерки и прочие дебили...

- Ами щом е така... можем да избягаме... - присетил се Ицо Крилото. - Ще се оженим тайно и, ако ме одобрят, ще заминем за Португалия...

- О, личи си, че не познаваш майка ми Долорес Гороломова - въздъхнала дълбоко Пламенка. - Трябва да знаеш, че тя има черни колани по карате-киокушин, по таекуондо и айкидо... и въобще не обича да си оставя джипа в калта...

- Какво правим тогава? - почесал се замислено по темето неотразимият халф.

- Ако не вземем благословията й, нищо няма се получи...

- Добре де, толкова ли е трудно да й се влезе под кожата? - заинтересувал се племенникът.

- Преди да направиш какъвто и да е опит за вербална комуникация с мама, трябва да си прочел нейния учебник по експериментална морфология, два трактата по семиотика, изследванията на проф. Заксенхаузен по палеоантропология и поне 2-3 книги на Удхаус. От последния автор ти препоръчвам да започнеш със „Стрихнин в супата” - любимото четиво на мама... - окуражила го избраницата на сърцето му. - И нито дума за сериали!

Какво е чел, какво е струвал любимият ми племенник, не съм твърде наясно - изсекна се дискретно барба Яни и помоли кръчмарката Цецка да усили с 1-2 децибела любимото му сиртаки.

Но в един слънчев майски ден, когато птичките в парка си виели гнезденца, Ицето усетил, че не може повече да живее без своята гълъбица. Звъннал на Пламенка, за да се осведоми къде се намира в момента бъдещата му тъща. После дал газ на ламборджинито по посока на Боровец, където две-три дузини академични особи се били събрали на някакъв си симпозиум.

Пристигнал в ранната вечер, настанил се в хотела и слязъл веднага в ресторанта, където вече вечеряли светилата на морфологията и антропологията, събрани от всички краища на Европа и Америка. Седнал на една съседна маса, поръчал си солидна вечеря и наблегнал на аперитива. После минал на асеновградски мавруд резерва и по френски маниер приключил вечерята с 2-3 курвоазиета. Не че надеждата на родния футбол била толкова пристрастена към алкохола, но в присъствието на такова гъмжило от професори и академици Ицето почувствал, че има нужда от смелостта на няколко лъва и на още толкова бенгалски тигри. Както и от красноречието на дузина радиожурналисти и десетина депутати от опозицията.

Тъкмо когато кандидат-женихът усетил прилив на храброст и понечил да се изправи лице в лице срещу Долорес Гороломова, пред него се завъртяла засуканата сервитьорка със сметката. Докато Ицо плащал, светилата на морфологията и антропологията се изпарили безследно, като демиелинизирани клетки от костномозъчна хемопоеза, поставени в ултрацентрофуга. Поне така му се сторило на влюбения Ромео, който бил изцяло под въздействието на докторската дисертация на акад. Гороломова и на погълнатия алкохол...

Все пак халфът реагирал адекватно - прескочил до рецепцията на хотела и любезно се осведомил в коя стая е настанена госпожа академик Долорес Гороломова. Спрял се само за мъъничко на лоби бара, колкото да се подкрепи с един коктейл Манхатън. Но не щеш ли - загледал се в телевизора и видял, че върви 156-та серия на „Дървопад”. Това било по-силно от него и Ицо Крилото нямало как да не проследи поредните перипетии на своите любимци, пийвайки си разсеяно няколко дайкирита и маргарити...

Както и да е, малко преди или малко след полунощ любимият ми племенник се добрал до стаята на бъдещата си тъща, почукал дискретно на вратата и влязъл вътре.

- Кой сте вие? - хладно се осведомила Долорес, която на светлината на нощната лампа приемала в леглото си поредната доза „Стрихнин в супата”.

- О, извинете, не ме ли познавате?! - изненадал се на свой ред бързоногият халф. - Очевидно, по неизвестни причини, не гледате телевизия. Иначе щяхте да знаете, че аз съм утрешният Бербатов, вдругиденшният Стоичков...

- Какви бяха пък тия? - зачудила се академик Гороломова. - Не бяха ли някакви ритнитопковци?

- Нема значение... - махнал великодушно с ръка Ицо Крилото. - Всъщност искам да кажа, че съм ви голям фен; макар че не съм съгласен докрай с твърдението ви, че влиянието на хормоналните и локалните авто- и паракринни фактори през отделните фази на пре- и постнаталния период от развитието на гонадите води до такива промени в имунитета, повлияващи клетъчната пролиферация и диференциация.

- И какво, сега остава да ми поискате автограф! - опитала се да го препарира с поглед Долорес, която била наистина изненадана от непонятния интерес на този младеж към нейното творчество.

- Чудесна идея! - ухилил се Ичко, изтръгнал от ръцете й книгата, разгърнал я на титулната страница и поднесъл химикалка в ръцете на бъдещата си роднина по съребрена линия. - Всъщност... такованка... аз съм тук по работа. Трябва да поискам от вас ръката на дъщеря ви.

- На Пламена?

- Защо, имате ли друга дъщеря? - осведомил се разсеяно влюбеният.

- Съжалявам, младежо! - поляла го с ледена вода академик Гороломова. - Дори и да предположим, че бих преглътнала своите предубеждения към футболистката популация, но вече е твърде късно! Alea iacta est. Зарът е хвърлен. Преди вечерята моят колега от Кеймбридж професор Епълстоун поиска ръката на дъщеря ми и аз се съгласих те да се оженят през юли...

- Така значи... - сепнал се Ицето. - А Пламенка съгласна ли е? Да знаете, че тя обича мене! А вие ще бъдете ли щастлива, ако знаете, че единствената ви дъщеря е нещастна и страда в далечния мъгляв Албион?!

След тези горчиви думи любимият ми племенник излязъл в коридора на хотела ни жив, ни умрял и повлякъл крака към стаята си - продължи увлекателния си разказ барба Яни, след като си поръча нова бутилка мерло.

Когато затворил вратата зад себе си, видял, че носи под мишница някаква книга. И, както отчаянието го било изпълнило до последната му телесна клетка, си легнал в леглото и разлистил фамозния „Стрихнин в супата”.

- О, йес, точно от това имам най-голяма нужда в момента! - помислил си скръбно отхвърленият Ромео, визирайки въпиющата си нужда от кинжал или отрова.

Но в следващия момент се зачел в книгата и видял описана вътре собствената си любовна история, само че с други действащи лица. И то по неподражаемо весел и остроумен начин. А точно на 27-ма страница влюбеният Сирил Мълинър давал точното лекарство за неговия проблем.

В следващия момент някой почукал на вратата, но Ицо Крилото с летящ плонж успял да превърти ключа в бравата. Едва тогава, след второто почукване той извил кокетно глас.

- Даа? Кой ме търси?

- Аз съм, господин Христо... ъъъ, не ви знам фамилията. Аз съм Долорес Гороломова.

Без да отключва солидната хотелска врата, футболната надежда се направила на току-що събудена от първите слънчеви лъчи невинна марулка:

- Даа, и какво ще обичате, мила госпожо?

- Книгата... - изгрухтяла иззад дървенията академик Гороломова. - Върнете ми книгата, любезни младежо.

- А, за онази книга „Стрихнин в супата” ли става дума? Да, у мен е, но не мога да ви я дам! Докато не обещаете, че ще ни позволите да се оженим с Пламенка... - повторил футболистът урока на Сирил Мълинър.

- Аха! Виждам, че вече сте прочели доста страници от „Стрихнина”. Но трябва да ви предупредя, че аз съм чела тази книга 17 пъти и я знам наизуст. Така че не можете да ми диктувате условия...

Ицо Крилото бил сразен. Отключил вратата и подал книгата на Долорес Гороломова.

- Е, в такъв случай - лека нощ!... - промълвил скръбно той и добавил. - Аз пък ще се утеша със снощните серии на „Дървопад”, които не успях да гледам. Оценете каква жертва съм направил, за да прочета докторската ви дисертация...

- Снощните серии на „Дървопад”?! Нима можете да връщате времето назад, млади човече? - искрено се учудила академик Гороломова.

- Аз - не. Но лаптопът ми може да изтегли всичко, за което се сещате - информирал я съкрушеният Ромео. - А вие защо се интересувате толкова живо от „Дървопад”; Пламенка ми каза, че сте алергична към всякакви сериали, а по-специално турските ви вдигали нивото на холестерола?

- Мило момче... ъъъ, трябва да ви призная, че аз съм от хората, които плащат данък „обществено мнение”. Не е прилично, някак, един сериозен учен, академик и прочие да се увлича от сапунки, или - да чукна на дърво - от чалга-оргии, нали така...

- Разбирам, че не ви е лесно... А как успявате да следите любимите си сериали, ако смея да попитам?

- Уффф... - изпъшкала досущ като героиня от турска сапунка Долорес. - Питате ли ме какво ми коства?! Колко вечери съм се заключвала в спалнята си под предлог, че имам мигрена! Освен това, имам и цял гардероб с дегизировки, за да мога да гледам необезпокоявана сериала си в кварталното бистро, без да бъда разпозната...

- Е, в такъв случай, да не губим ценно време... мамо... - направил изненадващ финт неудържимият халф и зачакал ефекта от думите си.

- Охх, не знам как да постъпя... - засуетила се госпожа Долорес. - Но преди малко, докато си търсех книгата, попаднах в лоби-бара и там видях проф. Епълстоун да се целува с бармана, представяте ли си?!

- Ооо, не искам да си ги представям! - уверил я Ицо.

- А вие... нали ще бъдете добър съпруг на Пламенка?

- Екстра качество, със сертификат по ISO 14001! - изкрещял радостно влюбеният момък, след което се сурнал по колене на зеления мокет, сякаш бил отбелязал най-ценното попадение в своя живот...

 

 

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2011, № 1 (134)

Други публикации:
Петър Марчев. Извънземното от Долна Митрополия. София: Сиела, 2010.