ЛИТЕРАТУРАТА ОТ МАТЕМАТИКАТА Е ПО-ГОЛЯМА
Интервю с писателя Деян Енев

Петър Марчев

web

Наградата “Хеликон” е създадена от веригата книжарници “Хеликон” преди четири години, с цел да поощри четенето на българска проза. Третият пореден лауреат на “Хеликон” през 2003-та е белетристът Деян Енев. Той е автор на 7 сборника с къси разкази: “Четиво за нощен влак”, “Конско евангелие”, “Ловец на хора”, “Клането на петела”, “Ези-тура”, “Всички на носа на гемията”; много от тях са награждавани с авторитетни награди, а “Ловец на хора” е издаден и в Норвегия. По време на Чудомировите празници писателят бе представен пред казанлъшка публика в поредицата “Лауреати на BG литературата”.

Кога Деян Енев разбра, че ще стане писател? Обикновено маститите автори казват: “Когато бях в трети клас знаех, че ще пиша книги”...

- Оказа се, че съчиненията, които правех в началното училище, ми се удаваха лесно; пишех ги с удоволствие. Даже си спомням, че по математика не бях добър ученик. А учителката по този предмет също беше харесала съчиненията ми и когато даваше контролно по алгебра, ме пращаше да търся нещо по коридорите - за да не ми пише двойка. Така че по някакъв начин литературата ми помагаше и по математика. Но си спомням и друг случай, вече от гимназията, където имахме една много строга математичка. Вместо класното по математика, аз написах в тетрадката един разказ - и под него такъв послепис: “Другарко Самарева, твърдя, че литературата от математиката е по-голяма!” Но като ни върнаха тетрадките, под голямата двойка тя беше написала: “Никога не съм твърдяла обратното”...

Освен дарба, някаква харизма свише, писателството е и своего рода занаят. При кои майстори е чиракувал Деян Енев?

- Със сигурност при Чехов, Селинджър харесвам, Йовков харесвам много... Има и други, разбира се... например Иво Андрич, който е един огромен писател. Например Орасио Кирога, който не е много издаван в България. Тоест, харесвам тези автори, които владеят занаята, владеят жанра на разказа, но едновременно с това влагат в него парчета от своя живот. Такъв тип четива харесвам и от такива автори се уча.

Ти си автор, чиито книги се харесват и се купуват. Каква е твоята рецепта за бестселър? Според Виктор Пасков рецептата е “Реклама! Реклама! И пак реклама!”

- Аз не мисля, че бестселърът трябва непременно да се случи тук и сега. Както е при Варлам Шаламов с Колимските му разкази - неговите книги се превръщат в бестселъри близо 30 години след смъртта му. Така че, най-важното е ти да вложиш качества в своята книга; а кога ще се случи бестселърът, това не трябва да интересува кой знае колко писателя. Виктор Пасков в своя отговор е напълно прав. Ще ви дам пример с Паулу Коелю, който е преведен у нас почти целият. Аз също се опитвах да прочета някои от книгите му... за мене той е захарен памук, абсолютен. Но него го прави такъв касов автор рекламата.

Но всъщност Чудомир пръв даде рецептата за български бестселър. Неговите книги са се продавали в невероятни тиражи...

- Чудомир, разбира се, съм го чел навремето, по-късно - пак. Но така се случи, че напоследък го препрочетох. Откривайки отново неговата огромна стойност. Да, абсолютен фен съм на Чудомир. За мен това е най-големият български разказвач след Йовков. Дълги години той бе класифициран като хуморист и сатирик, но Чудомир в никакъв случай не е само това.

Деяне, ти си всепризнат майстор на късия разказ - нещо като Карл Люис на спринта. А никога ли не те е изкушавала маратонската дистанция на романа?

- Разбира се, че ме е изкушавала, и живот и здраве, дано имам тая възможност. Романът обаче е друг тип труд; там освен редовното занимание, трябва да имаш и достатъчно енергия, която да вложиш в романа, за да стане хубаво четиво. Така че, от такава гледна точка, аз може би не съм узрял за роман. Но ще направя и такъв опит.

Но има и такъв момент, че по-обемното повествование “хваща” автора и самò го води...

- Това е така, аз участвах в един особен литературен конкурс: затвориха ни 15 автори в един ресторант и за 24 часа всеки трябваше да напише разказ от 24 страници. За мен това беше много интересен експеримент, защото аз предварително изобщо не знаех какво ще напиша. Но използвах спомен от един боженски хан, където бяхме ходили с моето семейство през лятото... и историята стана. А в крайна сметка, това бе за мене един безценен опит: наистина големият текст в един момент и сам се пише...

Не знам дали членуваш в някакъв писателски съюз. Но Владо Даверов, новият лауреат на наградата “Чудомир”, каза, че “отдавна е бил шута на тези литературни текезесета”. Има ли смисъл от членуването където и да е, според теб?

- Според мене - има. Защото по този начин традицията се пази. Аз членувам в Съюза на българските писатели, не го напуснах и сравнително съм доволен от това мое решение. Обаче в никакъв случай не може да се каже, че участвам активно в неговия живот. Това е въпрос на някакъв личен избор...

Книгата, с която ти спечели наградата “Хеликон” носи красноречивото заглавие “Господи, помилуй”. Но аз искам да попитам - ти вярващ човек ли си? Питам така, защото писателите са типични представители на “хомо луденс”, “играещия човек”, и за тях да говориш от първо лице единствено число е част от литературната игра, от инсценировката на литературата...

- В тази книга аз се опитах да разкажа за пътя на нашето поколение, за българите, които бяхме лишени от корените на вярата. Завръщането към Вярата е много дълъг, много труден процес. Това не е нещо, което може да се случи от днес за утре... Да, аз съм православен християнин. Но осъзнавам колко много ми трябва, за да напълня със съдържание тези думи. “Господи, помилуй” всъщност е най-кратката молитва; за да я сложа за заглавие, аз поисках благословение от Знеполския епископ Николай. И съм много щастлив, че тази книга впоследствие взе и наградата “Хеликон”.

На мен ми харесва един анекдот - за разбойника и писателя, които се пържели в Ада. С годините огънят под разбойника започнал да загасва, а под писателя се разгарял все по-силно. Тогава той не издържал и се оплакал на началника на ада, че и там няма справедливост. “Недей да мърмориш - отвърнал му тарторът на дяволите - току-що преиздадоха отново книгите ти!” Какъв е коментарът на Деян Енев? Става дума за отговорността пред Словото...

- Наистина, няма смисъл човек да произвежда книжнина. В крайна сметка, писателят има това преимущество, че си е и първият читател. И ако той е добър читател, ако има чувство за мяра, е добре... Аз затова не се притеснявам толкова от думите на Юрий Олеша, който беше казал: “Нито ден без ред”. Аз съм на принципа: “Когато има какво да кажеш, то само те намира под някаква форма”. Според мен ценното е човек много добре да си дава сметка има ли да каже нещо, как го казва... И ако не го е казал добре, да си го държи при себе си.

Новият фолклор роди и едно такова твърдение: че задължително трябва да си обратен, за да вземеш “Оскар”, и да си евреин, за да вземеш Нобелова награда за литература. Как мислиш, сякаш шансовете България да има поне един нобелов лауреат все по-стремително клонят към нулата?

- Аз мисля, че рано или късно това ще се случи, защото може би двете най-силни литератури в момента са балканската и латиноамериканската. Латиноамериканците вече са вземали Нобелова награда, балканци - също... Но в крайна сметка това е литературата, която съдържа не само чисто културологични конструкции, а съдържа и нещо, което е задължително за истинската литература - душа, емоция. Така че, рано или късно, аз знам, че това ще се случи...

Кой е твоят “звезден миг”?

- За мен звездни мигове са, когато привърша един текст и знам, че е станал. Предпочитам повече и по-малки звездни мигове, отколкото един-единствен...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2006, № 6 (79)