|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЪЛГАРИЯ ЩЕ ЗАГУБИ БЕСАРАБСКИТЕ
БЪЛГАРИ Петър Марчев
Чия бе идеята за създаването на българския университет в град Тараклия, Молдова, проф. Червенков? - Тази идея възникна тук, в Тараклия - от журналиста Димитър Боримечков, бившият ръководител на района Кирил Дарманчев, който беше и депутат, също я подкрепи. И после дойде идеята да се направи филиал на Великотърновския университет. Затова отидохме през 2003 година в България една група: Дарманчев, моят колега Грек, ръководителят на районния отдел “Образование” Куртев и моя милост. Срещахме се с различни институции, с ръководството на ВТУ и се реши да се направи филиал тука. И досега аз смятам, че така щеше да бъде най-добре. Бяха направени разчетите; активно работеше доц. Пламен Павлов, който беше тогава председател на Агенцията за българите в чужбина. Заедно със заместник-ректора Атанас Дерменджиев идваха тука, проучваха този въпрос, но... нашите власти в Молдова по различни причини не допуснаха това да се реализира. След това се появи идеята университетът да бъде българо-молдовски. В края на краищата, се реши да стане държавен; и така в Тараклия се създаде 16-ия Държавен университет в Република Молдова. Знаете ли какви представи битуват у българите от “стара” България за бесарабските българи? - Обикновено те си представят нещата така - че тука, в Бесарабия има страхотно много българи. В България има две крайности: от “а, тия не са българи” до “тия са повече от нас българи”. Като дойдат, като чуят песните, сватбите и - “тия са по-българи”! Ама това са различни неща. За да бъдеш българин, трябва да знаеш историята. А нашенецът може да ти изпее българска песня, ама не знае де е България... няма вътрешно самосъзнание. Аз сега работя върху темата за самосъзнанието на нашата общност. Сега направих един доклад, в който доказвам, че ще загубим българите тука... Но не знам дали ще го публикуват... И все пак, надявам се, че вашият университет ще допринесе именно в тази посока - за въздигане на българското самосъзнание в юга на Молдова...
Накрая искам да кажа нещо много важно - ако нямаше поддръжка от България, нашият Университет нямаше да го има. Значи, на 1-ви септември 2004-та се откри учебната година, а на 30-и септември се подписа правителствено споразумение между България и Молдова за поддръжка на учебното заведение. Според което българското правителство отпуска бюджет, средства за издръжката на 100 души. И ние оцеляваме благодарение на тези средства. Защото при нас никой не идва да учи платено обучение, както отиват в Кишинев. Затова ние сме много благодарни на президента Георги Първанов, за неговата поддръжка; той се срещна с Воронин, той откри Университета, неговите съветници постоянно се обаждат да видят как вървят нещата при нас. Предишното българско правителство също много направи за нас, благодарни сме на всички! И каква квалификация придобиват випускниците на Тараклийския държавен университет? - По Болонската система има два етапа - след първите три години ставаш лицензиат /в България му казват бакалавър/, а втората степен е мастерат, еквивалент на магистър. Засега ние подготвяме студентите за първата степен. Когато подготвим два випуска, тогава Университетът ще мине през държавна атестация; след това ще подготвяме студенти и по втората степен... Имахте ли проблеми с осигуряването на преподавателския състав на Университета? - Виждате ли, при нас има такъв парадокс: преподавателите и не стигат, и са много. За разлика от България, при нас нормите са много големи. При нас професорът трябва да прочете 600 часа, докато в България - три пъти по-малко... Затова ние използваме хонорувани преподаватели, докато на пълен щат имаме само 10. При нас ректорът получава само 800 леи - 100 лева, докато директорът на колежа получава 1500 леи, двойно повече. Там имат и разни педагогически степени, за които получават допълнителни възнаграждения, а при нас не е така. Имаме и трима преподаватели, командировани от България... И все пак, от няколко десетилетия сред българската общност в Бесарабия очевидно тече едно възраждане. Вие сте местен човек и учен, какво е Вашето предвиждане - в каква посока биха могли да се развият тези процеси, какво може да се очаква, в края на краищата?
Като стана дума за гагаузите, навярно имате представа какво е тяхното национално самосъзнание? Все пак, в България битува мнение, че те са с български произход, че са част от българската нация? - Вижте, в България може да ги смятат част от българската нация, но тук гагаузите не се считат за никакви. Те се считат, че са отделна националност. Дори понякога официално не искат да признаят, че са преселници от България. Вече и властта ги утвърждава, създадоха и Гагаузка автономия... В България си правят илюзия - “това са наши”. Мисля, че изтървахме влака. Както нас България ни привлича, гагаузите имат такова чувство към Турция, заради сходния език. Макар че не казват да са турци, а гагаузи. Те са православни християни. Но България отдавна ги изпусна. Боя се, че ще изпусне и нашите, бесарабските българи. Докато се занимаваме с това, че татарите били българи, знаете ли, това са фантазии... Сред гагаузите ще срещнеш единици, които са потърсили български паспорти. Но българският паспорт е привлекателен за тукашните българи, нали? - Да, вече много от нашите имат български паспорти. Естествено, няма го оня ентусиазъм от първите години. Преди 15-16 години нашите българи отиваха в България като в Иерусалим, на поклонение! А сега това пътуване стана нещо обикновено... Бедата е, че ние тук нямаме интелигенция. Историята така се е стекла, че Бесарабия е минавала от държава в държава - в руската, в румънската, в съветската и сега в молдовската. И на всеки етап пропъждат българската интелигенция. След Освобождението всички по-будни българи се прибраха в България; през Румънско ги изгониха, не им даваха работа, по съветско време ги пращаха в Сибир... По този начин тук не можем да “отгледаме” интелигенция от второ, трето поколение. И ето сега - нашите младежи, които следват в български ВУЗ-ове, остават в България. Но и да се завърнат тук, те не знаят румънски, трудно ще се реализират в Молдова. Затова студентите в нашия Университет учат паралелно и румънски език, защото той е официалният език в републиката. А какви са перспективите пред Тараклийския университет, проф. Червенков? - Благодарение на финансовата подкрепа от България, 100 от нашите студенти получават стипендия. А с част от тези пари ние имаме възможност да купуваме оборудване, да се разширяваме. Ето, дадоха ни тези две големи сгради в съседство, които са недовършено строителство. Целта ни е да ги довършим и да ги използваме за учебни корпуси, тук трябва да се оформи едно студентско градче. Може би не знаете, но в българското общество по повод тежката демографска криза витае една идея, лансирана от някои депутати на партия “Атака” - за преселване на бесарабските българи в прародината им, в обезлюдените селски краища. Вие как възприемате тази идея? - Аз не съм чувал за тази идея, макар че в началото на 90-те години имаше нещо такова. Но то не стана... И сега това нещо не е изпълнимо. Най-мотивирана да се върне в България е интелигенцията; естествено, тези хора ги привличат градовете. А селянинът, който е тук, няма да иска да отиде и да започне всичко отначало. И другото - нашите не искат да отиват в тези села, където са живели турци, защото смятат, че те ще се върнат... Мен ако питате, най-добре е това завръщане да стане по естествен начин. Ето, брат ми реши да отиде в България; намери си в Котел работа - стана директор на Музикалното училище и остана. Българската държава може да подпомогне този процес като се облекчи визовия режим, пътуването, регистрацията, ако има възможност да помогне за устройването на работа. Но да се правят кампании - това няма да стане. Според официалната статистика - каква е числеността на българската диаспора в Молдова и Украйна?
Разбрах, че сте поставили задание на вашите студенти по история да проучат фактите относно големия глад през 1946-47 година в Бесарабия, изкуствено предизвикан от Сталин, когато са измрели над половин милион души... - Да, миналата учебна година започнаха. Но, за съжаление, в държавните архиви трудно се влиза. Така че студентите работиха предимно по спомени на очевидци... Да, Гладът е черна страница... не само за българите, но и за украинците, за гагаузите. Централната власт е виновна, да... но и местните хора, които са били във властта - комсомолците - са пресилвали, престаравали са се... Това е голяма тема. Важна тема е и изселването в Сибир и Средна Азия на т.нар. кулаци. Ето, например нашето семейство, за да не ни изселят, 5 години се криехме - живеехме в едно друго село. Прибрахме се в родното ни село Чийшия през 1953-та.
© Петър Марчев |