|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБОБЩЕНИЕ Мария Вълкова web | Светът - прекрасен и добър Всяко обобщаване на данни от емпирично изследване, особено при изследване върху толкова деликатна и неуловима материя, като естетическото, е свързано със загубване богатството на особеното - да не говорим за индивидуалното. В хода на анализа се видя как може да се промени картината на даден феномен при разпадането му на групи - по полова принадлежност, регион на живеене, конкретно-исторически период. Въпреки това поемам риска емпиричната информация да мине през няколко стъпала на обобщаване на данните, за да може да се очертае тенденцията. Ето каква е картината, която получих:
Подредбата на ценностите в низходящ ред за всяка възрастова група е съобразно получената в емпиричните резултати ценностна йерархия:
Жизнерадостта, активността (телесността в терминологията на митологичното светоотношение) е водеща ценност при 6-годишните. След това при 10-годишните и 14-годишните отива на трета позиция и при 17-годишните е на пета. Най-силен период - при шестгодишните. Красотата е на първа позиция при шестгодишните, след това отива на 4-та при 14-годишните и на 5-та при 14-годишните, отново на 4-та при 17-годишните. Най-силен период - при шестгодишните (синкретично-естетическия). След това - известен сензитивен период между 14-17 г. Субектните ценности (творчеството - една протосубектна ценност за 6 годишните) е на трета позиция при 6-годишните, след това минава на пета, четвърта и втора позиция при 17-годишните. В най-силна позиция субектните ценности са при 17-годишните. Сензитивен период - между 14-17-годишните. Материалните ценности са на 4-та позиция при 6-годишните, след това трайно остава на последна. Но това са данните от 1989 г. - през 1997 г. картината е по-друга. Знанието от шеста минава на втора, пак втора и трета позиция при 17-годишните. Сензитивен период - между 6 и 10 г.
Подредбата на личностните характеристики е в низходящ ред за всяка възрастова група съобразно получения в емпиричните резултати бал:
Реален аз-образ:
Желан аз-образ: Шестгодишните - красиви, добри, весели и смели. Десетгодишните - красиви, смели, послушни, можещи. Четирнайсетгодишните - умни, весели, добри, искрени. Седемнайсетгодишните - весели, добри, интересни, красиви. Разлика в бала реален-желан образ
Във всички възрасти красотата излиза на първа/втора позиция като най-голямо желание на децата. Шестгодишните искат да са още по-весели, подвижни и добри - това е синкретичният идеал калокагатия; десетгодишните - по-смели, силни и реалисти - идеалът за супермена; четиринайсетгодишните - весели, умни и добри - новообразувание е желанието за интелектуални качества; седемнайсетгодишните - независими, инициативни, интересни, весели - идеалът е свързан със субектността и общуването.
Естетическите нагласи на децата за красивото съвсем ясно започват с възхищение към природата и постепенно преминават към общуването между хората. Сензитивната възраст е между 14-17 години.
Естетическите нагласи на децата спрямо грозното започват с външни недостатъци - мръсни, счупени неща и преминават към вътрешни безнравствени характеристики на хората. Сензитивната възраст е между 10-14 г. - т.е. нагласата за грозно вероятно се развива по-бързо от нагласата за красиво.
Естетическите нагласи на децата спрямо смешното започват от опростени знакови форми-носители на смешното-цирка, минават през по-усложнени: герои от филми, по-богати - общо художествената култура, за да стигнат до човешките недостатъци в реалния живот при 17-годишните. В този смисъл сензитивната възраст в социален план е 14-17 г., но в интелектуален аспект - между 10-14 г., когато постигат усещане за парадоксалност на смешното.
Естетическите нагласи на децата към тъжното са свързани главно с дискомфорт в ситуациите на общуване - при шестгодишните страдание и тормоз от близките, при 10- и 14-годишните - стрес от изпитване в училище, при 17-годишните - дискомфорт, свързан с общуването между хората. Сензитивната възраст е в периода 14-17 години. Очертаха се обективни етапи в развитието на естетическите нагласи в детско-юношеската възраст. Половата принадлежност, културата на региона, в който растат децата, конкретният период в общественото развитие и начинът на живот влияят върху характера на естетическата култура. На най-общо равнище, след минаването на няколко процедури по обобщаване (а това означава - и освобождаване от детайлите, и опростяване) може условно да се допусне, че нагласите към грозно и смешно се развиват по-бързо в сравнение с естетическите нагласи към красиво и тъжно. Резултатите показват тясна взаимозависимост между развитието на ценностната система, аз-образа (его-идентичността), интелектуалното развитие, развитието на морални съждения, на общуването и развитието на естетическите нагласи в детско-юношеска възраст. Резултатите от двете изследвания потвърдиха тезата за съдържанието на естетическото отношение във всекидневния живот - то представя мярата, с която оценяваме нещата като красиви, грозни, смешни или тъжни, възвишени или трагични. Естетическото отношение участва активно в целеполагането и при изработване на идеалния аз-образ. Развитието на естетическото отношение е от практически-съзерцателно към духовно-съзерцателно; разгръща се богатството на разбирането за всяка категория; появяват се нови класове предмети и явления в естетическите представи; съдържанието се обогатява; в съдържателен план съдържанието на ценностите следва явленията от живия живот - всяка съществена промяна в него води до промяна в съдържанието (в смисъл на включване на нови актуални обекти) в естетическите категории. Очертаха се отделните пътища на развитие на всяка категория - някои се развиват по-интензивно от други, някои са по-абстрактни, други - предимно негативните (тъжно, грозно) - са по-пряко обвързани с всекидневието. Очерта се съответствие между основните етапи в ценностното развитие, развитието на аз-идентичността и развитието на естетическото отношение. Развивайки се, естетическите категории постепенно придобиват по-завършен собствено естетически вид. Движението е от непосредствено, живо отношение към познаване обективността на предметите и явленията, към осмислянето им. Така се формира зряло естетическо съзнание. Появява се по-голяма самостоятелност в изработването на идеалите, стремеж да се обоснове личната гледна точка и вкус.
© Мария Вълкова |