Мария Вълкова

web | Светът - прекрасен и добър

Ценностна ориентация

Системата от ценности на седемнайсетгодишните юноши и девойки, измерена със седемстепенна скала с най-висок бал 7 според резултатите от изследването през 1989 г., има следния вид:

ЛЕГЕНДА

1. Щастлив живот в семейството
2. Увереност в себе си
3. Свобода вкъщи
4. Красота в отношенията между хората
5. Творчество - да измисляш и да правиш нещо свое
6. Общуване с изкуство
7. Да обичаш и да те обичат
8. Да действаш като по-голям
9. Знание
10. Истински приятели
11. Свобода в училище
12. Красота в природата и заобикалящата среда
13. Физическа активност
14. Безгрижно прекарване на времето
15. Материално осигурен живот

На първо място с почти максимален бал - 6,8 се нарежда ценността "Щастлив живот в семейството". Тя беше на първо място и при четиринайсетгодишните. Следващите осем ценности в йерархичната подредба са с почти еднакъв бал - между 6,3 и 6. Тук са главно ценностите, свързани със субектното развитие - увереност в себе си, творчество, свобода, да действаш като по-голям, както и ценностите, отнасящи се до общуването.

Последните места се заемат от ценностите, свързани с безгрижен, материално осигурен живот, физическа активност и красота в природата и заобикалящата среда. Струва ми се, че този резултат - общуването и субектните ценности да са водещи в ценностната система на седемнайсетгодишните, е закономерен.

Данните за ценностната ориентация при изследването през 1997 г., подредени в низходящ ред, са следните:

ЛЕГЕНДА

1. Да обичаш и да те обичат - 6,95
2. Радостен, щастлив живот в семейството - 6,95
3. Свобода вкъщи да казваш какво мислиш и правиш това, което е важно за теб - 6,68
4. Красота в отношенията между хората - 6,53
5. Свобода в училище да казваш какво мислиш и да правиш това, което е важно за теб - 6,47
6. Знание - 6,32
7. Увереност в себе си - 6,3
8. Истински приятели - 6,3
9. Да преценяваш и действаш като по-голям, да развиваш човешките си качества - 6,1
10. Красота в природата и заобикалящата среда - 5,95
11. Удоволствие от общуване с изкуството - 5,68
12. Материално осигурен живот - 5,63
13. Творчество - да измисляш и да правиш нещо свое - 5,63
14. Физическа активност - 5,52
15. Безгрижно прекарване на времето - 5,47

Да сравним позициите, които са имали ценностите през 1989 г. и 1997 г. при класиране в низходящ ред на данните от 1997 г.:

Сравнението в позициите на ценностите в ценностната система на младите хора от 1997 г. спрямо 1989 г. показва значително придвижване напред - с шест места, на ценностите "Да обичаш и да те обичат" и "Свобода в училище да казваш това, което мислиш и да правиш това, което е важно за теб". С три стълбици по-напред са се придвижили: "Истински приятели", "Материално осигурен живот" и "Красота в природата и заобикалящата среда".

Назад в класацията са отишли ценностите: "Творчество - да измисляш и да правиш нещо свое" - с осем позиции; "Увереност в себе си" - с 4 позиции и "Удоволствие от общуване с изкусво" - 5 позиции.

Според резултатите юношите и девойките рлез 1997 г. по-силно ценят обичта (според контекста става въпрос за любов) и истинските приятели. В по-голяма степен са започнали да ценят и материално осигурения живот - този резултат е обясним, като се има предвид всеобщото обедняване. За съжаление (и за моя изненада) назад са отишли субектни ценности като творчеството и увереност в себе си. Очаквах в общество с разгръщащи се пазарни отношения тези ценности да са по-ценени в сравнение с 1989 г. Но вероятно процесите са по-сложни - за да се операционализира подобна ценност като стратегия за индивидуална активност за трудова изява, са необходими допълнителни условия, които може би все още ги няма.

След обобщаване на ценностите от изследване (1989 г.) в няколко основни групи се получава следната картина:

ЛЕГЕНДА

1. Ценности, свързани с общуването
2. Ценности, свързани със субектно развитие
3. Знание
4. Ценности, свързани с естетическо възприемане на света
5. Физическа активност
6. Материално осигурен живот

Според получения обобщен за всяка група бал, групите ценности могат да се разделят на три групи: на първа позиция - ценностите, свързани с общуването и със субектното развитие; ценности от второ равнище - знание и красота; на трето място - ценностите, отнасящи се до физическата активност и материално осигурения живот.

Обобщени, данните от 1997 г. са сходни с тези от 1989 г. Тук подредбата на групите ценности по общ бал има следния вид:

1. Ценности, свързани с общуването - 6,4
2. Знание - 6,3
3. Ценности, свързани със субектното развитие - 6,2
4. Ценности, свързани с естетическото възприемане на света - 6,0
5. Материално осигурен, безгрижен живот - 5,55
6. Физическа активност - 5,52

Разликите са незначителни, но все пак - ценностите, свързани със субектното развитие, са преминали една позиция назад в класацията, знанието - една позиция напред. В края също има разместване - материално осигуреният живот измества физическата активност от 5-ото място.

Какви са различията в бала на ценностите за младежите и девойките - графиката по-долу дава представа за това:

ЛЕГЕНДА

1. Щастлив живот в семейството
2. Увереност в себе си
3. Да обичаш и да те обичат
4. Свобода вкъщи
5. Красота в отношенията между хората
6. Общуване с изкуство
7. Истински приятели
8. Свобода в училище
9. Да действаш като по-голям
10. Знание
11. Творчество
12. Физическа активност
13. Красота в природата и заобикалящата среда
14. Безгрижно прекарванена времето
15. Материално осигурен живот

Почти няма разлика между юношите и девойките при четири ценности: щастлив живот в семейството, общуване с изкуство, да действаш като по-голям и материално осигурен живот. Момичетата далеч по-високо ценят от момчетата красотата в природата и безгрижното прекарване на времето, малко по-високо - творчеството и физическата активност. Юношите убедително водят при оценяване важността на три ценности: увереност в себе си, да обичаш и да те обичат и истински приятели. Малко по-напед са и в оценяването на свободата в училище.

Интересно от гледна точка на културно-личностното и естетическо развитие е придвижването на интереса на младежите към изкуството напред - на 5-6 позиция - да припомним, при десетгодишните то заемаше 13-14 място. Може да се заключи, като се имат предвид и други резултати от изследването, че възрастта 14-17 години е сензитивна възраст за развитие на общуването с изкуство.

Вкусът към удоволствоята нараства, особено при момичетата - то се е придвижило с 4 позиции напред спрямо предишната възрастова група.

Материал за размисъл дават резултатите с най-големите разлики момчета/момичета. Увереността в себе си е твърде важна ценност за момчетата - тя е класирана на второ място, докато при момичетата е едва на десето. Истинските приятели се ценят повече от момчетата, отколкото от момичетата, свободата в училище - също. Струва ми се, че момичетата като че ли са оттеглили силни амбиции от тези сфери и са ги настроили към по-значими за джендър-стереотипите за девойка. Изненадващ е резултатът, че творчеството се цени повече от момичетата (4-та позиция), отколкото от момчетата (11-та позиция).

Ето как изглежда сравнението при обобщаването на ценностите в пет основни групи по бал:

ЛЕГЕНДА

1. Общуване
2. Субектни ценности
3. Знание
4. Естетически ценности
5. Физическа активност

Добре се очертават разликите: при момчетата общуване, субектни ценности и знание имат малко по-висок бал, а при момичетата - естетическите ценности и физическата активност.

Ценностните групи при младежите и девойките се разполагат така в ценностната йерархия:

Както се вижда, различията са минимални - знанието при момчетата е на трета позиция, докато при момичетата е на четвърта, а естетическите ценности при момчетата са на четвърто и при момичетата - на трето място.

Такова единство в ценностната система по джендър в предходните възрастови групи не бе отбелязано.

Общуването безапелационно заема първа позиция - но доколкото така беше и при 14-годишните, вероятно сензитивният период за тази ценност не е тук, а в периода 10-14 г. Момчетата догониха момичетата. В съдържателно отношение зад ценности като "Да обичаш и да те обичат" седемнайсетгодишните влагаг главно "любовен" смисъл - на това се дължи вероятно излизането му на толкова предна позиция в сравнение напр. с ценността "истински приятели".

Новообразование е значимата втора позиция за субектните ценности - при 14-годишните те се нареждаха на четвърто място. Може да се твърди, че сензитивният период за субектните ценности е възрастта 14-17 години.

Аз-образ

Какъв съм аз?

Реалният аз-образ при седемнайсетгодишните, измерен с петстепенна скала с най-висока оценка 1, според резултатите от 1989 г. има следния профил:

ЛЕГЕНДА

1. Добър
2. Умен
3. Весел
4. Искрен
5. Инициативен
6. Интересен
7. Общителен
8. Артистичен
9. Независим
10. Красив

Самооценката на седемнайсетгодишните е най-висока при характеристиките добър и умен - сърце и ум. В средната част на листата се подреждат жизнерадост, искреност и инициативност. Накрая са артистичността, усещането за независимост и красотата.

Интересно е развитието на аз-образа спрямо предходната възрастова група. Ето в каква позиция са характеристиките тук и при 14-годишните:

На сравнително сходни позиции са самооценките за характеристиките добър, искрен, инициативен, интересен, независим и красив. Най-значими са промените при весел - който от девета при 14-годишните излиза на трета позиция при 17-годишните. В обратна посока - назад в класацията се придвижват общителен - от трета при 14-годишните на 7-ма при 17 г., също и артистичен - от 2-ра на 8-ма. Седемнайсетгодишните вероятно вече са преодоляли мрачните пубертетни настроения, но пък са "се свили" по общителност и артистичност.

Резултатите от самооценката през 1997 г., класирани низходящо, имат следния вид (да припомня - оценявани по петстепенна скала с най-висока оценка 1):

Ето промените в позицията от 1989 г.:

Известно е, че самооценката е обвързана със социално-желателните характеристики и културните стереотипи на времето. Това, че младежите и девойките през 1997 г. се самооценяват като по-красиви (седем позиции напред!), по-независими (4 позиции нагоре), по-искрени и по-артистични, не е случайно. По-назад в самооценката им спрямо 1989 г. са: весел - 6 позиции, добър - 4 позиции; инициативен и общителен - по 3 позиции. Или - не много весели, не много добри, по-малко общителни, но по-красиви, по-независими, по-искрени и артистични - с една дума, "по-отворени".

Подреждането на характеристиките по бал в самооценката при девойките е различна от тази на младежите, но както при ценностната ориентация, и тук различията юноши/девойки не са така големи, както бяха при другите възрасти:

Самооценка младежи (1989 г.):

ЛЕГЕНДА

1. Умен
2. Весел
3. Искрен
4. Добър
5. Инициативен
6. Интересен
7. Общителен
8. Независим
9. Артистичен
10. Красив

Самооценка девойки (1989 г.):

ЛЕГЕНДА

1. Умна
2. Добра
3. Искрена
4. Весела
5. Общителна
6. Интересна
7. Инициативна
8. Красива
9. Артистична
10. Независима

Ако се сравни позицията на качествата в самооценката при младежите и девойките, тя има следния вид:

Първата четворка включва еднакви качества, малко поразместени. В детайли погледнато, девойките се самопреценяват като по-малко независими, но пък по-неинициативни от младежите.

Какъв искам да бъда?

Да видим как изглежда идеалният аз-образ при седемнайсетгодишните според изследване (1989 г.), измерено с петстепенна скала с най-висока оценка 1:

ЛЕГЕНДА

1. Весел - 1,5
2. Добър - 1,6
3. Интересен - 1,73
4. Красив - 1,8
5. Искрен - 1,85
6. Умен - 1,87
7. Общителен - 1,95
8. Независим - 1,95
9. Инициативен - 2,02
10. Артистичен - 2,05

Идеалният аз-образ на седемнайсетгодишните е доста атрактивен - те искат да са весели, добри, интересни, красиви. Интелектът отива малко назад. Субектните качества - независим и инициативен - за съжаление са накрая.

Картината на желания аз-образ през 1997 г. е следната (едновременно с представянето на бала и подредените в низходящ ред характеристики са дадени и позициите им при изследването (1989 г.):

ЛЕГЕНДА

Седемнайсетгодишните (1997 г.) в по-малка степен спрямо връстниците си от 1989 г. биха желали да са добри и красиви - с 6 позиции назад!, искрени и артистични - с по 4 позиции.

В по-голяма степен от връстниците си от 1989 г. те биха искали да бъдат: умни - с 5 позиции, общителни - 3 позиции, весели - 2 позиции. Преди всичко умни, интересни, весели и общителни!

А 17-годишните през 1989 г. искаха да са главно весели, добри, интересни и красиви. Отпаднала е добротата и красотата, но са добавени ум и общителност. Кое е по-добро?

Ето как изглежда разбивката в йерархията на желаните качества по пол:

Неочаквано за мен на тази възраст девойките биха желали в по-голяма степен от младежите да са независими и инициативни. Като изключим и искреността - при девойките тя е на последно място, докато при младежите - на трето! - другите характеристики имат сходни позиции.

Естетически нагласи на седемнайсетгодишните

Красивото

Представите за красотата при седемнайсетгодишните се свързва с различни неща. Техните отговори, резултат от свободен въпрос, след класификацията се разпределиха така:

ЛЕГЕНДА

1. Аспекти на общуването - 105,6 %
2. Природа - 67,1 %
3. Изкуство - 27,3 %
4. Предмети - 22,8 %
5. Конкретна възраст - 22,8 %
6. Конкретни хора - 15,6 %

За първи път - спрямо предходните възрастови групи различни аспекти от общуването излизат на първа позиция в представите за красиво, красота, при това така убедително - фактически при всяко изследвано лице от общо 2,5 отговора единият е свързан с общуването.

Около 1/3 от отговорите са пряко свързани с любовта - да обичаш; да страдаш по любим човек; дружбата между момчето и девойката; любовта на младежите; чиста и искрена любов и пр. Доста отговори се отнасят до разбирателството, добрите човешки взаимоотношения. Също толкова са обвързани с добротата; добрината на хората. Честността се застъпва в отговорите - истината; правдата; честността... Тук е включена и всеотдайността, уважението - да помогнеш на човека; предаността, уважението. По-малко са отговорите, изтъкващи истина, вярност, искреност, саможертва, справедливост.

На втора позиция - с трайните 60-70 % - се нарежда природата. Отново на първо място вътре в групата са цветята - те са включени при 1/3 от отговорите. Интересното е, че в голяма част от тях се посочва конкретно цвете, не са в обобщената формулировка "Цветята са красиви" - т.е. има едно връщане към онова конкретно позоваване на любими цветя, което срещнахме при 6-годишните. Около 20 % тук са и обобщените отговори - природата е красива. Следват небесни и космически обекти - около 12 % - залез; изгрева; небето; нашата звездна система. Природните обекти - река; море; планини - са представени със 7,5 % . Посочват се и конкретни местности, гората и пр.

В отношението към природата не се върви към по-нататашно обобщаване и знаковост, напротив - забелязва се връщане, но на по-високо равнище, към конкретността. Интересно ако се напави изследване за по-зрелите възрасти - 30-, 40-, 60- и пр. години, дали няма да се забележи едно условно "връщане" към непосредствеността и единичността на детството - рекичката, гората, цветята и пр, т.е. природата да се възприема като наш насъщен дом - онова единство с космоса, характерно за митологичното светоотношение.

Изкуството заема по-малко от 1/10 място в представите на младите хора за красотата. Това е много сериозен резултат. Възпитателните усилия, а и теорията на естетиката и естетичнотото по традиция центрират естетичното върху изкуството, а се оказва, че всекидневната естетика, бих казала, насъщната естетика в светоотношението на хората само частично (твърде частично) се обвързва с изкуството. Дали се очаква промяна в следващите възрастови групи? Едва ли. Щом на седемнайсет години, т.е. при пика (или скоро след него) на най-активно личностно, културно-ценностно и естетическо изграждане изкуството така слабо се разпознава като средоточие на красивото, откъде би дошъл стимул за по-широкото му навлизане след това. Разбира се, има се предвид общият процес, не един или друг отделно взет индивид. Също така не бива да се забравя, че тук въпросът е "Какво за Вас е красиво, къде е красотата?", а не примерно "Доколко изкуството присъства във Вашия свят?" Да припомня - в системата от ценности на седемнайсетгодишните изкуството заемаше шеста позиция! Най-вероятно функционалната натовареност на общуването с изкуство в тази възраст се свързва не толкова със съзерцание на красивото, а с други, по-насъщни социализационни функции.

Особен интерес представляват отговорите, свързани с по-общо-абстрактни представи - всеки пети младеж дава отговор, който звучи горе-долу така: Красотата? Това е вярата в красотата и хармонията; всичко, което харесваме безкористно (според мен точно зад този отговор прозира наученото от учебника); мечта; сън; всичко хубаво у хората; живот; успех; съзидание. Доста отговори са свързани с цели, които се преследват - сбъднати мечти; успех и съзидание; успехът.

В предходните групи се срещаха единични отговори, центрирани върху естетическа оценка на определена възраст - тук те присъстват вече като тенденция. Обикновено се оценява отминалото детство - красиво е отминалото детство; безгрижното детство; младостта; ученическите години; ученическият живот и пр.

При резултатите от 1997 г. картината е сходна. Прави впечатление по-честото посочване на морето като нещо красиво; появяват се и екзотични земи в отговорите - Хавайските острови, Малдивите и пр. Разширява се пространството на красивото в отговорите.

Джендър-различия

Разликите в представата за красиво между седемнайсетгодишните младежи и девойки проличава най-ясно в групата отговори, свързани с общуването. Докато приятелството, дружбата се посочват от 39,9 % от девойките, при младежите тези отговори на практика липсват. По-меки са различията в "графата" любов - тя се посочва като нещо красиво от 31,8 % от момичетата и от 17,4 % от момчетата.

Както и в другите възрастови групи, и тук природата се сочи по-често от младите госпожици - почти всяка от тях го включва в отговора си, докато при момчетата това прави едва всяко пето момче.

Затова пък младите господа са по-предметно настроени - отговори, свързани с красиви предмети (дрехи, предмети от интериора и екстериора) се сочат от 52,2 % от тях, докато при девойките процентът е 18,5.

В тази възрастова група се забелязва сравнително изравняване в отношението към природата като към нещо красиво - досега децата от големия град в по-голяма степен бяха тези, които можеха да "остранят" природата като нещо различно, от всекидневието, нещо красиво. При седемнайсетгодишните това умение се изравнява при лицата от големия и малкия град.

Грозното

При сравняване на резултатите в естетическите нагласи между 14- и 17-годишните представата за грозното не е претърпяла качествен скок. И тук, както при предходната възрастова група картината има следния силно изтеглен в посока "безнравствени човешки качества и постъпки" вид:

ЛЕГЕНДА

1. Безнравствени човешки постъпки и характеристики
2. Предмети
3. Конкретни хора

Ето разбивка на отговорите в рамките на първата група, заемаща почти цялото пространство на грозното в естетическите нагласи на 17-годишните:

Безнравствени човешки характеристики:

• лъжа - 29,8 %;
• лицемерие - 19,2 %;
• нахалство - 12,8 %;
• подлост - 12,8 %;
• разврат, кражба - 12,8 %;
• предателство - 12,8 %;
• омраза, унижение, егоизъм, грубост, изневяра - всяко с по 4,3 % представителство.

Предметите, които се посочват, са следните: облекла; облекла на хора; обличане без вкус; грозно подреден дом; някои сгради и пространственото решение около тях и пр.

Май категория с толкова опростена структура в нагласите на децата не сме срещали.

Запазват се очертанията на представата за грозно и при второто изследване през 1997 г. В съдържателно отношение обаче се появяват повече отговори, свързани с терор, убийство, наркотици, подкупи, нищета.

Значими разлики в отговорите между момчетата и момичетата няма.

Младежите от малкия град по-често включват грозни дрехи и други предмети в отговорите си, тези от големия - по-често абстрактни понятия. Затова пък в рамките на първата група - безнравствените качества и постъпки, софийските младежи дават по-конкретни, свързани с всекидневието характеристики, докато отговорите на младежите от малкия град са по-общи, някак си по-книжни. Да припомня - в предишните възрастови групи беше обратното.

Смешното

Вероятно категорията смешно "узрява" най-бавно в детско-юношеските представи. Най-бързо "расте" и се развива представата за грозно, след него тъжното, красивото расте последователно-закономерно, докато "смешното" чак тук получава характеристики, свидетелстващи за качествен скок. Впрочем, ето каква е картината през 1989 г.:

ЛЕГЕНДА

1. Човешки недостатъци
2. Герои от художествени произведения
3. Смешни ситуации от всекидневието
4. Циркът, клоуните
5. Смешки, вицове

Групата на човешките недостатъци, заела половината от пространството на смешното в младежките представи, включва отговори като: Човек да се прави на такъв, какъвто не е; когато възрастни хора се обличат и се стремят да изглеждат като млади; когато поведението на хората се разминава с тяхната същност; самоизтъкване; самочувствие без покритие. Човешката глупост присъства в различни формулировки - глупавата постъпка; глупав човек; глупост; глупостта. Има и по-общи отговори - всичко грозно; мързел; незнание; високо самомнение; самохвалство; нахалството.

Смешните ситуации са формулирани така: всички случки, които пораждат весело настроение; да попадне човек в трудно положение между приятели; когато ми е приятно и интересно; на човек може да му е смешно с повод и без повод; приключения в училище; приключения в цивилния живот; приключения през ваканциите; различни случки, които съм преживяла; случка при непредвидени обстоятелства, която завършва весело; случки, които не очакваш; събиране на компания и пр.

Има и единични "по-философски" отговори, като "Всичко може да бъде смешно в зависимост от философската призма, през която се погледне".

При отговорите (1997 г.) се забелязва едно връщане към отговори, свързани със знаковите "клоунът, циркът, палячо" и пр.

Момичетата са по-напред в степента на универсализиране, на обобщаване, те по-често посочват причините за нещата. И тук изкуството присъства повече в техните отговори, отколкото в отговорите на момчетата.

 

Тъжното

Ето как изглежда категорията тъжно в естетическите нагласи на седемнайсетгодишните през 1989 г.:

ЛЕГЕНДА

1. Дискомфорт, свързан с общуването
2. Неосъществени мечти
3. Проблеми, свързани с училището
4. Период от живота
5. Загуба на предмети
6. Изкуство

Всеки младеж дава средно по 1,2 отговора, свързани с общуването. Вътре в групата всеки трети отговор е свързан с раздялата; всеки шести - със самотата. Не са малко и отговорите, свързани с негативни качества, дълбоко нараняващи общуването - кавги, изневяра, омраза, злоба, унижение и пр.

Неосъществените мечти са втората по големина група - всяко пето изследвано лице дава отговор, който звучи така: тъжна е непостигнатата цел; нереализирана мечта; несполуките; неудовлетвореността; неуспехът; неуспехите в живота въобще и неуспехите в любовта; разделяне с мечтите; разочарованията и пр.

И тук 1997 г. дава своя цвят в негативните оценки, свързани с тъжното за седемнайсетгодишните: бедност, глад, убийство, просяк - това са отговори, които изобщо ги нямаше в първото изследване.

Особени разлики в отговорите на момичетата и момчетата няма. Само по себе си това е важна констатация. Фигуративно казано, досега момичетата вървяха една-две крачки преди момчетата, сега момчетата са ги настигнали. Това, което е ново за възрастта - неосъществените мечти - все пак се среща по-често при момичетата. При тях са и отговорите, свързани с човешкия живот, с отминаващите дни - т.е. момичетата и тук са по-склонни към общи философски обобщения.

Желани неща

Тази категория се оказа доста добре работеща за улавяне на посоката, в която желаят да се развиват младите хора. Ето как изглеждат отговорите им (1989 г.):

ЛЕГЕНДА

1. Жизнени цели
2. Желания, свързани с общуването
3. Любов
4. Сигурност, мир
5. Общочовешки цели

Жизнените цели, които представляват 48 % от отговорите, включват главно непосредствени жизнени цели, като: успешно завършване на училище; да завърша 11. клас с пълно отличие; да завърша с хубав успех средното си образование; да ми върви във волейбола и джудото; да се науча да играя тенис на корт; да стана футболист; да се науча да карам велосипед; мотопед; автомобил и пр. Тук се включват и желания, свързани с бъдеща професия - да стана артист и режисьор; да стана учителка; да имам време за всичко и пр.

На второ място се нареждат желания, свързани с приятелството - верен приятел; да имам много приятели; искрена човешка дружба; обич; общуване с интересни личности; приятелството; култура и честност в отношенията; разбирателство с близките.

Свързана с общуването е и любовта. Но тъй като е много важно новообразование за възрастта, я включвам в отделен клас. Към него се включват такива отговори: да срещна чиста и искрена любов; истинска любов; любим човек; любов и уважение в отношенията.

Общозначимата ценност "мир" се представя чрез отговори като: да живеем спокойно без страх; да има само мир по целия свят и пр.

Ето и желаните предмети, за които мечтаят седемнайсетгодишните: видео; компютър; китара фендер и мощна уредба; компютър или видео искам най-много и пр.

Седемнайсетгодишните си пожелават и такива общочовешки значими ценности: свят без лицемерие; свят без фалш; свят без лъжа; разбиране от хората; смърт в името на родината; саможертва; отстояване на истината.

 

Любими неща

В категорията любими неща при седемнайсетгодишните изкуството е реабилитирано изцяло! Ето как изглежда кртината на любимите за младите хора занимания, подредени в низходящ ред:

1. Занимания с изкуство
2. Общуване
3. Спортни занимания
4. Разходки сред природата

Около половината от младежите сред любимите си неща посочват занимание с някакъв вид изкуство. На първо място в групата излиза литературата с 16,6 %, следва музиката - 13,5 % собствено творчество - 5,7 %, 9 % - театър и пр.

В обобщената група група "общуване", излязла на втора позиция, се включват отговори, свързани със: забавления с приятели, разходка с приятели, любов и пр. На трето място се подрежда спортът - главно като активно спортуване и по-малко като зрелище. Следва категорията "разходки сред природата".

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2006
Мария Вълкова. Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството). Варна: LiterNet, 2006