|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Втора част ВТОРА ГЛАВА. ЕСТЕТИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ДЕСЕТГОДИШНИТЕ Мария Вълкова web | Светът - прекрасен и добър
Ценностната ориентация при десетгодишните бе изследвана със седемстепенна скала с най-висока оценка 7, като използаният набор от ценности бе обогатен съобразно възможностите за възрастта и изследваната тема. Ето общите резултати за 1989 г., представени в низходящ ред: ЛЕГЕНДА
Десетгодишните деца оценяват като най-висока ценност радостния, щастлив живот в семейството - оценката е не само с най-висок бал, но и самата стойност на оценката - 6,54 е твърде висока. На второ място се нарежда знанието като ценност - това е напълно в духа на разгледаните в първа част теории за развитието. Високо се оценява и важността да имаш истински приятели - тази ценност се нарежда на трето място. На четвърто място се подрежда възможността за физическа активност - ето я ценността, която при шестгодишните се разполагаше на първо-второ място. Следва желанието да бъдеш обичан и да те обичат - то е отишло доста напред спрямо предходната възрастова група. Красотата в човешките отношения като естетически аспект на отношенията между хората е на седмо място. Увереността в себе си е на осмо място в класацията. Непосредствено до нея и свободата вкъщи да казваш това, което мислиш и да правиш това, което е интересно и важно за теб. Ако се групират изложените шестнадесет ценности в няколко по-общи групи, се получава по-ясна картина на приоритетите в ценостната система на десетгодишните. Това са групите общуване, субектни ценности, щастлив живот в семейството, желание за лек и материално осигурен живот, физическа активност, знание, естетически ценности.
(Ако изследването се провеждаше сега, бих включила към всяка група по равен брой ценности, но идеята да търся групиране дойде при обработката, а и изследването бе замислено в рамките на естетическото отношение - това обяснява по-силното присъствие на естетическите ценности.) Ето подреждането на ценностите в този по-обобщен вид: ЛЕГЕНДА
Водещо място в ценностната ориентация на десетгодишните деца има общуването. На втора позиция е щастлив живот в семейството - и двете ценности са свързани с оптимизирани човешки взаимоотношения. Следва знанието и на четвърта позиция - физическата активност. Ако този резултат се сравни с подредбата на ценностите при шестгодишните, ясно се вижда как общуването и знанието от края излизат в началото на класацията. Резултатите от изследването през 1997 г. очертават следната картина на ценносната система за десетгодишните (1997) (отдясно е дадена позицията на съответната ценност в резултатите от 1987 г.): ЛЕГЕНДА
Сравнението в резултатите между двете изследвания показва, че ценностите, които са водещи през 1989 г. - "знание", "радостен, щастлив живот в семейството", "истински приятели" запазват позициите си. Към тях се прибавя и ценността "увереност в себе си" (която се придвижва 4 позиции напред). Доста по-напред излизат и ценностите: "свобода в училище да казваш това, което мислиш и да правиш това, което е важно за теб" - 6 позиции; "да преценяваш и да действаш като по-голям, да развиваш човешките си качества" - 6 позиции; "материално осигурен живот - живот без материални затруднения, възможност да имаш вещите, които желаеш" - 5 позиции. Назад в класацията са отишли естетическите ценности, "да обичаш и да те обичат" - 5 позиции и "свобода вкъщи..." - 5 позиции. Може да се направи изводът, че десетгодишните през 1997 г. спрямо връстниците им от 1989 г.ценят повече увереността в себе си, свободата на изява в училище и обръщат по-голямо внимание на материалната осигуреност. Като сравня наблюденията ми от ценностната система на младите хора днес, бих извела тези сравнителни резултати като обща тенденция. Очакванията (според литературни източници - Ашмор 1987, Ийгли 1987 и пр.) са, че джендърът влияе върху подредбата на ценностите в ценностната система на децата. Дали резултатите потвърждават това допускане? ЛЕГЕНДА
Субектни ценности:
Материално осигурен, безгрижен живот:
Красота:
Общуване:
Графиката дава ясна представа за общата картина на разликите в ценностната ориентация на момчетата и момичетата, както и разликите в баловете за всяка ценност. Прави впечатление, че момичетата са по-суперлативни - линията на ценностите им почти равномерно "се издига" над линията на момчешките ценности. При субектните ценности различията са значими - за момчетата креативността, желанието да действаш като по-голям и увереността в себе си са с доста по-нисък бал. Почти съвпада обаче желанието за свобода - вкъщи и в училище. Ценностите, свързани с хедонизма - материално осигурен живот и безгрижно прекарване на времето, както и всички ценности от блока на красотата и общуването, са много по-силно желани от момичетата - разликата в бала е между 0,5-1. Впечатляващо съвпадение момчета - момичета има само при ценностите, свързани със знанието и физическата активност. За да се очертае по-ясно разликата в ценностната ориентация между момчетата и момичетата, е необходимо да се видят не само разликите в бала, но и подредбата на ценностите по значимост за всяка група. Да видим първо момчетата: ЛЕГЕНДА
При момичетата картината е следната: ЛЕГЕНДА
Сравняването между позициите в ценностната йерархия в двете групи има следния вид:
Като изключим безгрижния живот, който и в двете групи е на последна позиция, позициите на ценностите са силно разместени - при момчетата на първите места се нарежда знанието и физическата активност, при момичетата те са 3-та и 4-та позиция; при момичетата общуването и естетическите ценности водят, а при момчетата те са съответно на 6-та и 5-та позиция. Вероятно се касае за избързващо развитие в ценностната ориентация на момичетата спрямо момчетата, както и за влияние на разлики в културния модел мъже - жени (Ашмор 1987, Ийгли 1987).
При изследване на аз-образа на десетгодишните в методиката бяха включени 22 характеристики, представени като двойки-противоположности и оценявани с петстепенна скала с най-висока оценка 1 спрямо позитивното твърдение, например: 1 - много независим; 2 - независим; 3 - нито зависим, нито независим; 4 - зависим; 5 - много зависим. Изследването на Аз-образа се осъществи в четири варианта: Аз-реален, Аз-идеален, Аз - в очите на другите и Аз - идеален в очите на другите. Отново за по-голяма релефност и яснота на резултатите, ще представя баловете на характеристиките в по-обобщени групи. Какъв съм аз? (най-висока оценка - 1, най-ниска - 5) ЛЕГЕНДА
Най-висока е самооценката на десетгодишните при качествата, свързани с добрата физическа кондиция - те се преценяват като силни и подвижни. На второ място, но далеч по-назад, идват субектните характеристики - активност и независимост. Плътно след тях се нареждат характеристиките, свидетелстващи за добро настроение и тонус - весели и спокойни. Почти еднакъв бал получават артистичност, етичност, конформност. Най-ниска е самооценката на десетгодишните за тяхната външност по красота те се оценяват средно с 2,25. Да припомня самооценката на шестгодишните - там красотата беше на първа позиция. Десетгодишните стават много по-самокритични в това отношение. Джендър-различията са налице - ето как изглеждат те по всичките 22 характеристики: ЛЕГЕНДА
Най-значими са различията между самооценките на момчетата и момичетата при качествата, свързани с:
Почти няма разлики в преценката за външност и артистичност. Малки са различията при качествата, свързани с конформност - момчетата се самопреценяват като малко по-непослушни и неотстъпчиви. За да допълня картината на различията момчета/момичета, ето и качествата, излизащи най-напред в класацията:
Жизнеността, активността е характерна и за двата пола. Момичетата включват като свои най-силни черти и чаровност, изразителност и доброта - докато при момчетата тези качества са доста назад. Интересни са различията, които оказва регионът на живеене. Децата от малкия град се самооценяват като по-послушни, по-добри, по-красиви от връстниците си от София. Софийските деца пък се самооценяват като по-подвижни, по-весели, по-активни. След анализ на резултатите бих заключила, че децата от малкия град изтъкват по-напред традиционни добродетели и характеристики- послушание, доброта, красота.
Идеалният Аз-образ носи заряда и посоката на желанието и стремежа за развитие. "Какъв искам да бъда?" е въпросът, чиито отговори разкриват посоката на мечтите на децата. Ето резултатите за желания аз-образ на десетгодишните, представен по-обобщено: Аз искам да бъда: (най-висока оценка - 1, най-ниска - 5) ЛЕГЕНДА
Красиви, смели, послушни и независими - такива искат да се виждат десетгодишните. Красиви и добри беше идеалът при шестгодишните. Сравнението с реалния аз-образ показва немалки различия. Преди всичко се оказва, че десетгодишните много държат на външния си вид и най-много биха искали да бъдат красиви. Следващата характеристика е също атрактивна - смелост. Като изключим класиралото се на трето място послушание и отстъпчивост (все пак това са десетгодишни деца, от които се изисква главно да са послушни), продължават качествата "а ла супермен" - независим, активен, силен, подвижен. Качествата, свързани с откритост и искреност в общуването са доста назад. Вероятно на тази възраст те не са значими за тях, а и не смятат, че това са достойнства, които ще им донесат особени дивиденти. Интерес представляват разликите в бала между реалния и желания аз-образ. Ето разликите в баловете реален-желан аз-образ, изложени в низходящ ред:
На десетгодишните им се иска да са много по-красиви, отколкото са, да са стъпили по-здраво на земята, да са по-смели и послушни. Тази картина потвърждава характеристиките за възрастта, които бяха разгледани в първа част.
Красотата за десетгодишните деца е свързана с: ЛЕГЕНДА
Новообразованието за възрастта е значително по-убедителното присъствие на хората в детските нагласи за красиво - при шестгодишните те присъстваха едва с 2,7 %, докато тук вече заемат 23,5 % от отговорите. Все още природата заема водещо място в представата на десетгодишните за това къде може да се намери красотата, както беше при шестгодишните, въпреки че тук се е "свила" до 95 %. На първо място сред посочванията на природата отново са цветята. Но тук всички отговори са дадени в обобщена форма - цветята са красиви, без конкретни позовавания. Само един отговор е по-конкретен, но и той в обобщението на естетичното - "привлекателното цвете". Следват посочвания на природата като цяло - "Красива е природата". На трето място се нареждат т.нар. от мен "небесни и космически обекти, природни явления" - отговори като: залезът вечер край морето; звездите; луната; небето; небето с облаците; слънцето и пр. След тях се разполагат "природни обекти" - водата, морето, планината..., също растителност - горите, дърветата, полянка, растенията. Както се вижда, обектите са подчертано обобщени - общо природата, общо цветята. Напред излизат природни обекти с ясно изразена романтична конотация - луната, звездите, небето. Интересно е, че тук с немалко посочвания се включва и слънцето. То е основнен символ на мъжкото начало в концепцията на Юнг, присъства в почти всяка детска рисунка. Очевидна е жизнеутвърждаващата му символна натовареност. Малко по-назад в сравнение с отговорите на шестгодишните отиват дърветата, тревичките и пр. - т.е. непосредствено-осезаемите обекти от средата, и то тук се включват по-скоро само като фон за приятна дейност: красива е ливадката, на която се търкаляш; дървото, по което можеш да се катериш; да се разхождам в гората. На втора позиция по брой посочвания са животните. Сред тях първа позиция заемат знаково-красивите "птици" - славеят, гълъбите и пр. Следва обобщаващото понятие - "Красиви са животните". На трето място са диви животни: диви животни; заекът; пеперудите. И накрая - "моето коте". И при посочванията на животни се очертава по-висока степен на обобщаване, излизане напред на общоприети символи за красота - птиците, общо животните. Домашните любимци отстъпват от позицията, която заемаха при шестгодишните. На трето място по брой посочвания са отговорите, подчертаващи една или друга естетическа характеристика на хората. Да припомня - при шестгодишните хората като естетически обект се посочваха само от момиченцата, при което водещ беше образът на майката. При десетгодишните на първа позиция излизат отговори като "Хората са красиви" - обобщение, а също - булка; елегантен човек; красива жена; строен човек. Следва назоваването на конкретни персонажи, красиви хора от обкръжението на децата - напр. Светла; братовчедка ми; Росица Кирилова. Естетическата нагласа на децата се придвижва към естетически обобщения, знаковост, разширяване и диференциране на съдържанието. Следва групата на "предметите". Но тук не са вече играчките, както беше при шестгодишните. На преден план излизат дрехи и бижута - бижута; дрехи; жилетки; новата ми рокля; панделки; пръстени; разкошна рокля; роклите на принцесата; табла; часовници; якета. На второ място в предметния свят са архитектурни обекти - музеи, паметници, градове - напр. историческите музеи; къща-музей; къщата-музей на Иларион Макариополски; старите столици. Произведенията на изкуството тук вече присъстват по-осезателно:
Промяната в нагласите за красиво при десетгодишните е по посока на по-обобщени естетически оценки и посочване на общоприети символи на красотата. Разширява се и се диференцира обектната и съдържателна насоченост на представата за красота. Хората по-осезателно се включват в красивите обекти. Тези резултати се потвърдиха от изследването през 1997 г. Няма значими различия. Половата принадлежност оказва влияние върху естетическите нагласи на десетгодишните. Тук момичета и момчета се различават по-значително, отколкото при шестгодишните. Вярно е, че природата присъства почти еднакво и при двете групи, но при момичетата подчертано преобладават романтичните символи - небе, звезди и пр. При предметите - всички дрехи и бижута се посочват от момичетата. Произведенията на изкуството при момичетата са три пъти повече. Посочванията на хора се срещат почти изцяло в отговорите на момичетата. Цветовете - лилавият цвят, небесно-синьото, цветовете на дъгата - също. Може да се говори вече за преминаване към следващ етап при момичетата, докато при момчетата той още не настъпва. Това, което е интересно при момчетата и се задълбочава в следващите възрастови групи, е, че техният поглед в по-голяма степен е обърнат кам широкия свят, към универсума - отговорите, свързани с паметници, музеи, къщи, са на момчетата. При тях присъства и удоволствието от спорта - да спортувам, да играя футбол- което при момичетата изобщо го няма. Едно момче пише - "Астрономията е красиво нещо". Разлики в представата за красиво на десетгодишните от големия и малък град също има. И тук, както беше при шестгодишните, софийските деца два пъти по-често посочват природата като нещо красиво, като и отговорите им са за по-знакови романтични обекти - залеза, звездите, небето. При тях е и обобщеното "Природата е красива", както и годишните времена. При децата от малкия град преобладават конкретно-осезаемите обекти - горите, дърветата, полянката. Животните и при десетгодишните присъстват по-често (два пъти по-често) в отговорите на децата от гр. Елена спрямо отговорите от София. Що се касае до предметния свят, за мое най-голямо изумление всички с изключение на един отговори, отнасящи се до предмети от бита, облеклото, са посочени от деца от малкия град. Тенденцията за по-предметна насоченост, която се забеляза при шестгодишните, тук се потвърждава. Хората присъстват по различен начин в двете групи. Децата от София са по-конкретни - те назовават красиви хора от своето обкръжение. По-общо-естетическите отговори - хората елегантният човек, строен човек, красива жена и пр. идват от еленските деца. Може да се допусне, че в отношението си към природата и изкуството като предмет за възхита децата от София се развиват по-бързо. Децата от малкия град обаче в отношението си към човешките отношения, човешкия свят са по-напред. Може би отново се потвърждава по-голямата им адаптивност спрямо децата от столицата.
Десетгодишните деца свързват грозното главно с: ЛЕГЕНДА
При категорията "грозно" отговорите на десетгодишните са насочени предимно към сферата на нравствеността - 62,5 % от отговорите им попадат в групата на безнравствените постъпки на хората. Това е новообразование, и то се появява много убедително. Разбивката в отговорите е следната: на първо място лъжата, измамата, нечестността. Следва "лошата постъпка" - децата така са го формулирали. На трето място се нареждат други безнравствени характеристики - глупост; алчност; грубиянство; намусените деца; тъжните деца; пияните хора; разбойниците. Условно назованата група "природни обекти" включва главно ситуации, свързани с неекологично отношение и замърсяване на природата: деца, които не пазят природата; когато клонче е откъснато от дърво; когато построят някой завод като румънците и тровят много хора. Към прирдните обекти добавих и отговорите, свързани с животни - като грозни неща се посочват грабливите птици; лошата птица; лешоядът; грозно куче; маймуна; когато видя умряло птиче; животинче. Групата на предметите включва грозни, счупени, мръсни предмети. Но докато шестгодишните се съсредоточаваха върху калта, мръсотията по улиците, разхвърляна стая и пр., тук място на действието обикновено е класната стая - грозно писане; мръсни тетрадки; счупени химикалки; мастилени петна; одраскани, скъсани книги; счупените играчки. Както се вижда, грозните обекти вече не са природно грозни, а са грозни, защото децата са ги направили такива - т.е. санкционирана е лошата постъпка. Децата развиват естетическото си отношение и към предметите от бита - има посочвания за грозна маса, други предмети, грозни жилищни блокове, новите блокове, блоковете в жк "Младост" и пр. На четвърто място се подреждат отговорите, свързани с войната - грозна е войната; войните; ядрената гъба и пр. При шестгодишните имаше само единични отговори в тази сфера. Според резултатите от второто изследване съотношението между групите отговори в общи линии се запазва. В съдържателно отношение има известни различия - например днес десетгодишните посочват много по-често социални негативни явления - кражба, насилие, убийство. Разликата в отговорите на момчетата и момичетата е значителна. Може да се каже, че момичетата тук са голяма крачка (почти етап) напред в развитието на естетическите си нагласи: при тях два пъти по-често се среща посочване на войната (значимо обществено зло); екологичните проблеми се споменават изцяло при момичетата; училищните неблагополучия - също. При момчетата най-много отговори са свързани с физическо насилие - боят; когато някой се бие; побоите. Значитетелни разлики между представата за грозно между децата от големия и малкия град няма. Все пак - отговорите на софийските деца по-често са свързани с по-абстрактни, обобщени неща - напр. лъжата, измамата, нечесността. В подобен случай децата от малкия град са по-многословни и конкретни - грозни са деца, които говорят срещу учителите; които крадат; намусените деца, тъжните деца, които имат възможност за по-високи оценки, а не ги използват и пр. Посочванията на животни отново в по-голямата си част са от деца от малкия град.
Естетическата категория "смешно" във всекидневната култура на десетгодишните деца получава следните конкретни очертания: ЛЕГЕНДА
На първо място с 57,5 % се класират отговорите, в които като смешни неща се изтъкват герои от комедийни филми, комедийни артисти. Води Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, смехораните, Флинстоун и пр. Малко са позоваванията на герои от художествената литература. Следващите четири групи имат приблизително еднакви стойности - 14-16 %. На второ място се нарежда циркът, клоуните - група, която в предходната възраст убедително се класираше на първо място. Следват отговори, свързани със смешни ситуации и случки от всекидневния живот - някой дебел като почне да бяга; движението по улиците; на екскурзия; общуването по улиците; отговорите на някои ученици; случки и разкази; хумористични случки от живота на класа; глупавите неща; най-смешен ми е Александър Бисеров; моята малка братовчедка; смешни хора; да ти е смешно. На четвърто място е групата на смешките и вицовете - която при шестгодишните се класираше на второ място. Животните присъстват и при категорията смешно - посочват се птици; делфините; котето ми Сузи; някои породи кучета; бръмбар рогач; кенгурото; животни и пр. Чувства се милостивото доброжелателно отношение към животните като към смешно-симпатични същества. Развитието на естетическите нагласи при категорията "смешно" е свързана с преминаване от откровено знакови жанрове с единствена функция да разсмиват (циркът, клоуните) и художествени форми в анекдотичен вид (смешките и вицовете) към по богатата, диференцирана, свързана с реалния живот форма на смешно: герои от художествената култура, главно от киното, смешни ситуации от реалния всекидневен живот, животни. Резултатите от 1997 г. показват известно нарастване на отговорите, свързани с цирка и клоуните - т.е. малко по-бавно излизане от предходния етап. Иначе групите са същите. Различията между момичетата и момчетата са много слабо изразени. И все пак: смешните ситуации от всекидневния живот присъстват в отговорите на момчетата по-често. Те проявяват и по-развито чувство за хумор, по-отворени към "обществото", което при другите естетически категории е характерно по-скоро за момичетата. Различия съществуват и в отговорите на децата от големия и малкия град, но нямат последователен характер. Така децта от Елена посочват два пъти повече цирка, клоуните (област от вече изминал етап за децата от София), но са по-напред в посочването на смешни случки от всекидневието - елемент от следващия етап. Децата от София посочват по-често герои от филми и книги, отговорите им са по-разнообразни и богати. Но пък децата от Елена включват в отговорите си повече български актьори. Може да се каже, че децата от малкия град по-бавно преодоляват откровената знаковост на смешното (цирка, клоуните), но и тук се проявава тяхната по-голяма приземеност и близост на естетическите им нагласи до всекидневието. Според резултатите тяхната художествена култура се развива в по-неблагоприятна, по-бедна среда.
Десетгодишните деца свързват тъжното главно със: ЛЕГЕНДА
Милите четвъртокласници! Оказва се, че основното тъжно нещо в живота им е училището - 40 % от децата дават подобен отговор. Това са класните работи; слабите оценки; когато ме изпитват и не съм подготвен и пр. Сериозен резултат, който се нуждае от допълнително изследване. Очевидно класната работа, изпитването в класическата му форма са доста стресиращи ситуации за децата. Може би е добре да се помисли за по-плавна форма на проверка и стимулиране на ученето, които няма да носят травмата на класното и изпитването на дъската като нещо крайно и непоправимо-фатално. На второ място излизат отговори, свързани с емоционални състояния на хора - главно деца: тъжно дете; дете, което плаче; болно дете; тъжен мечтател; тъжни хора; хората; сирачетата... Следва войната с 20,1 % посочвания - т.е. всяко петто дете посочва такова обществено зло като войната като нещо тъжно. На четвърто място се нарежда смърт, трагична случка - когато някой човек почине; погребението; смъртта; смъртта на дядо; убийствата; че умряха баба и дядо. С около 10 % присъстват животните и при категорията "тъжно" - това са тъжни птици; птици; болните животни; жал ми е за животните, когато ги бият; животните, които страдат; наранените животни. Развитието на категорията е следното: преди всичко убедително се намесва нова жизнена сфера - училището и стресовите ситуации, свързани с изпитването. При шестгодишните психичният дискомфорт присъстваше във вид на конкретни ситуации. Тук децата изтъкват вече общи психични състояния - това е крачка напред в осмислянето и обобщаването. Също така погледът на децата се насочва към социума - появява се войната като грозен обществен катаклизъм. Чувствителността към страданието на животните вече има по-обобщаващ вид. Може да се каже, че между шест- и десетгодишна възраст е сензитивният период за развитие на категорията "тъжно", период на интензивно развитие. За радост в отговорите на десетгодишните (1997 г.) училището се посочва много по-малко като нещо тъжно. Какви са причините за това обаче - дали в училището се използват по-съвременни нестресиращи форми на проверка на знанията, или то вече заема не толкова значимо място в живота на децата - на тях в по-голяма степен "не им пука" от училището? Дано не е вярно второто обяснение. Най-много са отговорите, свързани със смърт и раздяла. Разликите в представата за тъжно при момчетата и момичетата има следния характер: Учението тормози момчетата повече - вероятно това е обяснението на три пъти по-честите отговори на момчетата за тъжни неща, свързани с учението. При момичетата на първо място се класира групата на отговорите, свързани с емоционални състояния. Войната се посочва еднакво често при двете групи. Тук обаче страданието на животни се посочва изцяло от момичетата (да припомня - при шестгодишните беше обратното). Разликите във възприемането на тъжното при децата от големия и малък град са интересни. Училището тормози децата от София четири пъти по-често; отговорите от София, визиращи войната, са шест пъти повече; страданията на животни също идват от София.
Ето подредбата на любимите неща за десетгодишните, представена в низходящ вид: ЛЕГЕНДА
Малко изненадващо, животните убедително излизат на предна позиция в отговорите на десетгодишните за любими неща. Това са: канарче; папагал; птици; птички; коте; котенцето Сузи; куче, моето куче, риба; хамстер; трите ми папагала; зайци; кокошка; кон... При шестгодишните животните заемаха трета позиция. На второ място се нарежда нов тип дейност - четенето на книги. Играта продължава да има трайни позиции сред десетгодишните. Запазва се и пристрастието към любими храни - бонбони; банани; дъвка; торта; шоколад... Сред любимите неща всяко петто дете посочва любим учебен предмет - астрономия, природознание, ботаника, математика - или друг аспект от училищните занимания - висока оценка; да уча уроците си; учебни предмети; учението; училището. Следва изтъкване на някои близки хора - бащата; майката; родители; братовчедки; кака; приятели и пр. Накрая се появява и спортът като нещо любимо - да карам велосипед; да се люлея; борбата; да играя футбол; да спортувам; мача; плуването; пързалянето. Има единични посочвания на такива значителни обществени ценности като мир; свобода; всичко красиво на света; весели дни; да се смее дете - които излизат напред при следващите възрастови периоди. В отговорите на десетгодишните през 1997 г. на първа позиция като любимо нещо излизат игрите. Следват близки хора, животни. Забелязва се известно стесняване в количествено и качествено отношение на отговорите. Присъствието, както и подредбата по брой посочвания на любимите неща, са различни за момчетата и момичетата. Момчетата подчертано обичат повече спорта, спортуването, активността на играта. Следва четенето и на трето място - любими животни. При момичетата класацията е друга - любими животни; близки хора; занимания с изкуство. Животните присъстваха по-често в отговорите на момичетата и при категорията "красиво", докато в предишната възрастова група повечето посочвания на животни бяха при момчетата. Вероятно се променят функциите на присъствието на любимо животно в общия процес на инкултурация. Трайното убедително изтъкване на близките на преден план в светоотношението на момичетата - те присъстваха повече и при посочване на красивите неща - свидетелства от една страна за тяхната отвореност и чувствителност към отношенията в семейството, за особеностите на културния модел, който традиционно се усвоява от момичетата, за постепенната им, почти неусетна подготовка на бъдещи съпруги, майки - т.е. хора, на чиито плещи по традиция в най-голяма степен ляга отговорността за топлотата на взаимоотношенията в семейството. Сравнението на данните за големия и малък град показва следните основни различия: децата от малкия град два пъти повече посочват занимания с изкуство като любимо занимание, като четенето е пет пъти по-често! Те повече обичат и спорта. Хората също присъстват в отговорите на децата от гр. Елена по-често. Децата от София по-често посочват любими животни. Тази картина приблизително се повтаря при въпроса "Какво правите обикновено в свободното си време?": Отговорите общо за изследванатата съвкупност е следната:
Сравнението на отговорите момчета/момичета показва, че момчетата два пъти повече играят и спортуват от момичетата, като отделно "спортуването" е посочвано 10 пъти по-често. Според резултатите момичетата се занимават с изкуство два пъти по-често от момчетата.
Групата на желаните неща за десетгодишните включва: ЛЕГЕНДА
Ако се сравни горната графика с данните за желани неща при шестгодишните, ще се види качествен скок в желанията на децата за четирите години разлика във възрастта. При десетгодишните убедително на първа позиция излизат обществено значими ценности - мирът, дружбата, свободата. Друг е въпросът доколко тези ценности се посочват декларативно или са дълбоко интериоризирани. Все пак - при шестгодишните се посочваха предимно любими играчки, близки хора, вкусни храни и пр. Много важно новообразование за възрастта са желанията, свързани с бъдеща желана професия, с личностно развитие - те се посочват от всяко четвърто дете. Десетгодишните пишат: Искам да стана - артистка; археолог; борец; гимнастичка; голяма; лекарка или учителка; математик; летец; пилот; учителка; футболист; цирков артист; капитан на голям кораб; цирков артист. Тук се забелязват по-значими различия между резултатите от двете изследвания. Децата през 1997 г. изобщо не посочват като желани такива общочовешки ценности като мир, свобода и пр. На първо място излизат желани предмети. Вероятно се касае за влияние на културната ситуация, характерна за периода. Сравнението между желаните неща за момчетата и момичетата показва, че момичетата четири пъти по-често посочват обществените ценности - мир, дружба, свобода и пр. от момчетата. Затова пък момчетата наблягат върху индивидуалните субектни цели - Желая да стана борец, математик, пилот, футболист... Различията в отговорите на децата от София и малкия град са главно по линията абстрактно-конкретно. Отговорите на децата от столицата имат по-общ, абстрактен характер - те посочват дружбата; дружба между всички народи. Същата категория в отговорите на еленските деца звучи така: Да има задружие, да имам повече другарчета, приятелството.
© Мария Вълкова |