Мария Вълкова

web | Светът - прекрасен и добър

Ценностна ориентация

Изследването на ценностната ориентация при шестгодишните е съпроводено със сериозни затруднения, произтичащи от невръстната възраст на изследваните лица, от ограничените им възможности за разбиране на по-общи понятия, както и от трудностите за постигане на достоверност при тестови задачи, свързани с избиране, класиране, подредба между повече ценности.

Същевременно обаче изискванията на общото изследване предполагат постигане на известна сравнимост между резултатите за четири последователни възрастови групи: шест-, десет- , четиринайсет- и седемнайсетгодишни деца и юноши. Изправен пред тези затруднения, научният колектив се спря на сравнението по двойки като подходяща методика за най-малките.

Бяха подбрани седем базови ценности при изследване на общокултурното и естетическо развитие и формулирани в разбираем за децата вид. Включените в методиката ценности са следните:

• ЗНАНИЕТО - с формулировката "Да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно";

• ОБИЧТА - с формулировката "Да обичаш околните и те да те обичат";

• ПРИТЕЖАВАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИ ПРЕДМЕТИ И ЦЕННОСТИ - "Да имаш предметите и играчките, които искаш";

• КРАСОТАТА - "Край теб всичко да бъде красиво - цветята, книжките, рисунките, музиката, хората";

• ЖИЗНЕРАДОСТ, АКТИВНОСТ - "Да играеш, да тичаш, да се движиш";

• ТВОРЧЕСТВОТО - "Да измисляш и да правиш нещо свое";

• СТРЕМЕЖ ЗА РАЗВИТИЕ - "Да правиш нещата, които правят по-големите".

На всяко дете бяха задавани серия от въпроси, примерно: "Какво е по-важно за теб - да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно, или да имаш предметите и играчките, които искаш?". Така сравняването всяка с всяка ценност води до 21 комбинации и съответно - 21 въпроса. След съответните операции по изчислението се получава резултат, съответстващ на резултата от шестстепенна скала с най-висока оценка шест.

Получените резултати при изследване (1989 г.) на ценностната система на шестгодишните деца има следния вид:

ЛЕГЕНДА

1. Жизнерадост, активност - "Да играеш, да тичаш, да се движиш" - 4,19.
2. Красотата - "Край теб всичко да бъде красиво - цветята, книжките, рисунките, хората" - 3,62.
3. Творчеството - "Да измисляш и да правиш нещо свое"- 3,36.
4. Притежание на материални предмети - "Да имаш предметите и играчките, които искаш" - 3,05.
5. Стремеж към развитие - "Да можеш да правиш нещата, които правят по-големите"- 2,43.
6. Знание - "Да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно" - 2,15.
7. Обич - "Да обичаш околните и те да те обичат" - 1,9.

Резултатът е интересен и носи важна информация в тази сфера, нуждаеща се от повече емпирични данни. Класираната на първо място ценност - жизнерадост, активност - очевидно е нещо много важно и желано от децата. Това е и основното условие и фактор за интензивното им цялостно развитие в този период. Потвърждава се тезата за телесността като важна особеност на светоотношението на децата.

На второ място се подрежда желанието на детето около него всичко да е красиво - цветята, книжките, рисунките, музиката, хората и пр. - т.е. красотата. Това е израз на стремежа към хармоничност, цялостност, съразмерност, функционалност на света. Синкретизмът и целостността на естетическото отношение в първия етап от неговото развитие, отбелязани в първа част, намират тук емпирично потвърждение.

Според мен този резултат подкрепя тезата, че в никакъв случай ранното детство не трябва да се изключва от стълбицата на развитие на естетическото отношение - шестгодишните деца, както в никоя друга възраст, посочват красотата като основна ценност!

Известно е, че механизмите на общото културно развитие в детската възраст включват творчеството като важен инструмент за пълноценно, активно, цялостно усвояване и осмисляне на човешкия опит. Играта, художествено-творческата дейност на децата, овладяването на езика и пр. - всичко минава през призмата на специфично детското творческо усвояване. Поради това третото място за желанието "Да измисляш и правиш нещо свое" не изненадва. Тезата на Ериксън за инициативата като водещ конструкт в изграждането на его-идентичност в тази възраст намира доказателство в този резултат.

Това, което ме изненада обаче е, че такава базова, особено за детската възраст, ценност като обичта - да обичаш околните и те да те обичат - се оказа в края на класацията. Този резултат вероятно се дължи на факта, че шестгодишните все още нямат развита рефлексия и саморефлексия за обичта като ценност, която може да бъде обособена и изведена като нещо отделно и различно от техния свят, от тях самите, а още повече да избират между нея и такива сравнително по-конкретни неща като играчки, игри, красиви книжки и пр.

При изследването през 1997 г. бе използвана методика, която показва само подредбата по значимост на седемте основни ценности. Резултатите, които получих, имат следния вид:

• МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ - "Да имаш предметите и играчките, които желаеш";

• ЖИЗНЕРАДОСТ, ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ - "Да играеш, да тичаш, да се движиш";

• КРАСОТА - "Край теб всичко да е красиво - цветята, книжките, музиката, децата";

• ОБИЧ, ТОПЛОТА В ОТНОШЕНИЯТА - "Да обичаш околните и те да те обичат";

• ТВОРЧЕСТВО - "Да измисляш и да правиш непрекъснато нещо свое";

• РАЗВИТИЕ, СОЦИАЛИЗАЦИЯ - "Да правиш нещата, които правят по-големите";

• ЗНАНИЕ - "Да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно".

При сравнението с данните от 1989 г. се очертават известни различия - притежаването на играчки, предмети е отишло напред и заема водеща позиция - това е обяснимо с оглед на затрудненията, които имаха повечето родители в онези бедни години.

Физическата активност, красотата и творчеството запазват предните си позиции. Напред спрямо 1989 г. е отишла обичта, топлотата в отношенията с околните - може би през несигурната и размирна 1997 г. шестгодишните по-ясно могат да различат тази базова характеристика като ценност.

Не следва обаче да се предоверяваме на тези сравнителни резултати, тъй като все пак шест години е сравнително ранна възраст и формирането на ценностите е в доста начален стадий, извадките са неголеми, интервюиращите - различни при двете изследвания.

Относителното тегло на различните ценности в ценностната система на детето зависи от половата му идентичност - очаквам ценностите на момиченцата да се отличават, поне в малка степен, от ценостната подредба на момченцата. Също така може би системата от ценности се влияе от начина на живот, а знаем, че животът на детето в големия град е различен от този в малкия град.

Да видим има ли разлики и какви са те между момиченцата и момченцата от София и момиченцата и момченцата от малкия град:

ЛЕГЕНДА

• S1 - момиченца от София;
• S2 - момченца от София;
• S3 - момиченца от гр.Елена;
• S4 - момченца от гр.Елена.

1. Красотата - "Край теб всичко да бъде красиво - цветята, книжките, рисунките, хората".
2. Жизнерадост, активност - "Да играеш, да тичаш, да се движиш".
3. Творчеството - "Да измисляш и да правиш нещо свое".
4. Стремеж към развитие - "Да можеш да правиш нещата, които правят по-големите".
5. Знание - "Да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно".
6. Притежание на материални ценности - "Да имаш предметите и играчките, които искаш".
7. Обич - "Да обичаш околните и те да те обичат".

Красотата се посочва като най-голяма ценност главно от децата от София - при децата от гр. Елена тя излиза на втора позиция след жизнерадост, активност. Тази ценност е почти еднакво ценена от всички, като все пак малко предимство имат децата от малкия град. Творчеството се цени малко повече от дечицата в гр. Елена. Обичта в София излиза малко по-напред от гр. Елена. Знанието като ценност в резултатите от София е доста по-напред. Обратното обаче е при притежаването на материални блага - там децата от малкия град водят убедително.

Тъй като различия в светоотношението на децата от София и от малкия град ще срещнем и при резултатите от другите методики, ще направя малък теоретичен коментар. Животът в малкия град е по-близо до природата, с по-спокоен ритъм на живот, културно-комуникационна хомогенност, традиционност, затвореност, мрежа от локални роднински и съседски връзки, преобладаващи първични контакти и персонифицирано общуване, жизнени малки общности, придаващи усещане за сигурност и стабилност. Затова пък човек се чувства непрекъснато наблюдаван и контролиран, зависим от общественото мнение. Външната структурираност на живота е по-висока, както и жизненият смисъл, приеман като естествено очевиден и необходим. Съществува обаче и усещане за маргиналност, за това, че истинската култура, социален живот, политика и пр. стават някъде другаде - в големия град, от хора, които непрекъснато "ги дават по телевизията".

Обратно, животът в големия град притежава преобладаваща опосредстеност на контактите и вторични социални връзки. Отношенията са по-безлични, човек се чувства анонимен, по-неподвластен на общественото мнение. Междуличностните отношения са по-комплицирани, социалните роли - по-усложнени, личността - по-конформна и деперсонализирана. В литературата се изтъква и по-мозаечният характер на културата в големия град - като създаване, съдържание, форми на разпространение, възприемане, мозаечност и на индивидуално-личностно равнище. В града функционирането на малките общности е ограничено, което затруднява изграждането на чувството за принадлежност като елемент от его-идентичността. Смисълът на живота, структурата на културното време и пространство са други. И още много различия, които дават основание да се говори за специфика в начина на живот в големия и малкия град и в селото, за съвременна градска и селска култура.

Всички тези различия влияят върху спецификата на детството в големия и малкия град, върху изграждането на его-идентичността на децата, ценностната система и естетическите им нагласи.

Различават ли се резултатите по пол? Момиченцата ценят красотата повече от момченцата. Жизнерадостта е еднакво ценена от всички в гр. Елена, докато в София момченцата са малко по-назад. Същата картина се очертава и при позицията спрямо творчеството - в малкия град няма разлики, в София момченцата са малко по-назад от момиченцата. При стремежа към развитие картината е неясна: почти наравно в София, в гр.Елена тази ценност е далеч по-желана от момченцата.

Такъв е и релефът на резултатите относно знанието - момиченцата от София са по-напред от момченцата, но пък в гр. Елена момченцата са почти два пъти по-ученолюбиви от момиченцата. Те са и главните, които желаят материални ценности, следвани от момиченцата.

Изводът: момченцата от гр. Елена са по-отворени към знание и развитие от малките им съгражданки, по-силно желаещи материално да уредят живота си.

В София картината е обратната - момиченцата по-силно ценят... всичко, с изключение на материалните ценности и обичта - там момченцата водят.

За да се очертаят по-ясно разликите в низходящата подредба на ценностите при различните групи, ще представя и графика по групи:

ЛЕГЕНДА

• S1- Красотата - "Край теб всичко да бъде красиво - цветята, книжките, рисунките, хората".
• S2 - Жизнерадост, активност - "Да играеш, да тичаш, да се движиш".
• S3 - Творчеството - "Да измисляш и да правиш нещо свое".
• S4 - Стремеж към развитие - "Да можеш да правиш нещата, които правят по-големите".
• S5 - Знание - "Да научаваш непрекъснато нещо ново и интересно".
• S6 - Притежание на материални предмети - "Да имаш предметите и играчките, които искаш".
• S7 - Обич - "Да обичаш околните и те да те обичат".

Вместо коментар е достатъчно да представя резултатите за ценностите в ценностната система на децата, подредени в низходящ ред, в таблица:

Тези резултати отново показват и колко внимателно следва да се отнасяме към средно-статистическите данни в сферата на културата - те са ценни при очертаване на общи тенденции, но как е необходимо винаги, когато има възможност, да се навлиза в дълбочина и на по-конкретно равнище.

Аз-образ

Важен елемент от културното и естетическо развитие на децата е динамиката на самоотнасянето, на това как те виждат себе си, как се самооценяват. Включването в теоретичния модел и съответно - на методическо ниво изследване на аз-образа се оказа необходимо и плодотворно.

"Какъв съм аз?" - за да отговорят на този въпрос, шестгодишните деца преценяваха себе си по девет основни характеристики. Те бяха подбрани и формулирани така, че да имат по-пряка връзка с изследователската задача - естетическото развитие на децата. Характеристиките бяха оформени като двойки противоположности и оценявани по петстепенна скала с най-висока оценка 1:

Ето резултатите, според обработката на детските отговори:

АЗ СЪМ:

ЛЕГЕНДА

1. Красив - 1,75
2. Весел - 1,8
3. Послушен - 1,85
4. Добър - 1,87
5. Смел - 1,92
6. Силен - 1,95
7. Подвижен - 2,07
8. Интересен - 2,17
9. Мълчалив - 2,27

Преди всичко - децата се самооценяват доста високо - в отсечката 1,5 - 2,5 - т.е. най-ниската оценка е 2,27 от пет възможни.

Най-високо се самооценяват шестгодишните по красота - всички до един са между "много красив" и "красив". Жизнерадостта, веселостта следва непосредствено след това. Също така са послушни и добри. По-натам в класацията следва смел и силен. Що се отнася до двойката подвижен - тромав, вероятно в самооценката им се намесва социалната желателност на оценяваните качества, а родителите обикновено по-скоро санкционират бликащата от детето енергия и подвижност, отколкото да го хвалят за нея. Тук може да се отнесе и обяснението, че подвижността е така дълбоко присъща на децата, че те не могат да я различат като нещо, което може да се мери в степени: много - малко. При характеристиката мълчалив - приказлив вероятно социалната желателност е с неясна посока, кое е по-добро - да си мълчалив ли да си приказлив?

Шестгодишните при изследването, проведено през 1997 г., се самооценяват така:

ЛЕГЕНДА

1. Весел
2. Послушен
3. Красив
4. Добър
5. Смел
6. Интересен
7. Мълчалив

В общи линии самооценката на децата съвпада с тази от 1989 г. - първите позициии се заемат от характеристиките весел, послушен, красив. Вярно е, че "красив" се е придвижило от първо на трето място, но не бих коментирала в детайли разликите поради вероятната относителна достоверност на методиката - все пак се касае за 6-годишни деца.

Да погледнем зад тази обща картина - има ли различия и какви са те в дименсията момичета/момчета и съответно София/малък град:

ЛЕГЕНДА

1. Интересен
2. Послушен
3. Смел
4. Силен
5. Подвижен
6. Мълчалив
7. Добър
8. Весел
9. Красив

Самооценката на момиченцата от София в повечето случаи е с по-високи стойности спрямо момиченцета от малкия град. Те в по-голяма степен преценяват, че са интересни, послушни, мълчаливи, добри и весели. При момченцата обаче картината е обратна: софийските момченца се самооценяват доста по-ниско от момченцата от гр. Елена по характеристиките интересен, послушен, смел, силен, весел и красив. Позициите при "добър" са изравнени, само при "подвижен" и "мълчалив" самооценката им е по-висока.

Интересна картина се получи: момиченцата от София са с по-висока самооценка от момиченцата от гр. Елена, а момченцата от гр. Елена са с по-висока самооценка от момченцата от София. Май най-големи комплексари са софийските момченца - интересен резултат, който вероятно има своите културологични обяснения.

Ако преценим общия среден бал на цялостната самооценка на децата, се получава следната картина:

ЛЕГЕНДА

Стръмна е планината, която трябва да извървяват софийските момченца, за да придобият подобаващо самочувствие и висока самооценка.

Когато център на изследователския интерес е естетическото развитие в детската възраст, безусловно следва да се обърне допълнително внимание на това, в каква посока биха искали да се развиват децата.

К. Роджерс (както и Стефънсон, разработил по концепцията на Роджърс методиката Q-сортировка) въвеждат дименсията "Идеално аз" главно за да установят различията й с "Аз реално", като резултатът се използва за диагностициране на психологическа адаптираност - предполага се, че колкото по-големи са различията между двете измервания, толкова по-ниски са възможностите за психологическо адаптиране със средата. Аз използвам методиката Q-сортировка в друг "прочит". Позволявам си тази "волност", водена от конкретната ми изследователска задача.

Вторият аспект на аз-образа - "КАКЪВ ИСКАМ ДА БЪДА" е нещо като про-образ на бъдещия естетически идеал, поради което представлява и допълнителен интерес тук.

Какъв искам да бъда - ето какви резултати се получиха при шестгодишните деца:

ЛЕГЕНДА

1. Красив - 1,32
2. Добър - 1,45
3. Весел - 1,47
4. Смел - 1,67
5. Послушен - 1,7
6. Силен - 1,7
7. Подвижен - 1,7
8. Интересен - 1,85
9. Мълчалив - 3,45

Като се изключи двойката с неясен ценностен знак "мълчалив - приказлив", всички останали характеристики са в суперлативна форма - "Искам да съм много...". И все пак - подредбата се вижда от графиката - красив, добър, весел - това е първата тройка. Доста назад спрямо реалния аз-образ е отишло послушанието.

Да си призная, именно този вълнуващ резултат се опитах да вложа в заглавието на книгата. Идеалът (ако може така да се каже) за това, какви биха искали да бъдат шестгодишните деца, е същата онази калокагатия, към която са се стремяли древните гърци - красиви и добри!

Какви са разликите реален-желан аз-образ, или какъв е "индексът на развитието" в детските мечти? Най-значителни са пожеланията относно красотата - с 0,43 пункта се отличава тази характеристика при желания спрямо реалния аз-образ. Следва блокът "подвижен - добър - весел - интересен" с разлика 0,30-0,35. Най-скромни са мечтите относно послушанието - само 0,15.

Сравнението по групи на идеалния аз-образ е следното:

ЛЕГЕНДА

Както нагледно се вижда от горната графика, най-блестящ е желаният аз-образ на момиченцата от София, следват момиченцата от малкия град и момченца от София. "Най-скромни" в желанията си са момченцата от провинцията.

А разликата реален - желан аз-образ е най-голям за момчетата от София - 0,38, следват момичета от София - 0,33. Ниски са разликите за малкия град - 0,12 за момчетата и само 0,05 за момичетата. Ако тук приложа "прочита" на К. Роджерс, бих могла да кажа, че психически най-адаптивни са момиченцата от малкия град само с 0,05 разлика реално - желано аз, а най-неадаптивни - момченцата от София - с разлика 0,38. Децата от гр. Елена са значително по-адаптивни (обща разлика реален - желан образ 0,17) от децата от София (с разлика 0,71 или четири пъти повече) - отново интересен резултат.

При про-естетическия прочит на резултатите може да се отбележи, че децата от София растат със значително по-висок индекс за желано развитие, с повече мечти и стремежи спрямо децата от малкия град.

Желаният аз-образ на шестгодишните през 1997 г. е следният:

ЛЕГЕНДА

1. Красив
2. Послушен
3. Добър
4. Смел
5. Весел
6. Интересен
7. Мълчалив - приказлив

Според резултатите послушанието е отишло по-напред в идеалния аз-образ на шестгодишните (1997). Иначе красотата, добротата отново са във водещите ценности.

Естетическите нагласи на шестгодишните

Ако за резултатите, изложени дотук, мога да кажа, че в един или друг план са застъпени в специализираната литература, материята, към която пристъпвам сега, е в значителна степен неизследвана, особено що се отнася до конкретен емпиричен материал. Каква е "действащата", всекидневна нагласа на децата за това, кое е красиво или грозно, смешно или тъжно в техния свят?

За постигане на максимална достоверност в тази деликатна и трудна за емпирично изследване сфера, избрах най-гъвкавата методика - полусвободно интервю. В свободен разговор, след като предразположи и спечели доверието на детето, изследователят в подходяща форма му предлага да изброи някои красиви неща, грозни, смешни и тъжни и дословно записва отговора на детето, като отбелязва някои допълнителни обстоятелства - желание на детето за отговор, дали се затруднява, неговото изразено емоционално отношение и пр.

В хода на изложението, освен обобщение на получените и групирани отговори, ще прилагам и дословните отговори на децата, за да се улови, поне малко, атмосферата на детския свят, на детското светочувство и светоглед. Ще започна с отговорите на две деца по всички категории, за да се почувства нагласата като цяло, а след това ще мина към резултатите по всяка естетическа категория.

Да започна с представяне на резултатите по естетически категории.

Красивото

Какво е красиво за шестгодишните деца? Долната графика дава недвусмислена представа за това:

ЛЕГЕНДА

1. Природа, природни обекти - 170,4 %
2. Предмети - 17 %
3. Конкретни дейности - 10,5 %
4. Персонажи от приказките - 5 %
5. Празници - 2,7 %
6. Външни човешки характеристики - 2,7 %
7. Качества, свързани с общуване - 2,7 %

Ако има резултат, който да не съм очаквала, то е именно този. Графиката категорично показва тоталното присъствие на природата в детската представа за красиво - според резултатите всяко дете е посочило средно около два красиви природни обекта, а малко повече от половината деца са добавили още един отговор от друга сфера.

Каква е тази толкова чудесна природа, за която говорят шестгодишните?

В рамките на общата сфера "природа" в отговорите на децата съотношението растителен - животински свят е 4:1 в полза на растителния. А ето и по-детайлно пропорциите в рамките на "растителните" отговори и отговорите за животни:

ЛЕГЕНДА

1. Цветя - 66,0 %
2. Друга растителност - 27,9 %
3. Общо природа - 27,9 %
4. Реки, планини и пр. - 10,2 %
5. Небесни и космически обекти - 5,1 %
6. Животни - диви и питомни - 13 %
7. Птици - 7,5 %
8. Общо животните - 2,7 %

Цветята безусловно заемат водеща позиция в детските отговори. Може да се говори за засилена знаковост в детската представа за красиво - цветето има висока знакова натовареност, то е символ на красотата изобщо. Повечето деца в тази група (75 %) дават обобщен отговор: Красиви неща? Ами цветята са много красиви (или "цветенцата"). Останалите посочват конкретно цвете - лале, лалето, розата, кокиченцето и пр. Подобни конкретизации се срещат по-често в отговорите на момченцата - около 1/3 от отговорите им са конкретни, докато при момиченцата те са около 1/6.

Под кодировката "друга растителност" се крият отговори като: дърветата, борчетата, елхата, тревата, гората, плодовете и пр. - такъв отговор дава всяко трето дете.

Има единични посочвания за годишни сезони - есента, пролетта, тази пролет.

Светът на животните присъства в детската представа за красиво общо с около 20 % отговори, като обикновено те се назовават в умалителна форма като нещо много умилително и добро: зайчето, зайче, катеричка, лисичка, пеперудките, котенцата, кученцата, рибки.

Отговорите на момичетата са по-знакови, могат да се свържат с модел от приказките, докато при момчетата се срещат и по-необичайни животни - зебрите, лъва и пр.

На второ място в детската представа за красиво се нарежда предметният свят - средно всяко четвърто дете включва в отговора си един или друг предмет. Най-често това са играчките - по-често обобщено назовани - "играчките", но се срещат и конкретни отговори - количките, кукла, кукла с коронка и пр. Следват "момчешки" отговори - шарените коли, превозните средства, стените с лилав и бежов цвят.

Групата "конкретни хора" включва отговори като "Майката е много красива", "Децата са красиви", "Хората, които са облечени хубаво", "Красиви са бебетата". Едно момиченце от София отговори категорично: "Красиви неща? Ами аз съм много красива!"

Резултатите от изследването през 1997 г. потвърди общата картина на представите на шестгодишните за красивото. Сравнителният анализ показва известни разлики по оста конкретно-общо. През 1997 г. децата по-често от връстниците им преди седем години посочват конкретни обекти. Например в категорията цветя по-голяма част от тях назовават конкретно цвете - кокичето, розата - червена и жълта; цвете; цветенце и пр. Много по-малко са обобщаващи отговори като: "Природата е красива". Съотношението между групите обекти при двете изследвания в общи линии съвпадат.

Разликите в отговорите между момиченцата и момченцата при категорията красиво не са значителни, но все пак ги има. Момченцата по-често от момиченцата посочват животните като нещо красиво - това се проявява и при десетгодишните. Могат да се изкажат различни предположения за обяснение - например по-голяма ранимост, чувствителност на момчетата, по-чести затруднения в процеса на социализация. Доколкото животните са добър "помощник" в социализацията, те са отдушник, приятел, същество, което можеш да ръководиш и да повишаваш самочувствието си, момченцата ги харесват и обичат повече. Този резултат "се връзва" с по-ниските стойности при аз-образа на момченцата.

Момичетата в по-голяма степен включват играчките в своите отговори. И нещо, което е важно и ще го срещнем и в другите възрастови групи - те много по-често включват заобикалящите ги близки и по-далечни хора в отговорите си. Тъй като, както ще видим в следващите групи, насочването на детския интерес към човешките взаимоотношения е етап в културното им развитие, можем да предположим, че и при шестгодишните момиченцата вече са с малка стъпчица напред в това отношение. Заедно с това при естетическите нагласи се очертава обща тенденция - момичетата по принцип се вълнуват повече от човешките взаимоотношения и ги включват повече в отговорите си за красиво. Това потвърждава изводите на много изследователи, че момичетата/жените в по-голяма степен се вълнуват от ценности, свързани с общуването, развиват у себе си качества в тази насока, усвояват роли, обвързани с грижа за другите (Ийгли 1987). Те ще поддържат топлината на домашното огнище и се подготвят за това от ранна възраст - от изследването можем да направим и този извод. Докато при момчетата има по-ясно изразена насоченост към "широкия свят" - като красиви неща те посочват също чистия въздух, музеите, хубавите картини, къщи, стаи. А ето и един отговор на момченце от София, който е извън средно-аритметичните резултати и показва относителността на нещата: "Красиво е да те обичат хората". Сферата на човешките отношения става доминираща в съдържанието на категорията красиво чак при 17-годишните.

Околната среда, начинът на живот оказват значително влияние върху формиращите се модели за естетическо. Резултатите очертават различия в отговорите на децата от София и от малкия град. Децата от София посочват природата като нещо красиво два пъти по-често от децата от гр. Елена. Но пък животните присъстват в представата за красиво три пъти по-често там, отколкото в София. Този интересен резултат идва да покаже, че при шестгодишните природата вече се чувства като нещо различно от непосредствения им всекидневен живот и носи определена знакова натовареност. Безусловно животът на децата от малкия град в по-голяма степен е "потопен" в природата спрямо растящите сред зидове деца от София. Поради това природата по-рано се осъзнава и отделя като обект за специално възхищение от децата в столицата.

Докато с животните положението е различно - в днешните "урбанизирани" общи културни модели животните - диви и питомни, стопански - не носят вече знаковостта на традиционния културен модел (да си спомним в народните песни, общо във фолклора колко често се среща сравняване по красота с животно, натоварено със знаков смисъл). В малкия град вероятно това все още е по-живо, отколкото в големия. А и децата в него имат пред себе си "оригинала", докато софийските деца са виждали живи животни на картинка по-често, отколкото наживо.

Друга значителна разлика, която се проявява модифицирано и в следващите възрастови групи, е по-значителната предметна насоченост на категорията красиво при децата от малкото градче. Според резултатите предметите - включително и играчките - се посочват като нещо красиво само от децата от гр. Елена - в процентно изражение това са 49,5 % от отговорите им. В отговорите на софийските деца посочвания на предмети въобще липсват. Този резултат може да се свърже с тяхната по-висока психологическа адаптируемост, според съотнасянето реален-идеален Аз.

Грозното

Докато при посочване на красиви неща децата не срещаха затруднения и отговаряха с желание, при молбата да посочат нещо, което намират за грозно, те като правило доста време се чудеха какво да отговорят. Това може да се проследи и в количеството и богатството на отговорите им. Ако при категорията "красиво" се падат средно по 3,3 отговора на дете, при категорията "грозно" те са едва 1,5. Като към това добавим и знаменателния факт, че 15 % от децата категорично отсичаха "Няма грозни неща", въпреки че усещаха, че това не е желателен отговор за интервюиращия, може да се заключи, че шестгодишните имат по-развити сетива за красотата, отколкото за грозните неща в света около тях. Да припомня - от резултатите за ценностната им ориентация на второ място излиза ценността "Красота - около теб всичко да бъде красиво - книжки...".

Детският свят е свят оптимистичен и красив.

Но все пак грозното присъства в света на шестгодишните. Ето разпределението на техните отговори:

ЛЕГЕНДА

1. Външни отрицателни характеристики на обектите - 35 %
2. Предмети от бита - 20 %
3. Отрицателни явления в животинския и растителен свят - 22,5 %
4. Няма грозни неща - 15 %
5. Конкретни лица - 7,5 %
6. Персонажи от приказките -7,5 %
7. Негативни човешки качества и посъпки - 9 %
8. Друго - 25 %

Най-често естетическите нагласи на децата за грозното се свързват с мръсни, счупени, разхвърляни вещи: калта; калта по улиците; когато е мръсно вкъщи; въглищата; комините, когато ги чистят; мръсните деца; мръсните кукли; мръсотията; праха; пръстта; пушека от колата; разхвърляната ми стая; счупената кукла; счупените играчки; черния цвят и пр.

Категорията грозно при шестгодишните подчертано се свързва с такава външна характеристика на обектите, като мръсното и мръсотията.

Природата се появява тук в два варианта - в еколого-защитен вариант и като конкретни животни. Ето някои от детските отговори: Грозно е когато увяхнат цветята; повяхналото цвете. Като грозни животни децата посочват: вълка, гъсениците, жабата, змията, мечката, червейчетата и пр.

Също така доста отговори са свързани с персонажи от вълшебните приказки: грозни са вещиците; чудовищата; змеят; ламята.

При негативните човешки качества и постъпки сме класирали отговори като: непослушност; да не помагам на мама; да не слушам възрастните; когато не съм послушен и пр.

Като се сравнят тези резултати с данните, получени от второто изследване, може да се установи, че се потвърждава картината, получена през 1989 г. Различията са в детайлите. Преди всичко нараснал е процентът на отговорите "Няма грозни неща" - т.е. децата от 1997 г. по-активно се стараят да гледат на света през розови очила.

През 1997 г. обаче се появяват и отговори от категория, която в първото изследване липсваше: "Грозни са циганите". Процентът не е малък - така отговарят 8,2 % от децата. Това новообразование, ако очертава тенденция на развитие, не е радващо. Етническите предразсъдъци и нетърпимост нарастват и сред най-малките.

Малко повече през 1997 г. са отговорите, визиращи човешки постъпки (12,2 %), но като общо съотношение картината се запазва.

Няма ясно изразени разлики между отговорите на момичетата и момчетата.

Различия се появяват, когато сравним отговорите на децата от София и от гр. Елена.

Всъщност всички отговори "Няма грозни неща" се дават от деца от София. Също така те по-често включват в отговорите си персонажи от приказките - вещиците, чудовищата, злата мащеха, Баба Яга и пр. Главно при тях се срещат и отговори от социалната сфера - войната е грозно нещо; когато има война; да се убиват хората и пр. В отговорите на децата от малкия град природата и животните присъстват общо два пъти повече - тук са вълкът; гъсеницата; жаба; змия; повяхналото цвете; а също и парадоксалното "Грозно е, когато художникът е нарисувал през зимата разцъфнало дърво". Децата от гр. Елена по-често посочват като грозни и ситуации от своето ежедневие, свързани с морално съждение: грозно е да не помагам на мама; когато не съм послушен; когато децата ти се подиграват; да стоиш затворен в стаята.

Общо категорията "грозно" при децата от малкия град има по-непосредствено-реалистичен характер, тя в по-голяма степен е свързана с тяхното ежедневие и бит, с нарушаването на морални норми. За децата от София грозното има в по-голяма степен знаково общ, външен характер.

Смешното

Естетическите нагласи на шестгодишните деца за смешно изглежда така:

ЛЕГЕНДА

1. Циркът, клоуните - 71,8 %
2. Смешни ситуации от живота - 33,3 %
3. Герои от приказките - 22,9 %
4. Смешките, вицовете - 20,5 %
5. Различни животни - 18 %

Смешното при шестгодишните най-пряко се свързва с цирка и клоуните - т.е. с подчертано знаковите персонажи - носители на смешното. Следват смешните ситуации от живота, след които отново персонифицираното смешно в художествени герои и в жанр от всекидневната култура, чиято задача е да разсмива: смешките и вицовете.

Данните от 1997 г. потвърждават знаковия характер на смешното при шестгодишните - отново отговори от рода на "Смешни са клоуните; или циркът..." са най-много.

И тук, както при категорията красиво, има известно нарастване на броя отговори, свързани с конкретни ситуации - напр. "Смешно е например като се люлях, под мен имаше грозде и аз си хапвах" и пр. Като интересен щрих може да се отбележи, че при няколко деца отговорите при смешно и при грозно съвпадаха - "глупакът" е сочен и като смешен, и като тъжен; "прасето" - също и пр. Подобно обединяване на противоположностите би трябвало да се появява далеч по-късно (да припомня - Лосев го определя като трети етап в развитието на категорията прекрасно в Древна Гърция).

Разлики в отговорите на момичетата и момчетата почти няма. Значими различия не се отбелязват и между децата от София и малкия град. Дотук това е най-компактната категория. Езикът на смеха май е най-универсален, смешните персонажи и случки са сходни за децата от големия и от малкия град, за момченца и момиченца.

Тъжното

Ето как се разпределят отговорите на децата на въпроса кои са тъжните неща, според тях:

ЛЕГЕНДА

1. Различни форми на психичен дискомфорт, страдание или тормоз - 40 %
2. Смърт, трагична случка - 38,6 %
3. Физическо насилие - 31,7 %
4. Загуба на предмети - 21,1 %
5. Ситуации, свързани с природата - 8,5 %

Почти всяко второ дете в отговорите си отбелязва някаква ситуация от своето ежедневие, която според него е тъжна: Когато не ме пускат да изляза и ме наказват вкъщи; Когато баба ти обещае да идеш на вилата, но е студено и ти е тъжно; Когато децата белят семки и не ми дават; Когато мама и татко ме карат да плувам; Да те мразят; Когато ти се подиграват; Когато се разделям с мама; Когато те разсърдят; Когато ми се карат; Татко да бъде войник; Кака когато ме бие и дразни; Да съм сам; Когато съм сам и пр.

Смъртта децата свързват обикновено със загубата на баба и дядо. Отговорите показват, че смъртта е нещо от живота, което присъства в детския свят, те мислят за него и го категоризират естетически.

Към клас "Загуба на предмети" съм включила отговори като: Ако ми няма камиончето; Да ми вземат играчките; Да ми вземат нещо; Когато Миглена ми взема играчките; Когато колелото ми е счупено; Че се разделям с куклите; Когато искам да си обуя обувките, които мама е изпрала и пр.

Природата присъства като тъжен елемент в детския свят със сезоните, през които растенията видимо умират - зимата и есента. Ето как формулират отговорите си децата: Тъжно е, когато клоните са голи; Когато дойде есента и падат листата; През зимата клоните са голи; Когато няма цветя; Лалетата, когато не са разцъфнали и пр. Тук се включва и страдание и тормоз на животни, например: Да се бие кученце; Да ми избягат котета.

Основна особеност на категорията "Тъжно" в светочувството на шестгодишното е най-тясната й обвързаност с всекидневния живот на децата. Не е така при другите категории - особено при "красиво" и "смешно" - при тях обектите като правило имат знаков, символен характер. Тук почти всички отговори представят ситуации, които лично са изживяни и изболяни.

Класиралия се на първо място психичен дискомфорт е породен от ситуации, които в по-голямата си част са обвързани с общуването. Не трябва да забравяме колко чувствителни и раними са децата колко важно място заема усещането за сигурност и топлота на тази възраст.

И при категорията "тъжно" при второто изследване се повтаря картината и съотношенията, описани по-горе. Съдържанието вътре в групите обаче е нюансирано с "актуални" случки - напр. нараснали са отговорите, свързани със "социално зло" като кражбите - тъжно е да ти откраднат колата; да ти вземат нещо от къщи; да ти откраднат маратонките и пр. Повече са и детските страдания от това, че "си си харесал нещо, а не ти го купуват". Нараснал е и броят на отговорите, визиращи емоциите, последващи от тъжното - сълзи; да плачеш; да ти е тъжно.

Ето някои разлики в отговорите на момчетата и момичетата: момчетата са по-чувствителни към тормоз или загуба на животни. Те по-често от момичетата включват природата като нещо, което може да поражда тъга.

Налице са и ясно очертаващи се разлики в отговорите на децата от София и от гр. Елена. По-предметната насоченост на децата от малкия град, която отбелязах при категорията красиво, и тук се проявява. Повечето отговори, свързани със загуба на предмети като нещо тъжно, идват от децата от гр. Елена.

Децата от малкия град по-често дават и отговори, свързани с физическото насилие като нещо тъжно. По-присърце приемат и картината на видимо заспиващата природа през есента и зимата. Децата от София обаче по-често споменават смъртта. Те са и по-чувствителни към измъчването на животни.

Възможно обяснение на тези разлики е феноменът, който "улових" при ценностната ориентация, аз-образа, както и при другите естетически категории: децата от малкия град са по-земни, отговорите им са по-непосредствено конкретни, докато представата за тъжно на софийските деца има по-абстрактно-общ, знаков характер.

Любими неща

Въпросът за любимите неща, така общо поставен, предполага една широка палитра, от която да се избира. Децата спонтанно трябва да изберат 2-3 неща от различни категории: хора, които обичат и които се грижат за тях, много привлекателните игри, играчки, които са много ценни за тях, любими храни, животните, които са много мили, природата, посочвана от тях като красива и пр. В този смисъл резултатите следва да се използват не толкова в буквален план - например видите ли, децата обичат повече бонбони от играта, играчките от близките хора. Интерпретацията би следвало да е по-скоро като контрола доколко децата могат да отделят красивото от любимото, любимото - от желаното.

Като свои най-любими неща шестгодишните деца посочват:

ЛЕГЕНДА

1. Играчки - 46,2 %
2. Близки хора - 43,6 %
3. Различни храни - 35,9 %
4. Играта - 28 %
5. Животни - 25,6 %
6. Природата - 13 %

Природата, поставяна при категорията красиво безапелационно на първо място, тук отива накрая с 13 % посочвания. Подобни размествания има и при другите класове обекти.

Може да се направи заключение, че децата разграничават красиво от любимо, едни обекти се изтъкват като красиви, други като любими. Налице е определена зрялост на естетическото им светочувство.

Разполагането на играчките преди близките хора, на различните храни преди играта, на животните пред природата изобщо може да се обясни с това, че конкретни предмети се отделят, разпознават, посочват като любими по-лесно и бързо отколкото човешките взаимоотношения, дейности, процеси, по-общи категории.

Ето как децата формулират пристрастието си към играчките: Любими неща? - акордеон; електрическо влакче; играчките строител; когато спя с мечо; колелата; колите; куклата; музикалните играчки; не се сърди човече; ходещите кукли; танка; свирки и пр.

Играта е представена с отговори като: да играя навън с другарчетата си; да играя на учителки; да си играя на доктори; с колички; да скачам на ластик; да тичам и пр.

Като любими близки хора се посочват най-често майката, таткото, бабата.

Любимите храни - това са: банани; дини; дъвка; круши; мед; плодове; сладко от ягоди; сладолед; торта; шоколад; ягодки - все сладки неща.

Животните, които се посочват най-често като любими са птичките, кончето, кучето, малките котенца, малките зайчета, петлетата, пиленцата. А природните обекти - това са пролетта, цветята, дърветата, морето, реката и пр.

В отговорите не шестгодишните през 1997 отново на първо място са играчките; почти поравно са посочванията на близки хора и домашни любимци - срещат се напр. такива отговори като: "Любими са ми майка и куче". Прави впечатление почти пълната липса на посочвания на любими храни - само няколко отговора, свързани със сладоледа. Няма я онази богата палитра от лакомства, описвана от шестгодишните през 1989 г. Всъщност 1997 г. бе една доста гладна година, магазините бяха празни, хората нямаха пари, вихреше се инфлацията...

Разликите в отговорите между момчетата и момичетата не са значителни.

При сравнение на резултатите между София и малкия град се забелязва, че:

В малкия град играчките убедително са на първо място, докато за София те са четири пъти по-малко и са далеч назад в класацията за София. Подобна е и картината с храните - в Елена тя излиза на второ място, докато в отговорите от София това почти липсва.

Затова пък водеща за София е играта - докато децата от малкия град изобщо не я посочват като любима! (Какво нещо са средно-аритметичните данни.) Може би в малкия град игрите на воля са нещо толкова естествено, че не се осъзнават, което не може да се каже за София. Или - софийските деца са малко по-напред и са в състояние да формулират по-лесно не само предмети, а и дейности като любими. В малкия град са повече посочванията и за любими стопански животни - козичката, овчицата и пр.

Игрите и свързаните с тях играчки, значимите други - най-близките хора от детското обкръжение, вкусните храни, животните и природата - това е привлекателният детски свят. По-натам ще видим как се променя той с възрастта.

Желани неща

Има ли разлика любимо - желано в представите на шестгодишните деца? Ще разберем това като сравним горните резултати с резултатите от въпроса "Представи си, че тук изведнъж се появи една вълшебница, която обещава да изпълни твое желание. Какво би си пожелал?" Ето какво си пожелаха децата:

ЛЕГЕНДА

1. Конкретна играчка, предмет - 131,5 %
2. Усъвършенстване в различни дейности - 36,8 %
3. Любими животни - 28,6 %

Децата отговаряха с голямо желание на този "вълшебен" въпрос. Ето някои от отговорите им, класирани впоследствие в няколко категории:

• Играчки и други предмети: Едно моторче да ми даде; влакче за мен; да донесе въртележка; количка; корабче; корабче с котва; състезателна кола; да имам злато; да съм богата; да имам красиви дрехи; книжка с картинки; красива рокля и обувки; да имам вълшебен пръстен; да имам принц; хубав замък; да построи един дворец - аз ще живея в него и пр.

• Субектни качества, усъвършенстване в различни дейности: по-хубаво да рисувам, да свиря на пиано; да мога да пея; да се оженя; да ме направи войник; да ме направи ученик; да ми донесе радост; да слушам учителката в училище; да бъда много красива; да бъда принцеса, да се превръщам на каквото си поискам.

• Желани животни: да ми донесе едно кученце; коте; да си имам папагал; за рождения ден да ми донесе кученце; да донесе акула; да имам много пеперуди; да ми донесе кон; да ми донесе магаре; да имам един кафез с птици. Акула, кон, магаре, кафез с птици - тези по-необичайни и различни от животните, сочени при категорията красиво, отново показват различаване красиво-любимо-желано.

Ситуативният въпрос "Ако изведнъж се появи вълшебница и обещае да изпълни твое желание, какво би си пожелал?", който провокираше добре децата преди години, през 1997 г. не се оказа особено действен. Много от децата просто не си пожелаваха нищо. Почти липсват "субектните" отговори; в отговорите, ако ги има, се чувства някакво преиграване, мегаломанска жилка - напр. казва се не "Бих си пожелал сладолед", а "Ще си поискам всичкия сладолед, да го изям през лятото", или не някоя играчка, а "много кашони с играчки", "всички Барбита". Когато нещо липсва, желанието да го имаш се усилва и придобива подобни размери. Едно дете си пожела следното: "Да отида при Бог, да му казвам хубави неща. Искам цяла България да е моя и (защо мислите) - да казвам на кучетата какво да правят!"

Тук разликите момчета - момичета са по-ясни. Момчетата три пъти по-често от момичетата искат от вълшебницата да им донесе някакво животно - потвърждава се пиететът на момченцата към животните. Момиченцата много повече от момченцата си пожелават неща, свързани с личностно развитие и усъвършенстване - да стана по-добра; да свиря на пиано; да слушам учителката; да имам повече приятелчета; да съм красива. Дали това не са елементи от формиране на бъдещия идеал - тази основна категория в естетиката? Ако сравня тези резултати с данните от следващите възрастови групи, мога да предположа, че момиченцата вече са малко по-напред и стъпват на следващото стъпало в общо-личностното и естетическото си развитие.

Сравнението на данните голям-малък град потвърждават вече очерталите се различия - играчките се посочват пет пъти повече в малкия град; вълшебните неща идват главно от отговорите на софийските деца (шест пъти повече спрямо отговорите от Елена).

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2006
Мария Вълкова. Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството). Варна: LiterNet, 2006