ПРЕДГОВОР

Мария Вълкова

web | Чувството за създаване

Образува се нова цивилизация. Но къде е нашето място в нея?
Не означават ли днешните технологични промени и дълбоки социални сътресения:
край на приятелството, любовта, чувството за отговорност,
общността и грижата за ближния? Електронните чудеса на бъдещето
няма ли да направят човешките отношения още
по-изпразнени от съдържание и още по-отчуждени?
Алвин Тофлър

Въпросите, които задава Алвин Тофлър, засягат най-дълбоката същност на човека в съвременния свят, произтичат от промените и посоката в развитието на съвременната култура - промени толкова фундаментални, че изглежда наистина полагат началото на нова цивилизация. Те оказват влияние върху всички сфери на живота, усещат се на всички равнища - от най-общите закономерности до проблемите на всекидневния бит. Това обяснява повишения интерес на всички обществени и хуманитарни науки в последните десетилетия към културата и културното развитие.

Съществуват различни теоретични подходи към културата - всеки със своите основания, възможности за изследване и обхват. Ако като класификационен принцип на определенията за културата използваме най-общата структура на човешката жизнедейност - "субект - дейност - резултат", то биха се получили три основни методологични постановки: културата като резултат от човешката жизнедейност; културата като човешка дейност; културата като развитие на човека. В първа глава разглеждам предимствата, които дава последният, т.нар. субектен подход при изследване на съвременните културни процеси. Струва ми се, че в теоретичната културологична мисъл този подход е недостатъчно разгърнат. Доколкото ядрото при него е човешкото развитие с акцент върху съзидателната човешка същност, смятам, че за постигане на по-добър резултат би трябвало към усилията на философи и културолози да се добавят и изследвания от сферата на психологията, социалната психология, социологията и пр. - както се казва, да се подходи комплексно.

В книгата разглеждам някои особено ценни идеи и анализи на класици-психолози, които според мен най-пряко подпомагат изследването на културата през субектния подход. Смятам, че те го обогатяват, придават му дълбочина и го приземяват, дават му конкретен инструментариум и разкриват нови хоризонти пред субектното разглеждане на културата.

В трета глава представям тезата на Алфред Адлер за човека като единно, неделимо, самосъгласуващо се цяло, чийто живот е в много по-голяма степен телеологично, а не причинно обусловен. Адлер разглежда човешкия живот като целенасочен стремеж за постигане на съвършенство.

Следвайки логиката на телеологичността, Адлер изказва една идея, която звучи твърде съвременно - човешкият живот се детерминира по-скоро от бъдещето, отколкото от миналото. Целите, които очакваме да реализираме в бъдеще, влияят върху организацията на живота ни днес в по-голяма степен, отколкото миналите ни преживявания. Ако този нов начин на мислене се овладее от новите хора, ако те овладеят способността за самопознание, "се разкрива възможност да израсне поколение, което знае как да стане господар на собствената си съдба" - смята той (Адлер 1995а: 175). Концепцията на Адлер за творческия Аз също бих отнесла пряко към субектното разглеждане на културата.

Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че всяка от идеите на К. Г. Юнг има отношение към културата. В главата, посветена на Юнг, се ограничавам с кратко представяне на онези от тях, които, според мен, се съотнасят по-пряко към субектния подход. Теорията на автора за развитие на личността като индивидуация/трансценденция очертава механизми на развитие и проявление на личността, които могат да обогатят и задълбочат вижданията за културното развитие на личността. Цел на индивидуацията е самоопознаване, разширяване на Аза, хармонизиране и взаимно балансиране на всички основни личностни структури. Личностното развитие според Юнг е вътрешно детерминирано. Тласъкът за развитие, както и основните етапи в това развитие, идват отвътре. Стремежът към развитие е вложен във всеки от нас, като някои архетипове имат най-пряко отношение към телеологичността в личностното развитие. Човек е свободен да се развива в желана насока - архетиповите модели задават само формата, а конкретното съдържание зависи от много фактори, включително и от свободната воля на индивида. Вярно е, че Юнг не говори за съзидателния характер на човешката природа - може би косвено това се подразбира при стремежа за самореализация, който естествено следва след себепознанието при индивидуацията.

В творчеството на Ерих Фром, чието име се свързва с хуманистичното направление в психологията, се засягат проблеми с най-пряко отношение към субектния подход. Той обосновава важността на социалните и социокултурни фактори при формирането на личността, разглежда културно-историческото развитие на човешката индивидуалност в зависимост от социално-икономическите условия през вековете и извежда тезата за постепенно разширяване границите на свободата и автономността на личността, особено в индустриалното общество. Авторът развива тезата, че нарастването на индивидуалната свобода в индустриалното общество е свързана със загубване чувството за безопасност и принадлежност към общност като очертава основни механизми за бягство от свободата. Фром разглежда характеристиките на позитивната свобода като единствено конструктивен начин за решаване дихотомията свобода-безопасност. Той определя два основни модуса на човешки живот и жизнедейност - притежателен и битиен. Битийният модус е модусът на развитието, той означава разгръщане на същностните човешки сили. В главата, посветена на Е. Фром, се разглеждат основните особености на личностното развитие: активност, реалистичност, спонтанност на чувства, мисли и желания, способност за споделяне, солидарност с другите, радост от самия акт на активност, готовност да избереш несигурността в името на развитието.

Постиженията на Е. Ериксън, които много ползотворно могат да се интерпретират в културологичен субектен прочит, са значителни, доколкото той изгражда цялостна теория за развитието на личността, акцентът при която е, както той го определя, върху развитието на его-идентичността. Ако проследим обаче смисловите акценти от последователните етапи в личностното развитие по Ериксън, ще установим, че те звучат "твърде субектно": доверие, автономност, инициативност, трудолюбие, цялостна его-идентичност, продуктивност. Това ми даде основание да разгледам по-подробно всеки от етапите.

Когато разглежда четвъртия период в личностното развитие - възрастта между 6-12 г., Ериксън определя като най-важна особеност стремежа на детето "да учи бързо и жадно". На тази възраст то с удоволствие поема задължения, усвоява технологии на "правене" на неща, взаимодейства с другите, настроено е да споделя съвместна работа, конструира и планира, способностите и инициативата му растат. С една дума, детето усвоява способността да бъде деятел, да съзидава. Този стремеж, това чувство Ериксън нарича чувството за създаване. "Без него дори и най-добре обученото дете много скоро започва да действа като експлоатирано" (Ериксън 1996: 166). Създаването - съзиданието - деятелната човешка същност: струва ми се, че именно това е ядрото на личностното развитие. Поради това си позволих да изведа като заглавие на цялата книга тази фраза на Ериксън: ЧУВСТВОТО ЗА СЪЗДАВАНЕ. (На едно място в текста той дори назовава периода така - "Период на развитие на чувството за създаване".)

Ейбрахам Маслоу е сред малкото психолози, чиито теоретични идеи днес се използват в най-разнообразни сфери от социалния живот - от образование и здравеопазване до управление на човешките ресурси и мениджмънт. Главната причина за това - освен, разбира се, изключителните достоинства на теорията му - според мен се крие в способността на Маслоу да почувства движението на световната цивилизация по посока на нов тип общество, с нови ценности и основни промени във всички сфери на човешката жизнедейност и да създаде теория за главния герой в това ново общество, свободно сърфиращ върху "третата вълна" на Тофлър.

В главата, посветена на Маслоу, разглеждам някои негови идеи, които са от особена полза за субектния подход: холистичното отношение към човешката психика; положителният модел на човека и неговия опит, който изгражда авторът; човешката природа се разглежда като по принцип добра и позитивна - негативните черти, които индивидът може да развие впоследствие, са резултат от фрустрирани потребности, вродени дефекти, неблагополучия във възпитанието, социализационни процеси; творчеството като универсална характеристика на човешката природа: всеки човек се ражда със спонтанна способност за творчество, която може да се проявява във всяка човешка дейност и ситуация. При повечето хора обаче тази способност се губи поради социализация и акултурация; в центъра на изследователския интерес на психологията Маслоу поставя психичното здраве, като акцентът в изследванията е върху позитивните проявления на човешката природа - радост от живота, себеактуализация, любов, творчество. Самоусъвършенстването и развитието се разглеждат като централни тенденции в човешкия живот. По-подробно се спирам върху теорията на Маслоу за себеактуализацията и най-характерните черти на себеактуализиращите се хора.

Процес, развитие, ставане - това е основната терминология, с която борави феноменологът хуманист Карл Роджърс. Най-същностна, основна характеристика на човека в концепцията за личността на Роджърс е непрекъснатото движение, ставане, развитие, промяна, активност - по определение субектна характеристика. Подобна е и посоката на човешкото развитие: "Най-точно тази посока би могла да се определи така: позитивна, конструктивна, насочена към себеактуализация, зрелост, социалност" (Роджърс 1994: 68). В главата, посветена на К. Роджърс, разглеждам неговите идеи, свързани със себеосъществяването; с позитивната, разумна, хармонична човешка природа; с тенденцията към актуализация като водещ принцип в човешкия живот - тя е главният мотивационен конструкт, обединяващ човешките потребности, мотиви, интереси, стремежът към себеактуализация е централен енергетичен източник за човешкото поведение и целеполагане. Представям и най-важните предпоставки за пълноценна себеактуализация, така както ги разглежда авторът, както и особеностите на пълноценно функциониращия човек.

В заключителната глава е направен опит да се приложат някои от изложените идеи към конкретен културологичен проблем. По-конкретно използвам тезата на Юнг за индивидуацията при разглеждане на възможните опасности за националната ни културна идентичност при влизането в ЕС, а също така архетиповия модел "сирак" за обясняване важни особености на водещи културни модели в съвременния живот.

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.02.2005
Мария Вълкова. Чувството за създаване. Варна: LiterNet, 2005.