Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СКРЪБНА ГОДИШНИНА
web | Нека
да е лято
То е миг на върховна почит...
Блед критик мята бяла туника
връз печалния дух, заточен
между ивата и мравуняка.
Слушат тия две сетни коти
скъпи спомени... Скръб и скомина.
На краката под свода (готика!)
гинат трудови насекоми.
После тръгваме през ливадата...
Някой нервен зове: "Mon maitre!"*
Между нас са раят и адът.
В земна мярка - два метра.
(Между нас е добрият ти ангел,
който щрака - о, звук на маузер! -
с белите ти костни фаланги:
твоят ангел Хонорис кауза.)
И оставаш пак тъй, както си
беше вчера - улегнала угар,
свитък спомени, сврян зад кактуса
на критическата съпруга.
Знам, де - бъдните поколения...
вечността...
Думи, думи, думи!
Как можах
и аз да съм тленна?
Как допуснах
такова безумие?
* Учителю (фр.).
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.
|