РАЗГОВОР
(или пътни бележки на интелигента)

web | Нека да е лято

Тоя влак за Бургас е тъй бавен...

Хр. Фотев

И за Русе е бавничък влакът.
При това не от Русе съм аз...
А пътувам служебно нататък
и траверсите тракат "You must!"*

А в купето шест души с по бира.
Намирисва на трудова пот.
Виждам - всичките шест подозират
марсианския мой произход.
Те ме гледат тъй земно - направо,
сякаш плисват в очите ми сол:
"За къде си? Сред нашите нрави
и през родното наше просо?"

Аз какво да им кажа, кажете?
Че не съм ни над тях, ни под тях?
Че когато те тръгват на жетва,
аз над бяло поле се потя?

Те какво да ми кажат - на мене,
дето знам за Софокъл и Пруст?
Влакът свирка, не знае съмнения;
а културата прави друс-друс.

А реката отвън се извива
като дим на кутийка "Житан"...
А какви неразумно щастливи
се задават и бягат жита!
А какъв необмислено огнен
иде залезът - тънещ в разкош!
И купето за миг изнемогва
от единната жажда за нощ.

Виждам - всичките седем сме сляти
тук, в пещта на незнаен леяр -
шепи пръст и трева от Земята
с глътка пясък от родния Марс...
Гара Русе. Финиш. Неминуем.
То от приказки няма файда,
но дано пак се видим - и ЧУЕМ!
Ей, ще има ли разговор?...

© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.