ГНОСЕОЛОГИЯ

web | Нека да е лято

Време е.
Всичко и всекиго знам.
Кого на какво да науча?
Любовника си - на Томас Ман?
Котката - на вярност куча?

Познах си до болка мръсния нрав
и колко съм - "много важна..."
Ех, като фокусник с празен ръкав -
друг път ще ви покажа!

А време тече... С все по-гъст фон дьо тен -
такъв безнадежден признак!
Децата, заченати в друга, не в мен,
ще се родят в риза.

Пасейки, подобно доволен вол,
нагазих в света като в Искъро.
Някой случайно да знае - какво?
Какво искам?

Все пак - суетно морско свинче
сред лабиринт от пророчества -
твърдя:
Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!

И разберете, аз все ще греша.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа -
имам да ви разправям!
...как над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
...как някой дълбоко умислен вол
затъва в тях - не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият -
какво
е можел,
а не е поискал.

© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.