6. КОНСУМАТОРИ НА УТЕШЕНИЕ СЪС СОЦИАЛЕН ПРОИЗХОД

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

• необходимостта да се играят социални роли;

• принуждаване (чрез различни прийоми - включително груба сила) от страна на обществото, да влизаш в нежелани, неприемливи за част от твоето Его както неформални, така и формални роли даже когато си съгласен, че социалните роли са необходими;

• междуличностни конфликти - в рамките на социални взаимоотношения;

• принудително обезличаване и уеднаквяване на "членовете на обществото" именно в тази част на личността, която е най-неповторима за всеки от нас - Естественото Дете;

• вкарване на личността в пълна зависимост от утешителните заместители с цел контрол върху нея и манипулиране от страна на представителите на властта, а също и от икономически силните държавни или частни организации;

• пропаганда и насилствено налагане на "обществени" ценности, противоречащи на личните и поставящи ги на заден план - омаловажаване на личните ценности;

• поставяне на личността в пълна зависимост от грубата сила и икономическия й статус;

• социална несправедливост - използването на така наречените "двойни стандарти", при които обществените правила на поведение както написаните (юридически закони), така и неписаните (морални закони) не се спазват или съблюдават еднакво от всички членове на обществото, а в зависимост от техния социален статус, т.е. съществувнето на привилегировани;

• разпределението на материалните блага - в случаите, когато то е несправедливо (което на практика е най-често срещаното);

• диктатура на властта от всякакъв тип - тоталитарна, авторитарна, "фашистка", "пролетарска" и т.н.;

• състояние на война или въвеждането на "военно положение", "комендантски час" и прочие, т.е. когато се приема за нормално прилагането на репресивни мерки от страна на силовите структури на държавата (обществото);

• ограничаването на личните свободи с цел "съхраняване на обществения строй", а всъщност с цел запазване на съществуващата власт;

• незачитане достойнството на личността (страда системата Р-АД, но и ЕД също) от страна на държавните служители, работещи в държавните институции, призвани (уж) да служат на членовете на обществото;

• явното неосъществяване на собствените функции на държавните институции, които имат "обявената" цел да обезпечат "членовете на обществото" с елементарна защита и безопасност;

• насилственото налагане на единна идеология и прилагането на репресивни мерки срещу всички, които явно не я споделят или са заподозрени, че не са съгласни с нея;

• липсата на защита за "обикновените" членове на обществото при наличие на масово разпространено насилие и демонстративна защитеност на "власт-имащите";

• ограничаване възможностите на личността за избор на място за живот; стил и начин на живот; вид на упражняваната работа и мястото на нейното осъществяване; системата на държавно управление и обществния строй; религия и национална принадлежност; политическа принадлежност и т.н.

• ограничаването на обществено огласените права на личността - под каквато и да е форма, причина или повод;

• използването на "двойните стандарти" в световен мащаб;

• расизъм; национализъм; религиозен фанатизъм;

• всякакви форми на терор - държавен тероризъм; на религиозна основа; на основата на национална принадлежност; на икономическа основа; политически терор и пр.;

• несигурност и страх у "членовете на обществото" - независимо от причината;

• урбанизацията - създаването на мегаполиси и множество големи градове;

• влошаването на екологичната обстановка, предизвикано от социални фактори;

• унищожаване или липса на вяра и надежда у "членовете на обществото" в бъдещето, в утрешния ден;

• и още много други...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.