Трета глава - Утеши ме, или как да постигам утешение

3. БЛИЗОСТТА И ЛЮБОВТА - ИСТИНСКИТЕ УТЕШИТЕЛИ. КАК СТИГАМЕ ДО ТЯХ?

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Толкова много е казано, показано, написано, разказано и размишлявано за любовта и близостта, че като че ли едва ли може да се добави нещо ново и съществено. Но, както се досещате, ние ще подходим към тези две понятия, изразяващи дълбоки и вечни същности, от гледна точка на нашите разглеждания - Утешението и Утешителния анализ.

И така, Близостта...

Ние вече посочихме във втората част на книгата, че Близостта е "състояние, процес на общуване между двама или повече души, при пълно разкриване на личността на всеки, без каквито и да са скрити мотиви или ограничения". Казахме също, че Близостта е достигане на такова състояние, еквивалентно на най-краткото определение, което би дал всеки - "пълно разбиране помежду ни".

Основната цел на Близостта е постигането на максимално възможното Утешение за даден момент, или период от време, съчетано с натрупването на колкото може по-голямо количество утешителни запаси.

Да, няма никакви "скрити мотиви и ограничения", защото основната цел на Близостта между личностите е постигането на максимално възможното за всеки конкретен момент Утешение. Можем да приемем като следствие задължителното условие, че получената информация за личността на партньора при близост, не може да бъде (т.е. Нетрябва) използвана срещу него. В състояние (или процес) на Близост участвуващите личности са равноправни партньори.

Частен случай на Близостта е сексуалната близост, която, за да я различаваме от сексуалното общуване въобще (но не близост), ще наречем интимност. Оттук нататък нека употребяваме понятието "интимност" именно като синоним на точно определена форма на Близост - сексуалната близост (отбележете си също, че тя не винаги предполага осъществяването на полов акт - просто защото понякога това даже не е възможно физически да се осъществи).

Главната същност и особеност на Близостта се състои и в това, че тя може да бъде частична или пълна в зависимост от това, дали една, няколко или всички субструктури на Его участвуват в нейното "изграждане". Но дори когато е частична, т.е. осъществена е на основата на една или няколко субструктури в Его, тя може да бъде абсолютно достатъчна, защото може да се окаже именно липсващия адекватен утешител за тази субструктура (или за няколко от тях) и да бъде последното звено, след достигането на което се изпада в мечтаното състояние на "блаженство" или "максимално възможното" Утешение.

Близостта може да бъде "намерена" както в рамките на семейството, т.е. сред "най-близките" ти хора, така и съвсем случайно - когато никога преди това не сте виждали този човек. Трябва, разбира се, да разграничим Близостта от Псевдоблизостта. При Псевдоблизост общуващите не са равноправни партньори - поне една от страните има за цел да получи информация, която веднага или по-късно да използва по свое усмотрение, или други скрити мотиви, които поставят някакви (каквито и да са) ограничения. "Некоректната" страна няма за цел да получи пълноценно Утешение в настоящия момент, а по-скоро иска "да открадне" част от утешителните запаси на "коректната" страна (за да ги използва, когато намери и както намери за добре).

Ерик Бърн отбелязва, че Близостта може да бъде едностранна и двустранна. В рамките на нашите разглеждания, ние ще приемем за едностранна Близостта, при която само една от личностите разкрива себе си напълно - без да има каквито и да са скрити мотиви или ограничения. Такова поведение можем да приемем за "оферта" (предложение) към другата (или другите) личност с цел постигане на двустранна, или както ние ще я наречем - Взаимна Близост. Офертата може да бъде приета, но може и да бъде пренебрегната (или отхвърлена). Във втория случай естествено няма да се получи търсеното Утешение, а обратно - изпадане в състояние на Дискомфорт или даже повишен Дискомфорт.

Как да преценим кога и към кого можем да отправим "оферта" за Близост? За съжаление засега не мога да ви дам универсална рецепта - даже се съмнявам в съществуването на такава. По-нататък, имам предвид в друга книга въобще, ще се опитам да посоча някои от възможните "индикатори", при използването на които бихте могли с много по-голяма вероятност да определите дали личността пред вас е "подходяща" за вашата оферта, или - не.

От друга страна, ако опитвате по-често да достигнете състоянието на близост, то вероятността това да се случи, естествено ще става по-голяма. В случаите когато вашата едностранна близост не среща взаимност, вие рискувате получената за вас информация да бъде използвана против вас (с всичките възможни последствия) и/или да изпитате състоянието на повишен Дискомфорт. Но, както се казва, който не рискува не пие шампанско!

Все пак трябва да отчитаме реалностите, сред които живеем, и внимателно да преценим можем ли да изберем именно Близостта за най-адекватен за нас (в дадения момент) способ за търсене и намиране на Утешение - особено когато става въпрос за интимност. Предлагането на интимност с надежда за получаване на взаимност е винаги "рисковано мероприятие", което може да доведе до значителни разочарования, повишен Дискомфорт, "кражба" на утешителни запаси и прочие, затова е по-препоръчително да се достигне отначало до Близост от по-друг тип или форма, която е еквивалента на "пълно разбиране помежду ни".

Следователно, Близостта на ниво Възрастен, когато бъде достигната и е взаимна, предполага в значително по-голяма степен постигането на пълноценно Утешение и по-пълна близост, поради възможността да се включат в процеса (или в състоянието на преживяване) и някои от останалите (или всички) субструктури на Его - Естественото Дете, Адаптираното Дете, Родителят.

Можем да си направим извод, или поне да изкажем предположението, че Близостта се осъществява най-напред на някое от нивата на нашето Его, т.е. - инициаторът е или Детето, или Възрастният, или Родителят. Според мен подредбата в зависимост от честотата на случаите е именно такава.

Най-често "инициатор" за Близост е Детето (предполагам, най-вече Естественото Дете). При приемане на "инициативата" от отсрещната страна вероятно ще се стигне до Близост. Това обаче не е задължително...

Постигането на близост на ниво Дете води до голямо Утешение, но винаги след това, изглежда малко странно, както от гледна точка на Родителя (който даже може да недоволствува, че е бил пренебрегнат) така и на Възрастния (който, вероятно ще се опита да намери обективните възможности, ако ги има, за да се включи и той следващия път - така достигнатата близост ще става все по-пълна и пълноценна, от гледна точка на крайната цел - постигането на максимално възможното Утешение). Независимо от всичко обаче много хора при достигането на Близост остават на нивото на Детето. Не че това е "лошо" - просто има и по-добро!

Близостта на ниво Дете не предполага непременно интимност - приемете, че в общия случай става въпрос за играенето на любимата за участвуващите страни игра. Както чистата откъм всякакви користни мисли и ограничения игра между две щастливи деца - щастливи от това, че играят именно тази игра и че са "толкова добри партньори" помежду си в играта.

Освен това Детето използва своето въображение (интуиция) и много често може да определи в един миг възможна ли е Близост с дадената личност, или не - сигурен съм, че това всички сте го изпитвали по един или друг начин: има хора, за които веднага усещаш или "разбираш", че общуването с тях е "перспективно", т.е. може да доведе до Близост; а знам също, че сте изпитвали и обратното чувство - "Абе, не ми е приятен този човек и толкоз!... Не знам защо, има нещо в него...", т.е. Близостта тук е гарантирано изключена.

И все пак, струва ми се, че най-често търсенето и инициирането на близостсе осъществява от Детето. От една страна, Родителят е достатъчно консервативен и "предпазлив", за да избере точно този начин за достигане на Утешение (поне в повечето случаи), а Възрастният често е поставен пред решаването на дилемите Трябва - Нетрябва в съчетание с Необходимо - Не е необходимо, т.е. Възрастният може да реши, че - да, Трябва да се търси пълноценно Утешение, но Не е необходимо точно по този начин.

Доколкото Детето се ръководи главно от решаването на дилемата Искам - Неискам, естествено е то да се стреми да инициира процеса на "сближаване" и достигане на близост (или интимност, когато е налице естествена, физическа възможност за това, а също и "възхищение"), "представяйки" своята "инициатива" (пред Родителя и Възрастния) като една добра възможност да си "поиграе" играта, която вероятно се споделя от предполагаемия партньор. Затова няма нищо чудно, че (поне според мен) най-честият инициатор към "сближаване" и достигане на близост е именно Детето (независимо Естественото или Адаптираното - в този случай те най-често са съюзници).

Близостта на ниво Родител - когато е инициирана от Родителя и не се е разпростряла върху останалите субструктури на личността (на Его) е възможна за хората, които имат еднакви или различаващи се несъществено възгледи за традициите, начините на поведение в обществото, "съвпадащи" възгледи и идеи, относно това, кое как се прави и как е правилно да се прави, какво може и какво неможе, даващи приблизително еднакви "оценки" на ставащото в обществото или при "анализа" на отделните исторически "факти" и т.н.

Обикновено близост от този тип - на ниво Родител, се заражда в отделни клубове, партийни организации, тайни общества или др. под. и понякога може да продължава значително време, като "близките" помежду си членове на клуба могат да интензифицират (с цел постигане на по-продължително състояние на Утешение) общуването си и извън рамките на даденияклуб (или общество). Възможно е, разбира се, и развитие на постигнатата Близост и разширяването й върху останалите субструктури на Его, което тук е значително по-рисковано мероприятие, тъй като Родителят не е "този", който може да прецени обективно дали такова "разширяване" на Близостта ще доведе до "по-добро" или "по-лошо". При включване на Възрастния в процеса обаче нещата ще се изяснят - трябва ли да продължи "сближаването" или е по-добре да остане на досегашното ниво.

Близостта на ниво Възрастен дава като че ли много повече възможности (но без да подценяваме интуицията на Детето), особено когато именно Възрастният е инициирал "сближаването" - отначало Възрастните на бъдещите "близки" партньори, могат да разгледат всички възможни предложения ("оферти"), изхождащи от участвуващите в процеса на "сближаване" страни, да обсъдят даже "особеностите" на своите Деца и Родители и на базата на получената информация може да се стигне именно до такава близост, за която... пишат поетите например - Близостта с главна буква.

Постигането на Близост, чиято основа е поставена от Възрастния и по-късно се е разширила върху цялостното Его на личностите-партньори се характеризира с по-голяма продължителност, възможност за пълноценно Утешение и натрупване на значително количество утешителни запаси.

Можем само да си пожелаем намирането на подобна Близост и да се надяваме, че тя ще бъде свързана с човека, с когото смятаме да посрещнем старините си, защото Близостта, такава каквато я описахме (близостта с главна буква), когато обхваща цялостното Его на партньорите, е еквивалентна на намирането на истинската Любов...

Да, определено сичтам, че именно това е същността на Любовта - Близост на всички нива в нашето Его.

... Тук ще отворим една скоба. Когато дадена личност се стреми към Близост на ниво Естествено Дете (като този стремеж включва освен осъзнати и значително количество неосъзнати елементи), ние ще казваме, че... личността е Влюбена. Следователно, именно стремежът към Близост (на ниво ЕД), който често включва в себе си и стремеж към интимност, ще приемем, че можем да наречем Влюбване. Сами разбирате вече, че Влюбване и Любов, не са едно и също нещо. Едното е стремеж, а другото е достигнато състояние (което, разбира се, е динамично). Влюбването е вариант на Близост на ниво Естествено Дете, а Любовта - Близост на всички нива (субструктури) в Его...

Да, зная, че има такова нещо, като "несподелена любов", но в рамките на нашите разглеждания това би представлявало "подготвена предварително оферта за Близост на всички равнища в Его", т.е. за една възможна Любов, която обаче, по една или друга причина, не е представена на личността (или личностите), за която е предназначена, или е отхвърлена от нея. Това не пречи на "подготвилия офертата" - несподелилия любовта си- да изпитва съответния комплекс от чувства и емоции (да си представя и фантазира чрез своето въображение и интуиция моментите на евентуално състоялата се Близост = Любов), включително и проявите на стремежа към Близост и/или интимност, т.е. Влюбването, като недостигането на търсената близост и неудовлетворяването на посочения стремеж могат да доведат до значителен Дискомфорт. Вместо Утешение - Дискомфорт, ето как се превъплащава на практика известният афоризъм, че пътят към ада е постлан с добри намерения...

И тук някак си "изведнъж" осъзнаваме и стигаме до извода, че така, както я описваме, Любовта не зависи от пола. Да, може би именно това е ценното тук - да се осъзнае, че Любовта не зависи от пола на партньорите. Освен това, става ясно също, че не зависи и от броя на партньорите - единственото, главното изискване е споделянето, т.е. достигането на пълноценна Близост между личностите-партньори, което означава ангажиране на всички субструктури на Его, а оттам и на цялата личност на всеки от тях. Нещо повече - оказва се, че в общия случай Любовта не зависи и от възрастта (при структурирано напълно Его). Струва ми се, че тези "самонатрапващи се" изводи при разглеждането на Любовта от този именно "ъгъл" представляват известен интерес, защото могат да обяснят много от случаите на така наречената нестандартна (най-общо казано) Любов, по съвсем естествен и разбираем начин.

Сега вече по-лесно можем да разберем и да осъзнаем, че Любовта е именно сбъднала се Надежда и достигната Близост, в която всеки (при взаимност) е вложил безрезервно цялата си личност, с цел достигане на нейното Най-благоприятно състояние. Следователно, Любовта е Утешение. Утешение тук и сега! Усилено до безкрайност от съпреживяването на цялостното състояние. Утешение земно - колкото познато, толкова и непознато и като че ли противоречиво. Истинското, пълноценното Утешение, къмкоето се стремим, използвайки хиляди възможни начини.

За съжаление, Любовта е много по-рядко срещано състояние на динамично равновесие, съвместно с което съществува човешката личност - за разлика от Вярата и Надеждата...

Как да стигнем до Близостта, а оттам и до Любовта?

Ето един въпрос, който, предполагам, вълнува практически всички. Ще се опитам да ви представя няколко изисквания, които, ако се спазват, и няколко условия, които, ако са налице, вероятността да стигнем до Близост, а оттам да продължим и до постигането на Любов, ще бъде значително по-голяма...

Десет основни изисквания, за да увеличим шансовете си за достигане на Близост:

1. Да осъзнаем напълно какво представлява Близостта между личностите;

2. Да си дадем ясна сметка защо търсим Близост именно с тази личност (или личности) и към какво ниво на Близост се стремим - частична (тогава коя сусбструктура ще бъде основа за Близостта) или пълна (т.е. с перспектива за достигане на Любов);

3. Да оценим вероятността на възможността за достигане на взаимност с избраната от нас личност (личности) - това изискване може да се разглежда и като профилактика на възможно разочарование (т.е. Дискомфорт) при положение, че рискът да бъде отхвърлена вашата "оферта за Близост" е относително голям;

4. Да познаваме добре особеностите на своята собствена личност - главните слабости на субструктурите на нашето Его (ЕД, АД, Р, В) и в какви ситуации коя от тях и по какъв най-вероятен начин може да ни подведе (т.е. да провали всичко), за да си съставим план за избягване на такива ситуации или да си подготвим метод за самоконтрол;

5. Да се запознаем предварително, когато това е възможно, колкото може по-добре с особеностите на Его (неговата структура и съдържание) на избраната от нас личност - пред която ще представим нашата "оферта за Близост";

6. Да имаме готовност да разкрием себе си без никакви ограничения - да искаме и да можем осъзнато и безрезервно да се включим в процеса на сближаването и достигането на Близост;

7. Да сме готови предварително с избора на адекватния за нас Утешител (и той да е в наше разположение или в рамките на нашите възможности да си го осигурим) в случай че не срещнем взаимност, т.е. офертата ни бъде отхвърлена, при което се предполага, че ще влезем в специфичен, зависещ от съдържанието и структурата на нашата личност, Дискомфорт;

8. В никакъв случай да не налагаме Близост по насилствен път или чрез използване на манипулация на другата личност (личности), или чрез използване на служебно положение - достигането на Близост в такива случаи е силно съмнително и, ако въобще е възможно, задължително минава през Псевдоблизост, т.е. едностранна "близост", утешаваща само инициатора й, докато другата страна би могла да се почувствува в ролята на жертва (макар някои да си казват "абе, ще свикне постепенно и, с течение на времето, Близостта, или Любовта, ще дойде сама").

9. Да осъзнаем добре факта, че при едностранна Близост - Псевдоблизост, в ролята на жертвата (в смисъл да ни използват) можем да попаднем и самите ние - инициаторите.

10. Ако са налице основателни съмнения (или даже доказателства), че достигането на взаимна Близост с дадена личност ще е възможно само с цената на предварително изконсумиране на значително количество утешителни запаси, за които не е сигурно, че ще си върнем и натрупаме впоследствие, т.е. получаваното Утешение може да се окаже относително ограничено във времето и след него да ни очаква продължителен Дискомфорт, по-добре е да изберем друг вариант за постигане на нашето Утешение.

Пет основни условия, които трябва да са налице, за да се достигане до Близост:

1. Социалните роли - формални или неформални (игрални), трябва "да се съблекат". Излизането от всички социални роли е най-главното необходимо условие за достигане на Близост между личности. В противен случай ще се играе някаква Игра, а достигнатото състояние в никакъв случай няма да е Близост;

2. Необходимо е да съществуват обективни възможности и предпоставки за достигане на Близост между съответните личности - пространството, времето, обществото, традициите, обичаите и т.н., могат да окажат съществено влияние и да изключат (на практика) каквато и да е възможност за Близост между определени личности;

3. Обърнете внимание на вашето Суперего - необходимо условие е "то" да е "съгласно" на набелязаната от вас Близост с конкретната личност (личности), или най-малкото - трябва да имате възможност за неговото "изключване" по време на Близост, защото после, след състоянието на Близост, вашето Спуерего може да изконсумира не само достигнатото от вас Утешение, но и всичките ви утешителни запаси;

4. Необходимо условие е личностите взаимно и при това постоянно да осигуряват защита на процеса на сближаване или достигнатата Близост от социалните фактори (или поне да бъде минимизирано тяхното въздействие), защото е възможно те да изконсумират бързо достигнатото Утешение и натрупаните утешителни запаси;

5. Същността на Близостта предполага тя да бъде постоянно поддържана и развивана - да не се забравя, че личностите (тяхната структура и съдържание) се променят, повече или по-малко, с течение на времето, а се променят също и външните (пък и вътрешните) условия и среда.

Близостта е динамично равновесие, динамично състояние - стремежът към достигане на Любов (близост на основта на цялостното Его) със или без интимност е съвсем естествен и е необходимо да се поддържа.

Но и Любовта не е даденост, до която, след като сме стигнали, можем да се "успокоим", че сме пристигнали. Представлявайки възможността за достигане на най-пълноценно Утешение, Тя - Любовта, също като Утешението, е динамична и развиваща се (независимо от нашите представи за нея и желания от типа "О, миг, поспри...") и ние трябва постоянно да се съобразяваме с този факт.

Взаимната Любов винаги може да се счита като изключително постижение на участвуващите в нея личности и би било добре, осъзнавайки всичко това, да не се допуска тя да бъде разрушавана.

Каквото и да правим, където и да живеем, ние сме сами и обикновено далеч един от друг. Но, докато сме живи, Стремежът ни към Близост и Любов не е случайна даденост и той е основната ни Надежда, че ние няма да забравим никога какъв е най-съвършеният начин за достигане на Утешение - състоянието, към което се стремим постоянно (съзнателно или не) още от раждането си.

Тук завършва моят първи разказ за Утешението. Оставам с надеждата, че прочитайки го, вие сте изпитали поне част от това Утешение, което изпитах аз, докато пишех.

... Всичко е някак си по-светло, по-чисто, по-спокойно, по-свободно - по-утешително! Мисля, че ще ме разберете правилно, ако завърша така:

Утешението е Светлина, а Светлината - Утешение!

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.