Трета глава - Утеши ме, или как да постигам утешение

1. НЕКА ОСЪЗНАЕМ КАКВО НИ УТЕШАВА - ДА ПОТЪРСИМ НАШИТЕ УТЕШИТЕЛИ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Мярка за любовта - безмерна любов.

И така, ако сте прочели всичко дотук, вече сте разбрали основната идея, изразена чрез няколко сравнително елементарни понятия, модели и твърдения. Настъпва моментът, когато се чувствувам задължен да обобщя казаното дотук с риск да се повторят редица вече известни ви постановки. Но обобщението, така мисля, винаги е необходимо, а то изисква и известно повторение - обаче във възможно по-синтезиран вид. Ето това ще се опитам да направя в следващите редове...

Съвсем накратко, бих формулирал по-основните понятия, модели и твърдения по следния начин:

Всеки от нас, още от самото си раждане, несъзнателно, а по-късно и съзнателно, се стреми към своето Най-благоприятно състояние. Тъй като личността ни е йерархично структурирана и съдържанието на отделните структури за всеки от нас е различно, то и стремежът ни към достигането на най-благоприятното състояние, ще се характеризира със специфични за всяка личност методи на действие и поведение, но ще се наблюдават, разбира се, и общи закономерности.

Най-благоприятното състояние е динамично равновесие, в което личността може да се намира по-дълго или по-кратко време. То представлява полученият резултат към даден момент време след освобождаването на натрупаните в структурите на личността Напрежения поради постоянното решаване на така наречените от нас "вечни дилеми". Освен това - най-благоприятното състояние на личността е сложно, съставно образувание, тъй като всяка структура от нашата личност се стреми независимо от останалите към своето, конкретно по съдържание, динамично равновесие и освобождаване от Напреженията.

Конкретните динамични равновесия - "най-благоприятни състояния" нарекохме по различен начин в зависимост от различните съставни части на личността:

• За Соматичното (телесното) това е Удовлетворението.

• За Сомато-психичното (психо-соматичното - Ид) също използваме термина Удовлетворение.

• За Психичното - представено чрез нашето Аз (Его), се постарахме да покажем, че Най-благоприятното състояние е постигането на Утешение. Последното е също съставено от различни компоненти, поради приемането, че нашето Аз е структурирано (по начина, дефиниран от Ерик Бърн).

• За Психо-социалното - приехме, че това е нашият Свръх-Аз (Суперего); изказахме становището, че това е производна на Его структура (резултат от взаимодействието между Его и Социалното) и като такава, тя не може да съществува без него. Освен това, считаме, че тя е структурирана по подобен на Его начин. Най-благоприятното състояние нарекохме Социална Реализация, която също като Утешението е съставена от различни компоненти.

Приемаме, че в случая, когато е достигнато най-благоприятното състояние на всяка от посочените структури в личността едновременно, можем да говорим за Баланс на личността, което е динамично равновесие от много по-високо ниво, но на практика - рядко осъществимо, или, когато е налице, е сравнително краткотрайно (поне за повечето хора).

• За Социалното, което е извън нашата личност, но влияе пряко за постигане на пълната ни жизнена Адаптация, приехме, че можем да го разделим на две съставки:

Социални Роли (формални и игрални) - като Най-благоприятното състояние, което може да достигне личността в това направление, нарекохме "Професионален актьор".

Всички други социални фактори - тук максималното, което може да достигне личността (според мен), е Свободата на Избор, изразяваща се във възможността сам да избираш кой социален фактор да допуснеш да ти въздейства и кой - не, което считаме, че е Най-благоприятното състояние на личността за това ниво.(Е, може би е възможно достигането на ниво, когато отделна личност ще може да създава определени социални фактори и да ги управлява...)

Повтарянето на всички тези неща е направено с една единствена цел - да се опитаме още веднъж да осъзнаемкакво ни утешава, за да можем после да потърсим нашето Утешение. Поради това, ще припомня още малко от казаните вече в рамките на книгата неща, но, отново съвсем накратко:

Приемаме, че нашето Аз (Его) е най-активната структура от нашата личност, благодарение на която ние вземаме решениия и можем да действаме и реализираме себе си в какъвто и да е аспект и в каквато и да е ситуация.

Его е структурирано по следния начин:

Естествено Дете (ЕД) - най-първичната структура (в рамките на Его), на основата на която се появяват останалите. Самата тя се появява с раждането и е производна на Ид, но се разграничава от него и после се развива по свой собствен път. Нейното Най-благоприятно състояние нарекохме Успокоение (на ЕД).

Родител (Р) - хронологично се появява втора подред като структура в Его, в резултат от взаимодействието на ЕД (и за негова сметка) с личността на родителите (или тези, които ги заместват). Най-благоприятното състояние на Р нарекохме Признание (състоящо се от Благодарност - за дадените съвети + Уважение - за предадения и споделен "жизнен опит").

Адаптирано Дете (АД) - появява се почти едновременно с Родителя и представлява резултат от взаимодействието на Р (вече като структура от Его) с ЕД. Следователно, АД е в известен смисъл "вторична" структура - отнемане на "нови територии" от ЕД от страна на Р. В този смисъл АД "работи" с образи на образите от Родителя. Най-благоприятното състояние на АД нарекохме отново Успокоение, имайки предвид, че става въпрос за "опитомена" част от ЕД, придобила "автономия" под контрола на Р. Успокоението на АД обаче има по-друго съдържание от това на ЕД и зависи почти изцяло от "инструкциите" и "оценките" на Р. Често у личността Р и АД са така плътно свързани и взаимозависими помежду си, че ние си позволихме да наречем този съюз "системата Р-АД".

Възрастен (В) - последната (по време на възникване) структура, появяваща се в Его, която има и пряко отношение към развитието на потенциалната възможност за мислене, т.е. интелекта. Тази структура е призвана да оценява реалната обстановка, независимо от всички външни и вътрешни въздействия. За да работи ефективно е необходимо да разполага с достоверна информация и методи за адекватната й обработка с цел достигане разбирането на същността на нещата - тези условия са необходими, за да се достигне до Най-благоприятното състояние на Възрастния, което нарекохме Свобода (на мисленето, а оттам и на действията).

Приемаме постановката на Е. Бърн, че посочените структури са не само съставни части на Его, но могат и да се проявяват поотделно чрез конкретни действия и схеми на поведение, т.е. личността "изпада" в така нареченото его-състояние на ЕД, АД, Р или В. Следователно, структурите функционират и могат да определят поведението на личността, а не са някаква "застинала картина" от образи.

В дадена отделно взета личност посочените структури на Его (нарекохме ги "субструктури" или подструктури) имат различно съдържание и са в различна степен активни - което означава, че личността ще бъде преимуществено в едно или друго его-състояние за сметка на останалите.

Субструктурите на Его (или когато са в действие - его-състоянията) се стремят, всяка за себе си, към своето Най-благоприятно състояние, като тези състояния могат и да си противоречат по съдържание. ЕД и Р (или Р-АД) се стремят към своето най-благоприятно състояние императивно, докато само В може да осигури баланс между тях, за да се намери оптималният вариант, при който личността ще получи Успокоение + Признание + Свобода, т.е. най-благоприятното състояние за Его като цяло - Утешението.

Състоянията, които се различават от Най-благоприятното състояние за Его (или негова субструктура), нарекохме Дискомфорт (състоящ се от един или повече елементарни дискомфорта).

Освен това дефинирахме понятията Неутешеност - като хроничен Дискомфорт, Неутешимост - като остър Дискомфорт, и Безутешност - Неутешеност или Неутешимост, за които не знаем в конкретния момент (или обективно няма) адекватен утешител.

Всички фактори независимо от техния произход, които ни помагат да влезем в състояние на Утешение или да продължим времето на такова състояние, нарекохме утешители.

Съществуват и множество утешителни заместители, които ни водят до скъсено по време Утешение, привикване към тях (физическа и/или психическа зависимост, както е при наркоманията), а след преминаване на действието им, личността влиза в състояние на повишен Дискомфорт (което не винаги е ярко изразено и/или осъзнавано). Този процес нарекохме получаване на Псевдоутешение.

Всички фактори независимо от техния произход, които пречат да се достигне до състояние на Утешение, нарекохме консуматори на утешение. Едни от най-мощните консуматори на утешение са Социалното (повечето социални фактори + социалните роли - външно за личността Социално) и Суперего ("представителят" на Социалното вътрев личността).

Когато се стреми към получаване на Утешение, и в процеса на неговото получаване личността има възможност да натрупа така наречените утешителни запаси - това са всички "складирани" възможности да използваме определени материални и/или идеални обекти с цел постигане на Утешение, но в избрано от нас време. Освен това утешителните запаси са бариера и/или лична защита срещу консуматорите на утешение.

Всички възможни прийоми, които използваме за постигане на Утешение, нарекохме техники на утешаване. Различаваме сравнително универсални техники на утешаване, а също така и строго специфични такива.

Специално, за да можем да постигнем така желаното (но не винаги осъзнавано) от всички ни Утешение, беше дефиниран нов вид анализ на личността със сответния предмет на изучаване, който нарекохме съвсем естествено Утешителен анализ.

...

И така, това са като че ли най-важните елементи от направеното обобщение или "преговор на материала". Целта е една - да осъзнаем какво ни утешава лично нас, лично вас, и да изберем правилната техника на утешаване или адекватния утешител.

А сега, нека "поговорим" още малко за най-важното - за утешителите.

Спомняте си, че вече разгледахме подробно утешителните заместители, като при това споменахме, че някои от тях могат да бъдат, от една страна, адекватни утешители за дадена личност, а от друга страна - утешителен заместител за други личности. Освен това при една и съща личност даден утешителен заместител може за известно време да се превърне в най-адекватния утешител, а след това отново да мине в групата на заместителите.

Основният критерий, който използваме в такива случаи, е времетраенето на състоянието на Утешение - дали съответствува на прогнозираното според "вложеното" (адекватен утешител), или времето е значително скъсено (голяма вероятност, че използваното средство е утешителен заместител) и състоянието, в което влиза личността след преминаването на състоянието на Утешение - очакван по степен на изразеност Дискомфорт (както винаги, т.е. неповишен) ще говори за използване на адекватен утешител, а при повишен Дискомфорт е сигурно, че сме използвали утешителен заместител и, личността е преминала през Псевдоутешение.

Веднага бих искал да ви предупредя, че разграничаването на адекватните утешители от утешителните заместители съвсем не е лесна работа, а и не винаги може да се направи веднага за всяка конкретна личност. Това обаче не бива да ни отчайва - просто се появява необходимостта от постоянно изучаване на двете групи средства, а от друга страна и изучаването и правилното анализиране (или самоанализиране) на нуждаещата се от Утешение личност.

Във всеки случай, разбираме, че рязка граница между двете големи групи средства - утешители и техните заместители - няма. Още повече, че те могат да си "сменят местата" дори при една и съща личност, в зависимост от момента време на използването им и конкретното състояние на личността.

Да не забравяме също, че както адекватният утешител, така и утешителният заместител водят до миг-утешение. Разграничаването им - дали е било едното, или другото - става едва след изтичането на определено верме. Изключение ще правят само тези средства, за които е доказано (поне за дадената личност), че са винаги утешителни заместители и могат да ни водят само до Псевдоутешение със всичките последствия от това.

Ние обаче разбрахме, че в общия случай изследванията в тази област предстоят - даже за наркотичните вещества не можем да твърдим, че винаги, при всяка личност, ще бъдат утешителни заместители. Но когато става въпрос за конкретна личност, която повече или по-малко сме подложили на анализ и изследване и благодарение на това познаваме в достатъчна степен, за да преценим от какъв тип Утешение се нуждае, вече можем с голяма достоверност да разграничим двете групи и да кажем: "Ето, това са за Вас средствата от групата на адекватните утешители, а това е групата от средства на утешителните заместители, които, ако имате възможност, избягвайте да употребявате!".

И тъй като при нашите разглеждания на утешителните заместители използвахме принципа на разделяне на групи в зависимост от структурата на Его, за която предимно са предназначени, предлагам да постъпим по същия начин и сега.

1. Утешители, предназначени предимно за Естественото Дете:

Милувките от най-различен вид и приятните тактилни усещания и възприятия, както и представите за тях, при докосване или друго физическо въздействие на определени участъци от кожата по цялото тяло;

Приятните вкусови усещания, възприятия и представите за тях, предизвикани от предпочитаните храни и напитки;

Музиката от най-различен тип и хармонията във звуците, предизвикващи съответните приятни усещания, възприятия и представи;

Говоренето и пеенето, независимо от съдържанието, когато е в подходящата за личността форма;

Всички видове приятни за личността аромати, особено такива, които са приятни още от детството, или наподобяват тях;

Всякакви ефектни светлинни и картинни форми, които въздействат на зрението, предизвикват възхищение и блаженство и като че ли "хипнотизират" личността, заставяйки я да гледа все повече и повече, предизвиквайки понякога необясними, но приятни асоциации - тук влизат и всички "природни картини", "пейзажи", "морето", "полето", "гората", "планината" и различни природни феномени като дъгата, дъжда, снега например и т.н.;

Красотата - възприемана като хармония в даден обект (или обекти);

Притежаването на най-хубавите "играчки";

Притежаването на повече материални "неща", отколкото имат другите, особено ако са луксозни;

"Да играем любимата ми игра";

Самоизява пред други личности - като най-силен е утешителният ефект, когато тя е осъществена по начина, който е в представите на личността;

Възхищение от неповторимостта на личността, показано от други хора, особено когато те са много - колкото повече, толкова по-силен е утешителния ефект от възхищението;

Получаването на комплименти - дори от хора, които малко или въобще не познаваш;

Изпитването на усещането, че си най-добрият, в която и да е област, но най-утешително ще бъде, ако е в тази, която се цени от повече хора;

Физическо натоварване - тук се включва и предполагаща физическо натоварване спортна игра (в повечето случаи това е един добър утешител);

Слава, известност и популярност независимо поради каква причина;

"Да ме покажат по телевизията";

Развлечения, предполагащи снемане на социалните роли и лична изява - дискотеки, частни неформални вечеринки, различни видове talk-show - тези, които показват, че "аз не съм като другите" и пр.;

Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления;

Ритуали - само ако са "интересни";

Участие в различни състезания по "оригиналност", както и поставянето на всякакви лични рекорди;

Личност (или личности), които "изпълняват и удовлетворяват всички мои желания", както и тези, които "ме обичат и ми се възхищават";

Сексуално общуване с желан партньор, но при негово съгласие (когато това е физически възможно - но половият акт не е непременно задължителен елемент);

Интимност - сексуална близост(когато интимността е физиологически и въобще възможна, макар че, както и за сексуалното общуване, половият акт не е непременно задължителен елемент на интимността);

Усещането, че си любим на всички, че всички те забелязват и те гледат добронамерено;

Усещането, когато възтържествува справедливостта, или когато това се показва, т.е. изпитваното усещане, че лошото (лошите) е било наказано и/или е получило заслуженото;

Изпитваното усещане при отмъщение, възмездие - когато е подкрепено като правилно от другите структури на личността, и особено, ако е предизвикало възхищението и подкрепата на други личности;

Задоволяването на любопитството;

Любимата почивка - по-точно начина на провеждането й да съответствува на желанията и представите;

Постигането на своя Идеал или поне доближаването до Идеала, както и общуването с него, ако той е жив човек;

Близост и Любов.

2. Утешители, предназначени предимно за Адаптираното Дете:

Първите 15 утешители, предназначени предимно за ЕД, могат да се използват и за АД, като те винаги ще имат ефект макар и в различна степен на изразеност;

Получаването на награда - независимо дали материална или морална;

Всяка похвала - винаги, когато някой (особено, ако е почитан от АД авторитет) изразява благодарност и доволство от някоя постъпка на личността;

Притежаването на различни дипломи, сертификати за квалифицираност, звания, степени, ордени, медали, награди и др. подобни независимо дали са напълно заслужени;

Възможността за успешно правене на кариера в дадена йерархия - особено ако е в държавната сфера и е възможно достигането на висок пост и упражняване на някаква власт;

Воденето на луксозен стил и начин на живот - според представите на АД;

Ритуалите - както личните, така и обществените;

Притежаването на предмети и вещи само защото другите около нас си ги купуват и/или ги имат - т.е. конформизъм ("да съм като другите, да не изоставам от тях") в материалната сфера, но по-голям ще е ефектът, ако са най-луксозните и по последната мода, защото "ще те похвалят за постигнатия успех";

Възможността да се каже "Имам всичко, което ми трябва!";

Раждането (при жените);

Участие във формализирани развлечения, различни видове talk-show - такива, които показват, че "и аз съм като другите" или защото "така правят другите", т.е. конформизъм, но в нематериалната сфера (но по-голямо ще е утешението, ако все пак "аз правя общоприетите неща по-добре от другите и играя предвидените за такива случаи Игри виртуозно"), "за да ме похвалят и да предизвикам одобрение";

Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления;

Участие в състезания и игри, показващи доброто владеене на обществено желани и приемливи умения и способности (разбира се, със съответните награди - включително "утешителни");

Сексуално общуване с желан партньор, но при негово съгласие (когато това е физически възможно - но, половият акт не е задължителен елемент), без последствия, водещи до Дискомфорт (например венерически заболявания);

Интимност - сексуална близост(когато интимността е физиологически и въобще възможна, макар че, както и за сексуалното общуване, половият акт не е непременно задължителен елемент на интимността);

"Да ме покажат по телевизията";

Постигане на поставения за цел "правилен" Идеал - или поне максимално доближаване до Идеала, както и общуването с него, ако той е жив човек;

Близост и Любов.

3. Утешители, предназначени предимно за Родителя:

Участие в създаването и контрол върху спазването на определен ред, на който никой да не противоречи;

Съществуване на предсказуемост в поведението на другите, поради спазването на обществените писани и неписани закони, традициите и обичаите;

Гарантиране на безопасност на личността, обществото и държавата, т.е. гарантиране запазването на статуквото;

Признаване на правилността на жизнения път на личността - особено публично, съчетано със съответна награда;

Гарантиране на справедливост и раздаване на правосъдие - но, всичко това от страна на държавните институции, създадени със съответната цел;

Възможността да участвуваш във властта - не толкова, за да я упражняваш, което обикновено се осъществява от Възрастния или Детето, а за да получиш признанието за предадения жизнен опит на по-младото поколение (главно чрез законотворчество или публични речи и изказвания на "правилните" и винаги "верни" мнения в средствата за масова информация);

Възможността за достигане на по-високо положение в обществото - максимално приближаване към Достижението;

Възможността за защитата на националната, религиозната и партийна принадлежност - както и почитането на личностите, които са доказали своя патриотизъм;

"Да се учим от историята" - приемането на този принцип от страна на обществото, както и принципа "да се учим от грешките!";

Ритуали - както лични, така и обществени: държавни празници, знаменателни и паметни дати, публични церемонии и пр.;

Демонстриране на Уважение - не толкова към същността на самата личност, колкото към поста, който заема (или е заемала), героичното минало, възрастта и други подобни;

Поддържането на консерватизма и конформизма, както и създаването на различни комитети и участие в организации по опазване на "нравствеността", "културата и традициите на народа", "обществената идеология", "правата на човека", "екологията" и др. подобни;

Пълно материално обезпечение - гарантиране на "старините";

Признаването на Обществения Дълг и Личната Чест за основни принципи в обществото - Дългът към Родината, дълг към обществото, семейстовто и т.н.;

Демонстриране на Уважение и Зачитане на споделяните от личността семейни ценности;

Раждането (при жените);

Възможността да изкажеш собственото си мнение, при което да се съхрани убедеността, че то е правилно;

Пропагандиране на "общочовешките" ценности, които са важни за конкретната личност;

Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления;

Поддържане на Вярата в "по-доброто бъдеще" и Надеждата, че то ще дойде скоро;

Да се дадат някакви привилегии на личността - защото Родителя винаги смята, че личността ги е заслужила;

Демонстриране на Силна и Справедлива Власт и величието на "нашата Родина";

Близост и Любов.

4. Утешители, предназначени предимно за Възрастния:

Информация - при това, колкото е необходима, каквато е необходима, когато е необходима и лесен достъп до нея;

Всякакви игри, в които може да се включи интелектът;

Наличието на компютър и връзка с Интернет;

Наличието на мобилен телефон;

Постоянна възможност да получиш необходимия ти минимум от методи за оценка на реалността - както, разбира се, и допълнителни такива;

Възможността да се изследва, изучава и разбира същността, но именно на тези обекти, които вълнуват конкретната личност;

Възможността да се занимаваш с творчество - но точно с това, към което се стреми цялата ти личност;

Новите технологии, но тези, които помагат да се получи по-лесно и навреме, в по-изчерпателен и достъпен вид необходимата информация, както и притежаването на съответните технически средства, които съпътствуват обикновено новите технологии;

Различни форми на Изкуството - но се имат предвид позитивните му варианти и проявления;

Наличието на Свобода на мислите и действията на личността, както и всичко необходимо за поддържането на тази Свобода;

Близост и Любов.

Не зная, доколко е полезно и читаемо това изреждане, изброяване на утешителите от най-различен тип, но дори и да служи като някаква минимална справочна база по дадения въпрос - пак ще има полза от такава база. Все пак ще има върху какво да се стъпи, когато изследванията в тази област, надявам се, бъдат продължени от други изследователи. Тук естествено са дадени, поне към това съм се стремял, най-основните утешители на нашето Его. Много от тях са разделени в отделните групи условно - просто те въздействат едновременно върху цялата личност и в частност върху нашето Аз.

Не трябва да забравяме също, че повечето техники на утешаване, особено универсалните, имат свойството и могат да бъдат разглеждани като конкретни утешители.

И накрая, личното ми мнение е, че когато сме намерили възможността да успокоим Детето в нас (ЕД и АД едновременно) и сме осъществили тази възможност на практика чрез адекватното Успокоение, то ние сме само на една крачка от постигането на така желаното (но понякога неосъзнавано) от всички ни Утешение.

Не бива да забравяме също, че много често, за да достигнем до самото Утешение, е необходимо първо да осъзнаем много неща, свързани с нашата личност. Трудно е, понякога, да се справиш сам...

В такива случаи е необходима помощ! Затова, малко преди края на този "разказ", ще се спрем съвсем накратко върху споменатия вече Утешителен Помощен Анализ.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.