Втора глава - Съвременна митология и утешение

3. НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИТЕ, НЕУДАЧНИЦИТЕ И НЕПОБЕДИТЕЛИТЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Когато вече говорим за победители, неудачници, непобедители, успешни и неуспешни (или неуспели) личности, винаги е необходимо да се съобразим с това, че всяка личност се стреми, освен да получи Утешение, да натрупа и известно количество утешителни запаси. Нека си припомним, че утешителните запаси за ЕД и ЕД* нарекохме, съответно, "блаженство и радост" и "слава и известност", за АД и АД* - "достойнство и награда" и "богатство и власт" и накрая за Р и Р* - "благородство и гордост" и "репутация и чест". В случая не се интересуваме от Възрастния, защото той само помага при изпълнението на тези стремежи, произхождащи от посочените субструктури на личността.

Поради указаното по-горе имаме възможност да твърдим, че постиженията и достиженията на отделни личности са повече или по-малко известни не само заради съществуването на така наречената "история", но и поради реализацията на посочените стремежи, която по този начин е прославила самите тях. Както забелязвате, тук се проявява една, присъща на Естественото Дете, особеност, подсилена от съответната структура в Суперего (ЕД*) - стремежът към натрупване на утешителни запаси във вид на "блаженство и радост", както и "слава и известност". Ние не бива да забравяме, че Естественото Дете е нашата първична структура в Его, на основата на която по-късно се развиват всички останали. Това означава, че ЕД (заедно с ЕД*) оказват значително влияниевърху вземането на решението дали ще се включим в Главното Състезание на обществото или ще изберем периферна област, в която да търсим своето Утешение.

Не по-малко е и влиянието на Адаптираното Дете (с АД*), стремейки се към Утешение, допълнено с "достойнство и награда" и "богатство и власт". Освен това, тези стремежи са подкрепени и еднопосочни с целите на Р и Р* - "благородство и гордост" и "репутация и чест".

Ето как конкретната личност, в зависимост от съдържанието на Его и Суперего и степента на активност на субструктурите на Его, ще направи своя "избор" (който може да е повлиян не само от обществото в конкретния момент, но и от жизнения сценарий на личността) в кое "състезание" на живота ще участвува в зависимост от очакванията за Финала.

На нас са ни известни главно победителите, успелите в нещо, или големите неудачници и известни личности, които отначало са били сред успешните и победителите, а после са се оказали сред провалилите се, т.е. най-голяма слава и известност са придобили двете крайности. Така наречените непобедители, т.е. "обикновените хора", са далеч по-малко известни и славни, но, разбира се, те живо ни интересуват, защото като че ли повечето от нас се стремят да бъдат "победители", а през целия си живот се намират именно в групата на така наречените "непобедители".

От една страна, не съм сигурен, че вече е необходимо да разглеждаме конкретни примери, след като, струва ми се, концепцията е описана подробно и остава само да се приложи на практика, за да се провери - но това можете да направите и вие самите, за да не ви губя времето с конкретизиране и навлизане в подробности.

От друга страна, интуитивното ми "усещане" е, че все пак е необходимо да дам поне по един пример за всяка от разглежданите групи - това ще покаже "нагледно" какво горе-долу съм имал предвид.

Нека започнем с така наречените "победители":

Да се даде известен пример за "победител" от първата група е сравнително по-трудно, но все пак има и такива, които са повече или по-малко известни. Често могат да се намерят примери в художествените произведения, в които става въпрос именно за обикновените хора, вярващи в прокламираните обществени принципи и неможещи да приемат съществуването на "двойни стандарти". Но и в реалния живот съществуват немалко такива хора, които понякога, следвайки неотстъпно "своите" принципи, са готови да извършат подвизи и наистина ги извършват... Тук ще дам пример от нашата, българската история - Христо Ботев. Веднага искам да отбележа, че, както знаете, Ботев е имал изключителен талант в областта на поезията и без особени трудности би могъл да бъде "победител" в третата група на тогавашното общество. Но, както знаете, той избира друг път - да търси успокоение и утешение не само на своята душа, но и на всички българи, като влага цялата си енергия и сили - дори живота си, за да приближи мига на освобождаването на Българияот робството на Османската империя. Да, той загива, но той е "победител" - защото, първо е лидер на организираната от него чета и действа според плановете си, независимо от обстоятелствата, и второ - неговата идея, в която той вярва безрезервно, че България ще се освободи, в крайна сметка се осъществява при това само две години след неговата смърт. По същата причина можем да смятаме за победители в рамките на първата група и всички участвували в Априлското въстание - не само ръководителите на въстанието, които са ни известни, но и неизвестните българи, проляли кръвта си за една печеливша кауза. (Надявам се, че автоматично ви е ясно - всички те са участници в Главното Състезание на епохата, в която са живели).

По такъв начин, ако разглеждаме като пример Втората световна война, към "победителите"от първата група можем да отнесем и милионите съветски войници - "знайни и незнайни воини", както и тези от съюзническата армия, като тук се включват не само загиналите, но и върналите се живи от фронта (но не и попадналите в плен!).

"Победителите" от първата група, както забелязвате, са много в сравнение например с тези от втората група, но повечето от тях не са известни. Освен това, те се характеризират с получаване на Утешение или на края на своето дело (жизнен път) или в момента на смъртта си - много от тях загиват, както виждате, не от естествена смърт. Но такива са често изискванията към тях от страна на Главното Състезание в конкретното общество.

И може би най-известният, най-славният "победител", когото можем да причислим към първата група, е първият космонавт - Юрий Алексеевич Гагарин - успешно полетял в космоса и завърнал се на 12 април 1961 г. Независимо от този личен успех (резултат и на колективния успех на съветската наука и технология по това време - и благодарение лично на главния конструктор академик Корольов), който дава Утешение на милиони съветски хора тогава, Гагарин до края на живота си (той загива в самолетна катастрофа при неизяснени точно обстоятелства) остава в първата група.

Струва ми се, вече разбирате защо пиша в кавички думата "победител" - твърде условно - и винаги с известни уговорки можеш да наречеш "победителите" от първата група наистина Победители - да, те постигат успехи (в смисъл и във вид на степента на полученото Утешение), които понякога могат да се нарекат победи, но на каква цена?

А вие как мислите, победители ли са те?

За "победителите" от втората група е характерно, че имат значителна известност, а някои от тях и популярност. Това се дължи на няколко причини: първо, личностите-победители от втората група обикновено ще ги намерите сред власт-имащите (или власт-ималите) - това са известните от историята или ежедневните новини политически (т.е. свързани с властта) дейци, президенти, премиери, крале и царе, депутати, генералисимуси, маршали, диктатори и т.н. Огледалната им страна са лидерите на най-големите престъпни организации, терористични групировки и мафиотски структури. Второ, те винаги се стремят към известност, слава и популярност и, най-важното, разполагат със средствата и възможностите да достигнат до тези, по-скоро Детски (произхождащи от Детето) желания и цели. Трето, за да могат да си останат "победители" или казано по-просто - по-дълго време във властта и на поста, който заемат, те са длъжни (това е част от изискването на Главното Състезание) да бъдат известни и популярни, защото много често именно от тяхната известност и популярност зависи пряко дали ще запазят своето статукво.

В този смисъл да се дадат примери за "победители" от втората група е далеч по-лесно - като започнеш от древността, та до наши дни. Египетските фараони например Ехнатон, Тутанкамон, Хеопс, известните пълководци и императори Филип и Александър Македонски, Юлий Цезар, Калигула, Нерон, Чингис хан, Ханибал, Наполеон, Иван Грозни, Петър Първи, кралица Виктория, Вилхелм Велики, Бисмарк, Джордж Вашингтон и т.н. В по-ново време веднага се сещаме за Сталин, Хитлер, Франко, Тито, Кастро, Франклин Рузвелт, Чърчил, Мао дзе Дун, Ким ир Сен, Хо ши Мин, Труман, Кенеди, Де Гол, Хрушчов, Брежнев, Пиночет, Рейгън, Горбачов, Кол, Тачър, Блеър, Буш старши и Буш младши, Елцин, Путин и т.н. Огледалната страна - Ал Капоне, босовете на италианската мафия и японската Якудза, Пабло Ескобар - колумбийският бос на наркотрафика, терористът Карлос, Усама Бин Ладен, Шамил Басаев и пр., и пр.

Какво е характерно за "победителите" от втората група - те получават Утешение главно за сметка на другите хора и обществото като цяло, т.е. вземат всичко каквото могат, без да се съобразяват с отделните личности, които за тях са конкретен "предмет", "играчка" и средство за постигане на каквито и да са цели, включително и Утешение. Силата е на тяхна страна, но, трябва да се признае, че те са си я извоювали (в повечето случаи), чрез използване на всички възможни средства - без никакви "угризения на съвестта", скрупули и компромиси.

Както знаете обаче, повечето от тези личности, макар и да се твърдят, че са творили Историята на Човечеството, всъщност са правили точно обратното - налагали са своята лична воля, стремежи и интереси върху огромни групи от хора и изключително рядко, може да се каже, че те са оказали "положително" въздействие върху развитието на Човечеството като цяло. По-скоро са го "спъвали", осъществявайки, съзнателно или не, експерименти от най-различен вид, свързани с възможностите за развитие и прогрес на Човешкото общество като полученият резултат, пак казвам - в повечето случаи, е бил печален за милиони хора. Какво струва техният Комфорт и Утешение, пред Дискомфорта и Безутешността на милионите пострадали? Нима в това се изразява "ролята на личността в историческото развитие"?

Утешение за повечето хора е историческият факт, че "победителите" от този тип или ги убиват, или загиват сами, но след тяхната смърт винаги настъпват "корекции" в направлението на общественото развитие - понякога значителни. За съжаление това Утешение е краткотрайно - докато се появи новата "историческа" личност, която под предлога, че ще изведе обществото към нови висини и хоризонти, отново използва неговите ресурси и утешителни запаси, за да попълни своите и получи собственото си Утешение. Като се има предвид и това, че някои от тези "победители" са от типа, описан като вариант "Социопат - С11" в първата част на книгата, а други са с деформирано Его, където властвува новопоявилата се структура ВЕД - Водещо Естествено Дете, то можем да си представим каква опасност за обществото, и конкретно за всяка личност, могат да представляват те.

И не само да си представим, а и даже да си припомним, т.е. примери в това отношение има много. Вземете един Нерон, Хитлер, Сталин, Усама бин Ладен, та даже и Дж. Буш-младши - който, с провежданата от него политика ни напомни, че "експортът" на Комунизъм чрез сила, осъществяван допреди 20 години от Съветския съюз, бе също толкова "приемлив", колкото и сегашният "експорт" на Демокрация с помощта на бомби и ракети.

От написаното дотук става ясно, че не само обществото като цяло, но и всяка конкретна личност, са принудени да се съобразяват с "победителите" от втората група - те са най-сериозните участници в Главното Състезание на всяко общесвто, които са готови наистина да се борят на живот и смърт за постигане на своите цели, а когато се окажат в позицията на достатъчно силни, чрез власт и/или икономическа мощ, те няма да се спрат пред нищо, докато не постигнат своето Утешениеи не натрупат толкова утешителни запаси, колкото смятат, че заслужават и тяхното положение им позволява. Откъде ще вземат всичко това? Ами, от нас - от всички нас, от цялото общество. Ще ни оставят (макар че и това не винаги правят) Надеждата, че животът ще става по-добър и постоянно ще оправдават всяка своя постъпка и решение с това, че те са съобразени с развитието и безопасността на цялото общество, че всичко се прави в името на доброто и утрешното (забележете!) "благоденствие на народа".

Но, стига толкова за тях...

Все пак тези от вас, които избирате и имате възможността да участвувате в Главното Състезание именно във втората група помнете, че провалилите се, които са далеч, далеч повече, обикновено биват отстранявани физически (ликвидирани) или изолирани в затвори, психиатрии, концентрационни лагери, изпращани на "заточение" в такива места, за които повечето от нас само сме чували, че съществуват.

От друга страна, примамката е, че именно така наречените "непобедители" от втората група са един от най-добрите варианти за избор на начин и стил на живот, от гледна точка на стабилността на полученото Утешение (особено в системата Р-АД, но и донякъде в ЕД) и възможността да имат жизнен стандарт, който е значително над средния за даденото общество. Рискът обаче се състои в това, че у мнозина, достигнали вече тази позиция в Главното Състезание, се оформя представата (най-често илюзорна), че те са вече достатъчно добри като "състезатели", това първо, и второ, че икономическият потенциал, който обикновено ги съпътствува на този етап, ще им реши едва ли не всички проблеми и ще им осигури победата над съперниците (или главния съперник). Илюзията се изразява най-често в това, че такива личности смятат парите за всемогъщи и по-силни от самата Власт с нейните силови структури. Практиката обаче показва обратното! Най-пресен случай е този с руския милиардер Михаил Ходорковский. Но и в исторически план има толкова примери - колкото искаш. Спомнете си например за Ал Капоне - парите му, както знаете, не го спасиха от затвора...

За да завършим с "победителите" остана само да кажем няколко думи и за тези, които, избягвайки прякото си участие в Главното Състезание на обществото, се включват в периферни състезания и там постигат, или не своите успехи и Утешение. Тук става въпрос за спортистите, хората на науката и изкуството, а също и за отшелниците.

Когато става въпрос за спортно състезание, думата победител вече можем да напишем и без кавички - тук този, който се е представил най-добре, постигнал е най-високи резултати, е справедливо като че ли да бъде наречен победител. Той получава пълноценно Утешение за цялото си Его, което нерядко се засилва значително от факта, че е дал Утешение чрез своя успех понякога на милиони хора. Сами разбирате, че става въпрос за "нашите" спортисти-шампиони. Колко Утешение ни носят те! (И обратно - колко Дискомфорт и неутешеност ни носят непобедителите, когато не са оправдали очакванията, и особено неудачниците - тези, които са ни накарали да изпитаме срам от техния провал и неуспех).

Аналогично е състоянието и с другите две категории - учените и представителите на изкуството. Все пак те по-рядко, отколкото спортистите, ни носят Дискомфорт, разочарование и неутешеност. Затова пък могат да ни утешат почти винаги - всяка тяхна проява на успех и "победа на научния фронт" или в областта на изкуството ни дават значително Утешение. И това е от наша гледна точка. А от тяхна? Те също ще изпитат огромно Утешение и отново то ще бъде подсилено от това, че са утешили и други хора - най-малкото своите близки.

... Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, които възприемаме успехите (и неуспехите) на спортистите толкова драматично, го правим само в случаите, когато ЕД у нас е достатъчно свободно в своите изживявания и активно в рамките на Его, защото успехите на спортистите носят Успокоение (утешение) на Естественото Дете в нас. За хората, които имат по-активна система Родител-Адаптирано Дете, често спортните състезания нямат същото или почти никакво значение за постигане на тяхното Утешение - такива личности не се вълнуват от спортните постижения на някого си, защото за тях са много по-важни други неща (за които вече стана дума). От друга страна, постиженията на учените носят Утешение на нашето Его главно чрез Възрастния. При постиженията в областта на изкуствата отново Утешението минава главно чрез Естественото Дете, но тук емоциите са туширани, заради честото включване на Родителя и Адаптираното Дете, които също искат да изпитат някакво Утешение, но естествено по начина, който "те" смятат за "правилен"...

Отшелниците са винаги "победители" само за своя сметка - те излизат (даже физически) от обществото в търсене на своето Утешение и, ако го намерят, могат да се смятат за успешни личности, т.е. "победители". В противен случай при непостигане на очакваната степен на Утешение, биха могли да си кажат "поне опитах", с което ще наподобяват "непобедителите" от първата група. Неуспелите по някаква причина, което тук е твърде условно, защото, излизайки от обществото, се елиминира един изключително мощен консуматор на утешение, което е вече успех в известен смисъл, обикновено загиват или се връщат в числото на "неудачниците", или най-много към "непобедителите" в първата група. (Тук не би трябвало да се смесват отшелниците с отчуждените личности - последните са в първата група, но къде по-точно са позиционирани, зависи от множество съвсем конкретни фактори).

Кои са тези "неудачниците"? Които и да са те, етикетът"неудачник" е такъв образ в нашето съзнание, че даже самият той вече предизвиква Дискомфорт. Последното е вярно дори когато личността не се смята за "неудачник", но обществото или отделни негови членове твърдят обратното и показват към въпросната личност съответното отношение.

От гледна точка на нашите разглеждания, т.е. Утешителния анализ, въобще за "неудачник" може да се говори условно тогава, когато конкретният човек независимо от причините е в постоянен Дискомфорт и не може да излезе от него (или даже и не прави опити за това - безнадежност) сам или с помощта на други хора (или обществени институции). Казано по-накратко - личностите, при които е налице постоянна, хронична неутешеност, прекъсвана от кризи на безутешност, можем да наречем "неудачници", но в този смисъл, че съвкупността от всички обстоятелства в техния живот е довела до този конкретен резултат - хроничен Дискомфорт, който те се опитват да преодолеят единствено с утешителни заметители.

Животът на такива хора постепенно се влошава във всички негови аспекти и не случайно с тях се занимават или органите на обществения ред, или социалните служби, или някое медицинско заведение. Да, такива хора са "неудачници" дори и заради това, че самите те смятат, че "не им е провървяло в живота". Самата дума "неудача" преведена от руски означава "липса на късмет", "неуспех". Това описание обаче съответствува главно на така наречените "неудачници" в първата група и отчасти в третата група. За "неудачници" във втората група се смятат или тези, които са били вече на ниво "победител" и поради някаква причина са се "сринали" на по-ниско ниво - "непобедител", или са се провалили в Главното Състезание и Арбитрите са ги "дисквалифицирали", връщайки ги на Старта (дава се последен шанс, но вече се гледа на тебе с "друго око", като на възможен "неудачник"), или направо отпращайки ги в първата група - където те попадат с етикет "неудачник", но, ако бъдат оставени на мира, могат да достигнат до ниво "непобедител".

Всичко това е хипотетично възможно само ако "дисквалифицираните" бъдат оставени живи, т.е. не бъдат ликвидирани физически. Какво да се прави - втората група е с най-суровите закони. За да ви бъде по-ясно си представете Юлий Цезар, "победителят", който, след като става достатъчно слаб, моментално бива ликвидиран физически (минавайки през нивото "неудачник" с максимална скорост). Хитлер, "победителят", загубвайки войната, се срива в един миг до ниво "неудачник" от втората група и, познавайки добре правилата на Главното Състезание, не чака да бъде ликвидиран от други, а се самоубива...

Представете си депутати, които в следващия парламент не са избрани - те са вече "неудачници" от гледна точка на втората група и биват "дисквалифицирани" и отпратени като "неудачници" в първата група, но, постепенно тези, които освен с политика са се занимавали преди това и с други неща, т.е. връщат се към своята професия - могат да минат в категорията на "непобедителите" от първата група, защото дори и да изглежда отстрани, че те се справят много добре на новото старо поприще, те вече няма да изпитат същото Утешение, каквото биха изпитали "победителите" от първата група, просто защото ще носят върху себе си клеймото на "провалилия се" политик...

Както обаче се досещате най-многочислената група е тази на така наречените "непобедители". Казахме вече, че те са далеч по-малко известни и славни и най-често минават под рубриката "народ", "население". "Нация", когато става въпрос за личностите от първата група. "Съветници", "членове на екипа" или "заместници", когато става въпрос за личности от втората група, и "резерви", "сътрудници" или "млади таланти и залязващи звезди" - за тези от третата група. Ако ги разгледаме от гледна точка на Утешителния анализ, то най-големи утешителни запаси и най-голямо Утешение получават "непобедителите" от втората група (ако не проявят алчност и непредпазливост или направят неправилна оценка на ситуацията, въобразявайки си, че може да минат на по-високо ниво - нивото на "победителите" във втората група, което за тях е равносилно на висок овластен пост). След това, по количество утешителни запаси и изпитвано Утешениеидват на ред "младите таланти и залязващите звезди", както и отшелниците от третата група, и, на последно място, представителите на така наречените "непобедители" от първата група...

Независимо от всичко разгледано в тази глава обаче на мене все пак ми се струва, че митът за "победителите", "непобедителите" и "неудачниците" не съответствува на реалното положение на нещата.

По-точно е като че ли, хората да бъдат разпределени в две основни групи:

"А": такива, които активно търсят възможността да бъдат утешени и постигат това в по-голяма или по-малка степен сами, изролзвайки най-различни средства и/или с помощта на други личности, или обществото;

"Б": такива, които пасивно чакат да се случи "чудото" и Утешението да дойде самò, поради което се намират в постоянен Дискомфорт, вечно са недоволни от живота, винаги някой друг е виновен за тяхното положение и, като главно и на практика единственото утешение, използват така наречените утешителни заместители.

Тук е добре също да си припомним, че в зависимост от Социалните Роли, които играем и в част от които щем не щем влизаме, също ще бъдем в неравностойно положение относно възможностите за получаване на Утешение и натрупване на утешителни запаси. Естествено е, че заемащите постове (държавни ръководители от различен ранг) и служби (държавни служители от различен ранг) в рамките на държавната власт ще бъдат винаги по-облагодетелствувани от всички останали - държавните слуги (държавните служители от обслужващата сфера - лекари, учители, работници в производството или в областта на услугите и т.н.) и работещите в частния сектор.

Но, нека не забравяме, че главната, определящата роля при получаване на Утешение и натрупването на утешителни запаси играе конкретното съдържание и структура на всяка отделно взета личност - особено нейната най-активна част, нейното Его. Ако трябва да бъдем още по-точни в общия случай, особено внимание трябва да обърнем именно на съдържанието и структурирането на Детето в нас и да се опитаме да го успокоим адекватно, без това да бъде за сметка на друга личност или личности.

Само тогава ще бъдем наистина успешни в своите действия, ще намираме смисъл във всичко и ще сме готови да раздаваме Утешение и Надежда на другите около нас, когато осъзнаем, че няма нужда непременно да побеждаваме някого (защото веднага го вкарваме в състояние на Дискомфорт), за да изпитаме необходимото ни Утешение и да натрупаме утешителни запаси.

Не зная, доколко успях да изразя ясно становището си относно съвременната митология на така нареченото "демократично общество" и връзката на отделните митове с основната потребност, но съм готов да се включа в която и да е непредубедена аналитична дискусия, свързана с разгледаните по-горе въпроси...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.