Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

8. ВЛАСТ И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

За да разгледаме темата за Властта във връзка с Утешението, трябва отново да изходим най-малкото от две позиции. От една страна, какво утешение търсят и намират хората във властта, а от друга - как да бъдат утешени тези, които не са във властта, а само биват използвани от нея. Защо има толкова много хора, които се сремят да попаднат в структурите на властта и, обратно - толкова много, които не биха искали да участвуват в никаква власт? Нима можем да разграничим по някакъв начин тези две групи от хора с помощта на Утешителния анализ или въобще от позициите на нашите разглеждания за структурата на личността?

Струва ми се, че имаме възможност да погледнем нещата и от друга гледна точка - от гледната точка и в контекста на нашите разглеждания, свързани с търсеното от всички Утешение...

И така, какво дава или се предполага, че дава на личността участието й във Властта?

Ами, от една страна, зависи на какво ниво в йерархията на властта се намираш, но от друга, ако сравняваме с останалите членове на обществото - това не е от съществено значение.

Като изхождаме от всичко написано дотук, както и от личните ми наблюдения, мненията на мои близки приятели, прочетеното тук-таме в литературата и пр., в структурата на властта могат да се намират и се стремят да попаднат личности, които имат някои общи за всички тях характеристики. Независимо от това обаче, понякога случайно попадат и съсвем не такива като тези, които ще опишем по-долу, но това бързо се забелязва от всички и обикновено "неподходящите" бързо биват извеждани от системата на властта.

... И отново една скоба: говори се за така наречените три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, както и за четвъртата "власт" - средствата за масова информация (СМИ). Бих искал да ви предпазя от заблуждението, че така наречените три власти се различават съществено - както в рамките на нашите разглеждания, така и въобще. Разделението помежду им е до голяма степен условно, а в повечето страни по света е само на думи (включително и в така наречените демокрации)...

Думата ми обаче е за четвъртата "власт" - СМИ. Според мен, не бива да се заблуждаваме, че СМИ са въобще власт. Псевдовласт - да! В повечето случаи там работят или държавни слуги (при СМИ, зависещи от държавата), или частни сътрудници на СМИ, които за няколко долара повече ще..., но няма какво да ви разправям (предполагам сте чували за "папараци", "поръчкови статии" и прочие). Важното е да откриете разликите между трите власти (те притежават силови структури, например) и провъзгласената "четвърта власт". Те са много, но приликата е една - и така наречената "четвърта власт" се стреми и постоянно ни манипулира, както и останалите три власти...

Ако искате ми вярвайте, но за една голяма част от представителите на "четвъртата власт", журналистите, е най-важно... какво? Ами, да си направят репортажчето! Всичко останало е на второ, трето, пето, десето място - включително и истината за същността на нещата. Първо "сензационното" репортажче - останалото, както се получи. "Ако сме сбъркали, ще дадем опровержение!", което е всъщност още едно репортажче. Опитните майстори даже не само сами ще измислят "новината", но и ще я създадат, ако трябва!

Новините... о, колко много възможности за репортажчета! И уж всичко това се прави с цел да знаем какво става по света - друг път! Нали има редактор, който подбира кои новини да покаже, кои - не! Кое можем и имаме право да видим, да чуем, да прочетем и т.н. Пак повтарям, можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате - предлагам ви тогава сами да проверите твърденията ми.

Имайте също предвид и това, че такива псевдожурналисти най-често се ползват от така наречения "Закон на Лем": "Никой не чете! Ако пък чете - не разбира! Ако пък разбира - веднага го забравя!".

Тоест описаните в Закона на Лем сме всички ние с вас, попадайки в една от трите групи - нечетящите, неразбиращите или забравящите. Псевдожурналиститеизползват Закона на Лем във всяко СМИ - със съответните изменения: "Никой не слуша (гледа)! Ако пък слуша (гледа)..." и т.н.

И нека тези от журналистите, които действат по този начин, или псевдожурналистите, да не се обиждат - професионализмът не се състои само в това да си направиш репортажчето в уговореното с редактора (или който и да е там) време и да го представиш на зрителите, слушателите, читателите, а в следващия момент да си забравил за какво ставаше въпрос. Или пък набързо и сензационно да оклеветиш някого и да му лепнеш "подходящ" етикет.

Основната ми претенция към вас, уважаеми псевдожурналисти, е, че и вие като почти всички рекламодатели създавате у хората фалшиви, погрешни и илюзорни представи за света и това, което се случва в него - понякога съзнателно, но много по-често несъзнателно! И още - вие не признавате личните права на хората. Заради репортажчето сте готови да проникнете къде ли не, да бръкнете в най-съкровенните места от живота на даден човек, да го унищожите с непроверени "факти" и т.н., и т.н. Да, вие можете това и аз определено смятам, че журналистите създават повече Дискомфорт у хората, отколкото Утешение. Има, разбира се, изключения...

От друга страна - не бих искал и не ви съдя! Това е вашият начин да получите Утешение или може би Псевдоутешение?! Как мислите?... Но нека тук затворим скобата...

И така, личностите, които предпочитат да влязат в системата на властта и да я свържат с живота си възможно по-дълго време, имат обикновено добре развита и изключително стабилна система Родител-Адаптирано Дете (Р-АД) в своето Его, както и съответните структури в Суперего - Р* и АД*. Можем също да предположим, че донякъде се намесва или дори играе главна роля, определен тип жизнен сценарий (при това, спомнете си, че той е локализиран най-вече и именно в тази система), който предполага постоянен стремеж към осъществяване на такива действия, които да доведат до определени кулминационни пунктове в сценария или до съответния финал.

Не е задължително всичко това да се осъзнава - дори напротив. Сами разбирате, че системата Р-АД е най-подходяща за използване, ако твоят живот е свързан с властта. Вие вече познавате основните характеристики на Р-АД:

първо, нейното основно "царство" е обществото, където мястото за изява на Р, както и АД, е най-подходящо;

второ, Р е привърженик на "порядък и ред", който АД с удоволствие (поради подкрепата на Родителя) ще спазва и защитава;

трето, в рамките на структурите на властта винаги се използват определени закони (както юридически, така и неписани), които определят строго "правилата на играта" и подкрепят още веднъж вижданията на Р-АД за света, за обществото, за традициите, които "трябва да бъдат съхранени", а така също тук е пълно с обществени ритуали и церемонии, които са основните утешители за Р и АД;

четвърто, именно Р-АД е първият отпечатък на обществото върху Его и е естествено съюзът между тези две субструктури на Его да се стреми да завладее не само конкретната личност, но, по-късно, и други личности - особено тези, които са настроени опозиционно на вижданията на Р-АД (т.е. тези, при които е по-активна системата В-ЕД);

пето, по-лесно се работи с точно определени инструкции, формални правила, закони, постановления и т.н., отколкото да се търси обективна информация за конкретната обстановка и да се вземат съответни на реалността решения - това означава, че Р-АД, винаги ще се стреми да ограничава ролята на Възрастния (за Естественото Дете да не говорим - то ще бъде потиснато максимално, тъй като е "най-срамната" част от личността, заради неговите желания и стремежи, които са винаги лични и не се интересуват от социално желаното), а оттам, забележете(!) - ще "страда" и В*, в смисъл, че чистата съвест, няма да има същото значение и съдържание, както за личностите с друг тип структуриране и, съответно Суперего, а ще бъде или приспособена за условията на положението на личността във властта, или просто ще бъде "забравена", тъй като ще се подразбира, че щом си на власт и спазваш приетите от обществото ред и закони, то ти не може да постъпваш неправилно - значи съвестта ти винаги ще бъде чиста (т.е. няма чувство на вина), като отгоре на всичко спазваш обществения си дълг и отговорности пред общесвтото.

Става очевидно, че към структурите на властта - към постове и служби, ще се стремят личности, които предпочитат стабилността и сигурността, предсказуемостта и действието по някакъв проверен от обществото сценарий, които предпочитат да имат най-сигурното оправдание при извършване на своята дейност (работа) - формалното оправдание, че така изисква законът, държавната власт, устоите на обществото и т.н. Те са винаги "отговорни", но винаги имат оправданиеза носените от тях отговорности. Освен това, обществото така е подредило нещата, че заемането на определени постове става като че ли според волята на отделните личности - членове на обществото, при така наречените избори, което дава още една възможност да постъпваш така, както желаеш, до следващите избори.

Увеличените възможности на Р-АД, поради влизането в Социални Роли, от типа на постове и длъжности в структурата на властта, се състоят и в това, че за Его се създават възможности за големи, мултиплицирани (умножени) ефекти (поради заемания пост например), постигане на Утешение и натрупване на значителни количества утешителни запаси при съвсем малко вложени усилия.

Нека не забравяме също, че голяма част от утешителните запаси за Р-АД са чисто материални (дом, кола, пари, апартаменти, вили, бижута, скъпа техника и т.н.), а властта дава възможност именно за тяхното лесно натрупване. Защо?...

Ами, защото не е тайна за никого, че основният бизнес на власт-имащите е така наречената корупция. Думата идва от латински и означава поквара, развращаване, разваляне, подкупничество на държавните служители и обществените дейци. За каква поквара може да става дума? Явно, че посоченото тълкуване е от гледна точка на тези, които не са във властта. След като те влязат в нея, като че ли изведнъж положението и отношението към корупцията се променя, макар че винаги се води "борба срещу корупцията" във властта. От кого се води? Отново от представители на властта... Абе, някак си, смешно е - веднага разбираш, че воденето на тази "борба срещу корупцията" е само повод да се отстрани определен конкурент за даден пост в Йерархията на властта. Всичко останало са популистки приказки от "хиляда и една нощ", на които ние се правим или трябва да се правим, че вярваме.

А истината е съвсем проста - корупцията е незаконният бизнес на властта (при това - на всяка власт). Няма такова нещо като некорумпирана власт - когато си в по-силната позиция и контролът върху тези процеси се осъществява отново от тебе или твоите колеги... Както съществува незаконен частен бизнес, така съществува и неговият държавен еквивалент - корупцията във властта. При това на различните нива в Йерархията "бизнесът" се осъществява по различен начин...

Но както и да е. Корупцията е част от същността на властта и съответно оказва еднопосочно влияние върху личността - води до натрупване на утешителни запаси по-бързо, отколкото, ако използваш само привилегированото си положение в другите обществени области, по отношение на останалите членове на обществото - например да обиколиш целия свят за сметка на държавния бюджет (т.е. за наша сметка).

Властта разполага със сила и въздейства на членовете на обществото на принципа на принудата. Всеки от нас, който е редови член на обществото, е длъжен да се грижи не само за себе си, но и за самото общество - всъщност за поддържане на тези институции, които властта смята за най-важни и приоритетни. С една дума - всички ние трябва да се грижим и за Тях. Да ги храним, да създаваме материални блага, които ще бъдат разпределяни от Тях - власт-имащите, да плащаме определения от властта държавен рекет, наречен "данъци" и т.н.

По този начин за всеки редови (в смисъл, не принадлежащ към структурите на властта) "гражданин", обществото и особено най-силната негова група - Властта, представлява един от най-главните консуматори на утешение. Докато за тези личности, които са на държавен пост или са държавни служители, но не и държавни слуги (виж втората част) нещата изглеждат по друг начин - те винаги имат по-лесен начин да получат Утешение или пряко, или да си го купят.

Как се идва на власт? (Кой идва във властта и какъв тип хора се стремят към нея, вече ви е горе-долу ясно). Или чрез използване на сила, или по политически път. Думата политика идва от гръцки и означава "изкуство да се управлява държавата", т.е. дейността на държавната власт по вътрешното управление и международните отношения.

... Ех, колко е хубаво да си имаш... държава, а? Оттам нататък остава само да влезеш във властта. Веднъж като влезеш ставаш веднага и умен, и силен. Можеш да даваш съвети на цялото общество или даже на Човечеството, ако това позволява постът ти. Някои се главозамайват дотолкова, че предлагат (образно казано) да обединим огъня и водата, т.е. абсолютно противоположни неща, като ни убеждават, че резултатът ще е супер! Например: неотдавна президентът на Либия - Муамар Кадафи, предложи "решение" на израелско-палестинския конфликт. Решението е следното - да се образува нова федеративна държава, която да се казва Изратина (от Израел и Палестина)! Колко мъдро - даже име на новата държава измислил човекът...

Обединението на много хора, споделящи близки по своето съдържание и същност възгледи, които се стремят да влязат в структурите на властта, се нарича обикновено политическа партия. Следователно, ако чуете, че някой има политически цели и/или амбиции, веднага трябва да си направите извода - този човек иска да влезе във властта. Същият е изводът, ако някой разпалено защитава обществения ред и е готов на всичко, само и само той да се запази такъв, какъвто е в момента. Много родители успяват да предадат на своите деца обществената "ценност", че да си с властта е далеч по-добре и по-безопасно - особено, ако демонстрираш на практика своята лоялност, работейки например в силовите структури или в котролиращите органи (които контролират главно дали си си платил данъците и спазваш ли изискванията на обществото и конкретно на настоящата власт).

И така, налага се да направим изводът, че колкото е по-стабилна в дадена личност и обусловена от обществото пряко системата Р-АД, толкова повече тя ще се стреми към държавна работа (службичка) или директно към попадане в структурите на властта и нейните висши ешалони. Основната причина за това е, че за Р-АД, този път е най-лесният за постигане на тяхното Най-благоприятно състояние, което при безразличен или слаб Възрастен и почти "изконсумирано" Естествено Дете (от Адаптираното) ще бъде равнозначно на постигане на Утешение. Дори обаче ЕД и В да се противопоставят и да продължат да "мрънкат" недоволно, силната система Р-АД, управляваща личността, ще достигне, ако не пълно, то понезначителна степенна Утешение за Его като цяло.

Възможно е и едно изключение, при което личностите, стремейки се да заемат висок пост във властта, имат по-силно развита (от Р-АД) и активна система В-ЕД. Ние няма да повтаряме вече написаното, но само ще припомним, че става въпрос за случая, в който, поради наличието на определени финансови ресурси, личността започва да се променя в такова направление, че Естественото Дете придобива решаващо значение в Его, завладява инициативата в съюза В-ЕД и се образува нова структура в Его, която нарекохме Водещо Естествено Дете - ВЕД (което е и особен вид Егоизъм!). Тази възможност за структура на личността при попадането й във властта не трябва да се подценява, защото именно такива личности обикновено са най-известните диктатори (поради силно емоционално заредените и маникални по сила идеи на ЕД, завладели действията на цялото Его).

Ние бихме могли да продължим с темата за властта и връзката й с търсеното Утешение, но, тъй като в другите части на книгата също споменаваме за някои особености на властта, на съответните места в контекстта на разглеждания от нас Утешителен анализ, ще се ограничим с написаното.

Макар че на този въпрос могат да се посветят не едно изследване и да се напишат куп книги - това, надявам се, тепърва предстои. Особено би било интересно да се направи Утешителен самоанализ от страна на някой от висшите ешалони на властта, който после да сподели с нас резултатите от този анализ. Обаче, това е само в сферата на желателното - личностите, намиращи се (или намирали се) на определен висок пост в Йерархията на властта обикновено пишат своите мемоари, след като излязат от нейните структури. Освен това написаното е повече фактология на събития, към които се добавят някои повече или по-малко "пикантни" подробности - какво да се прави, мемоарите също трябва да се продават, а не анализ на структурата на самата личност и как тя се е променяла под въздействието на съществуващите във властта условия и необходимостта да се играят точно определени Социални Роли...

Ние обаче не губим надежда и ще очакваме "помощ" в това направление от някоя конкретна власт-имаща (или власт-имала) личност, която ще дръзне да разкрие интересуващите ни тайни, за които ние с вас можем засега само да предполагаме и да гадаем...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.